Със Сицилианеца все се стигаше до кавги. Ако загубиш от него — подиграва ти се до безкрай. Ако го победиш… не се знае какво може да ти се случи — засега никой не беше успял.

— Значи в целия шибан фитнес няма кой да направи няколко лицеви опори заедно с мен?!

— Има.

Сицилианеца изгледа Степ от главата до петите.

— Окей, да отидем оттатък.

Оттеглиха се в една малка стаичка, където завариха две момчета. Едното веднага излезе, другото продължи да тренира. Сицилианеца застана пред него и го изгледа с усмивка. Момчето спря. Видя Поло, Луконе, Скело, Бъни и другите, които препречиха тясната врата, и разбра, че трябва да се разкара. Остави гиричките и се провря между планините от мускули.

Сицилианеца свали горнището си и Стефано видя огромните му ръце.

— Готов ли си?

— Когато кажеш.

Настаниха се един срещу друг и започнаха.

Степ издържа колкото можа, но накрая рухна на земята без сили. Сицилианеца го затапи с още пет бързи опори, после се изтегли нагоре и го потупа по рамото:

— Не е зле! Последните ги направи с една ръка! — И го удари приятелски.

Степ се засмя. Сицилианеца беше много по-силен от него… тогава.



— Осемдесет!

Каламаро и Бъни се стовариха един след друг на студения мрамор.

— Още двама по-малко!

Скело надигна поредната бира — беше му я донесло едно русо момиче от групата. Викаха й Патси, защото приличаше на певицата.

— Осемдесет и едно!

Каламаро мина край Скело и му взе бирата.

— Осемдесет и две!

Отпи дълга глътка, после я подаде на Бъни. Като се върна в ръцете на Скело, кутията беше вече празна.

— Осемдесет и три!

Кутията се удари в козирката, отскочи и издрънча на земята с кух звук.

— Осемдесет и четири!

Отскочи още два пъти и се търкулна до една решетка, където се спря върху широките метални пръчки.

— Осемдесет и пет!

Бяха останали четирима: Степ, Сицилианеца, Хук и Дарио. Движеха се в пълен синхрон. Дрехите им бяха потни, верижките им се люлееха, ръцете им се преместваха от време на време, за да намерят по-стабилна позиция.

— Осемдесет и шест!

Приличаха на шумна машина, която пухтеше ритмично.

— Осемдесет и седем!

— Давай, Дарио! — кресна Глория.

— Осемдесет и осем!

Дарио спря. Глория го видя и подвикна отново:

— Давай, Дарио, давай!

Той се напрегна с всички сили, но не успя да помръдне. Лактите му трепереха, капки пот се стичаха по челото му. Устните му мъчително трепнаха. Скело се наведе над него и го погледна отблизо.

— Господа, на път сме да загубим още един…

Глория повтори едва-едва, сякаш на себе си:

— Давай, Дарио…

Мускулите му не издържаха и той се строполи върху мрамора. Скело запали цигара:

— Приканвам онези, на които са им свободни ръцете, да се пипнат по оная работа в чест на Глория. — После погледна към нея и като се търкаше силно между краката, добави: — Ех, Глория, Глория, ти съсипа човека! Зацикли още преди да му кажеш името! Осемдесет и осем!

Мадалена извади от джоба на джинсите си дъвка, налапа я и погледна към Степ. На лицето му имаше повече цвят от обикновено, очите му бяха зачервени, а мускулите на шията му — издути.

— Ей, дай една!

Без да поглежда встрани, Мадалена подаде пакетчето. Устата й се изпълни с усещане за свежест. Белите й зъбки заработиха енергично. Сети се за онази вечер, когато Степ я заведе у тях и я облада… Беше страхотно, тя почти залепна за широките му рамене. Погледът му проникваше право в сърцето й. Толкова го обичаше… Шепнеше му любовни думи, целуваше го зад ушите. Той не издаде нито звук, през цялото време я гледаше, галеше косата й, усмихваше се, движеше се бавно вътре в нея, като внимаваше да не й натежи.

— Деветдесет!

Степ се спусна надолу и се издигна отново, силен и решителен. Мадалена си представи, че е там, под него. Пожела го, изчерви се и сведе поглед. Прибра обратно пакетчето с дъвки, което някой й върна.

5.

Попи и приятелите му стърчаха пред бар „Флеминг“. Някои ядяха гореща пица, други пушеха. Момичетата слушаха развеселени един бивш сервитьор, който разказваше как го уволнили, а той на тръгване изпочупил всичко.

— И знаете ли какво направих? Ударих шефа с едно шише по главата. А той, вместо да ми плати, подаде жалба срещу мен!

