— Ако го направиш отново, ще свърша. Е, така ли се чувстваш, когато ближа твоята сърцевина и се наслаждавам на крема ти? Това е чудесно! Толкова е хубаво! — Гласът му прозвуча нечовешки, изпълнен с повече ръмжене, отколкото с нормален тон.

Погледът й се стрелна към бедната покривка, щастлива, че материята бе поела хватката на ноктите му, вместо нейната кожа.

— Мисля, че вече си готов за презерватива.

— Както кажеш — кимна той.

Младата жена се облегна на все още потръпващите му бедра и взе опаковката. Застана така, че да може да я вижда какво прави и откъсна едно пакетче от лентата. Със зъби скъса горния край, извади и показа кръглата гумичка. Доволна отбеляза, че марката бе предназначена за по-едри мъже. Съмняваше се, че нормалния размер би му станал. Валиант определено не беше „един-универсален-размер-за-всеки тип“ мъж.

— Гледай!

Тя сложи кондома над главичката и бавно го разгъна по ствола до основата му. Той изстена и голяма част от постелята пое удара на ноктите му. Докато демонстрираше поставянето на презерватива, той я наблюдаваше, без да отмества поглед. Тялото й твърде много я болеше, искаше го в себе си. В този момент се почувства като егоистка, тъй като беше изкушена да го довърши с уста.

Освободи защитения му член и пропълзя върху него, докато бедрата й стиснаха хълбоците му. Протегна ръка, обгърна невероятно твърдия му ствол и го поведе към кадифената си мекота. Размърда ханш, за да се нагоди по-добре, и да се настани точно отгоре му.

Погледите им отново се срещнаха и преплетоха. Той изглеждаше слисан, когато тя се отпусна върху него. Влажното й гостоприемно тяло вече бе готово да го приеме. Простена, когато вагиналните й стени се разделиха от дебелия му член.

Валиант изръмжа, в следващата секунда я сграбчи и я преобърна. В крайна сметка се оказа прикована под него, с пенис, дълбоко погребан в тялото й. Хвана китките й и ги дръпна над главата й. След това се подпря на лакти, за да не й тежи. Взряха се продължително един в друг.

— Увий се около мен! — Не беше молба, а по-скоро изръмжана заповед.

Необузданият поглед в очите му направо бе подивял. Но тя не почувства страх. Разтвори бедра, повдигна ги и ги обви около кръста му като притисна прасци към твърдите му задни части.

Валиант разтвори колене, вкопа ги в матрака, за да има опора, отдръпна се малко, само за да тласне обратно дълбоко в нея. Младата жена изкрещя от удоволствие. Той оголи зъби, наведе глава, побутна нейната да не му пречи и ги заби в рамото й.

Рязкото ухапване й причини невероятни усещания. Не я заболя толкова, колкото изпрати през тялото й вълна от желание. Мощта на мъжа я възбуди още повече, когато направи пауза, напълно запазвайки самоконтрол, а след това започна да движи бедрата си и да се забива с бавни тласъци.

— Боря се с инстинктите си — изпъшка срещу кожата й.

— Не се бори — простена тя и заключи краката си около него в по-стегната хватка.

Той вдигна глава и се втренчи в очите й.

— Ще те нараня.

— От това не боли. Чувствам се много добре.

— Кажи ми, ако ти причиня болка. Винаги се боя да не бъда твърде груб. — Вгледа се в очите й, когато хълбоците му се задвижиха отново, мускулите на задника му се напрегнаха и той започна да тласка в тялото й с дълбоки, постоянни удари.

Тами затвори очи и отметна назад глава. Усещаше всяко мощно забиване на пениса му, докато я яздеше трескаво, създавайки възхитително плътно триене там, където телата им се съединяваха, което бързо се превърна в мощен оргазъм. Когато мускулите на вагината й се свиха около твърдата му плът, Валиант изрева, а тя изкрещя името му.

И двамата бяха задъхани. Усмихнаха се един на друг.

— Не беше толкова лошо, нали? Казах ти, че от кондома няма да те заболи.

— Не, не ме заболя, но предпочитам да не ги използвам. — Той се поколеба. — Това нещо трябва ли да остане на мен? Искам да те обърна, да те поставя на колене и да те възседна отзад.

— Първо ми дай минутка, да си поема въздух. Не, този използвания се хвърля в кошчето за боклук и ще ти поставя нов.

— Разбирам. — Устните му се извиха. Той бавно извади члена си, прекатури се от тялото й и легна по гръб. — Давай, направи го! Харесвам устата ти.

Тами се обърна настрана и се засмя.

— Мисля, че създадох чудовище.

— Какво означава това? — смръщи се той.

— Нищо. Само те дразня.

Тя седна в леглото и се огледа за кошче за боклук. Ако трябваше да го дразни с уста и да му нахлузва презервативи, то нямаше нищо против. Той имаше приятен вкус.



