Тайгър тръгна напред, а Валиант го последва до един от джиповете. С тях имаше още няколко мъже от Видовете.

— Госпожице Шаста! — извика един репортер, за да привлече вниманието й. — Какво става? Къде отивате с тях? Кой е този, дето ви носи?

— Не им обръщай внимание — тихо предупреди Тайгър и изруга.

Валиант се отпусна на пасажерското място, здраво стиснал Тами в скута си. Тайгър им хвърли един поглед и запали двигателя.

— Знаете закона за предпазните колани, нали? Не сме в Резервата. — Валиант изръмжа в отговор. — Чудесно. Не смятам, че ще ни спрат или глобят, но реших да го спомена.

— Чух и всичко е наред. — Исполинът я сгуши по-близо до себе си. Тами изви глава, за да погледне към придружителя им. Сви рамене и обви стегнато ръцете си около Валиант. Обърна се и положи буза върху топлите му гърди. Почувства се в безопасност. Тайгър зае водеща позиция пред петте черни автомобила и се отправиха към Резервата на Новите видове.

— Има нещо, което трябва да знаете — започна тя високо, за да я чуят и двамата.

Валиант наведе надолу глава, докато погледите им се срещнаха и задържаха.

— Какво има?

— Чуваш ли ме, Тайгър?

— Да. Имам добър слух.

— Не казах всичко на шерифа за онези мъже. Те знаеха, че Валиант ме е занесъл в дома си в деня, в който го срещнах. Твърдяха, че имат информатор, който е дочул разговор между Джъстис Норт и може би теб, Тайгър. Говореха за своя шеф, който ме искал заради това, което се е случило. — Фокусира цялото си внимание върху мъжа, който я държеше, и продължи. — Те знаеха, че съм спала с теб. Никога не назоваха този, за когото работят, но го споменаваха като „доктор“. Също така заявиха, че искат да направят видео, в което да разкажа ужасни неща, та хората да ви намразят. Твърдяха, че този доктор, шефът им, искал да експериментира с мен в някаква опитна лаборатория. Един от тях мислеше, че съм заразена от вас и ще се превърна в Нов вид, но аз ги излъгах и им казах, че нищо не се е случило между мен и Валиант. Няколко пъти споменаха като информатор лице от обкръжението на Джъстис Норт.

— Копелета! — изръмжа Тайгър — Сигурна ли си?

— Напълно. — Тами се поколеба. — Това говори ли ви нещо? Не казах истината на шериф Купър, защото щеше да поиска да узнае какво се е случило между нас.

— Казала ли си на някого какво стана в дома на Валиант? — Тайгър звучеше разтревожен.

— Не — Тами обърна глава, за да го погледне. — Не съм продумала пред никого, помолих и Тед също да не споменава. Той се закле, че няма. Напълно ми вярва и мисли, че Валиант и аз… добре, де, смята, че съм му признала абсолютната истина. Тази вечер онези мъже бяха напълно сигурни, че съм била с Валиант сексуално и казаха, че информаторът им е чул разговор между Джъстис Норт и шефа на охраната му за това дали ще повдигна обвинение за изнасилване или не. Също така заявиха, че шефът и повечето мъже от организацията им ще дойдат тук вдругиден.

— Лошо — изръмжа Тайгър. — С Джъстис наистина проведохме такъв разговор.

Ръцете на Валиант се стегнаха около тялото й. Тя го погледна. Очите му се присвиха, докато се взираше в нея с болка, изписана върху красивото му, но страховито лице.

— Не ме гледай така. Никога не съм споменала думата изнасилване. Казах, че не си го направил.

— Никога не те е обвинявала в принуждаване към секс — съгласи се Тайгър. — Беше пределно ясна, че няма за какво да те наказваме, но аз не бях сигурен дали да вярвам на думите й или не. Ти наистина я отнесе, Валиант. Онзи ден не беше на себе си и реагираше агресивно. Сметнах, че тя може би лъже. Някои жени отричат, когато са били изнасилени. С Джъстис коментирахме този въпрос, но очевидно някой е чул и предал информацията на терористичните групи.

Огромният мъж изглеждаше все още ядосан, но отпусна желязната хватка и гушна Тами в прегръдките си. Въздъхна. Тя затвори очи и отново положи буза върху гърдите му. Беше уморена, но успя да задържи очите си отворени.

Джипът спря пред главната порта на Резервата. Тами вдигна глава и се вгледа във високите стени, които пазеха имота от натрапници. Знаеше, че хората от градчето и от околните населени места бяха развълнувани, защото Новите видове наемаха огромно количество работна ръка, за да изградят територията си. Върху зидовете се виждаха патрули на НСО, подредени в линия. До портата имаше барака за пазачите, от която излязоха двама въоръжени до зъби охранители, за да я проучат.

— Всичко наред ли е, Тайгър?

— Да. Госпожица Шаста ще бъде наш гост за известно време.

Един от офицерите кимна.

