Sei pronta?“4

— Мамо, аз излизам!

— Къде отиваш?

— Трябва да занеса едно нещо на Палина. — Баби си облече якето от еленова кожа.

— Кога ще се върнеш?

— Довечера.

Рафаела се появи на вратата:

— Да не закъснееш за вечеря!

— Ако има нещо, ще ти звънна.

Слезе набързо, но спря на прага и се върна обратно. Целуна майка си и изтича навън. Отвори безшумно вратата на гаража. Изкара веспата и без да я пали, се спусна по нанадолнището. Точно когато завиваше, погледна назад. Рафаела стоеше на балкона, погледите им се кръстосаха.

— Вземи си поне шал…

— Не ми е студено!

Включи на втора. Моторетката спря за миг, после рязко отскочи напред. Баби наведе глава и се провря под бариерата, която Фиоре тъкмо вдигаше услужливо.

Мина по цялата „Корсо Франча“ и стигна до вила „Глори“. Няколко майки разхождаха децата си. Атлетични момчета правеха джогинг. Баби се приближи до третото дърво отляво, в корените му растеше нисък храст. Разгърна го. Под него беше скрита найлонова торбичка с красив шал от син кашмир. Имаше и бележка:

„Di sicuro pop ce l’hai non la porti quasi mai! Le tonsille hai sempre rosse e ti viene una gran tosse ben coper ta or a vai al gran certo délia Rai/Li di pietra c’è un cavallo cosa aspetti, forza, fallo. Quando li tu arriverai qualcos ’altro troverai.“5

Подчини се, развеселена от тази романтична игра. Марко наистина беше много сладък! Пое към площад „Мацини“, паркира пред малкия двор зад високата желязна ограда и влезе. Охранителят я изгледа любопитно, после насочи цялото си внимание към една жена с куфарче, която го питаше нещо. Баби използва момента и се приближи до коня. На корема му с бял тебешир беше нарисувана малка стрелка, сочеща надолу… към друго пакетче! А вътре — черни слънчеви очила Ray-Ban, от онези, правоъгълните. Естествено, имаше и бележка.

Следващият етап беше на улица „Кола ди Риенцо“ 47 и веспата отпрати с пълна скорост в тази посока.

На адреса имаше магазин за интимно бельо. Баби влезе нерешително. Една млада продавачка подреждаше комплекти от сив атлаз, току–що получени. Като я видя, заряза всичко и се приближи:

— Какво ще желаете?

Баби прочете края на бележката: Името си ти кажи, нещо ново облечи.

— Аз съм Баби Джервази.

— А, значи това е за вас. Изберете си. — Жената сложи на щанда три комплекта бельо. Първият беше черен, с прозрачни апликации и подплънки. Вторият беше бледорозов, с малко по-светла дантела. Третият беше синьо–лилав, пак с подплънки и с изрязани бикини. Баби ги гледаше и не смееше да вдигне глава. Притесни се.

— Мисля, че този е най-подходящ — каза продавачката, като посочи розовия сутиен. — Кожата ви е толкова бяла, ще ви отива.

— Тогава вземам него. Благодаря.

Докато чакаше да й опаковат покупката, Баби разгледа магазина. Спря се пред студен манекен, облечен много предизвикателно.

— Госпожице…

— Да?

— Момчето, което дойде… което май ви е приятел…

— В известен смисъл.

— … каза като изберете комплекта, задължително да го облечете, за да ви предам следващата бележка.

— Ясно. Благодаря. — Тя тръгна към пробната.

Продавачката й подаде иззад завесата една рекламна чанта от магазина:

— Тук можете да сложите старото си бельо.

Погледна се в огледалото. Какво ще каже майка й, като види тези неща сред дрехите за пране?

Следващата бележка я отведе в „Двата бора“. В градинката до училището имаше пейка, на която често се целуваха с Марко. Под нея намери пощенски плик с билет от лотарията и ново послание.

Търсенето продължи в малък бижутерски магазин, където трябваше да изпее една песен пред всички клиенти. Продавачката й даде много красиви тюркоазени обици и… бележка.

В „Бенетон“ я чакаше костюм от пола и сако в цвят бордо.

На улица „Венето“ реши един ребус и получи чифт кожени обувки в тон с костюма.

В цветарския магазин на улица „Виня Стелути“ й връчиха орхидея и поредното съобщение.

В сладкарница „Еуклиде“ беше предплатен любимият й сладкиш. Докато Баби ядеше плодова кростата с крем, касиерката й подаде сгънато листче, на което пишеше следното:

„La tua pasta prelibata l’hai già bella che beccata c’è qualcosa che ti manca o sei forse troppo stanca se non puoi piii viver senza corri presto alia partenza.“6

Преглътна последния залък и излезе навън. Запали веслата и се спусна по улица „Виня Стелути“. Ако я видеше майка й, нямаше да я познае: беше с прекрасен костюм в цвят бордо, с елегантни кожени обувки, с очилата Ray-Ban, с блестящи тюркоазени обици, с орхидея, втъкната в косата, и с лотариен билет в джоба… О, и с топъл кашмирен шал на врата! Зави по площад „Еуклиде“ и спря пред „Глори“. Там я чакаше тъмносинята алфа ромео GT16V с телефон. Марко стоеше неподвижно, облегнат на едно дърво. Като я видя, извади иззад гърба си една червена роза.

