Младата жена се хвана за матрака, тъй като чаршафът не й помагаше много и премести ханша си назад към него, като засили ударите. Той изстена, тласъците се ускориха и проникването стана по-рязко. Пръстът му увеличи натиска и забърза кръговете около снопчето от нерви. Усещаше, че именно от това се нуждае партньорката му, докато мъжествеността му пулсираше в утробата й. Замасажира още по-усърдно чувствителната пъпка, за да я накара да свърши.
Мускулите на Тами се стегнаха, екстазът стана толкова наситен, почти безумен и тя изпищя. Притисна яростно задничето си назад в мъжа, дълбоко погребал твърдата си плът в тялото й, и оргазмът я връхлетя.
Валиант изрева. Ръката му изостави слабините й и я стисна отново за бедрото. Хълбоците му се разтърсиха, тялото му се напрегна, всеки мускул се стегна и той сякаш се превърна в камък зад гърба й. Когато кулминацията му приключи, се отпусна назад.
Младата жена му се усмихна, а в утробата й се разля жарта на неговото освобождаване. Удивена усещаше струйките течност — никога досега не бе изживявала подобно чувство с друг мъж. При всяко потръпване, той я придърпваше все по-плътно в прегръдките си. Топлината, изливаща се в нея, й действаше успокояващо след любовния акт. Усмивката й стана още по-широка. Валиант я ухапа по рамото.
— Хей! Внимавай с тези зъби!
Той облиза мястото, където току-що бе белязал кожата й, без да я разкъса.
— Извинявай.
Тя обърна глава, загледа се в мъжа, дарил й най-интензивния секс и реши, че сутрин изглежда много сексапилен. Косата му бе разрошена дива грива, а в красивите му очи имаше ленив, доволен блясък. Те наистина й напомняха за разтопено злато и й действаха абсолютно зашеметяващо. Когато погледна отблизо ирисите, съзря малки точици в различни нюанси на сияйно жълто. В неговия поглед можеше с радост да се взира вечно.
— Защо ме ухапа? — Не беше разстроена, само любопитна.
— Заради снощи. Исках да… — той направи пауза — … правя отново любов с теб, но ти вече беше заспала.
— Бях уморена. Ти направо ме застреля, секси.
Мъжът повдигна вежди и се намръщи.
— Не разбирам. Това не е ли човечески термин, когато стреляш по някого? Мислех, че се наслаждаваш на секса. Така ми се струваше. Реших да те зарадвам.
— Нямах това предвид — засмя се тя. — Исках да кажа, че ми взе ума.
Валиант също й отправи усмивка.
— Виждам. Много ми харесва да те имам веднага след като се събудя. Мисля, че трябва да го правим всяка сутрин.
— Мога да го преживея — изрече весело. — И аз не бих имала нищо против да ме отвеждаш редовно вечер в леглото по начина, по който го направи снощи.
— В състояние съм да го осъществя. Ние сме известни със силата и издръжливостта си. Неуморни сме. Тялото ми кипи от сили. Моето желание за секс е доста интензивно. Винаги съм готов да се чифтосвам с теб.
Младата жена се втренчи в него, осъзнала какво имаше предвид.
— Колко интензивно?
— Жадувам за секс всеки ден, седем дни в седмицата, всеки ден в годината — отвърна загледан в лицето й. — По няколко пъти на ден. Можем да се мушнем в леглото след хранене и да останем в него до следващото ядене. Искаш ли пак да го направим?
Думите му я накараха да зяпне.
— При подобна честота не бих оцеляла! Ще умра, ако всеки ден от годината се въргаляме в кревата и спираме само за да спим и да се храним. Аз съм обикновено човешко същество, Валиант. Ще ме убиеш!
Ръката му се плъзна към гърдите й и ги обхвана.
— Мога да те съживя.
Тя се напрегна, но осъзна, че зърното вече не я боли. Ласката му беше гальовно нежна и всъщност й стана много приятно.
— Добре. Тогава няма да мога да ходя.
Той се засмя, отдръпна огромното си тяло от нейното и бавно извади все още възбудения си член от влажната й мекота.
— Ти си много крехка. И аз все трябва да си го напомням. Не искам да те нараня. — Освободи я напълно и стана от леглото. — Вече те доведох до припадък. Трябва да те нахраня.
— Много съм гладна. — Седна и погледна към часовника до леглото. — Олеле! Вече е осем!
— Че това има ли някакво значение? — учуди се Валиант.
— В девет трябва да говоря с шерифа, не помниш ли? Едва ще ми стигне времето да се изкъпя и да се приготвя преди срещата.
— Ще ядеш! Имаш възможност да си вземеш душ, докато поръчвам храната. А той може да те разпитва, докато закусваш, или ще изчака докато свършиш. — Присви очи. — Трябва ти много храна. Ти си дребна и имаш нужда от по-големи количества, за да пораснеш и да заякнеш.
Тами се втренчи в него.
