— Сигурен съм, че няма. Ще сключа сделка. Знам прекалено много.

Изведнъж Джъстис застана пред него.

— Така ли смяташ?

— Аз съм твърде ценен, за да не сключиш сделка с мен. Знам къде се намират две по-малки лаборатории за тестване. Там са затворени доста от вашия вид.

За един дълъг момент лидерът на Видовете остана мълчалив.

— Искаш ли пълен имунитет срещу информацията ти, според вашия закон? Мога да ти го дам. Имам това право.

— Не можеш да постъпиш така! — Младата жена се възмути от дъното на душата си.

— Тихо, Тами! — Джъстис я стрелна с поглед. — Знам какво правя. Спасяването на Новите видове е от първостепенно значение.

Тя затвори уста, но продължи да недоволства мълчаливо. Валиант я стисна за рамото. Тами се вгледа в спокойното изражение на лицето му и изведнъж й просветна, че той щеше да е бесен, ако съществуваше реалната възможност някой от тези мъже да бъде освободен и да навреди на още някого. Накара я да разбере, че става нещо, с което не е наясно и трябва да се довери на Джъстис.

— Да — отвърна възрастният човек. — Настоявам за пълен имунитет за всички престъпления.

— Чудесно! Ще те отведем в Резервата. Там ще ни разкажеш това, което искаме да знаем, и ще получиш пълен имунитет от съдебно преследване по всички точки на обвинението, според вашите закони.

— И аз искам същото — простена Майк от земята.

— Ще ти го дам с удоволствие, ако информацията, която споделиш с нас, спаси живота на много от моите хора. — Джъстис го изгледа намръщено. — По-добре да знаеш нещо полезно!

Валиант хвана Тами, обърна я и я поведе надалеч от мъжете. Тя беше разярена, но си държеше езика зад зъбите, докато не се отдалечиха достатъчно от групичката.

— Ще им даде имунитет? Възможно ли е на тези кретени да им се размине за всичко онова, което са извършили? — Изсъска думите, за да е сигурна, че другите няма да чуят.

Огромният мъж се наведе и доближи лицето си на сантиметри от нейното.

— Джъстис им дава точно това, което искат. Имунитет срещу човешката съдебна система. — Очите му блестяха. — Ще измъкне от тях всичко, което знаят, преди да ги запознае със законите на Новите видове.

Отне й няколко секунди, докато вникне в смисъла на казаното. Гневът й бързо стихна.

— Какво е наказанието за отвличане и малтретиране според вашите закони?

Той я привлече в прегръдките си и я задържа. Устните му докоснаха ухото й.

— Ще бъдат държани под ключ и рано или късно ще умрат. Ние имаме право да се защитаваме и да наказваме онези, които се поставят под ударите на закона ни. Като им се дава имунитет срещу човешката съдебна система, те принадлежат вече на нашата. — Исполинът обърна глава, погледът му умишлено се фиксира върху Джъстис Норт. — Той ще прояви същото количество милост, каквото те показаха към теб и нашия народ.

Когато и тя погледна към лидера им, бе радостна, че се намира в прегръдките на Валиант. Докато изучаваше красивия мъж, откри на лицето му изписан гняв, силен колкото нейния и почти съжали тези кретени. Докато правеше това, през съзнанието й премина всичко, което бе чула да казват, откакто ги срещна.

Този стар лекар беше вършил ужасни неща с Новите видове в продължение на много години. Двамата злодеи, които му помагаха, бяха заложили по двайсет долара за това дали тя ще бъде изнасилена или убита. Съчувствието й към тях мигновено изчезна.

— Радвам се — призна Тами. — Заслужават си го.

Неочаквано Валиант изръмжа.

— Неговият аромат е по теб!

— Чий?

— На 927. — Огромният Вид се отдръпна назад и се намръщи. — Докосвал ли те е? Помирисвам го по цялото ти тяло. Казаха ми, че е спал върху теб. Защо? — Гласът му стана по-дълбок.

— Защото беше студено. Но не ме е докосвал сексуално, Валиант. Кълна се.

Той потисна избухливия си нрав.

— Имам нужда да върна моята миризма върху тялото ти.

Тя замълча. Знаеше, че мирише особено и вероятно ароматът на друг върху нея и осъзнаването, че чужд мъж я бе докосвал, го караше да се държи грубо с 927.

— Колко далеч сме от Резервата?

— Около половин час път.

— Тогава всичко е наред. Ще се приберем вкъщи, ще се изкъпя и ще можеш да ме прегръщаш. И преди да се усетиш, отново ще мириша на теб.

Валиант поклати глава и се обърна към Джъстис, като му подвикна:

— Отиваме на разходка. Чувам вода.

— Джиповете ще пристигнат всеки момент. — Лидерът се намръщи.