— Заповядай, скъпа! Чакай да те видя… Леле, много си елегантна! Кой ти купи всички тези красиви неща?

Баби го гледаше влюбено с големите си сини очи.

— Ти, скъпи.

Той я прегърна.

— Можеш ли да оставиш веспата тук?

— Защо, къде отиваме?

— Да изпием по един аперитив и после ще хапнем нещо.

— Трябва да се обадя на мама.

— Ще й се обадиш от колата.

Марко сложи блокираща скоба на предното колело на мотора, после двамата се качиха в GT-то и се отдалечиха бързо във вечерния трафик. По пътя звъннаха на госпожа Бонели, където бяха родителите на Баби.

Рафаела беше толкова заета с картите, че изслуша разсеяно разказа на дъщеря си. Била с Марко. Щели да ходят на пица. Веспата била при Палина. Марко й бил подарил шал. Това, последното, й хареса и Баби получи разрешение да закъснее.



Ядоха в „Матричано“, на улица „Деи Граки“ в Прати — там ходеха все артисти и знаменитости. Баби каза, че подаръците са супер и утре всички ще й завиждат. Марко се направи на скромен, но не можа да скрие задоволството си. Подхвърли й, че се е чудил дали ще се сети за вила „Глори“. Баби се престори на обидена. Той се усмихна и погали ръката й. Влезе прочут актьор с неизвестно момиче. Един келнер веднага ги настани. Баби се обърна няколко пъти да ги позяпа, а Марко се опитваше да демонстрира безразличие. Всички идваха в „Матричано“ за да се докоснат до звездите, а после се правеха, че не ги виждат.

По-късно се разходиха в центъра. Влязоха в „Джолити“ и похапнаха сладолед. Баби почти се скара с келнера, и настоя за двойна доза сметана. Марко доплати, само и само да е доволна. Докато обсъждаха „Джолити“ и сметаната, неусетно стигнаха до дома му. Отвориха полека вратата и се промъкнаха на пръсти до стаята. Включиха радиото, оставиха го да свири съвсем тихо. Една нежна целувка ги отведе в леглото. Tele Radio Stereo съобщи заглавието на романтичен диск. Луната надничаше през прозореца. В този вълшебен полумрак Марко бавно разкопча костюмчето в цвят бордо. Целуна я между рамото и шията, докосна гърдите й, плоския й корем.

— Знаех си, че ще избереш розовия комплект. Толкова си красива!

Баби лежеше под него, срамежлива и леко уплашена. Той се усмихна. Белите му зъби блеснаха в мрака. Тя разтвори устни. Марко се наведе над нея и започна да я целува. Крехка и мека, тя отвръщаше на целувките му почти неподвижно.

Тази нощ по Tele Radio Stereo пуснаха най-хубавите песни на света. Марко беше нежен и настоятелен, но това не помогна — видя я без сутиен, нищо повече.



Закара я до вкъщи. Изпрати я до вратата и я целуна нежно, потискайки момчешкия си гняв. На връщане си спомни песента на Батисти, в която се разказваше за едно момиче, подобно на торта от бита сметана. Било щастливо, че не е дало да го изядат. „Аха, и аз успях да вкуся само една лъжичка.“ После се сети за играта със съкровището. За времето, което пожертва, за да измисли римуваните изречения. За местата, които беше избрал. За сладоледа с двойна доза сметана и всичко останало. Тогава рязко обърна колата и се насочи към дискотека „Джилда“.

13.

Настъпи странна тишина. Баби огледа момичетата около себе си. Красиви, грозни, слаби, дебели… Палина. Някои прелистваха тетрадки, други препрочитаха урока. Джачи плъзна показалеца си по имената в дневника. Всичко беше театър, знаеше къде да спре.

— Джанети!

Джанети стана пребледняла и съкрушена.

— Феста!

Силвия сграбчи тетрадката си, положи я на катедрата и застана до своята сестра по съдба. Двете се спогледаха безутешно.

— Ломбарди!

Палина се изправи и хвърли поглед към Баби, сякаш се прощаваше с нея завинаги.



Първа беше Джанети. Преведе част от упражнението, като се запъваше на някои ударения. Опита се да намери думи, които да звучат добре на италиански. Не откри от кой глагол беше едно сложно минало свършено време. Почти случайно улучи бъдещото му причастие, но не стигна по никакъв начин до деепричастието.