— Останете тук, сър — заповядва му той.

— Но аз…

— Мястото на съпруга не е там. Ако искате да сте полезен, донесете още гореща вода.

Той бързо се качва по стълбите.

— Мария! — изкрещява Корнелис.

Няма отговор. Къде е това момиче?

От спалнята долита писък. Кръвта на Корнелис се смразява. Само да можеше да утеши жена си. Знае, че мястото на съпруга не е там, но сърцето му се къса.

В кухнята налива вода в тенджерата. Ръцете му треперят. Трябва да се довери на този лекар, но защо, о, защо София настоя да ползват неговите услуги, вместо тези на доктор Бруш? Има нещо странно в доктор Зорг — този фъфлещ глас, тези широки жестове. Освен това има червена коса, а това винаги е знак за съмнителна почтеност.

Корнелис слага водата на печката и запалва огъня. Рядко идва в кухнята; това е царството на София и прислужницата ѝ. Корнелис гледа медните тигани, висящи по стените.

В шкафовете със стъклени витрини зърва дъските за рязане и купите за сос, които са му познати от хилядите приятни вечери. Колко спретнато е нейното малко царство, където с помощта на прислужницата си приготвя гозбите му със съпружеска всеотдайност! На масата има покрита чиния. Повдига похлупака. Там лежат обезглавени хамсии. Изглеждат жално — телата на една страна, главите на купчинка. Триъгълните главички го гледат с лъскавите си зли очички.


44

Ян


Обуздай желанията си,

ако не искаш да всееш смут в живота си.


Аристотел

Паднал е мрак. Дъждът бие по прозорците. Изминаха седем часа, а още няма никаква вест. От известно време Ян спря да очаква бележка, но почти усеща хората в този град, които са в очакване, готови за действие. Раждането на Мария е запалило бавно горящ фитил.

Седем часа! Как се влачи времето, но раждането може да отнеме и двойно повече. И тройно. Майка му му беше казвала, че на него му отнело два дни да излезе на този свят и това почти я убило. Той копнее да отиде в къщата на Херенграхт, за да провери дали всичко върви по план. Ако не го види с очите си, почти не може да повярва, че всичко това се случва. Предишната трескава тревога е отстъпила място на усещането за нереалност.

Дори ателието му се струва непознато. Опаковал е всичко в готовност за заминаването си. Картините му, увити в зебло, са подпрени на стената и чакат да бъдат доставени на Хендрик Ойленбург — търговеца, който ще ги продаде и ще му изпрати парите. Ян ще задържи само тефтерите си със скици и картините на София. Те са в багажа му, готови за пътуването. В сандъка са също така дрехите му и две от роклите на София, скришом измъкнати от къщата.

След два дни той и София вече няма да са тук. Мария ражда в перфектния момент. Утре ще разчисти дълговете си; а на петнадесети, по изгрев-слънце, ще отплават. Всичко засега е успешно — всичко, освен последният залог, на който се крепи цялото начинание.

Ян си отрязва парче сирене, разчупва питка хляб и яде. Сам е. Якоб си тръгна преди седмица, все още изпълнен с гняв, тряскайки вратата след себе си. Напоследък Герит се отбива само случайно. Прие апатично заминаването на Ян. Той винаги е помагал да пренасят бъчвите в близката таверна, а сега работи там на пълен работен ден с неговия тромав маниер. Ян е привързан към слугата си, който винаги му е бил предан, по свой си начин. Когато вземе парите, преди да отплава, ще плати на Герит подобаващо.

Проблясва светкавица. Ян се сепва. Чува се гръмотевица, все едно се раздира плат. Над него небесата се разкъсват.


45

Корнелис


В смъртта всички сме равни.


Якоб Катс, Морални емблеми, 1632

Късно през нощта е. Навън бурята вилнее. Корнелис седи прегърбен край огъня и пие бренди. Виковете горе спряха преди няколко минути. Сега е мъртвешка тишина.

Не може да помръдне. Казано му е да чака тук. Въпреки че се е загърнал в халата си, все още трепери. Навън е студено, а огънят отделя твърде малко топлина за такава голяма стая. Той обаче иска да страда, по свой си начин.

Тогава чува плач. Слаб, но няма как да бъде сбъркан.

Чува плача отново — леко скимтене, като на котенце. Залива го вълна от радост. Застава на колене и събира ръцете си. О, Господи, най-дълбока благодарност, че се отзова на молитвите ми…

Спира. Стъпки слизат по стълбите.

Акушерката влиза в стаята. Тя е масивна, квадратна жена, с телосложение на врата на плевня. В ръцете си носи вързоп. Корнелис се изправя на крака.

— Сър — казва тя, — роди Ви се прекрасно момиченце.

Вързопът се размърдва. Той вижда черна, мокра косица.

Кани се да отговори, когато нещо го възпира. Нещо в голямото потно лице на акушерката.

— Поднасям Ви съболезнованията си, сър — казва тя. — Не успяхме да спасим съпругата Ви.

