— Да — едва прошепна. Докато се бореше със страха, принуди мускулите си да се отпуснат. — Има ли микрофони, за да слушат какво си говорим? — продължи да шушне, също като него.

— Освен това ни наблюдават с камери, но не ги търси с поглед. Онези ще станат подозрителни.

Той се размърда, прикова я под себе си и напълно я покри с тялото си, като внимаваше да не я смаже. Тами изпитваше първичен страх от факта колко малка и безпомощна се чувства. Не й оставаше друг избор, освен да се надява, че няма да я нарани. Новият вид беше едър и миришеше на сапун и пот. Не беше неприятно, но беше чуждо. Бе свикнала с аромата на Валиант. Постави длани на гърдите му. Кожата му беше също толкова гореща, както и на Валиант, сякаш имаха треска, но те просто бяха с по-висока телесна температура от хората. Устоя на желанието да го отблъсне, вече знаеше, че би било безполезно усилие.

Мъжът повторно зарови лице в шията й, подуши я шумно, вероятно заради микрофоните, преди отново да й заговори тихо:

— Наистина ли Валиант ще те търси и няма да се откаже, докато не те намери?

— Да. — Младата жена не се съмняваше. — Всички ще го сторят. Имам предвид Новите видове.

Меко ръмжене се изтръгна от устата му.

— Ще направя всичко по силите си, за да те задържа тук. Те ще те убият, ако сметнат, че не искам да се чифтосвам с теб. В противен случай за тях нямаш стойност. След това ще ме отведат там, където са ме създали и ще отчетат опита да ме размножат с човешко същество за неуспешен.

Тами затвори очи и запреглъща рукналите сълзи. Той притисна лице до шията й, намести се върху нея, като я принуди да разтвори крака, докато се намърда между бедрата й. Страхът и психическото изтощение накрая я събориха. Искаше й се да плаче от самосъжаление, че това се бе случило именно с нея. Вкопчи се в плътта му, само за да намери известна утеха.

— Лежи тук и си почивай. Не се бой от мен, дребосъче с красиви очи.

— Казвам се Тами.

Той вдъхна кожата на шията й.

— Хубаво е да подуша друг от моя вид върху теб.

— Не ти ли позволяват да се виждаш с останалите?

— Не.

Мъжът беше сам. Тя протегна ръце и ги обви около врата му. Той не протестира срещу прегръдката и влиянието, което имаше върху него. Бе я хванал като в капан под огромното си тяло, но тя не се чувстваше застрашена.

Дълбоко в себе си, Тами разбра едно нещо. Новият вид беше самотен и имаше нужда да я държи, вероятно копнееше за утеха точно толкова, колкото и тя. Затвори очи и се отпусна. Мислите й незабавно се понесоха към Валиант. Той щеше да я намери по някакъв начин. Трябваше да го направи. Прозявката й я изненада. Всичкият адреналин започна да се оттича от тялото й.



Тайгър свирепо изгледа Чарли Артцола. Човекът бе намерен близо до Резервата, завързан вътре в колата си. С охота разправяше, че е невинен за отвличането на Тами, но Тайгър не му вярваше. Мъжът или бе в пълно неведение относно чувството им за мирис, или наистина ги мислеше за глупаци.

— Казах ви. Бях в офиса си и изведнъж онзи човек влезе. Докато госпожица Шаста и офицерът пристигнат, той държеше насочен срещу мен пистолет. Нямах време дори да ги предупредя, преди да убие охраната й. Бях ужасен. Насила ме изведе навън заедно с нея и обясни, че ако не му помогна да излезе през портите, ще ми пръсне мозъка. Опитах се да я спася, когато той я бутна в багажника, после сам скочи вътре и ми каза да го затворя. Знаех, че ще я убие, ако предупредя пазачите пред вратите. Боях се за живота си, така че направих онова, което ми нареди.

Тайгър злобно изръмжа и пристъпи две заплашителни крачки към адвоката. Дори не погледна към Джъстис за разрешение. Приближи до мъжа и с опакото на ръката си го удари силно по бузата.

— Лъжеш! — изрева. — Ние подушихме твоя офис и проследихме миризмата по пътя до автомобила ти. Подушихме също и него. В багажника е била само жената. Не е имало друг човек. Ти си я отвлякъл и сега ще ни кажеш къде я държиш. Къде я криете?

Адвокатът изстена от болка и облиза окървавената си устна, сцепена в ъгъла. На бледата му кожа се бе появил червен отпечатък. Погледът му се фокусира върху Джъстис.

— Знаеш, че никога няма да те излъжа. Работя за теб в продължение на почти една година. Аз съм благонадежден и всичко, което казах е истина. Точно така се случи. Нямах избор. Човекът с пистолета ми каза къде да карам и аз го направих. Може би е носил нещо, с което да прикрие миризмата си. Беше с военни дрехи и шапка. Затова вероятно не можете да го помиришете. Един друг мъж ни чакаше на мястото, до което ми бе наредено да карам, той насочи срещу мен оръжие и ми заповяда да отворя багажника, тогава приятелят му излезе. Те взеха госпожица Шаста, мен ме завързаха, и потеглиха с нея. Седях там безпомощен, докато вашите хора ме намериха. Кълна се, Джъстис. Аз съм жертва в тази ситуация толкова, колкото и жената.

