Спряха зад хълма, близо до кулата. Долу, в ниското, едно дремещо куче наглеждаше няколко проскубани овце. Овчар по дънки слушаше малък раздрънкан транзистор, пушейки трева. Баби отвори чантата си и извади голямо английско знаме.
— Купих го в Портобело, ходих там по линията на Education First. Помогни ми да го постеля. Ти бил ли си в Англия?
— Не, никога. Хубаво ли е?
— Много. Изкарах един месец в Брайтън и още няколко дни в Лондон.
Изтегнаха се върху знамето и тя продължи да разказва за своите пътувания. Явно беше ходила на много места… По едно време Степ кротко заспа.
Като се събуди, Баби я нямаше. Той скочи и се озърна. Ето я, малко по-надолу по хълма. Нежните й решителни рамене… Тръгна към нея, повика я, но тя не го чуваше — слушаше своето Sony. Погледът й не обещаваше нищо добро.
Степ седна до нея, без да обели и дума. Накрая Баби не издържа и свали слушалките.
— Как можа да заспиш, докато ти разказвах! Значи ти изобщо не ме уважаваш!
— Е, хайде сега! — Степ се усмихна виновно. — Значи просто, че не съм се наспал.
Толкова беше красива! Като се ядосваше, държеше брадичката си изправена и изглеждаше малко смешно. Косата й блестеше като буйни морски вълни, а тъмните корени бяха мокър пясък, изкопан от невинно дете. Решителните й вежди напомняха разтворените криле на чайка, устремена над синия океан на очите й. Ами миглите й, златистата кожа, нацупените й устни… Степ се наведе и я погали, но Баби се дръпна:
— Остави ме!
— Не мога. По-силно е от мен. Трябва да те целуна.
— Казах остави ме! Сърдита съм ти!
Той доближи устните й.
— После ще те изслушам… и за Англия, и за Лондон, и за всичко…
— Да си слушал навреме!
Степ я издебна и я целуна. Последва нежна борба, но накрая Баби се предаде.
— Не е честно… — прошепна.
— Така е.
— Не ми харесва, когато си груб.
— Няма вече, обещавам.
— Не ти вярвам!
Тя го удари с юмрук, той прие удара и потъна заедно с нея сред меките класове.
Над тях — слънцето и синьото небе. Мълчаливи свидетели. Малко встрани — изоставеното английско знаме. Степ докосна блузката й и спря колебливо. Погледна я. Затворените й очи изглеждаха спокойни. Откопча едно копче, после следващото — бавно и нежно, сякаш се страхуваше да не разруши магията на този миг. Ръката му се спусна по бедрото й. Баби не го отблъсна, целуваше го, притискаше се все по-силно към него. Усети аромата на парфюма й, затвори очи. За пръв път всичко му се струваше различно. Не бързаше, изпитваше странно спокойствие. Отворената му длан се плъзна по гърба й, надолу по меката вдлъбнатинка до ръба на полата. Леко изкачване обратно нагоре, началото на сладко обещание. Спря. Две малки дупчици го накараха да се усмихне… както и целувката й, още по-страстна. Продължи да я гали нежно, движейки пръсти нагоре, докато стигна до едно тънко ластиче, облечено в дантела. „Как ли се разкопчаваше? Две телени копчета? Две закопчалки във формата на полумесец, които влизат една в друга? Едно метално S, което се закопчава отгоре?“ — Поколеба се. Баби се откъсна от целувката му и го погледна с любопитство.
— Майната му, как се разкопчава това?
Тя поклати глава.
— Ама че просташки език! Не обичам да ми говориш така!
Неочаквано тайната се разкри — двата малки полумесеца се разделиха и дланта му преброди целия й гръб чак до шията, без никаква пречка.
— Извинявай…
Той ли каза това?! Поиска й извинение?! Усети, че гали гърдите й, откри и там едва доловимия знак на желание и се спусна бавно надолу, към гладкия й корем.
Тогава ръката й решително го спря. Степ отвори очи.
— Не — каза Баби.
— Какво „не“?
— Не. — Тя се усмихна.
— Защо?
На Степ изобщо не му беше до смях.
— Защото не искам и толкоз!
— Ама има ли някаква причина? Да не би да си…
— Не, няма причина. Като се научиш да ми говориш прилично, тогава… може би.
Степ се тръшна по корем и започна да прави лицеви опори. Една след друга, все по-бързо, без да спира.
— Не мога да повярвам! Кажи ми, че не е вярно! Намерих я!
Баби закопча сутиена си.
— Какво си намерил?
Той продължи на една ръка, после легна и се ухили.
— Ти… не си го правила никога!