Тами се усмихна, когато Триша седна на дивана.

— Толкова се радвам, че дойде! Валиант излезе преди два часа и ми беше много скучно. Отиде до къщата си, защото има нужда от още дрехи, а и трябвало да нахрани приятелите си. — Тя направи пауза. — Боях се да го попитам, какво означава това.

Триша се засмя.

— Той обича катеричките, които живеят около дома му. Забранил е на всички да ги убиват. Оставя им ядки и плодове, за да ги привлича по-близо до къщата си. Опитва се да ги научи, че няма да ги изяде или нещо подобно.

— Това проблем ли е? — Младата жена седна до лекарката и хвърли поглед към хладилната чанта, която бе оставила на масата. — А това какво е?

— Валиант живее в Дивата зона — гъсто залесена площ в Резервата. В нея са настанени няколко десетки Нови видове, които приличат по-малко на човешки същества, отколкото другите им събратя. Лицевите им черти са по-близки до животинските, те са безцеремонни и доста груби, също като Валиант. Ловуват зайци и сърни в гората, но катеричките са извън менюто им. Валиант с радост наблюдава тези животинки и ги е обявил за „не стават за храна“. — Тя се усмихна. — Когато слушам подобни приказки, само кимам. Някои неща, е, просто ги приемам. Обещах ти пържено пиле. Мислех, че ще искаш отново да си поговорим днес, вместо да чакаш. Как се чувстваш?

— Много по-добре. Благодаря.

— Хубаво. — Триша стана сериозна. — Как се справяте с Валиант? Знаеш ли дали поръчаните презервативи са пристигнали?

— Да. Един от охраната ги донесе, преди да се прибере вкъщи. Благодаря ти още веднъж.

— Те предпочитат да ги наричат офицери. — Тя сви рамене. — Това е присъщо на Новите видове. Успя ли да го убедиш да използва кондоми?

— Направихме го вече.

Лекарката се вгледа в нея и се засмя.

— Да приема ли, че не се е съпротивлявал твърде много?

— Показах му положителните страни.

— Добре. — На Триша й стана весело. — Притеснявах се, затова дойдох днес. Помислих си, че може би имаш повече въпроси или просто ти е необходима помощ при убеждаването по отношение на предпазните средства. Все още ли се чувства отхвърлен?

— Не знам. Но се справи добре със ситуацията. Лично аз се нуждая от повече време, преди изобщо да мисля за бебе. — Замълча. — И честно да си призная, това ми идва в повече.

— Да, така е. Да бъдеш с един от тях, променя живота ти изцяло.

— Мой приятел ми каза, че в двора ми са се настанили протестиращи.

— По дяволите! Съжалявам.

— Аз не съм там. — Тами сви рамене. — Мразя една от моите съседки и се надявам демонстрантите да я нервират. — Усмихна се. — Тормози ме от години. Така че все пак цялата ситуация си има и хубави страни.

— Чудесно. — Триша се засмя. — Не си загубила чувството си за хумор. Това ще ти помогне. — Изправи се на крака. — Ще донеса чинии от кухничката ви. Кълна се, винаги съм гладна. — Заобиколи масичката за кафе.

Погледът на Тами я проследи, след това се спря на ъгловото помещение.

— Тези апартаменти са много хубави.

— И са напълно обзаведени. — Триша отвори един шкаф, извади две чинии и се обърна. Лицето й изведнъж пребледня и тя изпъшка. Съдовете почти се изплъзнаха от пръстите й, които сякаш бяха омекнали.

Тами успя да ги хване, преди да паднат и да се разбият на пода. Постави ги на плота и се обърна към лекарката.

— Какво ти става? — Когато коленете на другата жена се подгънаха, тя я подхвана, за да не се нарани, и я сложи върху килимчето пред мивката.

Триша си пое дълбоко въздух, обви ръце около корема си, а сините й очи се разшириха.

— Извикай Слейд!

Тами я пусна, обърна се и се втурна към входа на жилището. Новите видове събрани в коридора изглеждаха изненадани, когато отвори широко вратата.

— Извикайте Слейд, веднага! Триша има болки в корема. Обадете му се и му кажете да дойде незабавно! Не знам какво не е наред с нея и не съм наясно какво да правя. — Остави вратата отворена и се устреми обратно към гостенката.

Новата й приятелка все още седеше на свитите си крака и покровителствено прегръщаше корема си. Беше започнала да се задъхва и Тами се отпусна на колене до нея. Хвана я за раменете, за да е сигурна, че няма да падне.

— Какво става? С какво мога да ти помогна?

— Контракции.

— Но това не може да бъде! Ти си само в кой? В петия месец ли? — Ужас разтърси Тами. — Ще се обадя на Бърза помощ!

— Не! — Триша трескаво поклати глава. — Без външни хора! Слейд ще дойде да ме вземе и ще ме заведе при Харис. Той е другият лекар в Резервата.