— Може ли да вляза?

— Не. Ще побързам. — Обърна се с гръб към огледалото и започна да сваля „панталонките“, който Валиант бе измайсторил от потника си. Опита се да ги смъкне надолу, но не успя. Той бе завързал скъсаните краища на стегнати възли и тя не успяваше да ги развърже.

— Валиант? Имам нужда от помощ.

Вратата внезапно се отвори и огромният мъж нахлу в банята още преди да е довършила мисълта си. Тами побърза да покрие гърдите си с ръце. Погледът му веднага се насочи към разголената й плът. Тя прехапа устни. Е, може и да не прилича на обикновен мъж, но определено се държи като такъв.

— Не мога да сваля това, което измайстори, за да ме прикриеш. Възлите са прекалено стегнати.

Той продължаваше да се взира в едва показващите се изпод дланите й гърди. Тя му обърна гръб и го погледна през рамо. Исполинът веднага се намръщи, явно не му хареса, че скри гледката от него.

— Имам нужда от помощта ти за „панталонките“. Не се взирай така в гърдите ми.

Той изсумтя и се приближи към нея. Леле, колко е огромен, припомни си отново тя. Никога нямаше да свикне с втренчения в нея двуметров мъж. Вниманието му се насочи към покритото й дупе, а пръстите му докоснаха кожата й, когато се мушнаха под плата.

— Опитах се да ги смъкна надолу, но краищата са завързани прекалено стегнато и не могат да минат по бедрата ми.

Чу как материята се раздра, докато той късаше възлите, които бе направил. Съсипаната материя падна в краката й. Младата жена леко се изви и погледна към пръстите му. Посегна внимателно и хвана дланите му. Вдигна ги и се загледа шокирана в широките му нокти. Не бяха много дълги, но бяха леко удебелени и очевидно достатъчно остри, за да скъсат потника.

— Трябва да си изрежеш ноктите.

Валиант отново изсумтя. Тя пусна ръката му и вдигна глава.

— Благодаря ти.

Погледът му бавно се спусна по тялото й. Чу се ръмжене.

— Желая те.

Тами бързо се отдръпна към душ-кабината.

— Благодаря, но сега може да излезеш. Искам да се изкъпя, преди да е дошла лекарката. — Прекрачи в коритото и плътно затвори прозрачните врати. Когато се наведе да пусне водата, Валиант издаде мъркащ звук. Тя регулира температурата и реши да не му обръща внимание; щом иска, нека да я наблюдава през вратата. — Имам нужда от дрехи, Валиант. Моля те?

— Добре — съгласи се той високо. Явно бе раздразнен, тъй като гласът му излезе по-дълбок от обикновеното, а бе забелязала, че звучи така, когато е ядосан или възбуден.

Мъжът излезе от банята и Тами се отпусна. Изумяваше я желанието му към нея, въпреки раздърпания й вид. Обърна се към струята на душа и се изненада от добре заредените рафтове с принадлежности за баня, монтирани отстрани. Започна подробно да ги изучава.

В повечето хотели, в които бе отсядала, даваха само мостри. Новите видове предоставяха масово използваните шишета. Забеляза два вида шампоани за коса, гел за тяло и балсам. Имаше още: две самобръсначки — розова и синя, крем за бръснене и пемза с дръжка. Усмихна се. Те наистина предоставят всички удобства на своите гости.

Изкъпа се бързо. Откри още една рана на главата си, когато й залютя от шампоана. Избръсна си краката. Запита се колко ли време й остава, докато пристигне лекарката, за да я прегледа. Не искаше да остава насаме с Валиант. Той я желаеше, а тя не бе сигурна как да се справи със ситуацията.

Подсуши се, след това обви една кърпа около тялото си и друга около косата. Изчака още няколко секунди и дълбоко си пое въздух. Вече беше чиста и не можеше да продължава да се крие в банята. Отвори вратата и докато влизаше в спалнята, здраво стисна хавлията пред гърдите си.

— Някой донесе ли ми дрехи?

Младата жена внезапно замръзна, щом видя, че Валиант не е сам в стаята. Втренчи се в едрия мъж от Новите видове и дребната блондинка до него. Жената бе човек и очевидно бременна. Три чифта очи посрещнаха изненадания й поглед. Непознатата пристъпи напред и се усмихна.

— Здравей. Аз съм Триша…

— Лекарката — бързо изрече мъжът до нея. — А аз съм нейната охрана. Тя е приятелка на Джъстис Норт и е на посещение при един човек, който работи тук като медик.

Жената се намръщи, изгледа го строго, и се обърна към Тами.

— Чух, че си имала тежка вечер. Съжалявам, че се забавих толкова много, но Слейд трябваше да ме събуди, а после докато се облека…

— Събудих я, макар че бях през две стаи — изръмжа високият Вид с наситеносини очи. — Охранявам я, когато прави домашни визити.

Русокосата му се намръщи отново.