Спокойното изражение на лицето на Джъстис не се промени. Той бавно разхлаби вратовръзката си и я издърпа я през главата, след това посегна към копчетата на сакото и ги разкопча едно по едно. Остави го настрана, за да разкопчее бялата си риза. Съблече я и гърдите му останаха голи. След това хвана колана, докато събуваше мокасините.

— Какво правиш? — Гласът на адвоката се разтрепери от страх. — Джъстис? Защо се събличаш?

Джъстис го стрелна с поглед и се вторачи в Чарли Артцола.

— Този костюм струва две хиляди долара. Не искам да се изцапа с кръв. Моите хора те намериха, защото поставяме проследяващи устройства на всичките ни превозни средства, но за съжаление не можем да наблюдаваме направлението ти, докато не се активира. Не знаем къде си я отвел, тъй като си бил паркирал вече, когато разбрахме, че е отвлечена. Наясно си с нещата, понеже ти беше този, който изготви споразумението, с което всички човешки сътрудници се съгласиха с това приспособление. Ти знаеше, че твоят автомобил ще бъде намерен. Трябваше да изчезнеш. Вместо това, разчиташ на моето доверие и на твоите способности да лъжеш убедително, за да се предпазиш от гнева ни.

— Съжалявам, че загубихте един от вашите хора, но не аз го убих. Вината е на човека, който ме накара да го изведа извън портите заедно с госпожица Шаста. Не мога да се завържа сам. Виждаш ли? Това е доказателство, че не лъжа.

Джъстис сгъна панталоните си, беше останал само по черни боксерки. Обърна се и подаде нагънатите си дрехи на един офицер от Новите видове, стоящ до вратата.

— Моля те, отнесете ги в другата стая. Кръвта плиска навсякъде.

— Исусе Христе! — простена Чарли. — Какво ще правиш? Това съм аз, Джъстис. Аз съм твой приятел. Знаеш, че никога няма да предам хората ти. Никога. Разбирам, че всички сте разстроени, понеже госпожица Шаста е отвлечена, но само я отведох оттук, за да не ми пръснат мозъка.

— Приятелите не отвличат една от нашите жени и не я предават на врага. — Обърна се Джъстис с ръмжене.

— Тя не е Нов вид. Човек е. Никога не бих сторил това на вашия вид и със сигурност няма да го направя за моя.

— Тя е една от нас, независимо от нейната кръв. Говори, Чарли! Говори сега или ще те принудя! Никой, освен Новите видове, не знае, че си тук. В Резервата има много места, където да заровим тялото ти, след като приключим с теб. Ако искаш да живееш, кажи ни къде да намерим жената. — Джъстис обикаляше около адвоката, ръмжеше и се зъбеше. — Научихме се да изтезаваме, така както правеха с нас. Аз съм експериментален прототип, Чарли. Те наистина ме нараняваха жестоко. Има хиляди начини да те накарам да крещиш и да кървиш, без да те убивам. Много ще страдаш.

— Джъстис, кълна се! Имаше още един мъж и той…

— Не си убил моя офицер — изрева Джъстис. — Той оцеля. С когото и да работиш, ние сме наясно, че някой се е свързал с теб и че имаш минимум един партньор, който или е идиот, или ти е отредил да бъдеш мъртъв. Той или тя, ти даде лекарството, което използва при Флейм? То е много силно успокоително, но не достатъчно, за да спре сърцето му. Скоро ще се събуди и когато това стане, ще бъде в състояние да ни каже какво точно се е случило, докато е придружавал госпожица Шаста до офиса ти.



Валиант се изтръгна от хватката на Брас. Бе видял на мониторите повече от достатъчно и искаше да разкъса човека, за да получи отговорите. Джъстис му бе обещал, че ще му даде шанс, знаейки, че в този момент яростта му е твърде силна, но всичко това продължаваше прекалено дълго. Втурна се към стаята, където беше задържаният.

Вратата все едно се взриви, когато я отвори, и с ръмжене нахлу в помещението. Погледът му незабавно се впи в мъжа, завързан за стола в ъгъла. Исполинът отметна глава и изрева към човека, отвлякъл Тами.

— Исусе! — изпищя Чарли Артцола, взирайки се във Валиант.

— Не го убивай! — нареди тихо Джъстис. — Трябва да ни каже къде я е отвел и на кого я е предал. Той има партньор.

Валиант изръмжа, оголи зъби и тялото му се разтърси. Стисна ръце в юмруци.

— Разбирам. Ще сдържам гнева си, макар да ми е трудно.

Джъстис се прокашля.

— Тъкмо щях да му покажа какви страдания ще му причиня, за да го накарам да ни изпее нужната ни информация.

— Позволи ми това удоволствие — Валиант изръмжа, отвори широко уста, мускулите му се обтегнаха, докато тялото му се напрягаше в очакване на изтръгването на истината от адвоката. Огромният мъж желаеше кръвта на човека. — Ще го принудя да ни каже всичко.