Федерико Моча - Три метра над небето

— О, Кико, как си?

— Екстра — излъга той. В това вече беше експерт.

Какво ли не измисли тая сутрин, когато баща му си видя беемвето… Историята с кражбата изобщо не мина. „Той не вярва, обаче ще му докажа! — зарече се Кико. — Ще намеря тия гадове и ще подам жалба срещу тях, ето това ще направя! Все някъде ще се засечем.“

Желанието му се сбъдна веднага — Степ и Поло се появиха с пълна скорост иззад завоя, изпревариха колоната от автомобили и спряха на няколко метра от Кико. Той се завъртя на 180 градуса, яхна веспата си и забягна накъдето му видят очите. Няколко момчета последваха мъдрото му решение.

Степ запали цигара и се обърна към Поло:

— Сигурен ли си, че е тук?

— Да бе, нали го прочетох в бележника й. Разбрахме се да отидем заедно на обяд.

— Виж го ти! Няма пукната пара, а ходи по ресторанти!

— Ти пък какво искаш, не ти ли донесох закуска?!

— Голяма работа, два мижави сандвича.

— Всеки ден по два сандвича си е цифра! И освен това тя ще ме черпи.

— Охо, значи си свалил богата кифла! Готина ли е?

— Не е зле, само малко е чалната.

— Има си хас! Щом се е хванала с теб, или е чалната, или е някой вампир!

— Кой го казва — гаджето на Мадалена!

— Ти в ред ли си, нея само я чукам! И освен това може да е всякаква, но определено не е вампир.

Звънецът удари и от сградата на училището заизлизаха момичета в униформи. Някои бяха весели, други — ядосани, трети поглеждаха към момчетата с тайна надежда.

Дани слезе бързо по стълбите и се завтече към Паломби. Рафаела видя дъщеря си и наду клаксона.

— Майка ми! Трябва да тръгвам. Ще се чуем ли следобед?

— Добре.

Тя се усмихна, пресече улицата и зърна Степ. Кого ли чака? Срещна погледите на Джована и Стефания и им направи дискретен знак с глава. Двете като по команда погледнаха натам. Джована прехапа устни, сякаш казваше: „Леле, колко е готин!“ Даниела се усмихна. Ново изсвирване с клаксона.

Появиха се и момичетата от горния курс.

— Ето я! — каза Поло, сочейки Палина и Баби.

— Коя от двете?

— Тая с черната коса.

— Аха. Аз познавам другата, дето е с нея. Даже снощи се къпахме заедно.

— Да бе!

— Честно, питай я.

— Как ли пък не!

— Тогава аз ще я питам.

Палина тъкмо инструктираше Баби как да каже на майка си за забележката, когато видя Поло.

— О, не! Знаеш ли кой е тук — оня, дето вчера ми сви парите! Ето го…

Баби погледна надолу. В навалицата разпозна Поло, а до него беше Степ, седнал върху мотора си.

— О, не!

— Какво, и твоите пари ли взе?

— Не, обаче приятелят му ме завлече под душа!

Поло пресрещна Палина. Баби ги остави да се обясняват и решително се отправи към Степ:

— Мога ли да знам ти какво правиш тук?

Степ се усмихна.

— Ей, споко, това все пак е обществено място! Дойдох да придружа Поло, който отива на обяд с оная там.

— Да, обаче се оказва, че „оная там“ е най-добрата ми приятелка. А Поло е долен крадец, който й е отмъкнал парите.

Степ отвърна с ирония:

— Да, обаче се оказва, че Поло е най-добрият ми приятел и изобщо не е крадец. А оная го е поканила на обяд и дори ще го черпи. Ти защо си толкова кисела, няма кой да те заведе на обяд ли? Бих могъл да се жертвам, стига да е за твоя сметка.

Баби кипна:

— Гледай го тоя…

— Да направим така: утре ти ще запазиш места в някой добър ресторант и аз ще дойда да те взема от училище. Става ли?

— Никъде няма да ходя с теб.

— Е, снощи дойде и така здраво ме стискаше…

— Кретен!

— Хайде, качвай се, ще те закарам.

— Простак!

Поло се приближи навреме, за да чуе последния комплимент.

— Виждам, че се сприятелявате. Какво става, идвате ли с нас?

Баби дръпна приятелката си настрани:

— Палина, не мога да повярвам! Отиваш на обяд с тоя крадец?

— Е, така поне ще си върна парите, той плаща…

— Как ме метна само! — ухили се Степ. — Защо ми каза, че тя ще те черпи?

— Ами то си е така, нали вчера й свих джобните. Какво решихте сега, идвате ли, или не?

Степ погледна нагло към Баби:

— Не се сърди, но днес няма да мога. Трябва да се видя с баща ми. Ще остане за утре.

— Никога! — кресна в лицето му тя, докато Палина възсядаше мотоциклета на Поло.

Чувстваше се предадена. Понечи да си тръгне, но Степ я спря:

— А, чакай, че тук ще ме изкарат лъжец. Кажи, че вчера се къпахме заедно.

— Майната ти!

Баби пресече решително улицата, качи се в пежото на Рафаела и тръшна вратата.

— Здравей, скъпа. Как мина?

— Добре.

— Палина няма ли да идва?

— Не, сама ще се прибере.

— А къде се губи тая Джована? Даниела, казах ти да й кажеш!

— Ето я, идва.

Джована се дотътри в колата, Рафаела включи на първа и форсира красноречиво. Даниела погледна през прозореца. Приятелката й Джулия беше там, пред училището, и говореше нещо с Паломби.

— Е не мога да повярвам! Всеки път щом си харесам някого, идва Джулия и започва да се лигави с него! Нарочно го прави! Уж не понасяше Паломби, а виж сега как му се мазни! — Тя се обърна към сестра си: — Оня Степ за тебе ли беше дошъл?

— Не.

— Как „не“, видях ви да си говорите… А, ето го!

Точно в този момент хондата ги изпревари на една боя разстояние. Рафаела се стресна и рязко изви волана. Мотоциклетът продължи напред, като се наклони още няколко пъти, прелитайки между колите. После Степ, с тъмните си очила Balorama, наклони леко глава и се усмихна. Беше сигурен, че Баби го гледа. Засили, мина на червено и се понесе с пълна скорост по улица „Сиачи“.

Рафаела спря на светофара и се обърна към дъщеря си:

— Ако пак те видя да се возиш с тоя кретен, не знам на какво ще те направя! Забранявам ти да се занимаваш с него!

Баби мълчаливо отвори торбата с покупките и си откъсна парче пица. После, обзета от неудържим порив, реши, че това е моментът:

— Мамо, днес ми написаха забележка.