— Това е Слейд, той е настроен много покровителствено към мен. — Изглеждаше развеселена. — Моят бодигард.

— Бодигард? — напрегнато попита Слейд.

— Няма значение — засмя се Триша.

Тами погледна към синеокия мъж. Даде му няколко точки в плюс, защото стоеше пред него по къса хавлия, а той въобще не я зяпаше. След това младата жена съсредоточи цялото си внимание върху новата си позната.

— Благодаря, че се съгласи да ме прегледаш толкова късно, или ако трябва да бъда по-точна, толкова рано сутринта.

— За мен е удоволствие. Мъжете ще излязат докато разгледам нараняванията ти.

— Не е нужно да излизам — изръмжа Валиант. — Виждал съм я гола. Кажи на Слейд да се маха. Той не бива да я гледа разсъблечена.

— Моля те остави ни. — Тами му хвърли гневен поглед. — Не ме карай да се разправям с теб пред красивата бременна лекарка и бодигарда й. Тя е дошла чак дотук, за да ме прегледа и последното, от което се нуждае, е да слуша как се караме.

Исполинът отново й се озъби.

— Престани — отсече тя. — Стига си ръмжал. Имах дълга нощ, изморена съм и цялото тяло ме боли. Не може ли да направиш поне едно нещо, без да спорим? Моля те!

Валиант изхвърча от стаята. Другият мъж се засмя и на лицето му се изписа наслада.

— Само заради това си струваше да се облечем и да дойдем дотук, за да го видим. — Усмихна се, завъртя се на пети и също напусна помещението. Вратата се затвори след него.

— Благодаря! — извика Тами. — Оценявам го! — Погледна към лекарката. Знаеше, че бузите й са зачервени от смущение. — Съжалявам.

— Изобщо недей да съжаляваш — засмя се Триша. — Бих платила само за да видя как някой се изправя срещу Валиант. — Сложи чантата, която носеше, в края на леглото. — Защо не ми кажеш къде те боли и да видя с какво мога да ти помогна? Какво точно ти се случи?

Тами приближи до кревата, поколеба се и пусна хавлията.

— Предлагам, докато ме преглеждаш, да ти разказвам. Четирима мъже ме хванаха, наблъскаха ме в каросерията на един пикап и ме завлякоха в гората. Измъчваха ме, докато Валиант и приятелите му не дойдоха да ме спасят. — Тя бавно се въртеше и показваше всичките си контузии. — Рамото ме боли най-много и накуцвам. Бедрото ми се удари силно няколко пъти в каросерията, когато двама от онези тъпаци се стовариха отгоре ми, за да ме вържат. Тежестта им ме смачка. — Протегна китките си напред. — Тези следи са от колана, с който завързаха ръцете ми зад гърба.

Бременната жена вече не се усмихваше. Седна на леглото и отвори чантата си.

— Нека да почистя някои от драскотините и да ги превържа. — Опипа бедрото на Тами — Извинявам се, ако заболи. Искам да се уверя, че не е счупено.

— Не е, но ужасно боли.

Тами стоеше права, докато лекарката сложи някакъв крем върху раните и превърза най-лошите от тях. След това й даде няколко торбички с лед за отоците. Триша се изправи и помоли пациентката си да се обърне, за да прегледа рамото.

— Там ме боли най-много. — Трепна младата жена.

— Имаш доста лоши охлузвания. А гърлото боли ли те?

— Малко ме драска, но не мисля, че е чак толкова зле. Чувствам го така, сякаш съм настинала.

— Ще ти дам болкоуспокояващите, които донесох със себе си, в случай че имаш нужда. Когато почувстваш болка, вземи две, а като свършат, нека Валиант ми се обади. Ако болката в бедрото или рамото се влоши или не утихне, искам да дойдеш в медицинския ни център. Ще направим няколко рентгенови снимки.

— Благодаря — кимна Тами. Взе кърпата и я уви около себе си. — Наистина го оценявам.

Триша седна на леглото.

— И така, срещала ли си Валиант след инцидента в къщата му?

— Чула си за това? — Тами успя да не се намръщи.

— Да — кимна бременната жена. — Само Слейд, Тайгър, Джъстис и аз знаем, че сте правили секс.

— Не. Тази вечер го виждам за първи път, след случката. Не мога да повярвам, че ми е простил задето го ударих с лампата и е страхотно, че е тръгнал да ме спасява.

— Зашеметила си го с лампа? — Гласът на Триша рязко се понижи. — Бях останала с впечатление, че те е пуснал. Поне така каза Тайгър.

— Да, проснах го в безсъзнание.

— Благодаря ти — усмихнато прошепна лекарката. — Когато се окажа достатъчно далеч оттук, за да съм в безопасност, ще се смея до припадък. Слухът им е невероятно силен, така че имай го предвид.

— Благодаря за предупреждението — отвърна тихо Тами. Погледът й се сведе към корема на Триша. — Обзалагам се, че със съпруга ти сте много щастливи. Това първо дете ли ви е?