С уплашена физиономия, в стаята се втурна офицер от Новите видове. Тами рязко вдигна нагоре глава.

— Как се казваш?

— Флейм.

— Флейм, много те моля, вдигни я внимателно и я сложи да легне на дивана. Има контракции, но е още много рано. Спешно се нуждаем от доктор Харис. Тя не желае да викам Бърза помощ.

Мъжът се наведе и нежно докосна Триша по рамото.

— Слейд идва. Може ли да те вдигна? Няма ли да те заболи? Дори и само ако те преместя?

Лицето на Триша се сви от болка, когато я връхлетя поредната контракция. Тя посочи с треперещ пръст към дивана. Флейм се поколеба преди внимателно да поеме жената в прегръдките си и я отнесе до дивана, където нежно я положи по гръб. Триша изстена и продължи да диша тежко.

Тами се затича към спалнята, за да издърпа завивката от леглото и се втурна обратно в хола, незнаейки какво друго да направи. Покри краката на бременната, тъй като полата й се беше вдигнала високо над бедрата и коленичи до дивана. Флейм бе отишъл до отворената врата и говореше по радиостанцията. Тами хвана ръката на новата си приятелка.

— Помощта идва. Флейм разговаря с доктор Харис и с бодигарда ти. При теб съм, Триша.

— Мога ли да направя нещо? — Флейм се надвеси над тях, предлагайки помощта си.

— Не знам — отвърна паникьосано Тами. — Тя е само в петия месец! Твърде е рано! Донесох одеяло в случай, че изпадне в шок.

Той изруга грубо.

— Ще чакам на вратата, за да насоча лекаря насам. Само ми кажи, ако има нужда от нещо. — Замълча за момент. — Дръж се, Триша! Слейд ще дойде всеки момент. Беше долу в кафетерията.

Лекарката се отпусна, задъхана. Лицето й бе леко зачервено, треперенето на ръката й, в дланта на Тами, отслабна и тя отвори очи.

— Последната контракция беше много силна. Имаш ли у себе си часовник или някъде наоколо? Трябва да следя минутите.

Тами погледна към DVD плеъра.

— Аз ще наблюдавам часовника. Нещо друго мога ли да направя?

— Нищо. Искам само Слейд.

— Флейм каза, че идвал. Нали чу? Бил долу.

— Той винаги гледа да е близо до мен.

— Триша! — изрева мъжки глас и Слейд влетя през вратата. — Тук съм!

Тами трябваше да отскочи от пътя на едрия мъж, тъй като почти се приземи върху нея, за да бъде по-близо до бременната. Той стисна дланта на жената и обгърна лицето й със свободната си ръка. Чертите му бяха изкривени от уплаха. Домакинята се дръпна назад и се изправи, за да им остави достатъчно място.

— Говори с мен, сладурче. Бебето ли идва? — Слейд се приближи още.

Триша кимна.

— Трябва да се доберем до травматологичната зала.

— Всичко е наред. Ще те нося. Само задръж. Ще опитам да се движа много внимателно.

— Още не. Усещам, че следващата контракция идва. — Лицето й се изкриви, тя отметна глава назад, изстена силно и отново започна да диша тежко.

Тами погледна към часовника.

— Ооо! От последната контракция не е минала дори минута!

Слейд рязко се обърна към нея.

— Какво означава това?

— Означава, че контракциите са много близо една след друга. Колкото на по-често са, толкова по-скоро ще се роди бебето. Когато времето е под една минута, нормално е да започне раждането. Така знам. — Тами сви рамене. — Поне така са ми казвали.

— По дяволите! — изръмжа Слейд. — Триша! Сладурче? Тук съм. — Погали с пръсти лицето й, за да я успокои, докато продължаваше да държи другата й ръка. — Тук съм и съм с теб.

— Побързайте! — извика от коридора Флейм. — Оттук. Тя е вътре.

Човек с лекарска престилка се втурна в стаята, следван по петите от двама мъже, облечени в униформи на парамедици. Всеки от фелдшерите носеше по един голям сак, а третият мъж държеше кислороден апарат с малка бутилка, който остави на пода. Този, с лекарската престилка, който сигурно бе доктор Харис, извади от джоба ръкавици и си ги сложи.

Той се наведе през облегалката на дивана над Триша, дръпна завивката, която покриваше скута й, и замълча. Тогава срещна погледа на Слейд, който му кимна и лекарят бръкна под полата на родилката. Свали бикините й с нейна помощ и внимателно побутна с лакът между коленете й, за да раздалечи бедрата й едно от друго.

— Триша, ще те прегледам. Трябва да видя колко е разкритието.

Тя кимна, все още задъхана. Изглеждаше така, сякаш изпитваше много силна болка. Контракцията бе продължила дълго време.

Доктор Харис свали кървавата си ръкавица.

