— Побързай, трябва да тръгваме.

Когато войникът излезе от обора, се появи Колин Мелбърн.

— И вие с Чарлз ли трябва да се явите веднага в полка си? — попита Майкъл.

Мелбърн кимна и очите му засвяткаха.

— Чухте ли, Бони бил в Шарлероа! В името на бога, театърът започва!

— Не се съмнявам — отвърна сухо Майкъл и понечи да изведе коня си, когато видя, че вместо любимия си Цезар Мелбърн е оседлал жалък на вид кавалерийски кон. — Вероятно ще водите Цезар за юздата, за да го запазите свеж? — попита небрежно той.

— Не, ще го оставя тук. Ще яздя Уно и ще взема Дуо за резерва. — Мелбърн посочи втория си жребец, който изглеждаше още по-жалък от първия.

Майкъл зяпна смаяно.

— Наистина ли няма да вземете най-добрия си кон в битката?

— Не мога да рискувам — отговори сърдито Колин. — Освен че съм влюбен в това животно, сумата, която правителството ще ми плати, ако го убият, няма да покрие и една десета от стойността му.

— За бога, човече, глупаво е да рискувате живота си само за да спестите няколко фунта! — извика раздразнено Майкъл. — Много добре знаете, че кавалеристът е половин боец без добър кон. Често оцеляването зависи единствено от устойчивостта на коня.

— За вас може би са няколко фунта, но за мен е друго — отговори сухо Колин. — Не всички разполагат с купища пари.

Майкъл потисна проклятието си. Мелбърн се държеше като идиот и заслужаваше да си получи наказанието. Ала заради Катрин той беше длъжен да предотврати лудостта му.

— Щом проблемът е в парите, вземете Тор. — Той помилва стройната шия на коня си. — Издръжлив е като никой друг, бил е обучен като кавалерийски кон и знае какво да прави във всяка ситуация.

Мелбърн го погледна невярващо.

— Не мога да взема коня ви, след като вие самият имате нужда от него. — Той погледна Тор и в очите му блесна копнеж. — Ако го убият, никога няма да ви намеря достоен заместник.

— За пехотинеца конят не е толкова важен, колкото за кавалериста. Другият ми кон ще се справи не по-зле от Тор. Надявам се, че Тор ще оцелее, но ако му се случи нещо, ще се задоволя с обезщетението, което ще ви изплати правителството. — Майкъл свали седлото и потупа Тор по гърба. — Ако всичко мине добре, ще ми го върнете в Париж. Ако ме убият, остава ваш завинаги.

— Невъзможно ми е да откажа. — Колин се усмихна и изведнъж заприлича на момче. — Вие сте добър човек, Кениън.

Майкъл натовари багажа си на гърба на Брайън, втория си кон, питайки се дали Мелбърн щеше да реагира по същия начин, ако знаеше, че той е влюбен до полуда в жена му. Вероятно и тогава щеше да приеме, защото беше твърдо убеден във верността на Катрин.

Майкъл събра слугите си и препусна в нощта. Беше постъпил според повелите на честта и беше направил всичко възможно да помогне на съпруга на Катрин да оцелее. Всичко останало беше в божиите ръце.


10

Докато Колин се занимаваше с конете, Катрин събра личните вещи на мъжа си. Много скоро четиримата се събраха в обора. Две факли осветиха десет оседлани коне, двама ординарци за всеки офицер и слугата на Катрин, Евърет, който беше дошъл да помага.

Чарлз изглеждаше напрегнат. Преди малко беше целунал за сбогом спящите си деца. Ан се гушеше в прегръдката му. Той я притискаше до гърдите си, без да каже дума. Катрин завидя на приятелите си за нежната близост. Струваше си болката, за да имаш такава любов.

— Не искаш ли да видиш Ейми? — обърна се тя към мъжа си.

— Не ми се ще да смущавам съня й. — Колин беше наложил на лицето си блестящата, непроницаема маска, която показваше, че мисли за предстоящата битка. — Няма да трае дълго и двете ще дойдете при мен.

Тя потисна напиращите сълзи, знаейки, че Колин не понася плача й. След като беше прекарала десетина години с този мъж, не можеше да не се тревожи за него. В един идеален свят сигурно щеше да срещне Майкъл и да се омъжи за него, а Колин щеше да бъде свободен да гони лисици, жени и французи, без да носи отговорност за семейство. В реалния свят тя беше омъжена за Колин и макар че двамата изобщо не си подхождаха, всекидневно се стараеха да запазят брака си.

— Бъди внимателен, Колин — прошепна с болка тя. Той я дари с окуражителна усмивка.

— Не ме гледай така уплашено, скъпа. Знаеш, че подобно на Уелингтън имам магичен имунитет срещу куршуми. — Той я щипна по брадичката, сякаш беше на възрастта на Ейми, после се метна на коня. — Ще ви извикам в Париж, щом стане възможно.

Той подкара коня към улицата и Чарлз и ординарците го последваха. Катрин го проследи с тъжен поглед. Въпреки многото му жени, тя щеше да го обича, ако и той беше проявил поне малко любов към нея. О, той беше много привързан към жена си. Ценеше високо удобството на дома си и беше доволен, че другите мъже му завиждаха за красивата съпруга. Но тя беше готова да се обзаложи, че държи много повече на коня си, отколкото на нея.

Конят му? Катрин примигна объркано. Едва сега осъзна какво бе видяла. Обърна се към слугата си и попита:

— Защо капитан Мелбърн яздеше коня на полковник Кениън?

