— Вярно, много хубаво се тресна! — потвърди Поло.

— Хареса ли ти историята?

— Супер беше. — Баби не знаеше какво друго да каже.

— Трябва да се видя и с другите. Поло, ти ще участваш ли тая вечер?

— Не, а ти?

— Май и аз няма… — Чичо се отдалечи, като се олюляваше.

„Как ще участва, та той едва ходи!“ — Баби го погледна, после се обърна към Поло и Палина:

— Е, хубава история, няма що.

— Тоя е уникален! — оживи се Поло. — Едно време играеше ръгби, луд беше… Хвърляше се в мелето точно както се хвърли срещу рулетката. Чак профилът му се отпечата на нея! Като го отнасяха, казаха, че е умрял. А пък виж как се оправи. Черепна травма, три дни в кома… и отново е на крака.

— Ти чуваш ли се — „на крака“?! Виж го на какво прилича! Едва говори! Това са поражения на мозъка! Тоя няма да може да направи нищо повече през живота си! — Баби тръсна глава и си тръгна.

— Той и без това нищо не можеше да направи.

— Поло, не ми харесва като говориш така — сгълча го Палина.

— А на мен не ми харесва твоята приятелка! Да не съм я карал да идва тук?!

Баби забеляза една дървена табелка на земята. В центъра й имаше снимка, а до нея — кръг: половината черен, половината бял, с бяла точка върху черното и черна — върху бялото. Символът на живота… който едно непознато момче беше изгубило. Отдолу пишеше:

„Беше бърз и силен, но Бог не му даде реванш.

От приятелите“

„И това ми било приятели! По-добре да съм сама, отколкото да имам приятели, които ми помагат да умра.“ — Тя се обърна и понечи да си тръгне, но една силна ръка я спря.

— Ти май с всички се караш! Толкова ли не можеш да се разбираш с хората?

Беше Степ.

— Мога се да се разбирам с определен тип хора, но напоследък общувам все с идиоти, и то по вина на…

Погледна с намек Палина, която вдигна очи към небето и изсумтя:

— Върти, суче — все аз съм й крива!

— А, защото не дойдох тук да те предупредя, така ли?

— Как? Не си дошла заради мен? — възмути се Степ. Лицето му се приведе опасно близо и Баби се дръпна.

— Дори не знаех, че си тук.

— Знаела си, знаела си! Цялата се изчерви! Хич не те бива да лъжеш. Кажи си честно: не си се стърпяла и си дошла да ме видиш, нали?

Баби не отговори. Сърцето й биеше силно, не искаше да я слуша.

— Не разбирам защо се притесняваш толкова. Страх те е да го кажеш ли? — настояваше Степ.

— Мен да ме е страх? От кого бе, от тебе ли? Не ме е страх! И искаш ли да знаеш защо? Аз те издадох! Казах им кой наби господин Акадо! Хайде сега да видим дали ме е страх!

Поло не се сдържа:

— Ах ти, мръсна…

— Спокойно, Поло! — спря го Степ.

— Какво „спокойно“, тая ти разказа играта! След всичко, което стана, още една жалба и отиваш директно в панделата!

Баби остана изумена, това не го знаеше.

— Не се притеснявай, няма да отида в панделата. Най-много да ме съдят, но нищо няма да ми направят. Единственото, което има значение, е какво ще се каже на делото. А там нашата приятелка Баби ще ме защити.

— Много ли си сигурен? — наежи се тя.

— Абсолютно.

— И как ще ме накараш, ще ме набиеш ли?

— В никакъв случай. Просто ти ще се влюбиш в мен.

— Как може да си вярваш?!

Чу се дълго и решително изсвирване. Сигналът. Всички се обърнаха. Беше Сига — нисък мъж на около трийсет и пет, с черно кожено яке. Говореше се, че носи патлак. Сига вдигна ръце. Първа гонка с момичетата camomille.

Степ се обърна към Баби:

— Искаш ли да се возиш с мен?

— Ти наистина си куку.

— Страх те е значи.

— Не ме е страх!

— Тогава вземи колана на Палина.

— Не одобрявам тези ваши състезания и няма да участвам в тях.

Отнякъде се появи синият Boxer на Мадалена. Двете момичета се сразиха с леден поглед. Очите им си казаха хиляди неща.

— Готов ли си? — Мадалена повдигна якето си, показвайки двойния си предпазен колан.

— Разбира се, бейби! — отвърна Степ. — Ех, Баби, жалко за теб! Можеше да се позабавляваш! Страхът е лош съветник, пречи ти да изживееш най-хубавите моменти.

— Казах ти, че не ме е страх. Отивай да се състезаваш.

— Ама ще викаш ли за мен?

— Не, прибирам се вкъщи.

