Никога не ми се налага да моля някого да се отнася с него тактично. Всички знаят, че едно искане трябва да бъде изложено пред него сякаш е съвсем ново, изречено за първи път. Всеки знае, че себелюбието на един млад мъж е нещо съвсем ново и ярко и не бива да бъде помрачавано. Всеки си взема поука от случая с баба му, която открива, че бива внимателно, но неумолимо изместена настрана, защото тя го съветва открито, взема решения без него, защото веднъж — глупава и необмислена постъпка — дори го сгълча. Хари е такъв небрежен и безотговорен крал, че е готов да предаде ключовете на кралството си на всеки, комуто има доверие. Хитростта е да се постарая той да се доверява само на мен.

Внимавам никога да не го виня за това, че не е Артур. Научих се — през седемте години вдовство — че когато Бог ми отне Артур, това бе изпълнение на волята Му, и че е безсмислено да обвинявам онези, които оцеляват, когато най-добрият принц е мъртъв. Артур умря, чувайки обещанието ми, и аз мисля, че имам голям късмет, задето женитбата с брат му не е изпълнение на обет, което се налага да търпя, а такова, на което мога да се наслаждавам.

Харесва ми да бъда кралица. Харесва ми да имам красиви неща и скъпи накити, и луксозно галено кученце, и да събирам около себе си придворни дами, чиято компания е удоволствие за мен. Харесва ми, че мога да платя на Мария де Салинас надниците, които отдавна ѝ дължа, и да я видя как си поръчва дузина рокли и се влюбва. Харесва ми, че мога да пиша на лейди Маргарет Поул и да я повикам в двора си, да се хвърля в обятията ѝ и да се разплача от радост, че я виждам отново, и да чуя обещанието ѝ, че ще остане с мен. Харесва ми да знам, че тя е напълно дискретна; тя никога не казва и думичка за Артур. Но ми харесва, че тя знае какво ми струваше този брак, и знае защо съм го направила. Харесва ми тя да гледа как създавам мечтаната от Артур Англия, макар че на трона е Хари.

За Хари първият месец от женитбата е просто поредица от празненства, пиршества, лов, излети, разходки за удоволствие, разходки с лодка, пиеси и турнири. Хари прилича на момче, което твърде дълго е било заключено в учебна стая, и внезапно са му дали лятна ваканция. За него светът е така пълен със забавления, че и най-дребното преживяване му доставя огромна наслада. Той обожава да ловува — а никога преди не са му позволявали да язди бързи коне. Обича да участва в турнири, а баща му и баба му никога не са допускали да излезе на арената. Харесва компанията на светските мъже, които внимателно приспособяват разговора и забавленията си така, че да му бъде приятно. Обича женската компания, но — слава Богу — детинската му привързаност към мен го прави неподатлив. Обича да разговаря с красиви жени, да играе карти с тях, да ги гледа как танцуват и да ги удостоява с големи награди за дребни постижения — но винаги хвърля поглед към мен, за да се увери, че одобрявам. Винаги стои до мен, свел поглед към мен от висотата на по-едрия си ръст, взирайки се в мен с такава преданост, че не мога да не му бъда любяща съпруга заради онова, което ми дава; а след много кратко време вече не мога да се сдържа да не го обичам заради самия него.

Той се е заобиколил със свита от млади мъже и жени, които са в такъв контраст с бащините му придворни, че демонстрират със самото си същество как се е променило всичко. Дворът на баща му беше пълен със стари мъже, мъже, преживели тежки времена заедно, някои от тях — закоравели в битки; всички до един бяха губили и възвръщали земите си поне веднъж. Дворът на Хари е пълен с мъже, които никога не са познали лишения, никога не са били подлагани на изпитания.

Решила съм, че е много важно да не изричам никаква критика било към него, било към групата буйни млади мъже, които се събират около него. Те наричат себе си „Любимците“ и се насърчават взаимно в безумни облози през целия ден и — според клюките — и през по-голямата част от нощта. Хари е бил принуждаван да живее така тихо и е бил толкова изкъсо държан през цялото си детство, че ми се струва естествено да копнее да полудува сега, да обича младите мъже, които се хвалят с пиянски изстъпления и сбивания, гонитби и нападения, с момичетата, които са прелъстили, и разказват за бащи, които ги преследват с тояги. Най-добрият му приятел е Уилям Комптън, двамата се разхождат прегърнати през раменете, сякаш готови да танцуват или напрегнати в очакване на сбиване през половината ден. Уилям не е лош човек, той е толкова голям глупак, колкото и останалите придворни, изпитва другарска обич към Хари, а към мен храни престорено обожание, което разсмива всички ни. Половината „Любимци“ се преструват на влюбени в мен и аз им позволявам да ми посвещават стихове и да ми пеят песни, като се старая Хари винаги да знае, че според мен неговите песни и стихотворения са най-хубавите.

