— Вероятно са планирали да се върнат по-късно? — обади се един от заместниците на шерифа, който се присъедини към тях. — Може би са искали да съберат повече жени и сега търсят други жертви. Трябва да се навъртаме наоколо в случай, че се върнат.

Мобилният на Тайгър иззвъня.

— Извинете ме. Обаждане от Резервата. — Обърна се и се отдалечи, за да може да разговаря. След като изслуша, каквото имаха да му казват, той се извъртя рязко. Изгледа мрачно Валиант и се поколеба. — Мисля, че знам защо са били похитени жените. — Задържа продължително погледа си върху своя приятел, но после го отклони към шерифа. — Вие специално ме помолихте да доведа Валиант. Защо?

Началникът на полицията се намръщи.

— Е, той е най-добрият следотърсач. Затова настоявах за него.

— Кой ви го каза? — Тайгър стисна зъби.

— Научих от един репортер, който обикаляше из града, когато беше отвлечена Тами. Той практически лагеруваше пред нашия офис. Казваше, че през цялото време пише истории за вас и че Валиант е най-добрият следотърсач, който имате. Спомена, че ако някога бъдат отвлечени други жени, да не забравим да попитаме за него, защото той е най-добрата възможност за бързото им намиране.

— Какво става тук? — Валиант се намръщи. — Как така репортер знае името ми? То никога не е било публикувано, нали? — погледна към приятеля си за отговор.

— Не, не е. — Тайгър беше бесен. Изгледа шерифа. — Спомняте ли си как се казваше репортерът?

Белокосият мъж се поколеба.

— Не, но го познавам по физиономия. Защо?

Тайгър изръмжа и обърна глава към Валиант.

— Тами е била изведена от Резервата със сила. Няма я, Валиант. Флейм е бил помолен от адвоката ни да я придружи до офиса му. Когато не са се върнали обратно в хотела в рамките на двайсет минути и Флейм не е отговарял на радиостанцията, наш екип незабавно е тръгнал да ги търси.

Сякаш някой изкара въздуха на Валиант.

— Не!

— Открили са Флейм в безсъзнание на пода в кабинета. Бил е упоен с непознато вещество. Адвокатът и Тами са изчезнали. Намерили са чантата й, без нея. Хората ни са подушили ароматите само на двамата. Те са ги отвели до паркинга, което показва, че той я е отвлякъл. Сигурни сме, че не е тръгнала доброволно, защото миризмата на страха й е била силна. Подкарал е направо към портата. Ние му вярвахме. Проверяваме автомобилите, които влизат, но не и онези, които излизат, особено когато се управляват от доверени служители. Той я е взел, Валиант. Похищението на тези две жени е било с цел да те отдалечат от Тами. — Тайгър изръмжа и изгледа шерифа. — Човекът, който ви е казал за Валиант, ви е използвал, за да го примами надалеч.

Исполинът отметна глава и изрева от ярост.

— Ще я намерим — обеща му Тайгър. — Всички работят по въпроса.

Глава 12

Тами беше заспала по някое време, но се събуди, когато бандитите я отвързаха от леглото. Издърпаха я да се изправи на изтръпналите й крака, цялото й тяло бе схванато, и я набутаха в банята. За нея бе унижение циничният им отказ да й дадат право на уединение, докато използва тоалетната. Нямаше никакъв избор. Единият от идиотите бе заплашил да я удари, ако не отговаря на повикванията им.

След това я сграбчиха за ръцете и я повлякоха навън до един бял микробус. Слънцето беше залязло. Това й показа, че е била в безсъзнание в продължение на няколко часа и възможността да избяга се бе провалила. Двамата мъже я стискаха здраво за китките. Заплашиха да я пребият, ако окажеше някаква съпротива. Само един поглед към лицата им бе достатъчен, за да им повярва. Изражението на очите им бе ледено, а чертите им бяха застинали в жестоки маски.

Поставиха й метален нашийник и я заключиха в голяма клетка в задната част на буса. Нашийникът бе здрав и твърд и имаше верига дълга около метър, завързана за решетките на малката клетка, в която я набутаха. Младата жена с боязън се взря в големия кафез. Фактът, че я затвориха дори в една клетка, бе ужасяващ. Защо се нуждаеха от другата и какво щяха да транспортират в нея? Докосна широките метални пръти и предположи, че независимо от нейната цел, тя би задържала всичко.

Единият от бандитите слезе, а другият остана заедно с нея в багажното отделение на превозното средство. Той включи лампичката на тавана и я изгледа ухилен. Вторият плъзна страничната врата и я затвори, след това отвори вратата на шофьора, качи се и запали двигателя. От страх очите на Тами се напълниха със сълзи. Беше й лошо от медикаментите, които й бяха дали — имаше главоболие, чувстваше езика си леко подут, едва движеше крайниците си.

— Не си прави труда да ревеш — изкикоти се човекът до нея. — Никой няма да трогнеш.

— Защо ми причинявате това? — Младата жена мразеше начина, по който гласът й трепереше. — Кои сте вие бе, хора?

— Защо ли? Защото ти харесва да ги чукаш. Понеже едно от ония животни те е чукало и не те е убило. Ето защо. На лекаря, за когото работим, му е много интересно да види дали 927 ще се размножава с теб. По-добре се надявай да те харесва. Но каквото и да стане, ще бъде забавно да се наблюдава.

