Усмихната, блондинката докосна издутия си корем. Гласът й стана силен, когато заговори.

— Не съм женена. Човекът ме изчука и просто си отиде.

От коридора се чу силно ръмжене и някой похлопа на вратата.

— Облечена ли е вече? Влизам.

— Влизай, Слейд — Лекарката й намигна.

Едрият мъж изглеждаше бесен, когато влетя вътре и стрелна с поглед Триша. Валиант го последва по петите. Русокосата се засмя.

— Разказвах на Тами за бебето — потупа корема си.

— Кога очакваш да се роди? — притисна по-плътно хавлията около тялото си, като се опитваше да не се чувства неудобно от факта, че Слейд е в стаята.

— Не съм много сигурна — поколеба се гостенката. — Ще разбера, когато реши да го направи.

— Имам предвид, кога е терминът ти?

— Бременна съм в петия месец. — Тя отново се поколеба.

Погледът на Тами пак се насочи към издутия й корем.

— Леле! Сигурна ли си, че не са близнаци? Една приятелка е бременна в осмия месец и тя… — млъкна и се изчерви. — Съжалявам. Не си чак толкова огромна. Току-що осъзнах как прозвуча. Просто си дребничка, а коремът ти изглежда доста голям. Аз…

Триша избухна в смях.

— Стига! Не ме обиждаш. Знам, че съм огромна и изглеждам така, сякаш всеки момент ще се пръсна. Бащата е едър, бебето прилича на него.

Тами се успокои, че не я беше засегнала.

— Смяташ ли да му кажеш? Трябва да го принудиш да плаща издръжка. Отглеждането на дете в днешно време изисква много средства.

Слейд отново изръмжа. Триша се засмя.

— Обсъдихме ситуацията и той осъзна, че е бил глупак да ме изостави. Ще го накарам да се ожени за мен. Обичам този идиот адски много, но той е малко дебелоглав, знаеш ли? Преди няколко седмици му споменах за брак, а той ми отговори, че не е необходимо, тъй като сме били вече семейство.

— Мъже — поклати глава Тами. — Нищо не разбират.

— Вярно е — усмихна се Триша. — Мисля си, дали да не му направя една секс стачка.

— Това може да сработи — изрече весело Тами. — Също така му кажи, че ако той не се ожени за теб, някой друг ще го направи. Ти си красива. Сигурна съм, че друг мъж би бил щастлив да те има, щом той не е достатъчно умен да подпише.

Слейд отново изръмжа. Тами го погледна с безпокойство, после се обърна към Триша.

— Той добре ли е?

Лекарката й подаде шишенце с таблетки.

— Става раздразнителен, когато го събудят, но ще се оправи. След като се прибера в квартирата, ще го изпратя в стаята за гости, да си дремне. Беше ми приятно да се запознаем, Тами. Нека Валиант ми се обади, ако се нуждаеш от нещо. Може би някой ден от тази седмица ще донеса обяд. Ще бъде хубаво отново да си поговоря с друга жена.

— С удоволствие, стига да съм тук — усмихна се пациентката. — Благодаря ти още веднъж, Триша. Наистина ми беше приятно да се запознаем.

— Между другото, Тайгър направи така, че тази вечер да не даваш изявление. Шерифът ще дойде утре сутринта да те разпита. Надявам се, нямаш нищо против, но му казах, че се нуждаеш от почивка. Помолих го да му предаде, че вече си взела болкоуспокояващи. Утре сутринта към девет началникът на полицията ще дойде отново, за да вземе показанията ти.

— Това е чудесно. Благодаря. Искам да приключа за тази вечер.

Триша спря до Валиант.

— Има доста лоши охлузвания. Бъди мил с нея и се увери, че почива достатъчно. На всеки четири до шест часа трябва да пие по две таблетки, в зависимост от това колко силна е болката. Добре е да хапне, преди да ги вземе.

— Благодаря ти. — Валиант се поколеба, преди да разтвори ръце.

— Вече се учиш — засмя се блондинката и го прегърна.

— Не е толкова лошо — отдръпна се той. — Все още миришеш хубаво.

Тези хора са доста странни. Младата жена наблюдаваше как лекарката напуска спалнята. Когато излезе в коридора след нея, пазачът й неочаквано я плесна по задника. Тя подскочи, обърна глава и се засмя на мъжа, който я следваше, след което двамата се скриха от погледа й. Тами зяпна. Внезапно Валиант се раздвижи и застана пред нея, скривайки гледката.

— Нима охраната й току-що я удари по задника?

— Да — усмихна се Валиант.

— На приятеля й това няма да му хареса — поклати глава тя.

— Не смятам, че ще има нещо против — сви рамене той, развеселен. — Двамата със Слейд са много близки. — Разсмя се.

Тами изостави темата, не искаше да става прекалено любопитна.

— Донесоха ли ми дрехи?

— В другата стая са.

— Може ли да ми ги донесеш? Моля те!

— Няма да ти трябват. — Валиант отиде до леглото и отметна завивките. — Хвърляй хавлията и лягай! Вече е късно, а ти имаш нужда от сън. Ще ти донеса чаша вода, за да изпиеш хапчетата. Яла ли си нещо тази вечер или да поръчам храна?

