Тази нощ сънува, че хората са лалета, вратове като стебла се издигат над пищните им яки. Главите им кимат; поклащат се насам-натам в хармонично съгласие. Изглежда напълно естествено Амстердам да е град, населен с цветя.

На градския площад е и вика София. Тя върви към него и кима с глава. Трябва да е София; разпознава виолетовата ѝ рокля. Моли я да го придружи в презокеанско пътуване. Тя кима още по-енергично. Венчелистчетата ѝ падат и разкриват голо стебло.


Матеус, приятелят на Ян, познава един подкупен лекар. Името му е доктор Зорг. Беше направил аборт на една прислужница, забременяла от Матеус, а той от своя страна беше заплатил услугата с картината си Гуляещи селяни.

— За какво ти е? — поглежда го цинично Матеус. — Някоя курва ти пречи да създадеш семейство? Кога ще престанеш да спиш с всяка срещната и ще се установиш с някое мило момиче, а? Герит е ужасна съпруга. Грешна форма на тялото, като начало.

Ян се среща с доктора в една аптека долу на доковете. Оказва се, че това е грешка. Лекарите мразят аптекарите, защото им крадат занаята. Те са към същата гилдия и се представят за доктори, докато седят под глави на препарирани крокодили и дават скришом консултации. Те дори носят същите униформи — черна роба и палто, островърхи шапки.

— Защо искахте да се срещнем тук? — сопва му се доктор Зорг. На Ян му се беше сторило удачно. Докторът изхвърча възмутено навън и отиват да седнат в близката таверна.

— И така, какъв е проблемът? — пита докторът.

— Преди няколко години сте направили услуга на приятеля ми. И двете страни са останали доволни и той ви препоръча като дискретен човек.

Доктор Зорг има тясно, лисиче лице и рижава коса. Ян трябва да му се довери. Този човек държи в ръцете си три живота… четири, ако броим и бебето. След всичкото това Ян изпитва някакво покровителско чувство към Мария, която е най-уязвимата от тях. Чувства се почти толкова отговорен, колкото ако беше заченала от него.

— Искам да изродите едно дете. Безопасността на жената е от огромно значение…

— За некомпетентен ли ме смятате?

— Не! — Колко е докачлив този човек! — Не, но има някои особени обстоятелства около случая. Дискретност, на първо място. — Ян млъква.

Трябва да се довери на този мъж; трябва да му разкаже цялата история, в противен случай планът няма да проработи. Отпива огромна глътка бира и започва. Доста го тревожи да споделя с непознат, да чува собствения си глас да разказва историята. Цялото начинание звучи налудничаво.

Настъпва тишина. Доктор Зорг гледа към бирата си. Ян гледа ръцете на лекаря: дълги бели пръсти. Те галят чашата. Ян се опитва да не си представя къде са били тези пръсти.

— Рисковете — изрича докторът накрая. — Рисковете са огромни.

— Ще трябва да ги поемем. Разбирате това, нали?

— Рискове за прислужницата, рискове за вашата приятелка. — Доктор Зорг го поглежда. — Явно много обичате тази жена.

Ян кимва. Неочаквано лекарят въздъхва.

— Вие сте късметлия.

Следва мълчание. Докторът гали чашата с нежните си, изтънчени пръсти. Ранен следобед е. Таверната е празна с изключение на трима млади моряци — хубави млади мъже, които седят на една маса и играят карти.

Доктор Зорг ги поглежда.

— И аз някога обичах някого — казва той. — Малодушие… Поддадох се на малодушието. Не можех да се изправя лице в лице срещу осъдителните погледи на всички… да загубя препитанието си… Залогът беше твърде голям. Цял живот съжалявам за това.

Той надига чашата си; но ръката му трепери толкова силно, че се налага да я остави обратно на масата.

— Да бъдеш храбър…

Гласът му затихва. Ян поглежда към пода. Там лежи счупена дръжка на лула и празна черупка от стрида. Напомнят щампа от книга с емблеми. Ян си мисли: Ако това беше картина, щях да разбера посланието ѝ.

— Затова се опитвам да помагам на хората да се измъкват от неприятности — казва докторът. — Аз съм лекар и съм напълно наясно, че целият живот е риск. Но някои хора плават по-близо до вятъра и именно те печелят симпатиите ми. Възхищавам им се за това, разбирате ли, защото аз самият не успях да го направя.

Това трогва Ян и той започва да харесва този обидчив, емоционален човек. После поглежда треперещите ръце на Зорг и се чуди дали е годен за тази работа?

Може би докторът усеща това и казва:

— Тя ще бъде в сигурни ръце.

— Коя от двете?

— И двете — окуражава го той. — Сега, относно парите.

Авансова сума за него и за услугите на акушерка — ще осигури жена, на която има безусловно доверие.

