— Опитвали са се да те превърнат в убиец? — прошепна тя.

— Моля те, не ме гледай така. Знам как да се бия и да убивам. Но това не означава, че съм някакъв безумен убиец. Опитаха се да спасят своите „грешки“ като ни превърнат най-вече в бойци, и тъй като изглеждаме доста впечатляващо вярваха, че можем да им донесем печалби. Искаха от мен да бъда… — направи пауза — … „образец“ на „грешките“ Нови видове, които желаеха да продават. Но аз отказах да се подчиня.

— „Образец“?

— За да ни продават — със суров глас отвърна Валиант. — На страните от третия свят, за частните армии на богати фанатици, на всеки, който е готов да плати цяло състояние за животно, което може да говори и да убива ефективно по команда. За наше щастие, ние никога не възприемахме добре заповедите. Притежавахме прекалено много недостатъци, за да ни предложат действително на пазара. — Сви рамене. — Поне повечето от нас. Наскоро научихме, че някои от нашите жени са били продадени.

— Значи, някъде там, има жени от Видовете, които са принудени да убиват хора? — Тами го гледаше ужасена.

— Не знам точно с какво е смесено моето ДНК — поклати той глава. — Може би с някоя от породите на големите котки, съдейки по външния ми вид и моите способности, но предполагам, че най-вероятно е лъв. Записките за началото на опитите, когато сме били създадени, са унищожени. Експерименталните прототипи са с видоизменено ДНК на животни, които имат ясно изразени способности за проследяване, лов, издържливост, сила и бойни умения — кучета, котки и примати. Открихме, че при създаването на някои от жените ни е използвано ДНК на по-беззащитни породи, за да бъдат по-дребни и не толкова агресивни. Били са продавани, за да се финансира продължаването на експериментите.

— Продавани на кого и за какво?

— На онези, които са искали да направят големи дарения на Мерикъл Индъстрис. — Валиант беше бесен. — Наричали са ги „подаръци“. Дарявали са ги срещу огромни суми, за да си осигурят прикритие на онова, което са вършели и за да избегнат наказанието за делата си. Продавали са нашите жени като секс робини на негодниците. Досега сме успели да открием няколко трупа и две-три живи.

— Никога не съм чувала за това по новините. — Тами едва преглътна сълзите си. — О, Боже! Ужасно е! Горките жени!

— Няма и да чуеш. Джъстис смята, че ако информацията стане публична, мъжете, които ги притежават, незабавно ще ги убият, за да унищожат всички доказателства, че са съществували подобни Видове. В момента, с наша помощ, правителството проследява всички финансови трансфери и платежни нареждания, за да открият останалите. Не знаем бройката на продадените, понеже записките са унищожени, но на всеки няколко седмици откриваме по една.

— Това е ужасно — посегна и погали ръката му. — Просто отвратително. Горките жени. — Направи пауза. — Надявам се, че всички ще бъдат намерени.

— Ние също — мрачно кимна той. — Сега сме свободни, затова фактът, че някои от нас са все още затворени и измъчвани, не ни дава покой.

— Няма ли начин да възстановите цялата информация и да ги намерите?

— Когато съоръженията за тестване бяха щурмувани от правоохранителните органи, те задействаха алармите там, където бяхме скрити. Персоналът запали пожари в звукозаписните зали и унищожи компютрите, в които се съхраняваше цялата информация. Започнаха да ни избиват. Някои от нас умряха, но повечето оцеляхме. Много малко от файловете бяха спасени.

— Не искам да го казвам, но вероятно е за добро. Знаеш ли какво може да стане с информацията? Някой може да се сдобие с нея и да я използва, за да започне всичко отначало. Вие сте доста впечатляващи. Обзалагам се, че друга компания би се изкушила да създаде нови лаборатории и да даде старт за провеждането на още експерименти.

— Един от арестуваните лекари ни каза, че главният изследовател, който ни е създал, е унищожил тази информация. — Той потръпна. — Тя не е била съгласна с плановете, които Мерикъл е имал за нас, и е изчезнала с всичките файлове за нашето създаване. Точно заради това започнаха опити за размножаване, за да увеличат бройката ни. Надявам се, че никой няма да успее да възпроизведе онова, което ни бе сторено. Достатъчно с тези кошмари. Сега се опитваме да унищожим финансово Мерикъл. Спечелихме в съда делата, свързани с паричните въпроси, и вашето правителство вкара в затворите много от участниците.

— То е и ваше правителство. Вие сте американци, нали?

— Винаги сме били разделяни — кимна той. — Трудно е да се опитваме да мислим по друг начин. Точно заради това адвокатите ни и Джъстис се борят толкова усилено за нашата независимост. Сдобиха се с Хоумленд, а с част от средствата от делата построиха Резервата.

— По новините чух, че имате нещо подобно на дипломатически имунитет на територията на Хоумленд и Резервата. А един репортер обясни, че също като консулствата си имате в тях собствени закони и съдебна система.

