Гризината се прекърши, нещо в душата й също… Спомени, вълнения, сладки прошепнати думи се завъртяха като вихър.

— Какво става? — попита Палина.

Баби не успя да продума, само посочи натам.

— Какъв мръсник! — просъска приятелката й. — Имал изпит по биология, а? Той май се готви за изпит по анатомия! Всички мъже са еднакви!

Баби наведе глава, една сълза се застича по бузата й, спря за миг на брадичката и изчезна.

— Извинявай, не исках да стане така. — Палина извади едно шарено шалче и й го подаде. — Дръж, не е много подходящо за случая, може би е прекалено весело, но е по-добре от нищо. — Докосна я по бузата, улавяйки следващата сълза.

Баби избухна в странен смях. Избърса очите си и подсмръкна.

— Хайде стига, недей. Тоя червей не си заслужава. Къде ще намери момиче като теб? Той трябва да плаче, не ти. Не знае какво е загубил…

Погледнаха отново към него и Баби усети остра болка в стомаха. Търсенето на съкровището, разходките из вила „Глори“, целувките по залез-слънце — всичко изчезна.

— Леле, как го мразя!

— Браво! Така те искам! Предлагам да го накажем!

Двете изпиха бирите си до дъно — с дълги, мъчителни глътки.

— Права си, трябва да си плати! Имам идея. Да отидем при Фабио.

Тази вечер собственикът на „Нуова Фиорентина“ можеше да се гордее — такава хубава келнерка никога не беше имал. Баби сновеше между масите с горещи пици в ръце. Беше сигурна, че голямата, без аншоа, е за Марко, колко пъти го беше чувала да я поръчва… и колко пъти й беше давал да я опита, като й слагаше малки парченца в устата. Фабио и Палина й се усмихнаха насърчително, бирата й вдъхна още повече смелост и тя пристъпи към действие.

— Тази е за вас. — Остави бялата пица с шунка пред момичето, което сякаш се изненада. — А тази е за теб, червей такъв!

Марко не успя да реагира — пицата захлупи главата му като шапка и по лицето му потече доматен сос с моцарела. Фабио и Палина заръкопляскаха, последва ги целият ресторант и Баби, леко пияна, изпълни елегантен поклон. После хвана Палина подръка и си тръгна.

Прибраха се, без да говорят. По пътя Баби отпусна глава на рамото й, гледайки далечните светлини на колите. Затвори очи. Стана й студено, после горещо, чувстваше се ужасно самотна. Стигнаха до бариерата.

— Благодаря ти, Палина.

— За какво ми благодариш, аз нищо не съм направила…

— Бирата беше страхотна. Утре аз черпя, трябва да отпразнуваме свободата!

Палина я прегърна и Баби отново затвори очи. Изхлипа, после се отскубна и се затича към стълбите.

По-късно, докато се събличаше, извади парите от джоба на джинсите си и ахна: там беше гребенчето на Палина с кристалните камъчета и цветните сърчица! Малък подарък от една истинска приятелка.



Палина зави надясно, реши да се отбие при Дема. Днес следобед, когато Фабио й каза, че гаджето на Баби е с друга, тя не се поколеба нито за миг. Отдавна чакаше такъв случай — за Марко се говореха ужасни неща, но Баби все не вярваше. Добре че съдбата се намеси.

Натисна звънеца на домофона. Отговори й сънен глас:

— Кой е?

— Палина.

— Спипахте ли го?

— И още как. Ако слезеш, ще ти разкажа.

— А Баби какво…

— Е, не се зарадва особено.

— Чакай, обличам се и слизам.

Палина отметна коса назад и за миг съжали за гребенчето със сърчицата. Горката Баби, сигурно й е мъчно… Но скоро пак ще е весела. А усмивката на една приятелка струва много повече от някаква си дрънкулка.

21.

Баби стоеше под душа и решеше косата си, обилно намазана с балсам. Дълго се бори с капризните кичури и накрая решително освободи мократа четка. После прокара пръсти по зъбците, забити в розовата гума, тя се огъна и малките им заоблени връхчета се изправиха отново, готови за бъдещи битки.

На честота 103.10 вървеше поредната американска класация: сингълът Sacrifice на Елтън Джон се беше изкачил на трето място. Баби отметна глава назад, люляна от бавната музика, после се върна под душа. Бодната струя отми балсама и запълзя по лицето й. Сапунът танцуваше по кожата й, носен от водата, докато малките балончета чезнеха по бедрата й.

Някой почука на вратата.

— Търсят те по телефона!

— Идвам веднага.

— Само не се бави, че чакам да се обади Андреа!

