— Мамо, защо не си купила от моите бисквити Fiesta с бадеми?

— Защото нямаше в магазина. Вече не обичаш ли Pan di stele?

— Омръзнаха ми. А, знаеш ли какво искам да ми купиш?

— Не може ли да говориш малко по-тихо?

— Добре де. Искам от онези шоколадови кремчета на Danone. — Даниела погледна към сестра си, сякаш търсеше подкрепа. Не я получи.

— А за мен да купиш пълнозърнести бисквити! — обади се Баби.

— Ако не ми го напишете, нищо няма да купя.

Дани стана и добави в списъка своите шоколадови кремчета и диетичните бисквити на сестра си.

— Само че ако пак ги оставиш да се развалят, ще ми ги платиш — вдигна пръст Рафаела.

— Сега защо ми говориш така?

— Защото последния път се наложи да ги изхвърля.

— Добро утро, момичета! — Клаудио целуна двете си дъщери и седна до Рафаела.

— Не мога да разбера защо всяка сутрин ме занимавате с глупости! — намуси се тя. — Дайте да въведем едно ново правило: сутрин — никакви приказки! Хайде, аз се връщам в леглото. С вас ще се видим след училище. Кажете на Джована, че днес не искам да я чакам. — Тя целуна мъжа си по бузата, отрони едно „Чао, скъпи!“ и излезе от стаята.

Клаудио повдигна капака на кафеварката и я тръшна върху дървената поставка.

— Не мога да повярвам! Всяка сутрин едно и също!

— Да ти направя ли кафе? — предложи Даниела.

— Няма за кога, ще го пия навън. Защо не използвате по-голяма кафеварка?

— Защото нямаме.

— Ами купете!

Тя сложи пред него списъка с покупките.

— Пиши! Кой каквото иска, да го записва.

Баща й се зачете, стигна до „диетични бисквити (за Баби)“ и добави: „кафеварка от 20 (за Клаудио, понеже за него никога не остава кафе)“.

— Готово. — Той стана, спъна се в една табуретка и изруга.

Децата се спогледаха:

— Днес е много нервен.

— Това е от влиянието на Луната. А ти не се туткай!

— Да, „не се туткай“, ама все аз вдигам масата!

— Така ли, а снощи кой ти сервира, а? — Баби грабна чантата си и излезе.

Докато слизаше по стълбите, се опита да си спомни какво вещаеше нейният хороскоп. „Нещо свързано с любов беше… А, да.“

12.

В двора на училището, под сянката на една клонеста върба, десетина момичета трескаво преписваха домашни. Някои по-добросъвестни стояха до тях и бърбореха, като поглеждаха мързеланите с чувство за превъзходство.

— Какво пише тук? Равно на…?

— Хикс минус едно! И да четеш ли не можеш?!

— Ами виж се как си го написала!

— Не стига, че никога нищо не правиш сама, ами и претенции имаш!

Палина се изправи и заяви:

— Аз представям европейската мода в този град, не мога да си губя времето с разни тъпи хиксове и игреци! Гледай какво става! — Тя показа часовника си. — Това е хронографът на Swatch, директно от Монте Карло. Тук още никой го няма. Абсолютна антеприма, а за мен е вече остарял.

Една зубрачка неволно стрелна очи към китката си. Това не убягна от погледа на Палина.

— Pop Diva, архаична работа! Колекционерите го продават скъпо, защото не се намира. Наистина е ценен предмет, но за стари хора. Вече никой не носи такива… Добре де, шегувам се! Когато мога, ще кажа да ми донесат един от тези и ще ти го дам на фабрична цена, става ли? Да знаеш, правя го само заради теб! О, я виж кой идва! — Палина захлупи тетрадката си по математика и изтича срещу Катинели. — Хайде, че след малко ще бие звънецът! Дай си упражнението по латински!

Катинели поклати глава:

— Няма да стане.

— Как така „няма да стане“?!

— Глуха ли си, не искам да преписваш от мен!

— Недей така сега — примоли се Палина. — Джачи със сигурност ще ме изпита днес.

— Хайде, дай си упражнението! — обади се още едно момиче.

Палина обаче насочи вниманието си другаде:

— Здрасти, Баби! Тая не си дава домашното. Ти написа ли го?

— Само до половината… Обаче май и тя не е вярна. Днес е твой ред за изпитване, после е Силвия Феста. Обикновено Джачи изпитва тези, които имат двойки.

Катинели понечи да се отдалечи, но Палина я дръпна за якето:

— Чу ли я? Хайде, не ти ли е съвестно?!