По-възрастните придворни не одобряват и са отправяли строги упреци към буйните момчета от свитата на краля; но аз не казвам нищо. Когато съветниците идват при мен с оплаквания, казвам, че кралят е млад човек и младостта иска да получи своето. Никой от другарите му не е лош човек; когато не пият, те са мили млади мъже. Един-двама, като Бъкингамският херцог, който ме посрещна толкова отдавна, или младият Томас Хауард, са чудесни млади мъже, които биха били украшение за всеки двор. Майка ми щеше да ги хареса. Но когато са прекалили с пиенето, повечето момчета са шумни, груби и лесно възбудими, каквито са винаги младите мъже, а когато са трезвени, говорят глупости. Гледам ги с очите на майка си и знам, че това са момчетата, които ще станат офицери в нашата армия. Когато тръгнем на война, тяхната енергичност и смелост са именно онова, от което ще имаме нужда. Най-шумните, най-буйни млади мъже в мирно време са точно водачите, от които ще имам нужда във време на война.

* * *

Лейди Маргарет, бабата на краля, след като беше погребала един-двама съпрузи, снаха, внук, а накрая — и собствения си скъпоценен син, малко се бе уморила да се бори за мястото си в света и Каталина внимаваше да не предизвиква старата си неприятелка в открити битки. Благодарение на дискретността на Каталина съперничеството между двете жени не се проявяваше открито — всеки, който се надяваше да види как лейди Маргарет тормози съпругата на внука си, както беше обиждала съпругата на сина си, оставаше разочарован. Каталина умело избягваше пререканията.

Когато лейди Маргарет се опита да върви към трапезарията на няколко крачки пред Каталина, принцеса по кръв, инфанта на Испания, а сега — кралица на Англия, Каталина се дръпна веднага назад и ѝ даде път с израз на такова великодушие, че всички отбелязаха прекрасното поведение на новата кралица. Каталина умееше да пропуска по-възрастната жена пред себе си с маниер, който напълно отхвърляше всички правила на старшинството, а вместо това някак подчертаваше неподобаващата припряност на лейди Маргарет да стигне преди съпругата на внука си до кралската маса. Освен това виждаха как Каталина подчертано отстъпва, и всички отбелязваха изискаността и великодушието на по-младата жена.

Смъртта на сина на лейди Маргарет, крал Хенри, беше нанесла тежък удар на старата дама. Причината не беше толкова в това, че беше загубила обичано дете; криеше се по-скоро в това, че бе изгубила една кауза. Без него тя трудно би могла да събере нужната енергия, за да застави членовете на кралския съвет да докладват на нея, преди да отидат в покоите на краля. Тя приемаше безгрижието, с което Хари беше простил на бащините си длъжници и беше освободил неговите затворници, като обида към паметта на баща му и към собственото ѝ господство. Внезапното нахлуване на младост, свобода и веселие в двора я караше да се чувства като злонравна старица. Тя, която някога ръководеше двора и създаваше правилата, бе пренебрегната. Мнението ѝ вече нямаше значение. Голямата книга, по която трябваше да се ръководят при организирането на всички дворцови събития, беше написана от нея; но изведнъж в двора започнаха да отбелязват събития, които не бяха включени в нейната книга, измисляха нови развлечения и занимания и не се допитваха до нея.

Тя винеше Каталина за всички промени, които не харесваше, а Каталина се усмихваше много сладко и продължаваше да насърчава младия крал да ловува, да танцува и да стои буден до късно през нощта. Старицата роптаеше пред дамите си, че кралицата е лекомислено, суетно младо създание и ще доведе принца до провал. Дори отбелязваше оскърбително, че няма нищо чудно в ранната смърт на Артур, щом според испанското момиче това е начинът да се управлява едно кралско домакинство.

Лейди Маргарет Поул възрази пред старата си познайница възможно най-тактично.

— Милейди, в двора на кралицата е весело, но тя никога не прави нищо, уронващо достойнството на трона. Всъщност, без нея придворните щяха да са по-невъздържани. Кралят е този, който настоява за непрестанни удоволствия. Благодарение на кралицата в двора се държи на добрите обноски. Младите мъже я обожават, никой не пие и не се държи неблагоприлично пред нея.

— Обвинявам именно кралицата — каза троснато старата жена. — Принцеса Елеонор никога нямаше да се държи така. Принцеса Елеонор щеше да бъде настанена в моите покои, и дворът щеше да се управлява по моите правила.

Каталина тактично не обръщаше внимание на нищо, дори когато при нея идваха хора и повтаряха клюките. Тя просто пренебрегваше бабата на съпруга си и постоянния поток на упреците ѝ. Нищо не би могло да я раздразни повече.

Най-силно старата дама роптаеше срещу новия обичай придворните да будуват до много късни часове. Беше принудена да чака до все по-късно и по-късно поднасянето на вечерята. Оплакваше се, че е толкова късно през нощта, та слугите няма да свършат преди разсъмване, а после се оттегляше още преди придворните да довършат вечерята си.

— Стоите до късно — каза тя на Хари. — Лекомислено е. Нуждаете се от сън. Ти си само едно момче; не бива да гуляете по цяла нощ. Не мога да стоя до толкова късно, а и това е прахосване на свещи.