Пит дръпна силно веригата, прикрепена към китките й, за да я накара да пристъпи напред. Тами изскимтя. Погледът й отказваше да се отмести, тъй като великанът яростно се втурна към решетките. Дланите му се вкопчиха в металните пръти, което я накара да погледне към мускулестите му ръце и гърди, преди мъжът да започне шумно да души. Тъмни, почти черни очи срещнаха нейните.

— Доведохме ти приятелка. — Засмя се Майк.

— Поиграй си добре с нея. — Пошегува се Пит. — Тя ще ти хареса. Адски много обича да прекарва времето си със зверове. Чука се с един от твоя вид. Хванахме я специално за теб, 927.

Спряха до вратата на клетката, на около два метра от разгневения Нов вид, който отново подуши яростно въздуха. Тежестта около шията й олекна, нашийникът изчезна, и тя почти не забеляза как белезниците бяха отстранени от китките й. Стоеше ужасена, фокусирана върху огромното същество. Бяха решили да я вкарат в клетката му. Той бе почти толкова висок колкото Валиант. Може би сантиметър или два по-нисък, прецени Тами. Раменете, масивните гърди и мускулестите му ръце бяха много сходни по размери с тези на нейния исполин. Лицето му беше онова, което я плашеше най-много.

Едно ниско злобно и предупредително ръмжене, изклокочи дълбоко вътре в гърлото му и острите му зъби блеснаха. Подобно на Валиант и този имаше повече доминиращи характеристики на животно, отколкото при останалите Нови видове. Вероятно те му придаваха този толкова ужасяващ вид, когато й изръмжа, а лъсналите му зъби изглеждаха така, сякаш много лесно, без никакво усилие, биха могли да я разкъсат. Страх, като светкавица полази по гръбнака на младата жена и се спусна надолу по тялото й.

Когато протегна ръка напред в отвора на кафеза, Тами забеляза, че дебела стъклена преграда изолира ръмжащото същество от двамата й похитители, които отвориха вратата. Човекът зад препятствието се хвърли напред и тялото му се блъсна в стена. От удара се чу силно изпукване и на места стъклото се пропука.

— Кучи син! — изсъска Майк. — Побързай! Това няма да издържи дълго! Много е агресивен днес!

Пит избута силно Тами, тя изгуби равновесие и залитна навътре в кафеза, но не успя да падне по лице върху пода. Вратата със затръшване се затвори след нея, тя се обърна и се хвърли върху железните пръти, които препречваха сега изхода. Разтърси ги силно, но вратата не помръдна. Втренчи се в Майк и Пит, молейки ги мълчаливо. Те отказаха дори да я погледнат, врътнаха се бързо и със скоростно темпо изчезнаха в другата половина на помещението, сякаш не бяха в състояние да избягат достатъчно бързо от клетката. Космите по врата й настръхнаха.

Знаеше защо. Дишането й се учести, пръстите, стискащи студения метал, бяха побелели от напрежение. Не мога да се измъкна от тук. Ще се наложи да се изправя срещу него. Може би ще успея да го убедя. Пое си дълбоко дъх, след което го изпусна. Нямам избор. Трябва да говоря. Нямам какво да губя.

Младата жена бавно пусна решетката, обърна се и въздъхна леко, стомахът й се сви от ужас. Най-страховитите очи, които някога бе виждала, я наблюдаваха от другата страна на преградата, само на метър от нея. Привидно черният му поглед се стесни и съществото отново й изръмжа. Тя отстъпи назад, за да се отдръпне от вратата, и се притисна в металните пръти, за да се отдалечи възможно най-много в малкото пространство.

Ръцете му се вдигнаха и той се втренчи в тях. Тя проследи погледа му и незабавно си пожела да не го беше правила. Пръстите му завършваха с дебели нокти, като на Валиант, но не бяха изрязани. Приличаха на къси, но смъртоносни щипки, които в момента драскаха по напуканата стъклена повърхност. Парче от нея отхвръкна надалеч, давайки й да разбере, че той може да се добере до нея. В гърлото й се надигна писък, но остана в него затворен като в капан. Мъжът отново задраска с нокти по прозрачната преграда. Звукът, когато повече стъклени късчета започнаха да падат и да подскачат по металния под, беше ужасяващ.

— Моля те — изрече тихо Тами. — Не ме наранявай! Бях отвлечена и доведена тук против волята ми. Не съм ти враг. Аз не работя за Мерикъл Индъстрийс.

Новият вид спря да се взира в ръцете си и я погледна. Когато погледите им се срещнаха, младата жена съзря в очите му само пустота. Дланите му се отдръпнаха от преградата, мъжът отстъпи назад и тя си отдъхна с надеждата, че се е вслушал в думите й.

Изведнъж великанът се втурна напред, в последната секунда извъртя тялото си и силно се блъсна в стъклото. Повечето от повърхността на прозрачната стена се напука. Тами повторно изскимтя, с гръб притиснат към металната решетка, и се плъзна бавно встрани в ъгъла, отдалечен на няколко стъпки. Не можеше да избяга. Той щеше да разбие преградата и да стигне до нея.

Коленете й сякаш се превърнаха в течност и тя се свлече на студения твърд под, като седна на задника си. Сви крака, притисна ги към гърдите си в защитна поза, и плътно се обгърна с ръце. Съществото се премести в края на клетката срещу нея. И пак изръмжа.

