Това беше вярно, затова Майкъл улови дясната ръка на Мелбърн и я преметна през рамото си. Колин вонеше не само на порто, но и на парфюм. Явно се беше забавлявал с жена.

Той се опита да игнорира факта, че този пиян глупак е съпругът на Катрин. Че има право да я милва, да притежава тялото и, макар че постоянно мени партньорките си в леглото…

Стисна зъби и двамата с Кенет измъкнаха пияния през вратата. Съживен от чистия въздух, Колин обърна глава към Майкъл и му намигна.

— О, благородният полковник! Много съм ви задължен.

— Не се притеснявайте — отвърна кратко Майкъл. — Бих го направил за всеки.

— Не сте прав — възрази Колин. — Правите го за Катрин, защото я обичате.

Майкъл се вцепени.

— Всички я обичат — продължи завалено Колин. — Почтеният сержант Кенет, верният Чарлз Моубри, даже проклетият херцог — всички са влюбени в нея. Всички я обичат, защото е съвършена. — Той се оригна шумно. — Знаете ли колко трудно се живее със съвършена жена?

— Стига, Мелбърн! — изсъска Кенет. Колин продължи безпощадно:

— Обзалагам се, че Ваше благородно лордство гори от желание да се потъркаля с Катрин в сеното и да ми сложи рога.

Майкъл спря и стисна юмруци.

— За бога, човече, млъкнете! Обиждате съпругата си!

— О, аз знам, че тя няма да го направи — увери го ухилено Колин. — Не напразно я наричат Света Катерина. Знаете ли защо са обявили истинската Катрин за светица? Защото жалката уличница…

Преди да е успял да довърши, Кенет замахна и го удари с юмрук под брадичката. Колин се свлече в безсъзнание между двамата и Кенет обясни сухо:

— Реших, че е по-добре да го направя, преди да си го убил.

Кенет прекаляваше. Майкъл кимна мрачно и му помогна да отнесат Мелбърн по стълбите на втория етаж. Щом стигнаха пред спалнята, Кенет почука на вратата.

Катрин отвори след минута. Тъмната коса беше разпусната по раменете, халатът беше наметнат на раменете й и разкриваше тънката нощница. Тя изглеждаше отпусната и сънена и беше безкрайно привлекателна. Майкъл веднага сведе поглед. Кръвта запулсира в слепоочията му.

— Какво се е случило? — попита тихо тя.

— Не се бойте, Катрин, Колин не е ранен — обясни спокойно Кенет. — Малко се е понапил, паднал е в обора и си е ударил брадичката. Нищо сериозно.

Тя отстъпи и задържа вратата.

— Моля, внесете го вътре и го сложете на леглото.

Когато внесоха пияния, Майкъл видя как ноздрите й се издуха от вонята на алкохол и парфюм. В този момент, той разбра, че Кенет беше прав. Катрин знаеше, че мъжът й се забавлява с други жени, но приемаше с достойнство участта си. Майкъл изпита силно възхищение към нея и отново му се дощя да налага с юмруци Колин, докато го превърне в кървава маса.

Двамата положиха безжизненото тяло на леглото и Кенет му изу ботушите.

— Ще се справите ли сама, Катрин?

— О, да, не ми е за първи път. — Тя въздъхна и добави с принуден хумор: — За щастие това не се случва често. Благодаря ви, че го донесохте.

Думите бяха отправени и към двамата, но тя не посмя да погледне Майкъл. От деня в градината двамата избягваха да се гледат.

Мъжете й пожелаха лека нощ, излязоха от съпружеската спалня и безмълвно се запътиха към другото крило. Майкъл неохотно призна пред себе си, че се гневеше не само защото забележките на Мелбърн бяха вулгарни и недостойни за джентълмен.

Най-страшното беше, че всичко, което беше казал пияният съпруг, отговаряше на истината.


9

Рано на другата сутрин Майкъл тъкмо довършваше закуската си, когато в трапезарията влезе Колин. Тъй като нямаше никой друг, Майкъл не можеше да се направи, че не е забелязал присъствието му.

Колин се запъти право към каната с кафе.

— Не си спомням нищо, но жена ми каза, че миналата нощ вие и Уайлдинг сте ме отнесли горе. Много ви благодаря.

Зарадван, че Колин не си спомня нищо, Майкъл отвърна:

— Трябва да благодарите на коня си, че ви е довел вкъщи.

— Цезар е най-умният кон, който съм имал. — Колин си наля с несигурна ръка голяма чаша кафе. — Главата ми бучи, сякаш е била улучена от гюлле, но си заслужавам болките. На моята възраст би трябвало да знам, че е глупаво да смесвам бира, бренди и вино.

Физиономията му беше толкова жалка, че Майкъл неохотно отговори на усмивката му. Изведнъж разбра, че ако Колин не беше женен за Катрин, той щеше да го харесва. Или поне да бъде толерантен към грешките му. Опита се да се отнася с Колин така, сякаш Катрин не съществуваше, и заговори любезно:

— Наистина дяволска комбинация. Имате късмет, че днес можете да се движите.

— Нямам друг избор. — Колин добави мляко и захар в кафето си и отпи голяма глътка. — Трябва веднага да отида в полка и да се върна навреме, за да придружа жена си на бала у дукеса Ричмънд.

