Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Тя се настани на трон, съвсем малко по-нисък от този на крал Хенри, и тълпата, която ликуваше заради възкачването на трона на красивия млад крал, започна да ликува и за нея, испанската принцеса, която беше останала постоянна и вярна въпреки пречките и най-сетне беше коронована като Катерина, кралица на Англия.

* * *

Чаках този ден толкова дълго, че когато той най-сетне настъпва, прилича на сън, като сънищата, в които виждах най-съкровените си мечти. Преминавам през церемонията на коронацията: заемам мястото си в процесията, мястото си на трона, чувствам хладната лекота на жезъла от слонова кост в ръката ми, плътния, замайващ аромат на свещения елей върху челото и гърдите ми, сякаш това е поредният сън, изпълнен с копнеж по Артур.

Но този път всичко е истина.

Когато излизаме от абатството и чувам тълпата да надава приветствени възгласи за него, за мен, се обръщам да погледна съпруга си, застанал до мен. Тогава се стряскам, стъписвам се като след рязко събуждане от сън — защото това не е Артур. Не е моят любим. Бях се надявала да бъда коронясана редом с Артур и да заемем троновете си заедно. Но вместо красивото, замислено лице на съпруга си, виждам кръглото, поруменяло и сияещо лице на Хари. Вместо свенливата, стройна осанка на моя съпруг, напомняща понякога за непохватността на младо жребче, редом с мен е напереният самохвалко Хари.

В този момент осъзнавам, че Артур наистина е мъртъв, наистина си е отишъл от мен. Изпълнявам своята част от обещанието, което си дадохме, като се омъжвам за краля на Англия, макар това да е Хари. Дай Боже и Артур да изпълнява своята част: да бди над мен от Ал Яна, и да ме чака там. Някой ден, когато делото ми бъде завършено и мога да отида при любимия си, ще живея вечно с него.

— Щастлива ли си? — пита ме момчето, крещейки, за да го чуя над камбанния звън и ликуването на тълпите. — Щастлива ли си, Каталина? Радваш ли се, че се ожених за теб? Радваш ли се да бъдеш кралица на Англия, щастлива ли си, че ти дадох тази корона?

— Много съм щастлива — уверявам го. — И сега трябва да ме наричаш Катерина.

— Катерина ли? — пита той. — Вече не Каталина?

— Аз съм кралица на Англия — казвам, спомняйки си Артур, когато изрече същите тези думи. — Аз съм Катерина, кралица на Англия.

— О, разбира се! — възкликва той, възхитен от идеята. — Това е добре. Ще бъдем крал Хенри и кралица Катерина. И мен ще ме наричат Хенри.

Това е кралят, но той не е Артур, той е Хари, който иска да бъде наричан Хенри, като зрял мъж. Аз съм кралицата, и вече няма да съм Каталина. Ще бъда Катерина — англичанка във всяко отношение, а не момичето, което някога беше толкова влюбено в Уелския принц.

Дворът, опиянен от радост, от наслада заради собствената си младост, от новата свобода, посвети лятото на удоволствията. Пътуването от едно красиво, приветливо имение до друго продължи цели два месеца, през които Хенри и Катерина ловуваха, обядваха в разлистени гори, танцуваха до полунощ, и пръскаха парите като вода. Големите, тежко движещи се каруци на кралското домакинство минаваха по прашните пътища на Англия, за да може следващата къща да блести от злато и да бъде украсена с ярки гоблени, а кралското легло — което те споделяха всяка нощ — да бъде богато застлано с най-хубавите ленени завивки и най-лъскавите кожи.

Хенри не се занимаваше с никакви важни дела. Веднъж писа на тъста си, за да му съобщи колко е щастлив, но сандъците с документи по останалата работа, която трябваше да върши кралят, го следваха от един красив замък до друг, и се отваряха и четяха единствено от Катерина, кралицата на Англия, която нареждаше на писарите да записват нейните нареждания до кралския съвет и ги изпращаше лично, с подписа на краля.

Дворът се върна в Ричмънд едва в средата на септември и Хенри веднага заяви, че веселбите трябва да продължат. Защо изобщо някога трябваше да се слага край на насладите? Времето беше ясно и хубаво, можеха да си организират лов и разходки с лодка, състезания по стрелба с лък и по тенис, празненства и балове с маски. Благородниците и дребните дворяни се стичаха в Ричмънд, за да се присъединят към безкрайния празник: семействата, чието влияние и име бяха по-стари от тези на Тюдорите, и новите, чиито състояния и имена се издигаха несигурно нагоре на вълната от надигащия се прилив на Тюдорите, понесени от богатството на Тюдорите. Победителите от Босуърт, които бяха заложили живота си на смелостта, проявявана от Тюдорите в огромна опасност, се озоваха редом с новодошли, които трупаха състояние само от забавленията на Тюдорите.