— Капитанът не искаше да излага Цезар на опасност и полковникът му каза да вземе вместо него Тор.

Господи, колко типично за Колин: да вярва, че късметът няма да го изостави дори когато язди слаб кон! И типично за Майкъл: да се погрижи за един почти чужд човек.

Катрин кимна като замаяна, хвана под ръка Ан и двете се запътиха към къщата. Седнаха в дневната и Ан наля в две чаши солидни порции бренди. След като отпи голяма глътка, тя попита възбудено:

— Защо, по дяволите, не се намери един разумен мъж да убие Бонапарт? Един куршум щеше да спести толкова много страдания на народите.

Катрин се усмихна безрадостно.

— Мъжете са склонни да вярват, че подобни неща са безчестни.

— Глупаци. — Ан разтри слепоочията си. — Много пъти съм казвала сбогом на Чарлз, но от това не ми е станало по-леко.

— Съжалявам, че не можах да се сбогувам с Кенет — въздъхна Катрин. — Споменах ли ти, че преди два дни го помолих да нарисува всички членове на домакинството ни? Трябваше да се сетя по-рано. Той ми обеща, но времето не му е стигнало.

Ан вдигна глава.

— Сигурна ли си? На масата има папки. Забелязах ги преди час, но бях твърде развълнувана, за да погледна какво има вътре.

Катрин скочи и отвори първата папка. Кенет й беше оставил кратка бележка, в която се извиняваше, че не е намерил начин да й предаде рисунките лично, и добавяше, че другата папка е за Ан.

Катрин подаде втората папка на Ан и започна да прелиства своята. Рисунките бяха прекрасни, особено тези с децата. Една скица на Ейми, която се катереше безстрашно по стария кестен в градината, беше уловила много точно неустрашимостта на дъщеря й. На друга рисунка засменият Колин се радваше на милувките на коня си. Мъжът й изглеждаше напълно уверен в себе си, горд и много представителен.

Като видя образа на Майкъл, Катрин изпита пронизваща болка. С малко линии Кенет беше успял да предаде силата и чувството за хумор, честността и интелигентността, качества, които й бяха направили силно впечатление.

Макар че бе добавил автопортрета, за който го бе помолила, Кенет се беше нарисувал небрежно. Чертите бяха едва загатнати, общият ефект беше по-скоро плашещ, не разкриваше силата на въображението и сухия хумор на автора си. Сигурно му е било трудно да се види ясно, каза си Катрин.

— Виж тази рисунка — проговори с треперещ глас Ан. Семейството седеше в градината. Джейми беше възседнал гърба на баща си, а Чарлз умело играеше ролята на кавалерийски кон. Моли седеше до майка си и макар че изглеждаше зряла и солидна, тя тайно хранеше Кланси с парченца сладкиш. Катрин се засмя невесело.

— Кенет е чудесен. Безкрайно съм му благодарна, че ни е оставил тези папки, макар че имаше толкова много друга работа.

Ан разглеждаше жадно скицата, която изобразяваше Чарлз в униформа. Украсеният с пера шлем беше стиснат под мишница. Той гледаше със сериозното изражение на мъж, преживял войната, без да е загрубял.

— След сто години праправнуците ни ще гледат тази рисунка и ще знаят що за човек е бил прапрадядо им.

— Сигурна съм, че ще се гордеят с предците си.

Ан изтри насълзените си очи.

— Няма да плача — прошепна трескаво тя. — Не искам да плача.

Настъпи дълго мълчание, прекъсвано само от коравия ритъм на барабаните.

— Тази нощ няма да затворим очи — каза след малко Катрин. — Не е ли по-добре да отидем в града, за да видим как се събира войската?

Ан кимна и двете отидоха да свалят балните си рокли. Катрин се облече безшумно, но когато излезе в коридора, Ейми подаде глава от вратата на стаята си.

— Татко замина ли?

Катрин отново си пожела Колин да беше намерил малко време, за да си вземе сбогом с дъщеря си, и се опита да я утеши:

— Да, мила. Не искаше да те буди.

— Нямаше да му се разсърдя — отговори сърдито Ейми. — Вие с леля Ан сигурно искате да излезете, за да видите как потегля войската, нали?

Катрин кимна и момиченцето помоли:

— Нека и аз да дойда с вас! Страшно е да остана сама, без да мога да заспя.

Оставаше само една седмица до лятното равноденствие и когато излязоха навън, небето на изток вече просветляваше. Барабаните гърмяха все по-силно. Чуваха се пронизителни сигнали на тромпети, които свикваха войниците. Улиците бяха оживени. Разквартируваните в цял Брюксел войници и офицери се стичаха под бойните знамена. Докато тичаха към сборните пунктове, те бързо закопчаваха мундирите си, нарамваха раниците си и търкаха очи, за да се разсънят.

Покрай трите жени мина британски пехотен полк на път към Намюрската порта. Ритъмът на барабаните беше оглушителен, възбуждаше и тревожеше. Катрин гледаше маршируващите войници и се питаше дали това е полкът на Майкъл. Беше още тъмно и тя не можеше да различи знаците по униформите, нито да открие фигурата му между офицерите, които яздеха отстрани. Е, нищо. Дори това наистина да беше неговият полк, те вече се бяха сбогували. Щеше да бъде крайно мъчително да повторят сбогуването пред Ан и Ейми.