Ян преброява парите. Прави го с безгрижно присвиване на раменете. Това са просто пари; само няколко луковици. Под привидното си нехайство обаче той е дълбоко развълнуван. Манията по лалетата е завладяла и него, а каква любовница е само! Флиртува и с други мъже, подмамва ги. И накрая, точно когато си мисли, че може да я изгуби, тя му се отдава. Отпуска се с радост в ръцете му и вълна от удоволствие залива тялото му. За миг е задоволен. После гладът му се надига отново; желанието е неутолимо. Ето такава любовница е тя. Кой би могъл да ѝ устои?

Месец по-рано, през юли, той беше невинен, девствен. Смяташе спекулантите за луди. Сега е един от тях и вече е утроил инвестицията си. Адмиралът го поведе напред в битка и каква плячка само донесе у дома. Защото цените им се изстреляха в небето и сега има достатъчно, за да плати на доктора и да инвестира в нови луковици. Почти не му остава време да рисува. Всеки ден се връща от таверната, където новите му приятели, еднакво обладани от лудост, купуват и продават трескаво сред мъглата от тютюнев дим.

— Освен това трябва да подпишете бележка, че ще заплатите крайната сума — казва лекарят. Съобщава цифрата на Ян. Той зяпва от изненада.

— Трябва да имате предвид какви са рисковете — казва Зорг. — За мен.

Само за миг, мисли си Ян, — си помислих, че този човек е сантиментален. Той изважда парче хартия. Аз, Ян ван Лоос, обещавам, че… Записва сумата с едрия си непохватен почерк. Колко много нули! Рисува нулите с професионална гордост; те са идеални окръжности. Учителят му беше учил в Рим, където Ренесансовите школи преподават такива неща. Те са кръгли като пълна луна в Нощен морски пейзаж. Кръгли като сапунените мехурчета, надути от дете от картина на Халс, символ на безсмислието и краткостта на човешкия живот.

Доктор Зорг сгъва бележката и я пъха в джоба си. Стискат си ръцете. Целият живот е хазарт. Та нали дори това, че си се родил, е хазарт. Ако родителите ти бяха правили любов една нощ по-рано или една нощ по-късно, щеше да се роди друго дете. Хазарт е, че срещна София, любовта на живота му. Ще намери парите. Знае как да си играе със съдбата, овладял е този хазарт. А що се отнася за края, най-рискованото от всички залагания — знае, че ще спечели. Защото късметът, засега, е на негова страна.


35

Есен


Докато кучетата лаят, заекът бяга в гората.


Якоб Катс, Морални емблеми, 1632

Есенни бури вършеят по земята. Дъжд бичува природата. Изкореняват се дървета; реки разбиват дигите си и наводняват полята. Огромни площи се покриват от вода, връщат се към стихията, от която са произлезли. Лодки потъват и техните останки биват презрително изхвърлени на брега, сякаш Бог изхвърля празни черупки от орехи. Корабите на Корнелис се завръщат, но най-големият съд от конвоя Архангел Московски, претрупан с товар от самурени кожи, амбра, китова мас и желязо, изчезва безследно. Църковните камбани бият за душите на удавниците.

По улиците на Амстердам се търкалят отнесени от вятъра цилиндри[32] и се носи вдигнато от простора пране. Строител пада от скелето на едно полузавършено имение на Кайзерграхт — мъченик, жертва на богаташкото високомерие. Ходенето покрай каналите е опасно; хората губят равновесие заради вятъра. Открити са тела, носени по течението, жертви на пиянско отчаяние, защото манията по лалетата бе разорила мнозина и мъките им окончателно бяха удавени.

След това, в средата на октомври, дъждът спира. Мъгла обгръща града. Звуците са приглушени, сградите — невидими. Хората не могат да преценят къде свършва улицата и къде започва водата. Прекатурват се в канала и се носят от течението, неоткриваеми с дни, докато мъглата не се вдигне.

Нощите са злокобно тихи. От водата се надигат изпарения. По страничните улички незабелязано се промъкват фигури, защото мъглата е толкова гъста, че човек едва вижда дланта пред лицето си. Амстердам е град на призраци, на престъпления без улики, защото извършителите им потъват безследно в мъгливата нощ.


36

София


Глупакът и парите му бързо се разделят.


Поговорка за манията по лалетата в Зинепопен[33] на Висхер, 1614

Изказвам благодарствена молитва. Тази мъгла е Божието дихание, което ни закриля. Мога да се промъквам по улиците незабелязано. Призрачни фигури се приближават, подминават и изчезват; държат главите си приведени, внимават къде стъпват. Всички сме обвити в пашкули.

Ян и аз сме станали по-дръзки. Спалнята ми гледа към улицата. Корнелис спи непробудно в другата стая. През нощта Ян хвърля камъче по прозореца ми и аз се промъквам долу, за да му отворя. Не мога да рискувам да го заведа в леглото си. Освен това напоследък правенето на любов не е нещото, което ни вълнува най-много. Възпламенени от нова страст, ние се сгушваме един до друг на миндера и си шепнем.