На горния етаж доктор Зорг препречва вратата.

— Само за момент, сър — можете да я видите само за малко. Моля не я докосвайте. Има опасност от разпространяване на заразата.

— Зараза?

Докторът прави пауза.

— Имам причини да подозирам, че съпругата ви е страдала от заразна треска.

— Чума?

Корнелис го гледа неразбиращо. Сигурно още спи. Опитва се да се събуди.

Корнелис слага ръце върху раменете на доктора и го отмества настрана сякаш е стол. Влиза в спалнята. Задушно горещо е. Горчива миризма изпълва ноздрите му и нещо сладникаво — като виолетки, от което му се гади.

Лицето на София е покрито с чаршаф. Лекарят го дърпа само за миг. Лицето ѝ е открито. То е бледо и обсипано с дребни капчици пот.

— Направихме всичко, което можахме — казва доктор Зорг. — Сега тя почива в мир при Бог.

Корнелис се навежда към лицето на съпругата си. Лекарят го хваща за раменете и го дърпа назад.

— Нека я целуна!

— Не, сър.

Докторът го стиска толкова здраво, че му причинява болка.

— Трябва да уредите тази стая да бъде дезинфекцирана чрез опушване и чаршафите да бъдат изгорени. Наложителни предпазни мерки, опасявам се… течностите, кръвта…

Стаята изглежда странно сляпа. Лекарят е завъртял картините с лице към стената. Това е обичайната традиция, но сега изглежда като някаква странна игра. Корнелис гледа жена си вцепенен. Всичко това е игра. Тя само се преструва. След миг ще отвори очи и ще се изправи. Всичко свърши, най-скъпи мой. Виж! Имаме прекрасна дъщеря.

Докторът го избутва навън от стаята. Сладникавият мирис на поквара задушава Корнелис. Поглежда съпругата си за последен път, издълженото ѝ тяло под чаршафа. Дръпнат нагоре, за да покрива лицето ѝ, той оставя краката ѝ открити. Изглеждат нелепо голи. Ако изчака малко, тя ще размърда пръстите на краката си. Не обича да спи така; обича да се свие на кълбо, с колена под брадичката.

Докторът затваря вратата и го придружава до долния етаж. Корнелис си мисли: Не мога да я оставя там, толкова е сама.

Сядат до огъня. Лекарят говори, но Корнелис не му отвръща; гърлото му е пресъхнало. Не може да е истина.

— Мръсните води на нашия град са виновни — казва докторът. — Знаете ли колко смъртни случая имаше тази есен?

Корнелис не знае. Не го интересува.

— Проявявала ли е някакви симптоми на болестта?

Корнелис се опитва да мисли, но това му коства усилие. Ще му се мъжът да замълчи.

— Оплаквала ли се е напоследък от главоболие?

Съпругата му изгасна като свещица.

— Сър?

— Тази… миналата седмица… да — отвръща Корнелис. — Два пъти си легна с главоболие.

— Треската атакува мозъка. Проявяваше ли някакво друго необичайно поведение?

Корнелис запазва мълчание. София, разбира се, се държеше странно. Не искаше да бъде докосвана. Подскачаше дори само да се доближеше до нея.

— Един от симптомите е чувствителна кожа — казва докторът. — Пареща, сякаш гори.

— Вие се грижехте за нея през всичките тези месеци — продумва Корнелис. — Защо не ми казахте, че има опасност?

— Вълнението Ви е разбираемо, сър, но не допусках, че ще се поддаде точно на тази болест. Само установих, при първия преглед, че е в деликатно състояние. Всякакво усилие можеше да предизвика възпаление на утробата, което да се разпростре през кръвта до мозъка. — Той си прочиства гърлото. — Затова посъветвах… хм, брачно въздържание.

Той прави пауза. Корнелис гледа белите пръсти на лекаря. Защо не са успели да я спасят?

— Тялото…

— Как смеете да я наричате така!

— Съжалявам. Съпругата Ви… тя не може да остане тук. Незабавно ще организирам преместването на тленните ѝ останки от къщата, за да бъдат съхранени до погребението. — Доктор Зорг преплита пръстите на ръцете си. — Това е огромна загуба за Вас, зная. Но ще се радвате да научите, че дъщеричката Ви не е засегната. Тя е в отлично здраве.


Корнелис седи вцепенен. Около него кипи активна дейност. Чува приглушени гласове от горния етаж; врати се отварят и затварят. Тежки стъпки слизат по стълбите; някакви непознати местят съпругата му. Нещо се блъска в стената. Корнелис не смее да погледне нагоре. Как смеят да правят това? Тя не им принадлежи.

Някой слага купа с гореща овесена каша в ръката му. Има усещането, че госпожа Моленер е там и се суети около него, грижи се за бебето. Среднощ е, но съседските жени идват да окажат подкрепа. Сигурен е, че са много мили, но няма силата да им благодари, нито дори да погледне кои са.