— Ще ме угояваш? Това ли искаш? Да ме направиш дебела?
Мъжът се ухили.
— Аз не сключвам сделки с вещици, ако съществуват такива. Не правя планове да те охраня, за да те хвърля в пещта и после да те изям.
— Какво те прихваща, непрекъснато споменаваш различни приказки? Нима ги знаеш? Мислех, че съм единствената, която го прави. — Погледна го развеселена.
Той се поколеба.
— Когато бях малък ми ги разказваха често. Моят пазач разправяше, че мога да науча доста неща от тях. И аз ги запомнях.
Част от сърцето й се разби на парчета от думите му. Скочи от леглото и без да се подвоуми, отиде право при него. Обви ръце около тялото му и силно го прегърна. Той се поколеба, преди яките му ръце да я обгърнат и да я притиснат здраво. Стояха до вратата на спалнята — сгушени, голи.
— Защо ме прегръщаш? Възможно ли е да ми благодариш за страхотния секс?
— Не — засмя се тя, — направих го, защото… — Не искаше да му признае, че го съжалява за тъжното му детство. — Защото исках да те прегърна. Харесва ми да съм в обятията ти.
Ръцете му се затегнаха.
— Можеш да ме гушкаш всеки път, когато пожелаеш, Тами.
Подържа го още една дълга минута, преди да го пусне и с усмивка каза:
— Отивам да се изкъпя. Ще имам нужда от дрехи, които да облека.
— Точно бях тръгнал да ги взема. Ще се върна.
Тя влезе в банята, завъртя кранчетата и застана под душа. Доволна въздишка се отрони от устните й, когато топлата вода обля тялото й. Посегна към шампоана. Секунда по-късно, вратата на душ-кабината се отвори и вътре влезе голият Валиант. Тами се засмя и отстъпи, за да му направи място.
— Някой някога казвал ли ти е, че заемаш много място?
— Непрекъснато — изрече весело. — Обърни се да ти измия косата.
— Трябва да хапна и да говоря с шерифа — с усмивка поклати глава тя. — Аз ще мия моята, а ти твоята коса. Долу ръцете, Валиант! Когато ме докосваш спирам да разсъждавам.
— Но…
— Стегни се!
Усмивката му замря и той се намръщи.
— Добре.
Телата им се отъркаха едно в друго, докато си размениха местата, за да може Тами да си изплакне косата. Плътта на Валиант незабавно реагира. Младата жена се усмихна при вида на мъжествеността му, която се втвърдяваше и нарастваше насочена към нея.
— Това ли е твоята представа за поведение? Може да нараниш някого с това чудо.
— Само ми позволи да те взема и ще те любя точно тук до стената — изрече весело. — Това ще ми помогне да се държа прилично.
Тами поклати глава.
— Вече съм куца и то не от синините по бедрата ми. Опитваш се да ме убиеш ли?
— Не — намръщи се отново, следите от хумор избледняха от лицето му.
— Пошегувах се. Беше само шега. — Тя посегна към шампоана за тяло. — Подпри се на стената.
Той остана мрачен, но изпълни нареждането й.
Тами изсипа от гела в шепите си и остави бутилката на пода. Започна да нанася пенливата течност по ръцете, раменете и надолу по тялото му. Мъжът изръмжа, когато дланите й достигнаха зърната на гърдите му. Звукът беше много секси. Младата жена вече правеше разлика между звуците, издавани при възбуда и гняв. Докато масажираше гръдния му кош, тъмните пъпки станаха като камъчета под пръстите й.
— Сега ти се опитваш да ме довършиш — изпъшка той.
— Не още — отвърна му засмяна.
Ръцете й проследиха очертанията на корема, минаха по бедрата и се обвиха около ствола на твърдата му плът. Валиант изръмжа дълбоко и затвори очи. Тами се приведе напред, тялото й го докосна. С длани заразтрива и замасажира члена му, като непрекъснато увеличаваше темпото. Мъжът задиша тежко. От гърлото му последователно се изтръгваше ръмжене и мъркане.
Тами пристъпи още по-близо и отърка върха на мъжествеността му в корема си, като продължаваше да го стиска и забързваше движенията, за да го накара да реагира на растящата нужда. Изведнъж тялото му се стегна, главата му рязко се отметна назад и висок, необичаен звук — почти рев — излезе от устата му. Тя се наведе още повече, като внимаваше горещата сперма да се излее върху корема й, докато държеше твърдата плът като в капан между ръцете и кожата си. Малко след това Валиант поклати леко глава.
— Чувстваш ли се по-добре? — запита тя.
Той отвори очи, устните му трепнаха в подобие на усмивка.
— Твой ред е.
Тами се развесели и го пусна.
— Все още не. Трябва да се изплакна, а после да се облека. Имам нужда от храна, а ми предстои и разговор с шериф Купър. Можеш да ми върнеш услугата, след като той си тръгне.
"Валиант" отзывы
Отзывы читателей о книге "Валиант". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Валиант" друзьям в соцсетях.