— Съмнявам се на тях двамата да им е забавно — засмя се мъжът от шофьорското място.

— Да. Наистина — отвърна със смях партньора му. Очите му блестяха от удоволствие. — Искаш ли да знаеш какво ще се случи, ако онзи звяр не те разкъса с ноктите си и не изхвърли парчетата от тялото ти през решетките? Док ще те завърже с ремъци към една маса и ще вкара в организма ти хормони и лекарства, за да се опита да те накара да заченеш. След това, ние ще те вземем и ще те хвърлим обратно вътре при звяра, за да може да се чукате отново. Лекарят разполага с всички формули, измислени от колегите му, за да забременееш от онова животно. Но ще му отнеме месеци, преди да разбере как да получи исканите от него резултати.

— Ако я приеме, ще бъде много интересно да се гледа. — Водачът отново се засмя. — Все пак не храня никакви надежди това да стане. Той уби другите две жени, които заключихме при него. С последната бях спал, имаше прекрасен задник. Почти се разплаках, когато й счупи врата и с тялото й замери вратата. Може би трябва да оставим звяра, хората да се оправят с него.

— Тя беше горещо парче. — Човекът до Тами я огледа намръщено. — И тази е сладка, но няма нищо общо с онази. Определено няма данни за „момиче на месеца“ от Плейбой. Мисля, че док се вълнува за нищо. Струва ми се, че животното ще я убие също толкова бързо, колкото последната.

— Кой знае!? — Въздъхна шофьорът. — Може би теорията на лекаря е правилна. Той ще я приеме, защото тя вече е била с един от тях и мирише също като него. А те не убиват собствените си жени. Той също така е уверен, че това е свързано по някакъв начин с обонянието им и химията на техните тела. Каквото е привлякло единия към нея, същото може би ще привлече и другия. Скоро ще разберем.

— Моля ви — помоли се Тами. — Пуснете ме да си отида. Ако го правите заради пари, аз имам много. — Изобщо не се поколеба да ги излъже. — Баба ми умря и ми остави два милиона долара. Ако ме откарате до банката, ще ви ги дам всичките. — Мъжът в съседство се вгледа в нея. Тя му кимна, погледна го така, сякаш му казваше „напълно съм сериозна, имай ми доверие!“. Беше усъвършенствала този израз на лицето още като тийнейджърка, когато й се налагаше да се разправя с баба си. — Ще ви дам всичко до цент и ще подпиша каквото искате, само ме пуснете. Знам, че няма откъде другаде да получите толкова много пари. А това, което ще ви дам, ще е достатъчно и за двамата, за да не работите до края на живота си.

— Дори не си помисляй, Майк! — предупреди човекът от шофьорското място. — Много добре знаеш, че не можеш да използваш парите, когато си мъртъв. Док ще обяви награда за главата ти и няма да има кътче на Земята, където да се скриеш.

Майк въздъхна и отмести поглед от пленницата.

— Млъквай, кучко! И нито дума повече! Не можеш да ни подкупиш. Пит е прав. От ковчега не можем да харчим парите. Ако смяташ да продължаваш да молиш и да ревеш, просто забрави, защото ще прекалиш! Ние не сме получили тази работа заради топлите ни меки сърца. — Той изсумтя. — Нали така, Пит?

— Точно така! — Пит — водачът — се засмя. — Топли и меки. Много си смешен.

— Колко имаме още докато стигнем?

— Около десетина минути. Жалко, че не сме в Колорадо. Тук е много горещо. Не мога да разбера, защо док пожела да преместим 927. Трябваше нея да закараме там.

— Той поиска така. Не ме питай защо. Може би му прави удоволствие, като знае, че те са наблизо и, че никой не му обръща внимание, когато се намира около тях. — Майк сви рамене. — Вероятно иска да е наблизо, за да ги шпионира и да не лети напред-назад, докато работи. Освен това се страхува, че ако я откараме надалеч, ароматът й ще изчезне. Не можем да я качим на самолет, затова ще трябва да я караме с кола до там. Следващия месец, направо ще го намразя, когато ще трябва да прехвърлим повече от десетина животни тук.

— Мамка му! Не ми напомняй! Транспортирането на 927 бе достатъчно тежко. Въпреки наркотиците, копелето вилня през цялото време, докато пътувахме. Наклони клетката на една страна, преди да успея да изстрелям в него приспивателното. Едва не напълних гащите от страх. Дрогата, която му вкарах, бе достатъчна да го събори за цял ден, а той се събуди за по-малко от пет часа. По едно време си помислих, че ще останем без медикаменти.

Тами извърна глава и огледа клетката, в която се намираше. Единият от горните й ъгли бе малко смачкан. Кафезът бе достатъчно голям да побере огромна мечка. Автомобилът бе от вида товарен ван. Тами го знаеше, защото самата тя караше подобен в кетъринговата фирма, за която работеше. Клетката заемаше половината от товарното пространство. Предположи, че е най-малко метър и осемдесет висока на метър и шейсет широка. Решетките бяха дебели, колкото юмрук и младата жена предположи, че 927 е Нов вид, който беше достатъчно силен, за да ги огъне.