— Не можеш, след сигнала никой не може да мърда.

— Прав е — потвърди Палина и я хвана подръка. — Хайде, оставаш с мен. Ще гледаме само първата гонка и след това си тръгваме заедно.

Баби се съгласи.

— Браво! — зарадва се Степ. — Ето че все пак си дошла заради мен. — После с бързо движение издърпа шала, който тя носеше вместо колан. — Дай ми това.

Вдигна го нависоко. Сцената й напомни за Тери Малой и Баби замахна да го удари, но Степ улови ръката й във въздуха. Стискаше толкова силно, че очите й се наляха със сълзи. Болеше я, но от гордост не каза и дума.

— Повече да не правиш така! — каза той и я пусна.

Мадалена възседна мотора му на обратно, както изискваше правилникът. Разхлаби колана, откопча го и го прекара около кръста на Степ, после се изви назад и се закрепи за краката му. Вдигна глава — Баби беше там и я гледаше.

Моторът се изправи на едно колело, Мадалена затвори очи и се вкопчи в седалката. Степ отпусна кормилото и засили, за да стигне до средата на улицата. Вдигна дясната си ръка. На китката му се вееше шалът на Баби.

Неочаквано четири други мотоциклета се наредиха в редичка. Върху всеки от тях имаше по едно момиче, седнало на обратно. Тълпата ги гледаше развеселена. Някои ги сочеха, други им махаха, викаха ги по име… Но момичетата camomille не отговаряха. Две от тях се поздравиха. Бяха готови.

Мадалена се притисна силно към Степ — разбира се, не от страх. Той се обърна и й се ухили.

Сига събра залаганията. Двама мъже с ягуар дадоха най-много. Единият заложи за Степ, а другият — за моториста до него. Сига напъха парите в джоба на якето си, после вдигна ръка и захапа свирката.

Настъпи тишина. Момчетата бяха готови да потеглят. Момичетата зад тях замижаха — всички, освен Мадалена, която искаше да се наслади в пълна степен на този момент.

Сига рязко свали ръката си и изсвири. Моторите се изстреляха напред, почти веднага се изправиха на едно колело. Момичетата се притискаха силно към своите герои и гледаха как улицата лети под тях, твърда и страшна. Сто, сто и двайсет, сто и петдесет… Първият отляво поднесе, предното колело опря в асфалта със силен удар, цялата тежест се стовари върху амортисьорите и кормилото потрепери. Вторият даде газ и изправи мотора почти вертикално, момичето отзад изкрещя и този мощен звяр Boll D’Or, който тежеше почти триста кила, се спусна нежно, наведе муцуната си и докосна земята като малък самолет без крила.

Степ продължи напред, тъмносинята хонда сякаш висеше във въздуха, придържана от невидима нишка в нощта. Мадалена наблюдаваше как улицата изчезва под нея, белите, почти невидими линии се наслагваха една върху друга и асфалтът приличаше на тихо, гладко море.

Финишираха първи — за радост на господина, който беше заложил на тях. Поло прегърна Палина, вдигна я и я завъртя във въздуха. После я целуна и я поддържа така няколко секунди, докато маратонките й докоснаха колебливо земята, а якето й се повдигна нагоре.

Степ удари спирачки пред тях. Дарио и Скело слязоха да го поздравят. Някой му връчи една бира, която след секунда се озова в ръцете на Мадалена.

— Страхотна беше, изобщо не трепна! Най-добрата camomilla!

Тя слезе от хондата и се усмихна:

— Има моменти, в които трябва да стоиш неподвижно, а има и други, в които трябва знаеш как да се движиш… Бързо се уча, нали?

Биваше си я.

— Хайде, копеле, хайде да ходим при Сига! — подкани го Поло и седна зад него. — Да видим колко пари си изкарал!

— Едва ли са много, всички знаеха, че аз ще спечеля.

— Вече не ставаш за тая работа, ей! Трябва да загубиш някой път, та да се вдигнат залозите. Може и да се пребиеш… като по американските филми.

— Аха, обаче с твоя мотор.

— А-а-а, не! Тъкмо ми го оправиха!

— Степ! Степ! — Викаше го Палина. — Страхотен беше!

Той се усмихна, вдигна дясната си ръка и показа зеленото шалче:

— Чист късмет! — После включи на първа и се отдалечи заедно с Поло, за да получи заслужената си печалба.

Мадалена тъкмо потегляше с боксера, зад гърба й седеше закръглено русо момиче.

— Не беше само късмет, а най-вече смелост, кураж. Мога ли да знам вие, двете лигли, какво правите тук?

— И как сте излезли от къщи без униформи?! — додаде дебеланата. — Тия не бяха ли от „Фалкониери“? Разправят, че там всички до една са курвенца!