Тогава Поло го пусна.

— Искаш ли бира? Много е хубава, пият я само големите.

В първия миг Джулио сякаш се заинтересува от предложението, сграбчи бутилката и отпи една глътка.

— Не ми харесва!

— Чакай сега да видиш какво ще ти дам.

След няколко минути наследникът на семейство Мариани си играеше щастлив и доволен с букет благоуханни балони. Колко малко му трябва на едно дете — само два-три презерватива.

Поло се обърна. От стаята вече не идваше никакъв звук. Стана му скучно и той се хвана за телефона.



В полумрака на тази стая, пълна с играчки, Степ галеше раменете й, а Баби стоеше с притворени очи, доброволна пленница на въздишките му. Хвана нежно ръката й, разтвори я, целуна я по дланта и я положи върху разголената си гръд. Отначало това сякаш я стресна. „О Боже, не мога да го направя…“ Степ продължаваше да я целува по шията, зад ушите. Опитните му пръсти я докосваха като меки вълни и тя се остави на това течение. Постепенно събра смелост и понечи да го погали. Той я притисна към себе си, за да й вдъхне увереност. Ръката й се плъзна по кожата му. Усети корема му, силните мускули. Озова се сред късите къдрави косми и после се мушна под джинсите. Спря върху първото копче и в този момент, кой знае защо, в ума й изникна Палина. Представи си как й разказва всичко това. Тази мисъл й даде смелост и златистото копче се изтръгна от илика с лек шум…

Оттам нататък всичко беше много по-лесно. Сякаш си бяха казали всичко, бяха го приели. И двамата знаеха какво става. Дойде ред на второто копче, после — на третото… Краищата на джинсите се раздалечаваха, все по-свободни. Степ се откъсна внимателно от нея, отметна глава назад, но Баби го настигна веднага, за да се скрие смутена в целувката му. Наблизо се тресна врата… и изведнъж магията изчезна.

— Какво беше това? — Баби се надигна.

— Откъде да знам! Хайде, ела тук.

Той я притегли отново към себе си.

Нов трясък. Този път нещо се счупи.

— Да му се не види! Оттатък става нещо! — Баби скочи светкавично от леглото, оправи си полата, закопча си блузката и излезе от стаята.

Степ се отпусна по гръб и безпомощно разпери ръце:

— Тоя кретен! Последва я в хола, а там… — Какво правите, мамка му?!

Бъни и Хук се биеха на килима. До тях лежеше съборена лампа. Скело седеше с крака на дивана, ядеше пържени картофи и гледаше „Големият удар“. Луконе държеше Джулио в скута си и му подаваше марихуана:

— Гледай, Степ, гледай колко е разстроено това дете!

Баби се нахвърли отгоре му като тигрица, изтръгна цигарата от ръцете му и я угаси в пепелника.

— Вън! Вън оттук! Махайте се!

Като чуха врявата, от кухнята наизлязоха Дарио, още някакъв с бира в ръка и Сицилианеца с едно непознато момиче. Лицата им бяха зачервени. Степ си помисли, че сигурно са правили точно това, което той не успя. „Блазе им!“

Баби ги заблъска един по един към вратата.

— Махайте се всички! Разкарайте се оттук!

Това още повече ги развесели.

— Хайде, копелета, отивайте си — включи се Степ. Накрая изпъди и Поло: — А с тебе после ще се разправяме.

— Ама аз повиках само Луконе! Той се е обадил на другите…

— Не се обяснявай! — Степ го ритна по задника и го изхвърли във фоайето.

Баби вече разтребваше.

— Гледай, гледай какво са направили тия кретени! — Показа му счупената лампа, дивана, залят с бира, разпръснатите пържени картофи. Очите й се наляха със сълзи.

Степ не знаеше какво да каже. Прегърна я.

— Не се ядосвай, ще ти помогна да почистиш.

— Няма нужда, сама ще се оправя.

— Сърдиш ли се сега?

— Не се сърдя, просто е най-добре да си тръгнеш. Госпожа Мариани всеки момент ще си дойде.

На прага Степ се обърна за последен път:

— Сигурна ли си, че не искаш да ти помогна?

— Сигурна съм.

Целунаха се набързо, после тя затвори вратата.

Долу нямаше никой. Степ яхна мотоциклета си и в този миг тайфата изникна иззад паркираните коли.

— Babysitter! Babysitter! — крещяха всички.

— Ах, мамицата ви! — изръмжа той и се втурна да гони Поло.

— Стига, копеле! Аз нямам нищо общо! Сърди се на Луконе! — оправдаваше се той тичешком. — Хайде сега, и без това не правехте нищо в оная стая…

Двамата изчезнаха в мрака на улицата, следвани от любопитството на един буден съсед.