— Слейд, трябва да я сложим да легне долу. Бебето ще излезе всеки момент. — След това даде заповед на помощниците си: — Отворете чантите и се подгответе! Размърдайте се!

— Няма да позволя да роди детето на пода! — Изръмжа Слейд.

Тами погледна към Флейм, който все още се навърташе покрай вратата.

— Иди вземи матрака от първата спалня и го донеси тук! — Младата жена опита да не се паникьосва, хвана масичката за кафе и я затътри към ъгъла на стаята.

Флейм домъкна матрака с кралски размери така, сякаш носеше перце. Слейд успя да се отдръпне настрана секунда преди събратът му да го стовари до дивана. Тами също се отмести назад, за да направи място. Слейд пое Триша в прегръдките си. Тя простена, но обви ръце около врата му. Той леко се извърна и я сложи да легне на матрака. След това се премести и седна на пети до главата й. Внимателно мушна ръце под раменете й я издърпа нагоре, докато бедрата му й станаха като възглавница.

— Тук съм, сладурче. Държа те. — Изгука до ухото й.

Триша започна да се отпуска. Протегна ръка и се хвана за хълбока му, а с другата — стисна дланта му.

— Не ме оставяй!

— Ще трябва да ме убият, преди да ме отдалечат от теб!

Слаба усмивка изви устните й.

— Винаги ме караш да се смея. — Вниманието й се фокусира върху доктор Харис. — Е?

— Единственото нещо, което спира бебето, това е, че не са ти изтекли водите. Кога започнаха контракциите?

Родилката погледна другата жена с очакване. Тами стрелна с поглед часовника.

— Преди около шест минути.

Лекарят не остана доволен от информацията.

— Нещата се развиват твърде бързо.

— Знаехме, че има вероятност да се случи по-рано — изрече тихо Триша. — Бебето е готово да се роди. Дори не можа да изчака термина.

Двамата помощници разположиха чантите за спешна помощ около матрака и ги заотваряха. Саковете, подобно на куфарите, бяха с дълги ципове по цялата си дължина. Вътре, от двете страни, имаха джобове пълни с акуратно подредени медикаменти и консумативи. Тами отстъпи назад и се притисна в ъгъла, за да им даде по-голяма свобода на действие. И остана там, защото, ако трябваше да излезе, щеше да й се наложи да заобикаля всички тези неща.

— Има повече кръв, отколкото очаквах — изръмжа Слейд.

— Не е много — въздъхна доктор Харис. — Количеството е нормално. Изхвърлила е тапата. Щом спукам мехура с водата, ако това не стане от само себе си, бебето ще се роди веднага. — Той погледна към помощниците си. — Готови ли сте? Не сме сигурни дали белите дробове на детето са напълно развити. Изглеждаха много добре на ултразвука, но трябва да сме подготвени, в случай че се появи усложнение.

— Всичко ще е наред с дробовете. — Триша изстена. — Ето, поредната контракция започва.

— В готовност сме — каза единият от парамедиците и измъкна нещо от кислородния апарат, който беше донесъл лекарят, и го постави до останалите неща, за да му е подръка.

— Готови сме дотолкова, доколкото можем да бъдем в една хотелска стая — съгласи се другият.

— Не разполагаме с време да я преместим в травматологичната зала. — Доктор Харис се наведе над коленете между бедрата на родилката. — Ще вдигна полата догоре да не ми пречи.

Слейд кимна. Той се обърна и погледна към вратата. Там стоеше Флейм с още няколко Нови видове, които бяха пристигнали, и надничаха през отвора във вътрешността на помещението.

— Изчезвайте!

Те отстъпиха и затвориха вратата след себе си. Погледът му се съсредоточи върху Тами, но след това я пренебрегна. Младата жена предположи, че това означава, че може да остане, тъй като не й каза да напусне, което бе добре. А и нямаше друг избор, защото беше притисната като в капан. Триша дишаше тежко, посегна и отново стисна здраво ръката на Слейд. Той вдигна дланта й и я целуна, а с пръстите на другата си ръка я погали по косата.

— От контракцията водите й току-що изтекоха. — Доктор Харис се прокашля. — Трябва да те прегледам отново. — Докато надяваше нова ръкавица погледна към Триша. — Бих казал, че след няколко напъна и синът ти ще излезе. Готова ли си?

Триша кимна, взирайки се нагоре към Слейд.

— Не гледай толкова уплашено. Аз съм смела, така че ти също трябва да бъдеш. Той ще бъде добре и здрав. Направих всички възможни тестове и не открих нищо нередно.

— Знам, Триша. Но не мога да не се страхувам за теб и детето.

— Недей. Ние ще бъдем… По дяволите! Още една!

— Давай и ако можеш, напъвай! — насърчи я доктор Харис. — Само ако можеш!

— Знам — изрече задъхано родилката. — Не забравяй, че аз също съм лекар! — Тя изстена, пое си въздух и лицето й силно почервеня. Тялото й се напрегна, когато започна да напъва.