— Баща ти никога ли не те е предупреждавал за семейство Хауард? — попита тя, докато стояха един до друг и гледаха състезание по стрелба с лък. Хенри, само по риза, с лък в ръка, имаше втория най-висок резултат и чакаше реда си да опита отново.

— Не — отвърна той. — Трябвало ли е да го стори?

— О, не — каза тя бързо. — Не искам да намеквам, че биха те измамили по някакъв начин, те са олицетворение на обичта и лоялността, Томас Хауард е голям приятел на семейството ти, пази севера заради вас, а Едуард е мой рицар, най-скъпият от всичките ми рицари. Просто тяхното богатство се увеличи толкова много, а фамилията им има много силни съюзници. Питах се какво е мислел баща ти за тях.

— Нямаше как да знам — каза безгрижно Хенри. — Не бих го попитал. И без друго нямаше да ми каже.

— Дори и когато вече знаеше, че ти ще бъдеш следващият крал?

Той поклати глава:

— Смяташе, че няма да стана крал в продължение на още много години — каза. — Продължаваше да ме кара да залягам над книгите. Още не ме беше пуснал да изляза навън, в света.

Тя поклати глава:

— Когато имаме син, ще се погрижим да бъде подготвен за управлението на кралството си още от ранна възраст.

Ръката му веднага се промъкна и обви талията ѝ.

— Мислиш ли, че ще е скоро? — попита той.

— Дай Боже — каза тя нежно, задържайки в себе си тайната си надежда. — Знаеш ли, мислех си за какво име да му дадем?

— Наистина ли, скъпа? Да го наречем ли Фердинанд — на баща ти?

— Ако ти харесва, мислех си, че бихме могли да го кръстим Артур — каза тя предпазливо.

— На брат ми?

Лицето му веднага помръкна.

— Не, Артур за Англия — каза тя бързо. — Когато те гледам понякога, си мисля, че си като крал Артур от Кръглата маса, а това е Камелот. Тук създаваме двор, по-прекрасен и вълшебен, отколкото е бил някога Камелот.

— Това ли си мислиш, малка мечтателко?

— Мисля си, че ти би могъл да бъдеш най-великият крал, когото Англия е познавала, след Артур от Камелот — каза тя.

— Тогава да бъде Артур — каза той, както винаги поласкан от хвалебствията. — Артур Хенри.

— Да.

От стрелбището му извикаха, че е негов ред, и че се налага да надмине висок резултат, и той тръгна, като ѝ прати въздушна целувка. Катерина се постара да гледа как той опъва лъка си, а когато той хвърли поглед през рамо, както правеше винаги, видя, че вниманието ѝ е изцяло съсредоточено върху него. Мускулите на стройния му гръб се раздвижиха леко, докато пускаше стрелата: той приличаше на статуя, с красива стойка, а после бавно, като танцьор, освободи тетивата и стрелата излетя — толкова бързо, че не можеше да бъде проследена с поглед — право в центъра на мишената.

— Попадение!

— Победно попадение!

— Победа за краля!

Наградата беше златна стрела, и Хенри отиде с грейнало лице при съпругата си, за да коленичи в краката ѝ, така че тя да може да се наведе и да го целуне по двете бузи, а после, нежно, и по устата.

— Победих за теб — каза той. — Единствено за теб. Ти ми носиш късмет. Никога не пропускам целта, когато ти ме гледаш. Ще задържиш победилата стрела.

— Това е Купидонова стрела — отвърна тя. — Ще я запазя, за да ми напомня за онази в сърцето ми.

— Тя ме обича. — Той се изправи на крака и се обърна към придворните си. Разнесоха се леки аплодисменти и смях. Той извика тържествуващо: — Тя ме обича!

— Кой би могъл да не ви обича? — провикна се дръзко лейди Елизабет Болейн, една от почетните дами. Хенри погледна бързо към нея, а после сведе очи от височината на своя ръст към дребничката си съпруга.

— Кой би могъл да не обикне нея? — попита той, като ѝ се усмихваше.

* * *

Тази нощ коленича пред молитвения си стол и сключвам ръце върху корема си. Това е вторият месец, в който не съм имала месечно кървене, почти сигурна съм, че очаквам дете.

„Артур“, прошепвам със затворени очи. Почти мога да го видя, какъвто беше: гол в светлината на свещите в спалнята ни в Лъдлоу. „Артур, любов моя. Той казва, че мога да нарека това момче Артур Хенри. Така ще съм изпълнила нашата надежда — че ще те даря със син на име Артур. И макар да знам, че ти не харесваше брат си, ще му засвидетелствам уважението, което му дължа; той е добро момче и се моля да се превърне в добър мъж. Ще нарека момчето си Артур Хенри на двама ви.“