И Ана-Лиза беше там. След инцидента не се обади на Стефано, не го потърси никога вече. Но той не беше човек, който страда от самота. Бяха минали осем месеца оттогава, а не беше чувал нищо за ония момчета. Реши да отиде да ги потърси.

— О, Попи!

Оня се опули, нямаше представа кой е. Вярно, изглеждаше му познат — очите, косата… Степ се засмя:

— Отдавна не сме се виждали, а? Как я караш? — И обгърна приятелски раменете му.

Сицилианеца, Поло и Луконе се смесиха с групата. Ана-Лиза срещна погледа на Степ. Само тя го позна. Усмивката изчезна от лицето й.

— Извинявай, но не се сещам… — Попи беше объркан.

— Е как не се сещаш?! — Степ извади шапката. — Може би това ще те подсети.


Попи я погледна, после вдигна очи.

— Мамка му!

Понечи да се измъкне, но Степ го сграбчи за косата.

— Къса памет, а? Здрасти, копеле! — Дръпна го рязко, удари му една глава и му разкървави носа. После го ритна с все сила. Попи отхвръкна назад и се блъсна в решетката с железен трясък.

Тогава Степ скочи отгоре му и го сграбчи за гърлото. Нанесе му цяла серия крошета, разби му веждата, разцепи му устната, отстъпи крачка назад и го ритна в корема така, че го остави без дъх.

Някой от приятелите на Попи се опита да реагира, но Сицилианеца го спря:

— Споко! Ти не се бъркай!

Попи вече лежеше на земята, а Степ продължаваше да го рита, където свари — по ухото, по краката…

— Стига, стига, моля те!

Тогава Степ спря. Погледна жертвата си, просната на земята, и се нахвърли върху следващия — оня, който преди осем месеца държеше ръцете му, докато го бият. Удари го с лакът в устата и му изби три зъба. Събори го на земята, затисна го с коляно и започна да го налага. Хвана го за косата и заудря главата му в земята — силно, настървено.

Изведнъж Поло го сграбчи под мишниците и го издърпа нагоре.

— Стига му толкова, Степ. Ще го убиеш. Да се махаме.

Сицилианеца и Луконе се присъединиха към тях.

— Да, по-добре да се махаме, че може да дойдат ченгета.

Степ се извърна към приятелите на Попи, които го гледаха и мълчаха. Наплю един и го удари право в лицето. Мина покрай Ана-Лиза и й се усмихна. Тя се опита да му отвърне, помръдна горната си устна и се получи странна гримаса.

Качиха се на моторите си и отпратиха с мръсна газ. Луконе караше като луд, следван по петите от Сицилианеца. И двамата крещяха, накланяха се наляво-надясно, чувстваха се господари на пътя. После се изравниха с Поло, зад него караше Степ.

— Обаче оная русата можеше да я изчукаш… Навита ти беше!

— Ти пък все бързаш! Има си време за всичко…

Вечерта Степ отиде при Ана-Лиза и последва съвета на Луконе. Няколко пъти. Тя се извини, че не се е обадила по-рано, кълнеше се, че много искала да му звънне, но била затрупана с уроци… През следващите дни се счупи да му звъни, но Степ беше толкова зает, че не намери време да й вдигне телефона.

6.

Някой включи малък транзистор.

Бъни също отпадна. Скело вече беше пиян, скочи на козирката и затанцува с кожените си кларкове.

— Хайде-е-е! Сто и девет! Внимание, сега ще класираме най-изпотените! На първо място е Сицилианеца. Тече като чешма и със сигурност не ползва дезодорант! Горката Дебора!

Едно зле изрусено момиче с висока плитка вдигна застрашително ярко лакираните си нокти:

— Абе ей, Скело, ’що не си затвориш плювалника?

Скело й показа задника си. Последваха одобрителни подсвирквания.

— На второ място е Хук! Невероятно, в нашата хит класация той дръпва рязко напред. Междувременно… сто и десет!

Степ, Хук и Сицилианеца изглеждаха изтощени.

— Както можете да видите, блестящата му тениска, марка Ralph Laurent, вече е сменила цвета си. Бих казал, че е избеляло зелена, или по-скоро потно зелена. Под нея се е образувал басейн! И знаете ли кой плува там?

— Не, ти кажи!

— Срамните въшки на Дебора!

Всички се разсмяха, а тя го замери с празна кутия от бира. Няколко парчета неон отскочиха зад гърба му и живата светлинка на синята буква F издъхна.

Скело пак затанцува просташки, като скачаше и си кривеше устата. Приближи се до остатъка от табелата FRUTTERIA, посочи новия надпис1 и се оригна. Животинският звук отекна надалеч, дълъг и мощен.