— Добре де, аз не мога да разбера защо не правите като Джанети, тя ми се обажда вечер, след като си напише упражнението, и го проверяваме заедно. Иначе какво ще научите от тоя латински?

— Теб какво те интересува! Латинският не ни трябва за нищо! Ще си дадеш ли упражнението, или не?

— Не. Джанети да ви го даде.

Палина се тросна:

— Как ли пък не, тя идва винаги последна! След пет минути ще бие звънецът. Хайде, днес за последен път, обещавам!

— Все така казваш. Няма да ти го дам.

— Ама че кучка! — негодуваше Палина. — Хем грозна, хем нахална! Тя затова е толкова злобна, защото никой не й обръща внимание!

— Вземи моето — предложи Баби и извади тетрадката си по латински. — Така ще кажеш, че поне си опитала. Направила си само първата половина и си стигнала до esperavisse. Идея си нямам откъде идва тоя глагол. Половин час рових в речника, накрая ми писна и станах да хапна. Обезмаслено кисело мляко без захар, ужас! По-кисело и от Катинели.

Момичетата се разсмяха. Палина грабна тетрадката и я сложи пред всички.

— Така си е, от учене се пълнее. Ако се бях записала в езиковата гимназия, сега щях да съм с четири кила по-малко.



От големите прозорци на класната стая се виждаха близките поляни. Няколко деца, облечени еднакво, играеха на тревата. Учителката помогна на едно русо момченце да стане, беше изцапало със зелено-бялата си престилка.

Слънцето огряваше дъската. Баби се огледа. Няколко ученички дремеха, Бенучи седеше с ръце под чина и се занимаваше с пицата си. Откъсна едно парче и го лапна. После започна да дъвче, като се правеше на разсеяна. Джачи разказваше за млада жена от миналия век, която изобщо не можела да язди, но решила да опита и… естествено, паднала. Не стана ясно дали се е ударила. Единственото сигурно нещо беше, че някой е написал по този случай нещо като роман.

— Значи одата „На Луиджи Палавичини, паднала от коня“ ще я научите за понеделник…

В дъното на стаята Палина преписваше съсредоточено. Двете й съученички от предния чин се бяха приближили една към друга, за да я прикриват.

— Пст! — повика я Баби.

Палина довърши набързо последните редове, облегна се назад и раздвижи пръстите си, изтръпнали от това надбягване с времето.

— Свърших. Дръж! — Тя подаде тетрадката по латински към предния чин.

Звънецът удари. Джачи затвори дневника.

— Отивам в учителската. Не вдигайте шум.

Момичетата станаха от чиновете си. Две приятелки измолиха разрешение да изтичат до тоалетната и споделиха щастливо общия си порок — цигара Merit, напук на всички, които твърдяха, че това е най-опасната марка.

Джачи се върна и всички седнаха по местата си. Изслушаха внимателно обясненията й за латинската метрика, отбелязаха си ударенията и преписаха едно изречение от дъската. Бенучи не издържа и пак разви пицата. Чу се ужасно шумолене и няколко укоризнени погледа се извърнаха към нея. Тя вдигна рамене — нищо не можеше да направи. Налапа последния залък. Две момичета дъвчеха Vigorsol, мъчеха се да замаскират миризмата на цигари. Трето слушаше спокойно урока. Болките в корема му бяха утихнали.

— За сряда — превод и четене в метрика. Искам да научите правилата за ударенията.

Баби отвори тефтера си и записа темата на домашното. После разлисти страничките назад — празници, рождени дни, бележки от класни работи, отзиви за филми, минали любовни истории… „Марко Т.В.Б.“ Червен флумастер в дъното на страницата. Нарисувано сърчице. Ноември. Да, през ноември тя беше лудо влюбена.

— Мамо, има ли нещо за мен?

— Да, едно писмо. В кухнята е, на масата.

Тя изтичва в кухнята и вижда писмото. От четири месеца са заедно — най-продължителната й връзка. Всъщност единствената й връзка.

„Мила Баби,

В този толкова важен ден (Откриването на Америка? Не, по-важно! Първият човек на Луната? Много по-важно! Откриването на дискотеката «Джилда»? Почти позна! Шегувам се.) се навършват 4 месеца, откакто сме заедно. Реших да ти подаря нещо специално. Готова ли си? Изкарай веспата от гаража. Това е твоята игра «В търсене на съкровището». Съкровище в смисъл на любов… Точно това, което изпитвам към теб.

Марко.“

P.S. Първото послание е:

„C’e una villa dove vai

ma di note quasi mai

on the left e il terzo tree

in inglese certo si.

Se tu sotto scaverai

qualche cosa troverai