Не изпитвам вина за нарастващата си привързаност към това момче, Хенри, въпреки че той никога не би могъл да заеме мястото на своя брат, Артур. Редно е да обичам съпруга си, а Хенри е момче, което умее да буди любов. Познанието, което имам за него, от това, че съм го наблюдавала дълги години така внимателно, сякаш е мой враг, ми е помогнало дълбоко да осъзная що за човек е той. Себичен е като дете, но притежава детинска щедрост и непринудена нежност. Той е суетен, амбициозен, честно казано, тщеславен е като актьор от някоя трупа, бързо се разсмива и бързо заплаква, бързо проявява съчувствие, бърза да облекчи трудностите. От него ще излезе добър мъж, ако има добри наставници, ако може да бъде научен да обуздава желанията си и да се научи да служи на страната си и на Бог. Разглезен е от онези, които е трябвало да го насочват; но не е твърде късно да направя от него добър мъж. Моя задача и мой дълг е да го опазя от себичността. У него, като у всеки млад мъж, се крие бъдещ тиранин. Една добра майка щеше да го възпита и дисциплинира, една любяща съпруга навярно ще може да го обуздае. Ако мога да го обичам, и да задържа любовта му към мен, мога да направя от него велик крал. А Англия се нуждае от велик крал.

Може би това е един от начините, по които мога да служа на Англия: да го насочвам, внимателно и постоянно, отдалечавайки го от разглезеното му детство и приближавайки го към отговорна зрелост. Баща му и баба му го пазеха, когато беше момче; може би моята задача е да му помогна да порасне и да стане мъж.

„Артур, мой най-скъпи Артур“, изричам тихо, докато се изправям и тръгвам към леглото, и този път говоря и на двамата: на съпруга, когото обикнах най-напред, и на детето, което бавно, тихо расте вътре в мен.

Есента на 1509 г.

Една нощ през октомври, след като Катерина беше отказвала да танцува след полунощ през изминалите три седмици, и бе настоявала да гледа вместо това как Хенри танцува с дамите ѝ, тя му съобщи, че очаква дете, и го накара да се закълне, че ще го пази в тайна.

— Искам да кажа на всички! — възкликна той. Беше дошъл в стаята ѝ по нощница и двамата седяха от двете страни на пламтящия огън, готвейки се да си легнат.

— Можеш да пишеш на баща ми другия месец — постанови тя. — Но все още не искам всички да знаят. Всички ще се досетят съвсем скоро.

— Трябва да си почиваш — заяви той мигновено. — А трябва ли да ядеш нещо специално? Иска ли ти се нещо специално за ядене? Мога веднага да изпратя някой да го донесе, могат да събудят готвачите. Кажи ми, любима, какво би искала?

— Нищо! Нищо! — каза тя през смях. — Виждаш ли, имаме бисквити и вино. Какво повече съм яла някога толкова късно през нощта?

— О, обикновено да! Но сега всичко е различно.

— Ще питам лекарите сутринта — каза тя. — Но сега нямам нужда от нищо. Наистина, любов моя.

— Искам да ти донеса нещо — каза той. — Искам да се грижа за теб.

— Ти наистина се грижиш за мен — увери го тя. — Храня се прекрасно и се чувствам много добре.

— Не ти прилошава? Сигурен съм, това е знак, че носиш момче.

— Малко ми прилошава сутрин — каза тя и го видя как засиява от щастие. — Сигурна съм, че е момче. Надявам се, че това е нашият Артур Хенри.

— О! Мислеше за него, когато говори с мен на състезанието по стрелба с лък.

— Да, така е. Но тогава не бях сигурна, и не исках да ти казвам твърде рано.

— А кога смяташ, че ще се роди?

— Мисля, че през ранното лято.

— Невъзможно е да отнема толкова много време! — възкликна той.

— Любов моя, наистина отнема толкова време.

— Ще пиша на баща ти сутринта — каза той. — Ще му кажа да очаква големи новини през лятото. Може би тогава ще си бъдем у дома след голям поход срещу французите. Може би ще ти донеса победа, а ти ще ме дариш със син.

* * *

Хенри изпрати личния си лекар, най-опитният в Лондон, да ме види. Човекът стои в единия край на стаята, докато аз седя на стол в другия. Той не може да ме прегледа, разбира се — тялото на една кралица не може да бъде докосвано от никого, освен от краля. Не може да ме пита дали месечните ми цикли или движението на червата ми са редовни; те също са свещени. Толкова е парализиран от смущение, задето са го повикали да ме види, че стои с поглед, забит в пода име разпитва с тих, накъсан глас. Говори английски, и трябва да се напрягам, за да го чувам и разбирам.

Пита ме дали се храня добре и дали ми се гади. Отговарям, че се храня достатъчно добре, но ми се повдига от миризмата и вида на готвено месо. Липсват ми плодовете и зеленчуците, които бяха част от всекидневното ми меню в Испания, копнея за сиропирани сладкиши с мед, или за зеленчуци с ориз, приготвени в глинен съд. Той казва, че това няма значение, тъй като за човешките същества не е полезно да ядат зеленчуци или плодове, и че всъщност би ме посъветвал да не ям никаква сурова храна по време на бременността си.

Пита ме дали зная кога съм заченала. Отговарям, че не мога да кажа със сигурност, но че знам датата на последния си месечен цикъл. Той ми се усмихва, както учен човек се усмихва на глупак, и ми казва, че по това трудно може да се определи кога трябва да се роди едно бебе. Виждала съм мавърски лекари да изчисляват датата за раждането на едно бебе със специално сметало. Той казва, че никога не е чувал за такива неща и подобни езически средства биха били неестествени и нежелани при износването на едно християнско дете.