Хенри посрещаше всички с безкритично възхищение; всеки, който беше остроумен и начетен, обаятелен, или добър спортист, можеше да получи място в двора. Катерина се усмихваше на всички, никога не си почиваше, никога не отхвърляше предизвикателство или покана, и си постави за задача да намира постоянно забавления на своя съпруг-юноша. Бавно, но сигурно тя пое управлението на забавленията, после — на домакинството, сетне — на делата на краля, после — и на кралството — в собствените си ръце.

Кралица Катерина беше разгърнала пред себе си сметките на кралския двор; от едната ѝ страна стоеше писар, от другата — един от управителите на домакинството с голямата си книга: зад нея стояха ковчежниците на домакинството. Тя проверяваше книжата на различни части от двора: кухнята, избата, гардероба, допълнителните помещения за приготвяне и съхраняване на храната, която се поднасяше, заплатите за прислугата, конюшните, музикантите. Всички отделения на двореца трябваше да изчисляват общата сума на месечните си разходи и да ги изпращат на ковчежника на кралицата за одобрение — точно както ги бяха изпращали на майката на краля, и ако надхвърляха твърде много разходите, можеха да очакват някой от ковчежниците, отговарящи за средствата за лични разходи на краля и кралицата, да ги посети, за да ги попита остро дали могат да обяснят защо разноските така внезапно са се повишили.

Всички кралски дворове в Европа упорито се бореха да контролират начина, по който раздутите феодални домакинства пилееха средства заради наскоро излезлите на мода пищност и показност. Всички крале искаха големи свити, като на средновековните владетели; но искаха вече и демонстрация на култура и богатство, архитектура и блестяща показност. Англия се управляваше по-добре от всеки друг кралски двор в Европа. Кралица Катерина беше усвоила уменията си по трудния начин: когато се беше опитвала да управлява Дърам Хаус както подобава да се управлява един кралски дворец, но без доход. Тя знаеше до последното пени каква е цената на самун хляб, знаеше разликата между осолената и прясната риба, знаеше цената на евтиното вино, внасяно от Испания, и на скъпото вино, внасяно от Франция. Проверката на домакинските сметки, която правеше кралица Катерина, бе дори по-щателна от онази на майката на краля и принуждаваше готвачите да спорят с доставчиците на продукти пред кухненските врати, за да изкопчват най-добрата цена за разточително хранещия се двор.

Веднъж седмично кралица Катерина преглеждаше разходите на различните отделения на кралския двор, а всеки ден призори, докато крал Хенри беше на лов, четеше писмата, които идваха за него и нахвърляше чернова за отговорите му.

За да поддържа доброто функциониране на двора като добре подреден център на страната и да държи делата на краля под неотклонен контрол, ѝ се налагаше да работи постоянно и неспирно. Кралица Катерина, твърдо решена да разбере новата си родина, не роптаеше заради часовете, които прекарваше в четене на писма, в допитвания до членовете на кралския съвет, изслушване на мнения и възражения. Беше виждала как собствената ѝ майка налага волята си на цяла държава по пътя на убеждението. Чрез преговори и уговорки Изабела Испанска беше изградила страната си от сбор от съперничещи си малки владения и княжества, като им предложи свободно от пререкания, евтино, централно управление, правосъдна система, обхващаща цялата страна, край на подкупничеството и нарушаването на законите, както и непобедима отбранителна система. Дъщеря ѝ прозря веднага, че тези предимства можеха да бъдат прехвърлени и в Англия.

Но тя вървеше и по стъпките на свекъра си, краля от рода на Тюдорите, и колкото повече работеше по неговите книжа и четеше писмата му, толкова по-силно се възхищаваше на точната му преценка. Странно, сега изпита желание да го е познавала като владетел, тъй като щеше да има полза от съветите му. От записките му можеше да види как беше уравновесявал желанието на английските лордове да бъдат независими владетели на собствени земи със собствената си нужда да ги обвърже с короната. Хитро бе позволявал на лордовете от севера по-голяма свобода, по-голямо богатство и по-високо положение, отколкото на всички други, тъй като те бяха неговата сигурна защита срещу шотландците. Катерина беше забола карти на северните земи из залата на съвета, и виждаше, че границата с Шотландия представлява само шепа оспорвани територии в една непокорна страна. Такава граница никога не можеше да бъде обезопасена срещу отправяща заплахи съседна държава. Мислеше си, че шотландците бяха английските маври: земята не можеше да бъде споделяна с тях. Щеше да се наложи да бъдат окончателно победени.

Тя споделяше опасенията на свекъра си от всемогъщите английски лордове в двора, усвои неговата завист към тяхното богатство и влияние; и когато в един мигновен изблик на великодушие Хенри намисли да отпусне на един от тях щедра пенсия, именно Катерина изтъкна, че човекът вече е заможен и не е нужно да укрепват още повече мощта му. Хенри искаше да бъде крал, прославен с щедростта си, обичан за това, че изненадващо засипваше с подаръци приближените си. Катерина знаеше, че влиянието следва богатството и че кралете от нови династии, отскоро възкачили се на трона, трябва да пазят грижливо както богатството, така и властта.