Баби събра счупените стъкла, изми пода, почисти дивана и се огледа. Е, можеше да е и по-зле. „Ще кажа, че аз съм съборила лампата, докато съм си играела с Джулио.“ — Детето нямаше как да отрече — спеше дълбоко, напълно замаяно.

51.

На следващата сутрин Степ се събуди и веднага отиде на фитнес, но не, за да тренира. Търсеше Джорджо, едно момче на петнайсетина години, което го боготвореше. Е, и приятелите му също — знаеха всичките му истории и продължаваха да подхранват легендата. Това хлапе обаче му беше нещо като доверен човек. Само от него Степ можеше да поиска такава услуга, без да се страхува, че ще го накисне. Защото там, където свършваше възхищението, започваше ужасът.

Малко по-късно Джорджо беше в лицея „Фалкониери“. Промъкна се по коридорите и влезе в трети „Б“ курс. Неизвестно защо, Джачи не го изгони, нищо не каза. А Баби загуби ума и дума, като видя огромния букет червени рози. Прочете картичката:

„Знам, че имам кофти приятели, но ти обещавам тази вечер да сме сами.

Твой: Съвършено Невинен“

Новината обходи училището за броени минути — никой никога не беше правил подобно нещо!

След часовете Баби слезе по стълбите с цветята и всички момичета се извръщаха да я видят. Дани се гордееше със сестра си, Рафаела се ядоса още повече, а горкият Клаудио пак отнесе скандала.

Степ подреждаше поредния си албум с комиксите на Пасианса, когато някой звънна на вратата. Беше Палина.

— Първо бях вестоносец, сега — пощальон… Какво ли още ме чака?

Той се засмя и пое пакета от ръцете й. Вътре имаше престилка на розови цветенца и бележка:

„Ще приема само ако ми сготвиш вечеря, но облечен с това.

P.S. Ще дойда в 8.30. По-рано не мога, нашите са си вкъщи.“

Малко след това Степ беше в офиса на брат си.

— Паоло, тази вечер къщата да е празна.

— Но аз поканих Мануела!

— Кажи й друг път да дойде! Хайде де, с Мануела се виждате всеки ден, а Баби никога не е идвала!

— Коя е тая Баби? Дъщерята на човека, дето дойде да те търси у нас?

— Да, защо?

— Видя ми се доста ядосан. Ти говори ли с него?

— Естествено. Ходихме да играем билярд и се напихме.

— Напихте се?!

— Е добре де, само той се напи. Значи разбрахме се, довечера да те няма.

Без да дочака отговор, Степ излезе от офиса. Дори не забеляза, че секретарката му се усмихва лукаво.

Прибра се и звънна на Поло. Предупреди го да не идва, да не се обажда и да не прави нищо, за което може да съжалява.

— Внимавай, този път не се шегувам!

После направи списък с нещата, които трябва да купи, слезе в супермаркета и набави всичко необходимо, дори взе от онези английски бисквити с масло — все пак брат му ги беше заслужил. Паоло всъщност беше добро момче. Падаше си малко маниак на тема работа и беше луднал по голфа си, както и по Мануела… но това ще му мине. „Не, Мануела няма как да му мине.“ Тая кифла го въртеше на пръста си от шест години, заедно с още няколко души. „Кой нормален човек ще и се навие?! Грозна, противна и все знае всичко! Аз на негово място щях да сваля секретарката.“ След това положително разсъждение Степ включи радиото и започна да мие салатата.

В осем всичко беше готово. Чу последното new entry в американската хит класация и метна розовата престилка на близкия стол, готов да я нахлузи в подходящия момент. Погледна резултатите на изтощителния си труд. Карпачо16, гарана17, ругета18, смесена салата с авокадо и плодова салата с мараскино19. Някога този аромат му беше любим… В главата му изплуваха спомени, но той ги остави да си отидат спокойно. Огледа масата, оправи салфетките. Така и не разбра, че ножовете се слагат от другата страна… Изми си ръцете. Седна на дивана. Изпуши една цигара, включи телевизора, изми си зъбите. Осем и петнайсет. Времето сякаш беше спряло. След четвърт час тя ще дойде, ще вечерят заедно, ще си поприказват, ще отидат в неговата стая и… „Не, Баби няма да го направи, рано е още. Или пък… Няма рано за тези неща!“ Помъчи се да си спомни една песен на Лучо Батисти. Как беше? Che sensazione di leggera follia sta colorando Vanima mia, il giradischi, le luci basse epoi… Champagne ghiacciatoe I’avventurapuo…20 „Да му се не види! Забравих да купя шампанско!“

Степ изтича в кухнята и прерови всички шкафове, но намери само една бутилка Pinot grigio. Сложи я във фризера. „Е, по-добре е от нищо.“