Парамедиците заизваждаха разни консумативи от пластмасовите им опаковки. Тами плътно обгърна тялото си, притеснена, че ще стане свидетел на трагедия. Бебетата родени в петия месец обикновено не оживяваха и сърцето й се късаше за Триша.

— Виждам главичката! — доктор Харис звучеше развълнувано. — Триша, той излиза! Има гъста коса!

Слейд се пресегна, дръпна полата на Триша високо до гърдите й, за да открие изцяло заобленият й корем. Вниманието му се съсредоточи между голите й разтворени бедра, за да гледа как ще се роди детето му. Родилката си пое дълбоко въздух и напъна по-силно.

— Главата излезе. Спри да напъваш! — Нареди развълнуван лекарят.

Тами нямаше с какво да помогне, но поне наблюдаваше през рамото на Слейд. Доктор Харис взе малка помпичка и почисти устата и носа на бебето. Жената беше спряла напъването и дишаше тежко. Тами не можеше да откъсне поглед от онова, което се случваше. Единият от помощниците подаде малка хавлия на лекаря и тя изчезна от погледа й, може би я бе поставил под бебето или под родилката.

— Напъвай, Триша! Знам, че си уморена, но има нужда от силен тласък, за да излязат раменцата.

Тя пое дълбоко въздух и напъна. От устата й излезе писък, бебето се изплъзна от тялото й и тупна в чакащите ръце на доктора. Той пое детето. Тами се загледа в това, което би трябвало да бъде малко недоносче, а вместо това изглеждаше нормално развито бебе.

Лекарят притисна горната част на новороденото към гърдите си, сложи длан върху дупето му и с кърпата леко разтри торса и лицето. Писъкът му раздра въздуха. Тами почти припадна от облекчение, чувайки този прекрасен звук. Един от парамедиците се наведе, завърза пъпната връв и я преряза. След това помогна при изваждането на плацентата и почистването на Триша след раждането.

Бебето изплака и се разшава в прегръдката на лекаря. То се бе родило едро, ако не и малко по-голямо от нормално износена бременност. Докторът взе още една кърпа, подадена му от помощника, и подсуши новороденото. Детето спря да плаче, но продължи да мърда и рита с пълните си крачета. Харис се усмихна, когато го пови и то заприлича на вързопче.

— Той изглежда страхотно, момчета! — Мъжът се засмя широко. — Абсолютно здрав. Цветът му е перфектен, диша като шампион, има си десет пръстчета на ръцете и на краката и е силен.

Триша се усмихна, докато Слейд целият сияеше от щастие. Той се поколеба, след това протегна ръце. Доктор Харис се наведе и подаде шаващото бебе на Слейд. Големите шепи на Новия вид нежно поеха детето и го поставиха в чакащите ръце на съпругата му. Усмихнати, те държаха бебето заедно и с удивление се взираха в новороденото.

Лекарят смъкна ръкавиците, вдигна високо ръка и я плесна с дланта на близкостоящия до него парамедик.

— ДА!

Смях изригна и от тримата. Харис слезе от матрака и се изправи. Шокирана, Тами наблюдаваше как мъжът прегърна помощниците си в мечешка прегръдка. След това и тримата се обърнаха, съзерцавайки Триша, Слейд и бебето. Мъжете изглеждаха на върха на щастието си.

— Имаме първото здраво бебе Нов вид! — Доктор Харис се засмя. — Поздравления, Триша, Слейд! Той е красив!

— Благодаря, Харис! — Слейд се усмихна на радостния лекар.

Докторът кимна. Изведнъж Триша посегна със свободната си ръка, сграбчи косата на Слейд, в основата на врата му, и приближи лицето му до своето. Целуна го дълбоко по устата.

— Толкова много те обичам, лолипоп!

Той се засмя и отново я целуна.

— И аз те обичам, сладурче! Нашият син е чудо. Подарък. Благодаря ти.

Тами не обърна внимание на действията и думите им, докато действителността не я зашлеви като плесница. Тя зяпна Триша и Слейд — едрият Нов вид с пясъчноруса коса, прошарена с кафеникави кичури. Триша току-що бе родила дете от Слейд.

Погледът на младата жена отлетя към новороденото, осъзнавайки, че то е първото бебе Нов вид. Точно така беше казал доктор Харис. Триша беше бременна само в петия месец. Бебето беше огромно и очевидно се бе родило здраво. Тя се взря в малкото личице на детето, което виждаше добре от мястото си в ъгъла. Забеляза, че чертите му не бяха съвсем човешки. Носът му изглеждаше плосък, твърде широк, и никога преди това не беше виждала скули на бебешка физиономия. Бебетата имаха пухкави, закръглени бузки, но това дете бе различно.

Приятелят на Триша не беше някъде другаде. Слейд беше нейната половинка. Той винаги беше с нея. Винаги. Смеейки се, те се целунаха отново. Ето как лекарката знаеше, че е възможно човешките жени да забременеят от Новите видове. Тами бързо сглоби цялата картинка. Триша знаеше, защото бе забременяла от Слейд. И не само това. Бебето, заченато от Новите видове, се раждаше в петия месец от бременността.