— Трябва да споделя моя аромат с половинката си. Сега! — настоя исполинът. — Миризмата на друг мъж по нея направо ме влудява!

В продължение на няколко секунди Джъстис съсредоточено се вглеждаше в него, след което рязко кимна.

— Разбирам. Ще изпратя единия от джиповете, а другият ще те чака. Само побързай!

— Благодаря.

Валиант грабна внезапно Тами, вдигна я на ръце, и бързо закрачи към дърветата. Тя обви ръце около врата му и се сгуши в прегръдката му.

— Какво означава да споделиш твоя аромат с мен? Валиант, защо препускаме към гората?

Той не отговори. Стигнаха до малка рекичка, недалеч от мястото, където останаха другите. Сложи я да стъпи на краката и протегна ръка към нея.

— Дай ми дрехите си!

Тя зина от учудване.

— Искаш да правим секс точно сега ли? Тук? Сериозно? Не съм в подходящо настроение за това.

— Искам дрехите ти, за да ги изхвърля надалеч — въздъхна огромният Вид.

— Какво ще облека тогава?

Валиант започна да съблича собствените си дрехи.

— Моите.

— Това наистина ли е необходимо?

— Искаш ли да убия 927, защото миризмата му по теб ме довежда до лудост? Тами, в началото бях облекчен, че си добре, но не мога да бъда затворен с теб в малко пространство за продължително време, без това да ме разгневи. Ти си моя, а миришеш на друг мъж. Придвижването до Резервата ще отнеме твърде много време за мен в опита да преборя копнежите си да те маркирам отново.

— Мамка му! Наистина ли?

Той кимна, издърпа ризата над главата си и се наведе, за да събуе обувките си. — Не мога да приема миризмата на чужд човек върху тялото ти. Това ме вбесява.

Младата жена огледа района, не забеляза нищо друго, освен дървета и вода.

— Добре, но ако някой ме види гола, ще се почувствам неловко, а това ще ядоса мен.

Валиант се ухили, изхлузвайки панталоните си.

— Ще ги пребия до кръв и ще им изтръгна очите, за да не могат да те гледат.

— Много смешно!

Тами съблече всичко и остана гола. Половинката й също не спря да сваля дрехите си, докато всеки сантиметър от прекрасното му тяло не се разкри пред погледа й. Захласна се, вперила очи в него. Мъжът я възбуждаше всеки път, когато се изправеше пред нея гол, гледката беше толкова привлекателна. Погледът й се задържа върху гърдите и мускулестите му ръце.

— Тами! — изръмжа той. — Не ме гледай така, освен ако не искаш да те чукам веднага, точно тук!

Тя с усилие откъсна поглед от тялото му.

— Няма да е добра идея, тъй като ни чакат.

— Измий се в рекичката! Много ми се иска аз да го направя, но ако сега те докосна, ще искам повече. Много повече.

Тами влезе във водата. Беше ледена. Изми тялото си толкова добре, колкото можа. Валиант я чакаше на брега. Когато излезе от поточето, потръпна силно. Исполинът се усмихна, загледан в настръхналите й зърна.

— Прекрасно!

Тя обви с ръце гърдите си, за да ги скрие от погледа му.

— Не съм възбудена! Замръзвам!

— Съжалявам! — засмя се той.

Подаде й ризата и боксерките си, да ги облече. Те все още пазеха топлината на тялото му. Почувства се като малко дете в огромните му дрехи. Валиант бе облякъл панталоните и обул обувките си. Той разтвори ръце, приближи се, прегърна я силно и започна да се трие в нея, заровил лице в шията й. Тя се засмя и го обгърна.

— Какво правиш? Гъдел ме е!

— Връщам моя аромат върху теб. Когато сме в безопасност у дома, ще те съблека и ще маркирам всеки сантиметър от кожата ти.

— Ще ме маркираш ли? Какво предполага това?

— Много триене и докосване — изръмжа той. Грабна я на ръце и я притисна силно към гърдите си. — Хайде да се връщаме! Джъстис ни чака.

Когато се отдалечиха от рекичката, Тами погледна към купчината изхвърлени дрехи. Въздъхна. Харесвах си тези дрехи. О, добре де! Трябваше да признае пред себе си, че те вероятно щяха да й навяват само лоши спомени, ако бе настояла да не ги оставят в гората. Валиант я отнесе обратно пред склада.

Единият от джиповете ги чакаше. Джъстис, 927 и Тайгър стояха до него. Тримата пленници и петимата други Нови видове бяха заминали. Джъстис се усмихна на двойката, когато излезе от гората.

— Сега по-добре ли е, Валиант?

— Много. — Той му се усмихна. — Тя мирише повече на мен, отколкото на него.

— Странна работа — въздъхна Тайгър. — Обвързаните мъже придобиват манията жените им да носят само техния аромат и никакъв чужд.