— Хапнах. — Тя се поколеба — Може ли поне да се обърнеш?

Когато видя гърба му, Тами пусна кърпата, качи се в леглото и дръпна завивката до брадичка си.

— Готово.

Той отиде до банята и се върна с чаша вода. Тами взе две болкоуспокояващи таблетки и ги изпи. Исполинът пое чашата и я остави на нощното шкафче.

— Изморена ли си?

— Да. Убита съм.

— Нима убита означава уморена? — премига неразбиращо той.

— Не разбираш жаргона, така ли? — кимна тя.

— Сега се уча. Бях отгледан около лекари, техници и пазачи. Опасявам се, че речникът ми се ограничава до онова, което са ме научили. Нямах толкова контакти с тях, колкото някои от другите видове. Аз бях различен.

— Знаеш ли да четеш? — намръщи се Тами.

— Да. Научих се, след като бяхме освободени, в месеците докато се криехме и чакахме да бъде построен нашият дом. — Седна на ръба на матрака. — Повечето от моя вид са били обучавани преди това, но на мен не ми бе позволено да комуникирам с хора. Това бе загуба на време според тях. Държаха ме жив, защото съм много силен и съм по-близо до животните, отколкото събратята ми.

Тами го гледаше мълчаливо. Бе прекалено шокирана, за да отговори. Той изглеждаше малко тъжен, когато я погледна в очите.

— Какво знаеш за Новите видове?

— Само онова, което съм чела във вестниците и гледала по телевизията. Знам, че някаква фармацевтична компания е правила незаконни опити върху вас и най-накрая е била разкрита. Знам, че са ви създали отчасти човешки същества, отчасти животни. И за това как сте се сдобили със своя собствена територия на юг от Лос Анджелис, наречена Хоумленд, и как неотдавна сте открили Резервата. — Сви рамене.

— Нашето ДНК е смесено с гените на различни животни — въздъхна Валиант. — При някои животинското преобладава, както при мен. Правили са и грешки, аз съм една от тях. — Гняв стегна чертите му, докато я наблюдаваше, сякаш чакаше някаква реакция.

— Грешка? — Младата жена се вгледа в екзотичните му очи. — Не разбирам.

— Аз съм различен — животинските ми черти доминират над човешките.

Тя се вгледа в лицето му, разгледа очите, носа, устата и скулите му.

— Изглеждаш повече Нов вид, отколкото другите.

— Не е само това. Инстинктите ми са по-силни, отколкото на повечето ми събратя.

— Какво означава това? — Бе доволна, че е седнала на леглото, почти се боеше да чуе онова, какво искаше да сподели.

— Аз съм повече животно, отколкото човек. Това е единственият начин, по който мога да го обясня. Фармацевтичната компания обучаваше своите „грешки“, в това число и мен, да бъдем агресивни — да се бием и да издържаме на силна болка. Считаха ни за излишни и затова сериозно злоупотребяваха с опитите по отношение на медикаментите. Тестваха най-опасните от тях върху нас. За всякакви други цели бяхме напълно безполезни.

Тами изживяваше един от онези редки моменти, в които не можеше да промълви и дума. Валиант имаше таланта да я кара да онемява.

— Провеждаха много експерименти с лекарства върху нас. Очакваха огромни печалби от стимулантите, които да направят атлетите и войниците по-силни, по-бързи и по-издръжливи. Тренираха „полезните“, за да покажат на какво са способни медикаментите им. „Грешките“ не ставаха за нищо. Пробваха да ни размножават, но след няколко неуспешни опита решиха да се откажат.

— Опити за размножаване? — зададе въпроса, но не бе сигурна, че иска да узнае отговора.

— Водеха ми няколко пъти в килията жени за разплод, за да видят дали мога да ги забременя. При останалите Видове нямаше резултати. Експериментите с мен също се провалиха.

Тами с мъка опита да скрие ужаса си. Осъзна, че не е успяла, когато Валиант сведе поглед, а раменете му увиснаха. Тъгата по лицето му й късаше сърцето. Нямал е избор, отнасяли са се жестоко с него, бил е жертва.

Огромният мъж не можеше да гледа повече в красивите й очи. Отвращението, което съзря там, го нарани дълбоко. Искаше да бъде честен с нея, като й разкаже всичко за живота си. Неговата половинка трябваше да знае. Не би било справедливо да я моли да прекара живота си с него, ако криеше тайни. Втренчи се в завивката, покриваща скута й.

— Притежаваме отлично обоняние, а слухът и зрението ни са по-добри, отколкото на повечето Видове. По-силни и по-бързи сме, дори интелигентността ни бе завишена в някои случаи. Ние сме експериментални прототипи, които се провалиха и за да възстановят загубите си, те се опитаха да ни превърнат в съвършени машини за убиване. Искаха да ликвидират човешкото в нас, така че да могат да ни обучават като истински животни, които да се подчиняват на техните команди. Но това не сработи, тъй като ние не се пречупихме. Вместо това започнахме да се бием, да ги убиваме, когато имахме шанс и не изпълнявахме заповедите им. Все още експериментираха върху нас, когато бяхме открити и освободени.