Пътничката зад Тами кимна, после се поколеба.

— Живееш с един от нашия вид?

— Ние сме… — Зачуди се как да обясни.

— Приятели. Предимно се размножават заедно. — Притече й се на помощ Брийз. — Решили са да останат един с друг до смъртта си.

— Но тя е човек! — Жената изглеждаше шокирана.

Брийз се усмихна.

— Тя е добър човек. Никога не би навредила на нашия вид. Двамата с Валиант се обичат.

Всички бяха зяпнали Тами, сякаш е нещо, което не можеха да проумеят. Тя се опита да не позволи това да й попречи. За тях бе нещо, което не бяха очаквали.

— Чувстваш ли се така, сякаш си обитател в зоопарка? — попита Брийз и се разсмя.

— Само малко — отвърна усмихната Тами.

Останалата част от пътуването до хотела прекараха в мълчание.



Фоайето на хотела бе опразнено. Тами бе облекчена, че мъжете са си отишли; не искаше да рискува още една конфронтация. Джеси и Брийз тихо разговаряха за настаняването на новопристигналите жени. Тя забеляза, че и шестте все още я наблюдаваха. В асансьора се притиснаха една в друга и започнаха да я миришат. Младата жена се постара да не допусне това да я обезпокои. Изпита голямо облекчение, когато вратите се отвориха на четвъртия етаж.

Тами, Брийз и Джеси показаха на жените техните самостоятелни стаи и им демонстрираха как да използват всичко вътре. Новоосвободените и понятие си нямаха как да пуснат душа или да напълнят вана. Не знаеха как да боравят с телефона, как да отворят прозорците или да заключат вратата. Часове по-късно трите напуснаха четвъртия етаж, уморени, но и доволни, че всичко бе уредено.

— Леле! — въздъхна Брийз. — Не осъзнавах колко малко съм знаела, когато ме освободиха.

Джеси кимна.

— Поне могат да четат и да пишат. Някои от жените-подаръци никога не са били обучавани. Бих казала някъде около половината от тях. Това зависи от възрастта, на която са били продадени.

— Толкова е ужасно — въздъхна Тами, спомняйки си онова, което бе научила за бедните жени.

— Да — съгласи се Джеси. — Така е. Аз съм единствената, която се занимава с тях. Има два екипа със специално предназначение, влизащи в рамките на работната група, сформирана да работи единствено с Организацията на Новите видове. Всички са мъже. В началото не са осъзнавали, че е необходимо с тях да има и жена при спасяването на продадените жени — подаръци. Първите два пъти са влезли, без в екипа да има женско присъствие и са ги травмирали силно. Повече, отколкото е необходимо. Можете ли да си представите?! Та това е направо глупаво. Изобщо не са помислили как това би се отразило на жена, която е била насилвана, заключена в продължение на години и изведнъж е заобиколена от две дузини мъже, облечени в пълни бойни униформи и въоръжени до зъби. — Джеси стисна устни и поклати глава. — Най-накрая ме взеха в екипа. Момчетата ритат задниците, а аз се справям с жените.

— Как успя да получиш тази работа? — Тами огледа вътрешността на кафетерията, когато влязоха в нея.

— Всъщност чрез баща ми. Той е сенатор и бе назначен да представлява Новите видове във Вашингтон. Татко предложил помощта ми, когато разбрали, че е по-благоразумно в екипа да участва жена, която няма да е заплаха за намерените жени — подаръци. Първата, която назначили, била психиатър. Но не потръгнало добре. Тогава баща ми настоял на своето и в крайна сметка аз поех работата. В началото бях малко ядосана, тъй като той не ме попита, но аз обичам онова, което правя. За съжаление прекарвам много време в чакане. Иска ми се повече от тях да могат да бъдат намерени. Не бих имала нищо против да работя по осемдесет часа седмично, ако това означава повече спасени жени.

— Лесно ли ги намирате? — Тами взе една чиния и започна да я пълни с храна от бюфета. Сложи си няколко понички и мъфини. Нямаше много голям избор в ранните утринни часове. Готвачът не започваше приготвянето на закуската преди шест, според работното време окачено на стената. И другите две жени напълниха доволно чиниите си.

— Трудни са за откриване. Общо до сега сме намерили двайсет и три. Успяхме да проследим някои, които бяха в неизвестност, но повечето от тях не оцеляха.

— Толкова е тъжно. — Тами потръпна.

— Те не са като нас — заяви тихо Брийз. Срещна любопитния поглед на приятелката си. — Жените — подаръци са дребни и не могат да се защитават сами. Били са жестоко малтретирани, все едно да риташ с ритници малко кученце.

— О!

Джеси въздъхна.

— За Новите видове е трудно да приемат някои от тях, защото са толкова травматизирани, че в началото не могат да търпят никого около себе си. Няколко църкви с изолирани женски приюти бяха така добри да вземат някои от тях. Там пращаме особено крехките жени.