— Чуй ме! Моля те! Познавам много хора като теб. Знаеш ли, много от тях са свободни сега? Изпитателните съоръжения, където са ги държали затворени, бяха щурмувани от правителството и те вече не са заключени. Живеят навън, без решетки и без никакви клетки. — Пое си дъх, съзнаваше, че бърбори, но беше горда, че можеше да говори. Продължи: — Те наричат себе си Нови видове. Наистина са свободни и ако знаеха къде си, щяха да дойдат да те спасят. Разбираш ли ме?

Очите на мъжа се свиха още повече и той спря да ръмжи, но продължи да се взира в нея. Тя се надяваше, че няма да пробие стъклото и да я убие веднага. Като че ли думите й го разсейваха от разрушаването на прозрачната преграда.

— Аз живея с един мъж от твоя вид. През цялото време ми повтаря, че му принадлежа. Това ме дразнеше, докато не ми разказа, че не е притежавал никога нищо, никога не му е било позволявано да се грижи за някого, защото е било използвано против него. Той се нарича Валиант. И е отчасти лъв. Има най-невероятните златисти очи. Ние се обичаме. Живеем в Резервата на Новите видове. Това е голяма площ с много гори и открити пространства. В нея заедно живеят и работят хората от твоя вид, за да си изградят един по-добър живот. Тази територия им принадлежи и те носят отговорност за нея.

Мъжът се напрегна и изръмжа. Тами видя мускулестите му китки и как той ги допря до разделящата ги повърхност. Започна да бута. Стъклото изстена и се чу пукот. Щеше да го пробие. Между нея и защитната бариера имаше малко повече от метър. Сълзи запариха в очите й.

— Когато за първи път срещнах Валиант, той много ме изплаши. Започна да ми ръмжи, също като теб в момента. Никога не бях виждала нещо подобно. Мислих си, че ще ме убие, но не го направи. По погрешка бях попаднала на онова място и в крайна сметка се оказах в дома му. Ужасяваше ме, но в същото време беше най-красивият мъж, когото изобщо съм виждала. Очите му са невероятни, косата му е като грива — червеникава с руси кичури. — Гласът й се прекърши и тя преглътна част от сълзите. — Валиант е малко по-висок от теб. По-голям. Това беше една от причините, поради която ме уплаши. Грабна ме на ръце, внесе ме в къщата си и започнахме да общуваме.

Пукнатините по стъклото се увеличаваха, тъй като великанът продължаваше да го натиска. Тами отмести поглед от очите му и се вторачи в прозрачната повърхност между тях. Големи нащърбени парчета от нея отскачаха нагоре към тавана на помещението и се приземяваха със звън на металния под. Не й оставаше много време, преди съществото да си проправи път към нея.

— Валиант ми каза, че сега и аз съм от семейството на Новите видове, понеже съм с него. Тъй като никога не са имали родители и близки роднини, те наричат себе си едно голямо семейство. Това означава, че и ние с теб сме от едно семейство. Валиант… — От вълнение гласът й се пречупи и горещи сълзи се стекоха надолу по бузите й. — Той ме обича и сега сигурно е ужасен от липсата ми. Не знае къде съм. Бях отвлечена от Резервата. Той ще ме търси и няма да се откаже, докато не ме намери. Моля те, не ме убивай!

Мъжът отстъпи назад и заизучава стъклото. Тами спря да говори, за да го наблюдава. Прегърна още по-здраво тялото си и се притисна в ъгъла, за да е колкото се може по-незабележима. Разбра, че той изследваше повърхността в търсене на най-слабите й места. Изглежда думите й нямаха никакво значение за него и нищо от казаното не бе в състояние да го спре да атакува преградата и да я нападне.

Изведнъж великанът се премести около крачка встрани и вниманието му се фокусира върху точно определена част от повреденото стъкло. Тами затаи дъх, когато той спря, но въздъхна тежко, щом отново се хвърли напред. В последната секунда завъртя масивното си тяло и стовари цялата си тежест върху най-напукания участък и за ужас на Тами прозрачната стена поддаде и се проби. Новият вид прелетя стремително през дупката и се удари в решетките само на сантиметри от мястото, където се беше свила. Разрушената преградна секция падна и се разби на пода, почти върху нея.

Тами изскимтя и вдигна глава, когато мъжът се изправи в целия си ръст. Той разтърси рамото, поело голяма част от удара в стъклото и металните пръти. Няколко драскотини загрозяваха кожата му, но стената бе разбита на едри отломъци, очевидно бе някакъв вид защитно стъкло. 927 се обърна, впи поглед в нея и изръмжа, след което пристъпи няколко крачки, докато само сантиметри разделяха тялото й от краката му.

— Моля те — помоли се тихо тя. — Не прави това! Казвам ти истината.

Великанът разтвори крака и клекна, като я постави в капана на бедрата си, без да я докосва. Подуши я. Младата жена се взря в черните му страховити очи с надеждата, че ще му е по-трудно да я убие, ако го гледа. В тъмните им дълбини видя проблясък на емоции. Ръцете му се протегнаха, юмруците му сграбчиха ризата й между гърдите и 927 се изправи на крака, като рязко я издърпа от пода.