Лорън Донър - Валиант

— Исусе Христе! — простена Чарли. Той се подмокри, урината се събра на стола, след което потече надолу по краката му. Ужасеният му поглед се стрелна към Джъстис. — Не му позволявайте да се доближава до мен! Жената каза, че той ще ме изкорми и ще ме нахрани с червата ми.

Джъстис стрелна Валиант и повдигна вежди, когато погледите им се срещнаха. След това се обърна с гръб към Артцола и се ухили към събратята си.

— Значи тя ти е обяснила какво ще направи Валиант с теб? — изръмжа думите. — Предупредила те е, че предателството ще ти струва скъпо. — Като си придаде мрачен вид, отново се обърна към пленника. — Къде е тя? Къде я отведе? На кого я предаде? Нужни са ми отговори или Валиант ще направи точно онова, с което те е заплашила. А ние ще наблюдаваме, без да си мръднем пръста. Ще страдаш в невъобразима агония, която ще трае дълго, докато умреш.

— Ще бъде много болезнено — просъска Валиант. Облиза устни и показа острите си зъби, за да докаже твърдението си. — Плътта лесно се разкъсва.

Адвокатът кимна обезумял.

— Закълнете се, че той няма да ме докосне. Искам да живея.

Джъстис дълго запази мълчание, след което каза:

— Ще живееш, ако ни помогнеш да я намерим и тя все още е жива.

— Той не планира да я убие, но няма да е моя вината, ако Новият вид, заради когото я взе, я умъртви — със заекване бързо заобяснява Чарли Артцола. — Той иска да я пусне при един от вашия вид. Човекът, който ми плаща, е доктор Адам Зенлит. Работил е за Мерикъл Индъстрийс. Когато започнах да упражнявам професията си в Хоумленд, той ме вербува. Предложи ми много пари, от които имах нужда. Имам бивша жена и стотици задъл…

Валиант изрева за пореден път и приближи към мъжа, пръстите му се извиха като щипци.

Джъстис го погледна, след това насочи вниманието си пак към адвоката.

— Него не го интересува защо си го направил. Спри да се извиняваш за предателството си и ни кажи къде е жената и нещо повече за човека, който я държи.

— Не знам чак толкова много. Искаше госпожица Шаста, защото му съобщих, че един от твоите хора е решил да се ожени за нея. Плаща ми да го информирам за такива неща. Той разполага с Нов вид върху когото експериментира, но онзи е толкова ненормален, че убива всяка женска, пусната в клетката му. Зенлит харесва да му викат „доктор“. Разбрал е, че Новите видове не могат да се размножават помежду си, затова е планирал да направи опит като събере един от вашите с човешка жена, за да види дали тя ще забременее. Док си мисли, че след като един от вас я е чукал, то и неговото момче ще направи същото. Ето защо се нуждае от нея и ми плати да я отведа при него. Ще я заключи в една клетка с онова същество и ще наблюдава дали то ще я чука или ще я убие като другите. Новият вид, с когото той разполага, наистина е животно, Джъстис. Видях го веднъж и трябва да ти кажа, че в него няма грам човещина.

Валиант се втурна напред. Джъстис му препречи пътя, сграбчи го и го блъсна в стената. Наложи се да се бори с него, за да го прикове там.

— Ако го убиеш, няма да я намерим — изръмжа той.

Исполинът затвори очи и кимна. Джъстис отпусна хватката си и освободи едрия мъжкар. След това се обърна към човека, на когото се бе доверил по погрешка.

— Разкажи ни всичко, което знаеш.

Адвокатът закима трескаво.

— Ще го направя. Те имат къща под наем и именно там се срещаме. Новият вид го държат в клетка и непрекъснато го тъпчат с медикаменти, за да е постоянно буден. Изплаши ме до смърт, защото има черни, леденостудени, мъртви очи. Като на сериен убиец. Беше ми наредено да я отведа до къщата, което и направих. Зенлит има две момчета, които работят с него и те я поеха. Притежават и друга сграда, но не знам къде, нито пък мястото, където държат заключен Новия вид. Чух ги да казват, че ще изчакат, докато се стъмни, за да го докарат и да го подготвят за нея, преди да я заведат при него. Наричат го 927, а понякога му викат и звяра. — Чарли преглътна. — Чух Зенлит да споменава, че от всички мъжки индивиди, той имал сперма с най-висока концентрация на сперматозоиди. Не знам откъде са го докарали и къде обикновено работи доктора, но дойде специално тук да търси жената, правила секс с Нов вид.

— Къде е тази къща? — Джъстис се приближи още по-близо и ръцете му се свиха в юмруци.

Чарли помълча, след което каза:

— Закълни се, че няма да ме убиете или да ме нараните! — Погледът му рязко отскочи към Валиант, притиснат до стената, където Джъстис го беше запратил, преди отново да се върне към лидера на Видовете. — Искам да се закълнеш в живота на твоите хора, че ще изляза от тук цял и жив, ако ви помогна да я намерите.

— Винаги държа на думата си — изръмжа Джъстис. — Аз съм човек на честта. Кълна се, че няма да те убием и няма да позволя на Валиант да те докосне, ако тя е още жива. Но отказвам да давам каквито и да е обещания за освобождаването ти. Ти предаде моите хора, но аз съм готов да те предам на вашата правосъдна система. Тя е много по-хуманна от нашата.

Адвокатът каза адреса на къщата и добави:

— Но сега те са я преместили. Слънцето залязваше, когато твоите хора ме намериха.

— С какво щяха да я откарат? Видя ли друг автомобил?

— Един голям бял микробус, без прозорци. По него нямаше никакви отличителни знаци, а и не погледнах регистрационните табели. Това са хора, които не искат да бъдат забелязани. Задните две врати също нямаха стъкла. Това е всичко, което мога да ти кажа.

— И не знаеш къде са я откарали?

Мъжът се поколеба твърде дълго.

— Не. Не знам.

Валиант изрева злобно. Джъстис свирепо изгледа Чарли.

— Пак лъжеш. Смърдиш на безчестие. Кажи ми къде са я завели или ще го оставя да ти изтръгне вътрешностите. — Погледна към офицера до вратата. — Тайгър? Намерихте ли хубаво място, където да заровим трупа му, ако се наложи да го убием?

Тайгър се усмихна студено.

— Разбира се. Точно в средата на Дивата зона. Никога няма да го открият.

— Наистина не знам — почти изхлипа адвокатът. — Само ми е известно, че е някъде близо до къщата. Вчера, докато предавах на Зенлит информацията, едното от момчетата му отиде да храни звяра. Нямаше го около двадесет минути. Кълна се! Бог ми е свидетел, че това е всичко, което знам.

Джъстис се поотпусна. Обърна се и срещна погледа на Валиант.

— Хайде да тръгваме!

Отвън, до вратата, някой подаде на лидера дънки и тениска. Бе поискал да му изпратят дрехи още преди да влезе в стаята. Той пое облеклото, кимна с благодарност, и се взря във Валиант.

— Е, била е жива, когато я е оставил. Тя е силна, Валиант. Заплашила е човека до такава степен, че той изпита ужас секунди след като ти нахълта в помещението. — Джъстис се усмихна. — Откъде й е дошло на ум, че ще му изтръгнеш вътрешностите?

Исполинът сви рамене, твърде притеснен и ядосан, за да му е забавно.

— Идея си нямам. Но това е моята Тами. Тя е умна. — Гласът му се прекърши.

Джъстис се протегна и стисна ръката му.

— Ще я открием!

— Ще си я получиш обратно, Валиант — кимна Тайгър. — Джиповете са готови. Да тръгваме!