— Те плачат и пищят, когато наоколо има мъже. Подскачат и треперят. — Гласът на Брийз прозвуча разстроено. — И когато видим това, ние се вбесяваме.

— Вината не е тяхна, че се държат по този начин. — Джеси стисна зъби.

— Не сме ядосани на тях. Гневим се на онова, което им се е случило, на това, че са създадени по-слаби и се боят от нашите мъже, които се отнасят добре с женските ни. Чувстваме ярост, че са били съвсем сами. На нас ни позволяваха да се виждаме, макар и рядко — само когато ни събираха за разплод — но можехме да се надушваме върху хората, които влизаха в клетките ни. Това ни утешаваше. А те са били лишени от тази утеха. Точно тези неща ни вбесяват. — Брийз се вторачи в червенокосата. — Гневът ни никога не е бил насочен към тях. Никога!

— Съжалявам! — извини се Джеси. — Виждала съм реакциите на вашия вид, когато доведа жена-подарък. Просто предполагах, че яростта е насочена към тях, защото плачат и са много уплашени, когато видят други от техния вид. Знам, че в действителност уважавате силата и смелостта.

— Да, така е. Но искаме и да защитаваме по-слабите. Разбираме, че най-вече те се нуждаят от състраданието ни.

Тами привърши със закуската си.

— Леле! Слънцето изгря. — Погледът й се отдръпна от прозореца в дъното на кафетерията.

— Трябва да си починеш, преди Валиант да се върне. — Брийз се изкиска. — Ще иска да те отведе в леглото, но няма да ти позволи да спиш. Нужен ти е всичкия сън, който можеш да получиш, докато все още имаш възможност.

— Днес ще се женим — припомни й Тами.

— Какво? — Джеси се задави с кафето си.

— Ще се женим. — Тами се усмихна. — Той попита и аз приех. Иска всичко да е законно и съм щастлива от това.

— Има още едни — изрече Джеси с усмивка. — Така че вие ще сте втората женена смесена двойка. Страхотно! Нямах намерение да ви изпръскам с кафе, но това просто ме изненада.

— Изчакай, докато ги видиш заедно — разсмя се Брийз. — Това ще те изненада още повече. Колкото тя е нисичка, толкова той е висок. Огромен мъж — с ръст около два метра и тежък над сто килограма.

Ухилена Джеси намигна на Тами.

— Смела жена!

— Той е сладък!

Брийз се засмя.

— За нея е сладък. Ние треперим от страх, когато се ядоса, а тя му се усмихва. Само не се плаши, Джеси, когато чуеш днес силни шумове. Налага се да те настаня на третия етаж до техния апартамент. Ще се нуждаеш от място за няколко дни, докато си тук да ни помагаш за жените. Валиант е комбинация с лъв. Не го забравяй!

— Какво пропускам? — обърка се Джеси.

Тами знаеше, че бузите й са пламнали от срам.

— Той реве след секс. След това пояснение, си тръгвам. — Тя махна с ръка. — Надявам се да видя и двете ви на сватбата. Елате, ако имате възможност.

— Майтапеше се, нали? — Джеси звучеше шокирано.

Брийз се засмя.

— Не, не се шегуваше. Тя също е уникална, както казвате вие. Всички научаваме кога се размножават. И с нетърпение очакваме момента, когато ще се преместят в къщата на Валиант, за да можем най-сетне да спим спокойно.

Докато си тръгваше Тами изстена, благодарна, че след всичко това все още можеше да се движи. Бързо стигна до асансьора, щастлива, че пред рецепцията не се мотаеха мъже, и взе за удивително кратко време разстоянието до апартамента.

Глава 17

Тами се чувстваше малко нервна, но Валиант изглежда не страдаше от подобна възбуда. Държеше я за ръцете и й се усмихваше. Новите видове бяха поканили пастор Томас да извърши церемонията. На възрастния духовник сякаш му беше малко неловко, заобиколен от няколкостотин Нови видове, но фактът, че се бе съгласил да ги ожени я докосна дълбоко. Освен Тами и свещеника, на тържеството присъстваше само още едно човешко същество. Джеси Дюпре беше кумата.

Най-добрият й приятел Тим беше отказал да дойде, когато Тами му се обади, за да го покани. Беше й малко тъжно, но взирайки се в екзотичните златисти очи на Валиант реши, че в края на краищата няма значение. Тим или щеше да го превъзмогне, или щеше да продължи да й се сърди.

Никога не бе предполагала, че толкова много Нови видове ще присъстват на бракосъчетанието им, но те бяха дошли. Фактът, че ги е грижа за тях, стопли сърцето й. Освен кафетерията, фоайето беше най-голямото помещение, което хотелът можеше да предостави, и то беше препълнено. Имаше място само за правостоящи. Нямаше достатъчно столове за сядане на толкова много хора. Джъстис стоеше най-отпред на групата, ухилен широко. Той беше кумът.