Принудена да стане, Тами чу как материята се разкъса. Отново изхлипа. Държейки я за дрехата, той я блъсна в решетката зад гърба й. Тя се взря в очите му и притисна коленете си едно в друго, за да не рухне. Разтрепери се цялата, когато той се наклони и приближи лицето си до нейното.

Подуши я отново и тъмните му очи се присвиха в цепки. Когато спря, устните му се стегнаха в мрачна, тънка линия. Тих вопъл излезе от устата му, твърде близо до нейната. Мъжът се опря в нея, горещата му кожа докосна ръцете й, които обгръщаха все още кръста й, и наведе по-ниско глава. Помириса косата й като прекара носа си по нея, удари с брадичка бузата й и я побутна на една страна. Тами затвори очи, стисна ги и извърна глава, почувствала топлото му дихание по шията си, докато продължаваше да проучва аромата й. Моля те, не прегризвай гърлото ми с тези остри зъби! Но не успя да изрече думите, прекалено изплашена от допира на ръцете и от тялото му, което я притискаше. Но острите му зъби изобщо не я доближиха.

Тялото срещу нейното се размърда. Сърцето в гърдите й заби толкова силно, че почувства болка. Той се премести малко назад, натискът върху дробовете й отслабна и тя задиша по-леко. Беше й необходима всяка частица смелост, за да вдигне глава и отново да го погледне. Той се вторачи в уплашения й взор. Тогава се отдръпна и пусна разкъсаната й риза.

— Стой! — изръмжа думата.

Тами не посмя дори да пристъпи. Той я наблюдаваше внимателно, погледът му изучаващо обхождаше тялото й. И тогава я шокира, като внезапно падна пред нея на колене, ръцете му стиснаха бедрата й, а лицето му се притисна в голата кожа на гърдите й там, където дрехата беше разкъсана. Младата жена си пое въздух, но успя да не изкрещи, прекалено ужасена, че ще го раздразни. Неочаквано горещият му език облиза падинката между твърдите й възвишения, от гърлото му се изтръгна дълбоко ръмжене.

Дъхът й замря, но езикът му не повтори движението. Успя да си поеме въздух, чак когато отново я подуши и отдръпна главата си назад. Едната му длан освободи хълбока й, сграбчи долния край на ризата й и го вдигна нагоре, за да оголи корема й, след което зарови носа си в него, но без да й причинява болка. Вдиша дълбоко, търкайки лицето си в нейната плът, като същевременно го придвижваше надолу към колана на панталоните й. Когато стигна до него, спря.

Не съм мъртва. Той не ме уби. Това трябва да е добре, нали? Опита се да измисли, да каже нещо, но реши, че сега е време да държи устата си затворена. Но това беше само докато мъжът приклекна, разтвори бедра и внезапно притисна лицето си там, където се събираха краката й.

— Спри!

Без да се замисля, протегна ръце, хвана раменете му и го бутна назад. Но тялото му не помръдна дори на милиметър, твърде силно и огромно, за да се отмести.

Главата му рязко се вдигна нагоре, устните му се разделиха, за да оголят острите зъби и той изръмжа към нея. Тя бързо дръпна длани, сякаш ги беше опарила. Разтърси я първичен ужас от смъртоносния блясък в очите му. Той отново сведе глава. Повторно притисна лице в долчинката между краката й и навря нос в слабините й. Започна да я души като куче. След това се отдръпна, погледна нагоре към нея, пусна ризата й и се изправи на крака.

Тами успя да погълне повторния писък, когато я завъртя, притисна лицето й в решетките и започна да я души от върха на рамото надолу по гърба й. Дръпна дрехата й нагоре, за да не му пречи. Тя се втренчи в бетона на сантиметри от носа й, където клетката бе опряна до стената на склада. Докато се спускаше надолу, той изръмжа няколко пъти. Стискаше я здраво с ръце, за да я държи на място, дори приклекна зад нея да помирише задната част на бедрата й. Добре, че не зарови нос в дупето й. Опита да се зарадва, че й бе спестил поне това.

Мъжът я обърна отново с лице към себе си, като през цялото време я наблюдаваше. Лицето му не изразяваше никакво чувство. Тъмните му очи вече не изглеждаха студени и страховити. Неочаквано протегна ръка и обгърна рамото й, но хватката му не беше болезнена. Изглежда внимаваше да не я нарани с огромната си длан.

— Ела! — Гласът му излезе дълбок и дрезгав, но това не беше ръмжене.

Привлече я към себе си и я поведе. Тя пристъпи с омекнали крака, не беше сигурна какво ще се случи по-нататък. Като я подкрепяше с тялото си, те направиха няколко крачки и се изправиха пред разбитата преграда. Той се взря в отвора, който бе направил. Бавно прекрачи през него, внимавайки да не нарани кожата си на някой от острите ръбове, като не й остави друг избор, освен да премине послушно след него. Твърде благодарна, че не я бе убил, тя го последва, докато не осъзна накъде я води.

Когато забеляза леглото на крачки от себе си, страхът я накара да направи опит да се измъкне от хватката му.

— Не!