Гласът на Палина звънтеше.

— Пак ли се къпеш?

— Какво толкова спешно има?

— Поло ми звънна! Каза, че съм много яка, извини се за изцепката в ресторанта и сега отиваме заедно на „Олимпика“! Ще има гонка! Помниш ли, Франческа ни разправяше веднъж… тя е ходила, даже е била camomilla.

— Това пък какво е?

— Ами… това са момичетата, които сядат отзад. Така им викат, защото се връзват с двоен колан Camomilla. Само че се возят на обратно, иначе не се зачита.

— На обратно?! Абе Палина, ти да не си откачила? Направо ме е яд, че се жертвах за теб.

— Кога пък си се жертвала?

— Как кога, ами забележката?!

— Е-е, голяма работа, хайде стига вече с тая забележка!

— Аха, „стига“, само че сега съм наказана и не мога да излизам до понеделник!

— Че кой те кара да излизаш, аз искам само съвет. Да отида ли?

— За мен тия гонки са тъпи, пък ти прави каквото си знаеш.

— Между другото, казах на Дема, че вече съм с Поло. Доволна ли си?

— Мен какво ме засяга, просто щеше да е много кофти да го научи от друг…

— Добре де, разбрах. Всъщност той се зарадва. Пък ти ме убеждаваше, че е влюбен в мен.

Баби забърса с ръка замъгленото огледало и отсреща се появи отегчената й физиономия. Понякога тая Палина беше адски досадна.

— Ами толкова по-добре, значи не е бил влюбен.

— Знаеш ли какво, убеди ме. Няма да ходя.

— Хубаво. Хайде, после ще се чуем, звънни ми. Аз така или иначе съм си вкъщи.

Баби връчи телефона на сестра си, която не след дълго я догони в стаята:

— Пак е за теб! И бъди кратка.

— Здрасти, Дема. Какво става?

— Ох, много ми е тъпо.

Изслуша го мълчаливо. Отчаян бил. Съсипан бил. Сякаш песента на Ерос Рамацоти била написана специално за него: „Бих искал да те запомня така…“

— Добре, кажи ми… как е възможно?! И кой е тоя, къде са се запознали?

— Казва се Поло, друго не знам.

— Аха, един от ония кретени, които довтасаха у Роберта! И как може да тръгне с такъв, обясни ми!

— Е, чак да е тръгнала…

— Ами тя сама си призна!

— Тя така си говори, знаеш каква е… Днес например щеше да ходи на „Олимпика“… и само след пет секунди реши друго. Може и за това да размисли. Ще видиш, че така ще стане.

— Дано да си права.

— Ами да, въпрос на време е.

— Обаче няма да й казваш какво сме си говорили, чу ли?

— Споко.

— Ей, супер си.

Затвориха и тутакси връхлетя Даниела:

— Вярно ли? Значи Палина е тръгнала с Поло? Еха-а, супер! А тоя Дема се скъса да й ходи по задника! Горкият! Нямаше никакъв шанс! Класически женчо! — След тази жестока оценка тя се отдалечи с телефона, но още не беше затворила вратата… и той отново звънна. — Ало? Да, сега ти я давам. Баби…

Тя грабна слушалката.

— Пак съм аз.

— Палина?! Какво, да не скъсахте вече с Поло?

— Не.

— Жалко.

— С кого говориш толкова?! Постоянно дава заето!

— С Дема, много е зле горкият.

— Може би не трябваше да му казвам…

— Глупости, и без това щеше да разбере.

— Знаеш ли какво реших? Ще отида. След малко Поло идва да ме вземе. Обаче какво ще кажеш: да се забавлявам ли като всички, или да вися с лузърите отстрани?

Това вече беше прекалено.

— Слушай, Палина! Отивай на тъпата гонка… ако искаш, тръгни и с Поло, и с всички кретени на тоя свят, само моля те не се прави на Морети!

— Добре де. Слушай, не знам кога ще се прибера и казах на майка ми, че ще спя у вас.

— Ами ако се обади?

— Да бе, ще се обади, тя никога не ме търси. Ще ми оставиш ли ключа под изтривалката?

— Добре.

— Само да не забравиш! Обаче знаеш ли, малко ми е кофти заради Дема. Според теб трябва ли да направя нещо?

— Ох, стига! Днес направи предостатъчно!

Баби тресна телефона и Даниела почти й го изтръгна от ръцете:

— Казах ти, че чакам обаждане!

— Аз какво да направя? И внимавай, не казвай на никого за Поло и Палина…

— Ти пък, на кого мога кажа?!

Телефонът пак иззвъня. Беше Джулия.