— Предполагам, че е така. Вашето правителство не може да ни принуди да се съобразяваме с човешките закони. Не и на наша земя.

— Значи, сега се намирам в друга страна, така ли? — внезапно се усмихна. — Дори не ми трябва паспорт. Супер!

Той се бореше с порива си да я погали. Тя бе прелестна, когато се усмихваше. Огледа синината на скулата й. Обхвана го гняв от онова, което й бяха сторили хората.

— Нима това е страхотно?

— Нещо такова.

— Искам да те докосна и да те целуна. Позволи ми, Тами.

Усмивката й угасна. Втренчи се в него, дъвчейки долната си устна.

— Не съм сигурна.

— Защо? Последния път нараних ли те? Не изпита ли удоволствие от докосването ми? Зная, че ти хареса. — В него пламна надежда, че ще се изкуши да го направи. Жадуваше да я държи отново в ръцете си.

Тами не можеше да го отрече. Времето, което бе прекарала в спалнята на Валиант я бе преследвало в продължение на пет седмици. Той беше преобърнал живота й. Когато я докоснеше, губеше способността си да мисли. Мъжът се наведе към нея, явно бе взел мълчанието й за съгласие. Ръката му се протегна и погали здравата й буза.

— Никога няма да ти причиня болка.

Тя му повярва. В началото, когато се срещнаха за първи път, я бе ужасил, но сега, след като й разказа за Новите видове, разбра, че не би трябвало. Той имаше инстинкти и копнежи, които повечето хора нямаха. Беше я пожелал и я бе отвлякъл. А това бе някак секси.

Валиант стана и събу обувките си. Посегна към копчето на дънките си. Тами не протестира, само го наблюдаваше как съблича всичките си дрехи. Отново беше без бельо. Загледа се с малко страх в голия мъж. Беше толкова огромен. Погледът й се спусна надолу. Навсякъде. С усилие отмести взор към лицето му.

Той се наведе, сграбчи завивката, която я покриваше, и я дръпна надолу. Тами се напрегна, но не посегна към възглавницата да се покрие. Мъжът съсредоточено огледа всеки сантиметър от кожата й. От гърлото му излезе яростно ръмжене. Сърцето й заби учестено, очите й се разшириха.

— Искам да убия всичките ти нападатели. Виж какво са сторили на красивото ти тяло. Това ме вбесява. Ще ги разкъсам с голи ръце, а после ще гледам как умират болезнено.

— Добре съм.

— Но въпреки това, искам да ги умъртвя. Ако те бяха изнасилили, щях да се къпя в кръвта им.

Тами се вторачи в него. Огромен!

Но някак си е сладък. Повярва му. Е, поне на онази част, в която искаше да ги убие. Валиант бавно коленичи на леглото и се надвеси над нея. Тя продължаваше да го наблюдава. Погледна я право в очите, но не я докосна.

— Ще останеш с мен завинаги и никой няма да посмее да те нарани отново.

Тами не го поправи. Не можеше да остане с него неопределено време. Скоро трябваше да се върне към собствения си живот. Облиза устни. Валиант проследи езика й и простена. Раздвижи се, тялото му се плъзна надолу към бедрата й. Тя се зачуди дали не е променил решението си да прави секс с нея. Лицето му се надвеси над долната част на корема й.

— Разтвори си бедрата за мен.

Тя го направи. Исполинът сграбчи глезените й, повдигна ги и ги отмести, за да стори място за себе си, след което седна на пети на освободената площ. Бедрата й обхванаха неговите. Очите му се плъзнаха по голото й тяло.

— Толкова си малка в сравнение с мен. Всеки път се страхувам, че мога, без да искам, да те нараня.

Да, съгласи се тя мълчаливо, разбирам как се чувстваш. Той тежеше два пъти повече от нея и бе значително по-висок. Гърдите му бяха масивни и ако трябваше да сравнява бицепсите му с широчината на бедрата си, той определено печелеше поне с няколко сантиметра.

— Довери ми се. Няма да ти причиня болка.

— Щях да се разкрещя, ако мислих, че ще го направиш — пошегува се тя.

— Искам да крещиш, но не от ужас — усмихна й се.

Тами внезапно се надигна и се облегна на лакти, за да може по-добре да го вижда. Харесваше й гледката на загорялата му кожа и красиво изваяното му тяло. От гърдите му излезе ръмжене, последвано от тихо мъркане.

— Тези звуци добри ли са или са лоши?

— Още не съм решил от къде да започна — усмивката му стана по-широка.

— Какъв избор имам?

Широката му усмивка разкри острите му зъби.

— Изръмжах, когато си помислих как ще те обърна по корем и ще те взема изотзад. Да те яздя силно и бързо, кара кръвта ми да кипи. Измърках, защото искам да пирувам с тялото ти, отново да се насладя на вкуса ти, като те оближа.