Явно беше невъзможно да не споменават Катрин.

— Тя ще се радва, че сте с нея — отвърна с привидно равнодушие Майкъл.

Колин изкриви лице.

— Не обичам тези покани, но балът е много важен и не бива да го изпускам.

— Тогава ще се видим там. — Майкъл изпи кафето си и излезе от трапезарията. Искаше да презира Мелбърн, но заради Катрин се надяваше мъжът й да е дружелюбен, почтен и надежден. Защо животът беше такава дяволска бъркотия от сиви тонове? Черното и бялото бяха по-прости.

Щом излезе навън, той погледна към небето и разтри лявото си рамо. Бурята наближаваше.



— Капитан и мисис Мелбърн. Капитан и мисис Моубри — оповести лакеят.

Катрин влезе в балната зала и примигна. Сцената беше зашеметяваща. Светлината на излъсканите полилеи се отразяваше в ярко оцветените завеси и тапетите с розови шарки, падаше навън през отворените прозорци върху уличната настилка.

— Въздухът вибрира от напрежение — пошушна в ухото й Ан.

— Всеки втори човек в Брюксел твърди, че е видял лично трима конни куриери, които днес следобед са препускали като бесни към главната квартира — отвърна също така тихо Катрин. — Явно нещо се е случило, но въпросът е какво и къде.

Най-вероятното предположение беше, че Наполеон е навлязъл в Белгия. Може би точно в този момент армията му вървеше към столицата. Скоро щяха да узнаят истината. Тя погледна към съпруга си. Напрегнат като струна на арфа, Колин трепереше в очакване на идващото. Битките го правеха по-жизнен от всякога. Може би преследваше и завладяваше жените, за да внесе поне част от тази възбуда във всекидневието си.

След като уговори някои от по-късните танци с Чарлз и Колин, Катрин тръгна да се наслаждава на бала сама. Само бог знаеше дали скоро щеше да има друго подобно забавление. В залата присъстваха всички важни дипломати, офицери и аристократи на Брюксел. Богат избор от партньори. Катрин откри дори доктор Хюм, хирурга на Уелингтън, скрит в един ъгъл. Тъй като бяха стари приятели от полуострова, тя го убеди да танцуват.

— Правя го само за вас, мисис Мелбърн — заяви с измъчена физиономия Хюм, — защото сте най-добрата милосърдна сестра, която познавам.

— Лъжец — отговори с нежност тя. — Знам, че се забавлявате.

Той се засмя и кимна, фигурите на танца ги разделиха, но когато отново застанаха един срещу друг, й съобщи приятна новина:

— Вашият приятел доктор Кинлок пристигна днес в Брюксел.

— Нима Иън е тук? Чудесно! А аз си мислех, че след двете години на полуострова е напуснал армията.

Хюм смръщи чело.

— Работил е в най-добрата лондонска болница, но щом чул, че предстоят големи битки, не можал да устои на изкушението. Води със себе си и други добри хирурзи.

— Трябваше да се сетя — усмихна се Катрин. — Вие, хирурзите, сте чудовища.

— Да, но полезни. — Хюм бързо стана отново сериозен. — Ще ни трябват много лекари, които умеят бързо да въртят ножа.

Думите му отново й напомниха за предстоящата война. Нощта беше наситена с усещане за надвиснала беда. Когато наближи полунощ, Катрин забеляза как офицерите от по-далече разположените полкове тихо изчезнаха. За съжаление мъжът, за когото копнееше сърцето й, не дойде. Дори когато танцуваше, тя претърсваше залата с поглед с надеждата да го открие. Майкъл и беше обещал, че ще дойде. Дали пък вече не се беше присъединил към полка си? Дали щеше да го види отново?

Лорд Халдоран, великият спортист, отказал се от армията, за да не отиде в Манчестър, дойде да я покани на танц. Катрин отново изпита тревога, и то не само заради хищническия поглед, който от време на време проблясваше в очите му. Все пак той не й направи неприлични предложения, дори й разказа няколко много приятни анекдота, затова тя го дари с учтива усмивка. Докато си вееше, за да охлади зачервеното си лице, тя каза:

— Тук е много горещо. Имате ли нещо против да поседнем навън?

— Ще се радвам — отговори Халдоран. — Слугите пръскат цветята с вода, за да не увехнат. Херцогинята би трябвало да направи същото и с гостите.

Катрин се засмя и му позволи да я отведе до един стол близо до отворен прозорец.

— Уелингтън трябва да се появи скоро.

— Дали ще дойде, след като французите са вече в Белгия? — Халдоран взе две чаши шампанско от таблата на минаващия лакей, подаде едната на Катрин и седна до нея. — Херцогът трябва да бъде на бойното поле, при армията си.

— Не е така. Ако дойде тук, ще покаже самоувереност и ще предотврати паника сред цивилното население. — Тя отпи голяма глътка от добре изстуденото питие и потръпна. — Тъй като всички главнокомандващи са на бала, могат незабавно да организират военен съвет.

— Добра гледна точка. — Халдоран сви вежди. — Императорът е известен с бързите си удари. Ако се е запътил към Брюксел, вие с мисис Моубри вероятно ще се оттеглите в Антверпен?