— Ще се обадя в офиса, за да подготвят стая за нея и да получи инструкциите за сигурност.

— Тя идва с мен — категорично заяви Валиант.

— Не може да я отведеш в къщата си — поклати глава Тайгър.

— Тя идва с мен у дома — изръмжа огромният Нов вид.

— Валиант, не може да я отведеш там. — Приятелят му се поколеба. — Ако искаш да останеш с нея, премести се в хотела. Онези задници са я набелязали и аз, като шеф на охраната, ти казвам, че е в по-голяма безопасност в хотела с цялата охрана наоколо, отколкото в отдалечения ти дом в гората. Шерифът държи да я разпита, а съм сигурен, че и Джъстис ще поиска да говори с нея. Освен това се нуждае и от медицинска помощ. След като нещата се успокоят и ако тя иска да остане в дома ти заедно с теб, тогава ще обсъдим този въпрос. Но сега ти нареждам — тя остава в хотела! Няма да го обсъждаме. Можеш да млъкнеш и да останеш с нея или се прибирай сам вкъщи.

— Чудесно — озъби се исполинът. — Оставаме в хотела.

Тайгър насочи вниманието си към охранителите, които чакаха.

— Не искам около нея да има хора. Тя ще остане в един от апартаментите, заедно с Валиант. Има нужда от дрехи и от медицинско обслужване.

— Лекарите са доста заети. — Единият от пазачите все още изучаваше Тами. — Може ли да почака? Раненият похитител е в критично състояние и целият персонал е покрай него.

— Няма да чака дори и секунда, заради мъжа, който й е причинил зло — изръмжа Валиант. — Нека той да умре.

Тайгър вдигна ръка, за да успокои ядосания си приятел.

— Ще се обадя на Слейд и ще го помоля да доведе Триша да се погрижи за нея. Така добре ли е, Валиант?

— Предпочитам Триша да я прегледа — кимна той. — Имам й доверие и ще й поверя моята жена.

Неговата жена? Тами повдигна вежди.

Той се намръщи.

— Ти си моя.

— Ние сме много властни — тихо я осведоми Тайгър.

— Наистина ли? — завъртя очи Тами. — Никога не бих се сетила.

Единият от охраната изсумтя.

— Валиант се е обвързал с човешка жена? Мислех, че те са твърде крехки, Вал?

Той му се озъби и офицерът отстъпи крачка назад.

— Само се пошегувах — погледна към Тайгър. — Знаете правилата. Всички хора, които влизат на територията на Резервата, трябва да бъдат претърсени. Тя трябва да излезе от автомобила.

— Няма да я докосваш — изръмжа повторно исполинът.

— Не е необходимо — намеси се Тайгър. — Всичко, което носи, е този пуловер и… — очите му се насочиха към скута й — … и един чаршаф върху потника на Валиант, покриващ бикините й. Аз гарантирам за нея. Сигурен съм, че Валиант вече я е претърсил основно, за да се убеди, че не е много пострадала. Носи ли някакво оръжие, Вал?

— Не.

Пазачът въздъхна.

— Добре, разбрах, Тайгър. Ще се обадя в хотела, а после в склада, за да й поръчам дрехи.

Портите се отвориха и джипът влезе в Резервата. Тайгър посегна към телефона и набра някакъв номер.

— Здравей, Слейд. Валиант иска Триша да дойде и да прегледа приятелката му. Ще ги настаня в хотела. Тя е пострадала — замълча. — Човек — отново направи пауза. — Това е дълга история — заслуша се в продължение на няколко секунди. — Благодаря. — И затвори. — Слейд ще доведе Триша. Каза, че по принцип не би я извел толкова късно, но за нищо на света няма да пропусне това представление.

Валиант оголи зъби, за да покаже раздразнението си. Тами се намръщи на странния коментар, но реши да не пита. Не бе сигурна, че иска да чуе отговорите на въпросите, които се въртяха в главата й. Тази част от Резервата й бе непозната, затова съсредоточи вниманието си върху заобикалящата я природа. Съзря малка сграда на два етажа.

— Това е къщата за гости — обясни Тайгър. — Тук отсядат хората, които идват на посещение. Има шест двустайни апартамента. Преди тук е живял персоналът на курорта, но ние я преустроихме. По-надолу е хотелът, където живеят повечето от нашите хора, когато са тук. Той е изцяло обновен. По-голяма част от апартаментите са едностайни, но имаме няколко дву- и тристайни. Ще ви настаним в някой от тях, вярвам, че ще ви бъде удобно. Обикновено храната се сервира в кафетерията, но вашата ще я носят в стаята ви. Няма да ви бъде позволено да напускате жилището без придружител. Имате ли някакви въпроси?

Всъщност повече от няколко.

— Защо не искаш други хора да приближават до мен? И за какво е това отношение? Ти също си човек, но просто имаш някои екстри, които аз нямам.

Тайгър се засмя.

— Екстри, които ме правят мъж или в промененото ми ДНК?

— Твоето ДНК.