Лорън Донър - Валиант

— Няма да продам къщата на баба ми! — Тами се намръщи на Валиант, след това на адвоката, който седеше в хола им. — Трябва ли да я продавам? Спестила съм малко пари, за да платя данъците тази година. Израснала съм в тази къща. Тя е всичко, което имам.

— Не се нуждаеш повече от нея — изръмжа тихо Валиант. — Ще живееш в къщата ни тук. Моят дом е и твой. Няма причини да я задържиш.

Чарли Артцола прочисти гърлото си.

— Тя притежава много неща, които би искала да запази. Нормално е. Това е мястото, където е израснала и то е пълно с нейните вещи и спомени.

Валиант се поколеба.

— Добре, можеш да я задържиш, ако никога повече не живееш в нея. Оставаш с мен тук, в нашия дом. За теб не е безопасно да напускаш Резервата. Веднъж вече те нападнаха.

Адвокатът облекчено въздъхна и се усмихна на младата жена.

— Сега можем ли да се заемем с документите? Трябва да подпишете този формуляр, за да ви издействам разрешение за брак.

Тами се замисли. Валиант искаше да се ожени за нея и човекът беше дошъл тук с документите, за да стартира процеса. Струваше й се, че половинката й я тласка към бърза женитба. Не бе очаквала, че когато по-рано тази сутрин отговори с „да“ на предложението му, той ще поиска да сключат веднага брак. Обърна се към Новия вид:

— А какво ще стане, ако искам да се върна на работа? Обичам да работя от време на време.

Той изръмжа и златистите му очи се присвиха.

— Няма да имаш време за никаква работа. Ще те държа непрекъснато заета. — Стисна устни. — Искам да бъдеш у дома с мен. Аз ще се грижа за теб.

Тя затвори очи и преброи до десет. Валиант имаше склонността да бъде супер нахален. Това невинаги бе привлекателна черта у него и бе единственото нещо, което я побъркваше. Отвори очи и видя, че той я наблюдава с онзи секси поглед, който винаги я размекваше.

— Обичам те!

— Така ли? — Думите му разтопиха сърцето й.

— Ти си всичко за мен. — Огромният мъж внезапно се плъзна от дивана и приближи на колене към нея. Взе лицето й в шепи. — Щастлив съм за първи път в живота си и ти си причината. Искам да прекарам остатъка от дните си с теб, Тами. Виждам изненадата ти, относно тази бърза женитба, но това, което искам с цялото си сърце, си именно ти.

— Хм. — Адвокатът отново прочисти гърлото си. — Трябва ли да се върна по-късно?

— Не! — Валиант оголи зъби, след което изражението му се смекчи. — Обичам те! Ти си моя и аз съм твой. Нещата ще проработят — искаме да бъдем заедно, щастливи сме и сме приятели.

Тами се взря в очите му, не можеше да отмести погледа си. Той вярваше във всяка дума, която изричаше. Виждаше го толкова ясно, колкото златните точици в екзотичните му очи. Последните няколко дни с него бяха най-хубавите в живота й.

Трябваше много да работят върху връзката си, но нима всички двойки нямаха проблеми? Прецени, че ще се справят. Представата за живот без него изглеждаше ужасна. Искаше да заспива всяка нощ и да се събужда всяка сутрин в прегръдките му; да правят любов. Знаеше какви са чувствата й към него. Беше невъзможно да не се влюби до уши.

— Добре. Аз също те обичам. — Тами се усмихна. — Съгласна съм. Отмести се от пътя ми и ме остави да подпиша документите.

Адвокатът изглеждаше облекчен, когато Валиант седна, а Тами се наведе напред, за да сложи подписа си върху формулярите, които й подаде. Може би правеше грешка, но когато погледна към любовника си, реши, че той струва много повече, отколкото риска, който поемаше. Понякога човек трябва да прати всичко по дяволите. Тя се усмихна. Такъв е животът!

Понякога това е по-добре от нищо.

— Е, аз бях до тук! — Адвокатът бързо набута документите в куфарчето си и се изправи. — Беше ми много приятно да се запозная и с двама ви. — Той почти се затича към вратата и избяга от апартамента им.

— Това беше една голяма лъжа. — Тами се засмя. — Той искаше да се отърве колкото може по-бързо от нас, усетих го.

— Аз го плаша. Помирисах страха му.