— Лягай, веднага! — Тъмният му поглед се присви заплашително.

— Аз принадлежа на Валиант! — Не можа да спре прилива на сълзите, които я заслепиха. Преглътна ги с мъка. — Моля те, не прави това!

Устните му леко се раздвижиха, присвиха се, но това беше единственият израз на емоция върху лицето му.

— Почивай си. Няма да се чифтосвам с теб!

Глава 13

Част от страха и паниката на Тами изчезнаха, тъй като реши, че Новият вид едва ли би я излъгал. Той бе достатъчно огромен, за да я нарани, ако искаше да я изнасили. Дори можеше да я убие досега. Фактът, че все още диша бе чудесен знак, че не е толкова зъл, колкото нейните похитители вярваха, или че след като помиришеше Валиант върху нея, това би означавало нещо за него. Позволи му да я насочи към леглото, където внимателно седна на ръба.

Мъжът приклекна пред нея, разтвори широко колене и постави краката й между бедрата си. Забеляза, че той сякаш се наслаждаваше да я държи прикована в капан. Не й се нравеше, че му харесва непрекъснато да нахлува в личното й пространство. Бе твърде близо, за да й е спокойно.

Погледът му потърси нейния.

— Колко?

— Не разбирам.

— Колко Нови видове са освободени?

— Не съм сигурна за точната цифра, но стотици.

Той направи няколко дълбоки вдишвания, но като че ли се ядоса отново.

— Колко стотици?

Тами се поколеба.

— Не знам. Всъщност Новите видове не искат да е известно на обществеността, хм, на хората. Предполагам, най-малко триста от тях живеят в Резервата. Също така има и в Хоумленд. Това е една голяма военна база, преобразувана и дадена на Видовете да я обитават. Там трябва да има няколкостотин. Вероятно и повече.

— Кажи ми някои номера, които познаваш.

— Не разбирам. Току-що споменах, че не съм сигурна колко са общо.

Той леко изръмжа и посочи към себе си.

— 927. Какви са цифрите, които знаеш? Какъв е бил номерът на Валиант?

— Не знам нито един. — Накрая го разбра. — Те никога не използват числата, дадени им в съоръженията за тестване. Когато са били освободени са си измислили имена. Нямах желание да питам Валиант какво е било, когато са били затворени. Не исках да го натъжавам със спомени от предишния му живот.

— Избрали са си собствени имена? — Той примигна учудено.

— Да. — Кимна тя. — Повечето от твоя вид имат названия като Джъстис и Брийз. — Направи пауза, преди да изброи списъка с имена, които бе чувала. — Тайгър, Флейм, Брас, Райдър, Смайли. — Замълча. — Обясниха ми, че са си избрали названия на неща, които обичат или на нещо, което има значение за тях. — Взря се в очите му. — Ако знаеха за теб, щяха да дойдат да те освободят. — След това прошепна: — Те не знаят за опитната лаборатория в Колорадо. Мислеха, че са открили и освободили всички.

Изведнъж великанът рязко се изправи и се отдалечи. Когато изръмжа силно и се заразхожда из клетката, Тами потрепери. Премести се назад в леглото, докато гърбът й се опря на металната решетка. Сви колене към гърдите, обгърна тялото си и започна мълчаливо да наблюдава мъжа. Той изглеждаше развълнуван и наистина ядосан. Беше отговорила на въпросите му, но съжали за последната част. Може би бе толкова гневен, защото другите бяха освободени, а той стоеше затворен.

— Валиант никога няма да спре да ме търси. Това означава, че ще ни намери — теб и мен. Ще те освободят. — Изрече го тихо, като се надяваше гласът й да не достигне дотам, където бяха отишли лекарят и неговите двама слуги. — Ние с него наистина се обичаме и той няма да се откаже.

Новият вид спря да крачи и я погледна. Бавно се приближи и приклекна до леглото.

— Ако скоро не се чифтосаме, техниците ще те отведат далеч от мен — прошепна 927.

— Не! — Младата жена отчаяно поклати глава, боеше се, защото знаеше какво точно означава това. Секс.

— Аз ще те мириша и по този начин ще си спечелим време.

— Какво?

Внезапно великанът се протегна и я сграбчи за прасеца, дръпна рязко, а с другата си ръка я хвана за лакътя, за да я просне върху леглото, където тя падна. Дъхът й спря, стотина килограма мускулеста маса я затисна, когато Новият вид се изпъна върху нея.

Вторачи се в него и изхлипа. Мислеше си, че след като разговаряха, е в безопасност, бе сигурна, че няма да я нарани. Той изглеждаше мрачен, лицето му се оказа на сантиметри от нейното. Мъжът наведе глава и зарови нос в шията й.

— Отпусни се. Няма да ти причиня болка — изрече тихо, дишайки в ухото й. — Те винаги подслушват. Но сега сме близо един до друг и няма да ни чуят. Няма да се чифтосваме, но трябва да ги накарам да повярват, че съм заинтересован. В противен случай ще те отведат от килията и могат да те убият, ако сметнат, че експериментът се е провалил. Разбираш ли?