Тами се облегна на стената, нуждаеше се от опора, за да се задържи на крака и наблюдаваше двойката свързана в семейство. Любовта между Триша и Слейд, и радостта им, че са си родили здрав син, я накара да изпита силна болка. Бяха невероятно щастливи и го показваха. Тя прехапа устни и съсредоточи цялото си внимание върху новороденото. Винаги бе обичала да държи бебетата на своите приятелки и винаги бе искала един ден да стане майка.

Бих могла да имам от Валиант, ако забременея от него. В един прекрасен ден и това може да стане. Тази мисъл я шокира.



Валиант не можеше да не се усмихне, когато влезе в спалнята. Тами се бе разположила в леглото, облегната на възглавници и гледаше телевизия, но погледът й го посрещна, когато тихо затвори вратата. Току-що се бе прибрал у дома, намирайки хола в новото си жилище поле на действие.

Пусна чантата, пълна с дрехи, на пода до затворената врата. Триша бе родила дете от Слейд, всичко бе минало благополучно и хората от сигурността се приготвяха да ескортират новото семейство до медицинския център. Беше видял новороденото и то донесе само чиста радост в сърцето му.

— Той е съвършен! Видя ли го? — Тя кимна. Половинката му изглеждаше бледа и той се намръщи, част от щастието му се изпари. — Казаха ми, че знаеш истината. Да не би да си ми ядосана, защото не съм ти споменал, че Слейд е бащата на детето на Триша? Не ми беше разрешено да издавам тази информация. Съжалявам. Тайната не е моя, за да я споделям.

— Не е затова.

Той замълча. Нуждаеше се от душ след тичането из гората, но най-напред искаше да разбере какво не е наред с Тами. Приближи до леглото и застана до самия му край.

— Ти ми се сърдиш, защото не съм ти казал, че Слейд е бащата.

— Не. Наистина. Седя тук и размишлявам. Разбирам защо не си ми казал. Все още нямаше да знам кой е бащата на бебето, ако тя не беше родила в нашия хол, нали?

— Няма да те лъжа. Не. Вероятно не.

— Видях го.

— Слейд? Той никога не се отделя от Триша, или ако го направи, гледа да не е много далеч от нея.

— Бебето. — Тя облиза устни. — То изглежда точно като баща си. Искам да кажа, че е трудно да се различи, когато са новородени, но то има ясно изразени особености.

— Слейд е бащата. То е първото бебе Нов вид, което се ражда.

— Има много хора по света, които няма да бъдат щастливи, когато разберат за това дете.

Цялото тяло на Валиант се напрегна.

— Смяташ ли да им кажеш? — Болка от възможното предателство го разкъса.

— Не! — Взря се намръщена в него. — Имах предвид, че разбирам защо не ми каза. Осъзнавам го. Триша и бебето й ще бъдат в голяма опасност, ако враждебно настроените групи и откачалките узнаят за тях. Или още по-лошо. Ще поискат веднага да ги убият.

Той можеше отново да диша, беше сигурен, че тя ще запази съществуването на бебето в тайна.

— Да. От това се страхуваме най-много. Затова много малко хора знаят за Форест2.

— Форест?

Мъжът се усмихна.

— Това е името, което дадоха на бебето. Форест Слейд Норт.

— Харесва ми. — Засмя се Тами.

— Бил е заченат в гората.

— Сериозно?

— Да. Триша държеше на това име и Слейд се съгласи. И на него му харесва.

— Те наистина много се обичат. Видях ги заедно. Толкова са щастливи заради бебето.

— Да, така е. — Той наклони глава, като продължи да я наблюдава, опитвайки се да отгатне какво я притеснява. — Имаш ли проблеми с това?

Внезапно младата жена се размърда и запълзя по матрака към него. Сърцето на Валиант лудо запрепуска, погледът му се плъзна по тялото й. Членът му незабавно реагира, докато гледаше секси начина, по който се придвижваше към него. Тами спря на сантиметри от ръба на леглото, погледът й бе съсредоточен в очите му. Усмихна му се.

— Това ме накара да се почувствам малко ревнива. — Той се опита да разбере какво имаше предвид неговата половинка, но не бе сигурен, че я е разбрал. — Начинът, по който те се гледаха, любовта между тях. Дори бебето. Кълна се, че то е най-сладкото същество, което някога съм виждала. Моля те, седни.

Исполинът се настани до нея и си пое дълбоко дъх. Пулсът му се учести, когато Тами се надигна, прехвърли крак през бедрата му и се разположи в скута му. Уви ръце около врата му и прекара пръсти през косата му, усмихна се нежно.

— Мисля, че всяко твое бебе ще бъде абсолютно възхитително.

Той остана безмълвен. Мозъкът му блокира. Дали бе разбрал правилно думите й, като че ли му предлагаше да имат дете.