— И аз те обичам, секси! — Огромният вид стрелна с поглед мъжа зад половинката си. После се взря в очите й, чертите му се напрегнаха. — Той навреди ли ти по някакъв начин?

— Не.

Валиант се успокои, но продължаваше да докосва Тами и тя разбра защо. И двамата бяха благодарни, че отново са заедно.

Тайгър се втурна от задната част на склада; докато тичаше нещо у него подрънкваше.

— И двамата идиоти са живи и под охрана. Имам ключовете за клетката. — Той извади връзка ключове от джоба на бронираната си жилетка. Взря се в 927, преди да погледне към Джъстис. — Стабилен ли е? Трябва ли да се обадя за подкрепление с приспивателно?

— Няма нужда. Добре е. — Джъстис пое ключовете и пристъпи до вратата. — Сега ще те освободя.

Секунда след като вратата се отвори Валиант влезе в клетката и грабна Тами. Вдигна я на ръце и почти я задуши в мечешката си прегръдка, докато я извеждаше вън от килията. Тя въобще не възрази, само го прегърна здраво и отпусна глава на рамото му, за да види какво ще последва.

— Много е щастлив, че я вижда — засмя се Тайгър.

— Да — усмихна се и Джъстис, след което насочи вниманието си към 927. Мъжът стоеше неподвижно вътре в килията си. Лидерът бавно влезе в клетката, на лицето му се изписа ужас. — Мразя да влизам в тези кафези. Връщат толкова много лоши спомени. — Спря от вътрешната страна до вратата. — Готов ли си да напуснеш това място и да започнеш новия си живот?

927 се колебаеше.

— Наистина ли съм свободен от тук, от всичко това?

— Да. Отвън има още от нас, които те чакат, за да те поздравят. Ние ще ти помогнем да се научиш как да живееш извън решетките. Всички сме минали през това и знаем, че в началото е плашещо. Човешките същества трябваше да ни помогнат да се приспособим към новия начин на живот, но за теб ще бъде по-лесно, защото ние сме насреща. Ще те откараме у дома.

927 направи плаха стъпка, после още една, докато излезе от килията. Спря до Тами. Валиант я пусна да стъпи на крака, след като тя тихо настоя. Вдигна поглед към Новия вид, който можеше да я нарани, но не го беше направил. Усмихна му се, когато заговори тихо.

— Ти ми каза истината.

— Така е. Ти си свободен — прошепна Тами.

Валиант го огледа внимателно и му протегна ръка.

— Благодаря ти, че не си й сторил зло. Тя е всичко за мен. Моето сърце и моята душа. Тя е причината да дишам.

927 погледна объркан протегнатата към него ръка.

— Ръкостискането е обичай, който научихме от хората — обясни Джъстис. Пристъпи напред и стисна ръката на Валиант. — Разтърсваме ръцете на мъжете като знак за уважение.

927 стисна ръката на Валиант.

— Пак заповядай. Отнасях се така, както бих искал другите да се държат с женските, грижих се за нея. Ти трябва да си много щастлив щом си толкова много обичан.

Валиант придърпа Тами по-близо към себе си.

— Никога не съм бил по-щастлив в живота си.

— Аз съм Тайгър. — Той пристъпи по-близо. — Шеф съм на охраната на Резервата. Това е мястото, където ще бъде домът ти, докато се приспособяваш към свободата. Ще ти хареса. Има огромни площи за разходка и всички елени стават за лов. — Засмя се. — Край на решетките, пълно е с дървета, докъдето поглед стига. Небето е красиво. Ще си направим събиране, ще пием отвратителна на вкус бира и ще наблюдаваме изгрева и залеза на слънцето. Ще се отвратиш от тази човешка напитка, но ще я пиеш, защото преживяването си струва. — Ухили се. — Ще видиш.

927 запримигва. Тами забеляза сълзите му, макар че до момента той успяваше да контролира емоциите си. Тя също се бореше с желанието си да заплаче. Дали мъжът бе виждал някога изгрева или залеза на слънцето? Дали някога е бил без стени около себе си, заобиколен с дървета, разпрострели се докъдето му стига погледа? Тя знаеше отговорите и те само й разбиваха сърцето.

Още двама от Новите видове влязоха бавно в помещението, сякаш се бояха от изплашения 927. Всеки от тях каза името си и се запозна с новия събрат. Той изглеждаше поразен от присъствието на толкова много себеподобни, или може би просто бе в шок от новопридобитата свобода. Тами го разбираше напълно. Тя стисна дланта на Валиант и се отдръпна леко.

— Дойде ти много да възприемеш всичко това на един път, нали? — Погледът й срещна този на 927.

— Да.

— Нормално е малко да се боиш, но ще бъде страхотно. Всички ще ти помагаме. Разбирам, че ти идва в повече, но ще действаме стъпка по стъпка. Тук всеки е твой приятел и ще се грижи за теб. — Протегна му ръка. — Аз ще вървя заедно с теб. Хвани ме за ръката. Не си сам.