— Наистина ли? А аз си помислих, че е раздразнен, защото не пожелах веднага да сложа подписа си върху документа. Наистина не изглеждаше щастлив да бъде тук.

— Боеше се от мен. — Валиант се усмихна. — Страхът има мирис, секси. — Той се наведе по-близо до нея. — Подуших твоя, когато те срещнах за първи път. Миришеш сладко, когато се боиш, и това ме възбужда.

— Е, в такъв случай се обзалагам, че съжаляваш, тъй като не ме плашиш вече.

— Ти се боиш, когато се ядосам на другите. Мислиш си, че ще им навредя. — Той се приближи още. — Винаги се чудя, за тях ли се страхуваш или за мен?

— За тях. Определено. Знам, че най-напред ще им сриташ задниците и после ще ги питаш за имената.

— Не ми пука как се казват, ако ме ядосат прекалено.

— Просто така се казва — разсмя се тя. Притисна се към Валиант и потри с длан гърдите му, като си пожела да не беше облечен с фланелка. Обичаше да докосва голата му кожа. — Опитвам се да ти кажа, че съм сигурна в твоята победа, но не желая да убиваш никого.

— Защо не?

— Ами, не искам да прекараш целия си живот зад решетките.

— Нашите закони тук не са като онези, с които си свикнала. — Той сви рамене. — Никога не бих убил без основателна причина. И няма да бъда наказан за това.

На вратата се позвъни и Тами се стресна. Валиант се намръщи, преди да стане от дивана, но тръгна към вратата и рязко я отвори.

Тами се вторачи в Новия вид, който стоеше там. Никога не го бе срещала преди, но й изглеждаше някак познат. Просто не можеше да си спомни откъде. Мъжът бе висок, някъде около метър деветдесет и пет, с дълга, леко къдрава черна коса и най-тъмните котешки очи, които някога бе виждала.

Той се усмихна широко на Валиант, при което острите му зъби проблеснаха, и поглади с ръце бедрата си. Беше облечен в скъп, шит по поръчка, черен костюм, който не прикриваше опасните вибрации, излъчвани от него. Тами се напрегна.

Валиант не отвърна на усмивката му.

— За мен е чест, че си тук.

Непознатият кимна.

— Благодаря ти, че го казваш. Чух вестта и исках лично да те поздравя за намирането на съпруга. Знам колко си развълнуван. Това е чудесна новина.

— Да. Благодаря ти. — Валиант се усмихна. Отмести се встрани, за да може непознатият да влезе вътре. — Джъстис Норт, бих искал да те запозная с моята Тами.

Джъстис Норт? Ето, защо й изглеждаше познат. Младата жена с усилие се усмихна и опита да не зяпа в него, но той бе знаменитост. Мъжът беше лидер и представително лице на Организацията на Новите видове. По телевизията и в печата очите и косата му не изглеждаха толкова тъмни. Тами не бе сигурна дали трябва само да му се усмихне или да му стисне ръката.

— Приятно ми е да се запознаем. — Тя се изправи на крака. Той й се усмихна, но младата жена забеляза как грижливо се старае острите му зъби да останат незабележими, когато се обърна към нея.

Тами за малко да се плесне по челото щом осъзна защо не го е познала. Промяната не бе само в очите и косата. Причината бе в прикритата му усмивка, именно така го бе виждала на снимки и по телевизията.

— Приятно ми да се запозная с теб, Тами.

— Видя ли бебето? — Валиант затвори вратата.

— Да. — Джъстис се засмя. — Той е съвършен. Слейд и Триша са много горди и щастливи. Всички ние се радваме на успешното раждане и на здравото бебе.

— Момчето е от Видовете.

— Да, определено е от Видовете. — Джъстис засия от удоволствие.

— Чудих се дали човешките черти ще бъдат по-силни, отколкото при Слейд — заговори тихо Валиант. — Надявам се, ако с моята половинка имаме дете, то да прилича на мен. Тами вярва, че то ще бъде очарователно.

— Всички се надявахме, когато бебето се роди, чертите на Видовете да преобладават. Хубаво е да не сме сами повече и да знаем, че ще продължим да живеем в нашите деца и бъдещите поколения. — Джъстис направи пауза. — Но ако се появи дете, което е с напълно човешки черти, също би било благословия. Самото им раждане е като дар от Бога.