— Ако се чудиш дали съм девствена, отговорът е „да“. — Тя се изправи и изтупа полата си. Няколко тревички паднаха на земята. — А сега ме закарай обратно.
— Ти какво, ядоса ли се? — Степ понечи да я гушне.
— Остави ме. Груб си, не ми е приятно така. — Освободи се от прегръдката му и тръгна бързо към английското знаме.
Той я настигна.
— Чакай де, защо ми се сърдиш сега? Извинявай!
— Какво каза?
— Много добре чу.
— Не, повтори го!
Степ се огледа ядосан и пак се обърна към нея:
— Извинявай! Сега доволна ли си? Аз пък се радвам, че не си го правила.
Баби се наведе, сграбчи английското знаме и го изтупа.
— Така ли? И защо?
— Ами… защото така.
— Защото мислиш, че ще си ми първият?
— Виж какво, извиних се, какво повече искаш? Ей, ама много е трудно с тебе!
— Мир? — Тя му подаде единия край на знамето. — Помогни ми да го сгънем.
Отдалечиха се един от друг, изпънаха го, после се приближиха отново.
Качиха се на мотоциклета, без да говорят. На хълма останаха смачканите класове и един прекъснат разговор. За пръв път бяха заедно, а Степ вече два пъти й се извини. Прегърна го, изпълнена с щастие. Сега беше спокойна, не мислеше за нищо. Не знаеше, че един ден, много скоро, ще довършат започнатото.
40.
— Спри! — извика Баби и стисна силно краката на Степ.
Моторът почти закова на място при тази команда.
— Какво става?
— Майка ми! — Тя посочи пежото на Рафаела, спряно срещу стълбището на „Фалкониери“. Погледна часовника си. Оставаха няколко минути до един и половина. — Чао, ще ти се обадя следобед.
Целуна Степ и се отдалечи, като пристъпваше наведена между паркираните коли.
Рафаела вдиша лявата си ръка и я разгледа. След малко вдигна пиличката, която държеше в дясната си ръка. Баби разбра — оправяше си маникюра. Обърна се надясно, към дъното на улицата. Степ го нямаше. Усмихна се. Кой знае какво си е помислил за нея! Реши да му се обади по-късно.
Изведнъж се сети, че не може да го направи — не знаеше номера му. Не знаеше дори къде живее. Звънецът би и долните класове се появиха на стълбището. Втори звънец. Сега излизаха по-големите. Едно момиче я погледна с любопитство и Баби му направи знак да мълчи. То веднага разбра — всички тук бяха свикнали с тайните.
Най-после дойде ред на нейния клас. Баби се надигна полека. Майка й още не гледаше. Сега е моментът!
Тя излезе от скривалището си и невъзмутимо се присъедини към колоната от момичета.
— Баби! — Палина се завтече към нея. — Какво стана? Видя ли те някой?
— Не, всичко е точно.
Палина й подаде един лист.
— Ето, това са домашните, които ни дадоха. Отбелязала съм и изпитванията. Направо можеш да ме вземеш за секретарка. При теб как беше?
— Супер! — Баби пъхна листа в чантата си и се усмихна щастлива.
— Нека позная: закуска в „Еуклиде“ на улица „Виня Стелути“. Капучино и паста със сметана.
— Да, само че в бара на улица „Фламиния“.
— После препускане до Фреджене и бурен секс на плажа.
— Не позна!
— Не познах за кое?
— За едно от двете…
Всъщност не позна и за двете. Баби се качи в колата и заряза приятелката си там, пред училището, да се пръсне от любопитство.
— Здрасти, мамо.
Положението изглеждаше спокойно.
— Здравей. Как мина?
— Добре.
Пристигна и Даниела.
— Джована каза, че вече ще се прибира сама…
Новината изпълни всички с радост и пежото потегли.
На светофара пред площад „Еуклиде“ Баби усети, че нещо я боцка, и провря пръсти под блузката си — на сутиена й се беше закачил житен клас. Измъкна го и го мушна в тефтера си. После погледна скришом тази малка голяма тайна. Усмихна се.
Като светна зеленото, изведнъж видя Степ. Беше там, от другата страна на площада, смееше се и размахваше… нейното английско знаме! Как е попаднало в него?! В този миг Баби разбра: „Степ е същият като Поло!“ — Удиви се, че не го е проумяла по-рано.
Беше влюбена в крадец.
41.
Първото „а“ беше прекалено дебело, второто — с твърде дълга опашка, после — много ниско, накрая целият подпис стана неестествено тънък… Баби опита отново. Изписа няколко листа от тетрадката по математика. Накрая резултатът й се стори приемлив.
"Три метра над небето" отзывы
Отзывы читателей о книге "Три метра над небето". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Три метра над небето" друзьям в соцсетях.