Валиант изръмжа. Тами се обърна към него и му се намръщи. Знаеше, че е властен, но дължеше на 927 достатъчно, за да му помогне в първите крачки при напускането на това отвратително място. Той бе направил същото за нея. Нямаше намерение да разстройва Валиант, но искаше да разбере постъпката й.

— Спомняш ли си твоя първи ден на свобода? Е, аз помня първия ми ден в училище. Това беше нещо като един нов свят. Аз съм му приятелка. Ще го хвана за ръката, както ме държеше моята майка и ще го изведа навън. Обичам те, така че недей да ревнуваш. Принадлежа ти напълно и съм много щастлива.

Валиант се успокои. Усмивка раздели устните му.

— Училище? Сравняваш освобождаването с училище?

Тя сви рамене.

— Е, вие момчета, бяхте освободени от жив ад. Бях затворена в училищната система тринадесет години от живота ми. Това е лека форма на ад. Но ти пропускаш най-важното. Всичко беше ново и страшно за мен. Моята майка ми държеше ръката и ме съпроводи до първата ми класна стая. Остана наоколо докато свикна. Това ме накара да се почувствам по-добре. Този е единственият ми спомен от нея. 927 не познава никой от вас, но прекара известно време с мен.

Изведнъж Джъстис се засмя.

— Тя играе ролята на негова майка.

Тайгър намигна на новия си събрат.

— Щастливец! Имаш си мама.

— Какво? — 927 изглеждаше объркан.

— Защитава те все едно си нейно дете. — Валиант въздъхна. — Добре дошъл в семейството, синко!

Новите видове се разсмяха. Тами им се намръщи и отпусна подадената ръка.

— Добре.

927 протегна длан и внезапно я сграбчи. Погледна надолу към нея и й се усмихна.

— Благодаря ти. Ще се радвам да изляза навън заедно с теб.

Тами също му се усмихна и го стисна за ръката. Стрелна Валиант със самодоволна усмивка и тръгна към изхода. 927 остана близо до нея. Тайгър и Джъстис застанаха отпред и поведоха групата. Валиант приближи Тами изотзад и я хвана за другата ръка. Тя погледна нагоре към него, благодарна, че я е разбрал. Всички заедно поеха навън.

Двамата Нови видове хукнаха към мястото, където бяха паркирани джиповете, за да ги докарат пред склада. Тами погледна към тримата гадняри, които стояха оковани в белезници с други двама Нови видове за пазачи. Сега Пит, Майк и докторът изглеждаха доста уплашени от това, че те са тези, които са под контрола на други.

Валиант изръмжа, когато Тами се изправи пред пленниците, пусна ръката му и тази на 927 и пристъпи по-близо до тройката. Исполинът я спря, като я хвана за рамото.

— Къде отиваш?

Младата жена се взря в него.

— Просто исках да поговоря с тях за секунда. Те са оковани, а и охраната ги пази, няма да ги изпусне, нали?

Валиант се намръщи.

— Не си длъжна.

Тами се вбеси.

— Нямам никакво намерение да говоря. — Освободи се от хватката му. Приближи се до Майк и Пит и погледна нагоре към лицата на двамата мъже. Поколеба се само за секунда, преди да ритне силно Пит по пищяла. Той изруга и заподскача на един крак. Тя се обърна към Майк и го удари с коляно в топките. Той изпъшка силно, преви се на две и застена от болка.

Тами застана пред доктора, протегна ръка, свали очилата му и ги хвърли. Изобщо не си направи труда да го рита. Когато се отдръпна от тройката и се обърна, видя, че Валиант я беше зяпнал, очевидно шокиран. Срещна погледа му, сви рамене и застана до него.

— Дължах им го.

— Кучка! — изстена Майк превит.

Исполинът се хвърли към него и го удари с юмрук по лицето. Младежът тупна тежко на земята и застена.

— Недей да й говориш! — изръмжа гневно огромният Вид. — Имаш късмет, че не ми позволяват да те убия, иначе с удоволствие бих го сторил. — Обърна се и пристъпи към Тами.

— Благодаря ти, Валиант. Той каза някои неща за дупките, които не ми харесват особено. — Погали ръката му. — Моят герой!

Валиант се поколеба.

— По всяко време, Тами. Сега чувстваш ли се по-добре, след като ги изрита и хвърли очилата на единия?

Тя се замисли.

— За миг се почувствах страхотно. — Обърна се и се нахвърли върху възрастния мъж. — Дано изгниеш в ада, нещастен кучи син! Надявам се да ти дадат по десет години за всеки ден, в който си мъчил онези бедни жени. Ти си отвратително чудовище!

Лекарят се взря в нея, очите му се присвиха, тъй като тя му беше взела очилата.

— Изобщо няма да вляза в затвора!

— Мислиш ли? — Тами изсумтя. — Ако не те затворят, ще те осъдят на смърт.