Имаха само две здрави ръце, с които успяха да превържат раната от байонета. После се придвижиха напред. Майкъл се опита да остане близо до знаменосеца, но отряд хановерци ги разделиха.

Смъртта може да дойде във всеки миг от битката. Понякога е бърза, друг път непоносимо бавна. За Майкъл краят дойде бързо. Чу ядно френско проклятие, обърна се и видя войниците, които беше прогонил от Том Хъси. Двамата стояха на петнадесетина метра от него и мускетите им бяха готови за стрелба. Разнесе се изстрел. Два куршума се забиха едновременно в тялото му, единият в бедрото, другият в корема. Когато падна в разкаляната земя, той знаеше, че няма да стане повече.

Лежа там дълго, на прага на смъртта, докато усети вибрациите от галопиращи коне. Вдигна глава и видя половин дузина френски улани да препускат в дива паника право към него. Макар да знаеше, че не си струва усилията, запълзя мъчително към близкия жив плет, за да се прикрие. Не успя да стигне навреме. Уланите минаха през него. Получил удар с копито, Майкъл се претърколи няколко пъти. Последният улан забави ход и заби пиката си в гърба му.

Навсякъде болка, толкова силна, че червеното залязващо слънце почерня и шумът на битката заглъхна. Майкъл поемаше тежко дъх и се молеше смъртта на бойното поле да възстанови загубената чест.

Усети как душата му се отделя от измъченото тяло и се зарадва. Катрин беше наблизо, образът й беше много по-жив от опустошенията наоколо. Тя се усмихна и милувката на меките й ръце прогони болката.

В последните си съзнателни мигове той си каза, че е умрял достойно и е имал привилегията да познава жена, която си струва да бъде обичана. После пропадна в черния мрак и духът му намери покой.


12

Когато вечерта отмина, Катрин изпита мъчителната увереност, че се е случило нещо страшно. Двете с Елспет седяха в салона, кучетата се гушеха в краката им. Луи спеше спокойно, но дори и веселият Кланси се беше одрямал.

Тя изпита почти облекчение, когато някой удари с чукчето по вратата. Също като преди две нощи. Следвана от Елспет, Катрин се втурна да отвори входната врата и намери на прага Уил Ферис. Лицето му беше хлътнало и почерняло от барут, дясната му ръка беше превързана, но иначе беше жив и невредим. Елспет изписка и се хвърли в прегръдката му.

Катрин изпита внезапен прилив на завист. Защо и нейният живот не бе толкова прост? Остави им малко време, преди да попита:

— Какви новини носиш, Уил?

Без да изпуска Елспет от здравата си ръка, той заговори отсечено:

— Битката е спечелена. Най-страшната, която съм виждал. Съпругът ви не е ранен, но капитан Моубри получи доста сериозна рана. Дойдох да кажа на госпожата.

— Тя отведе децата в Антверпен. Много ли е лоша раната?

— Един куршум разкъса лявата му мишница. Падна от коня и сигурно щяха да го довършат, ако не беше съпругът ви, мадам. Капитан Мелбърн обърна, взе го на коня си и го отнесе зад линията.

Слава на бога за непоколебимата смелост на Колин!

— Трябва да доведа Чарлз вкъщи. Имате ли достатъчно сили да дойдете с мен, Уил, или първо трябва да си починете?

Ферис я погледна загрижено.

— Аз съм добре, но не мога да ви отведа във Ватерло, мадам. Всички къщи в селото са препълнени с умиращи. Това не е място за дама.

— Обещах на Ан да се погрижа за Чарлз, както би го сторила тя, и ще сдържа обещанието си — отговори категорично тя.

Ферис се опита да протестира, но Елспет се намеси с нежния си глас:

— Не се бой, Уил, мисис Мелбърн се справя с всичко.

Ферис се предаде. Повикаха Евърет от стаичката му над обора и го помолиха да приготви каручката, която използваха за пренасяне на покъщнина. Ратаят покри дъното с мека слама, Елспет донесе одеяла, а Катрин събра в чантата си превръзки и лекарства. Вместо да се качи на каручката, тя облече бричовете си, които беше носила в Испания, и яхна Цезар, коня на Колин.

Когато минаха през Намюрската порта, тя разпита Уил за съдбата на другите си приятели. Той не знаеше нищо за Майкъл и Кенет, които бяха в пехотата, но беше добре информиран за кавалерийските полкове. Броят на загиналите беше ужасяващ. Много мъже, които Катрин познаваше от години, бяха мъртви или тежко ранени. Съюзниците бяха извоювали победа, но цената беше твърде висока.

Пътят минаваше през гъста гора. В нормално време минаването би било прекрасно, но щом наближиха селото Ватерло, пътят се задръсти от коли, мъртви коне и разпръснат багаж. За щастие каручката беше малка и мина през пролуките.

Стигнаха до целта чак след полунощ. Катрин остави Евърет при каручката и конете и последва Ферис към къщата, където беше устроен лазарет. Видя безформената купчина до вратата и потръпна: десетки ампутирани ръце и крака.

От стаите долитаха приглушени стонове, смесени със задавени викове. Катрин хвърли бърз поглед в салона отляво и видя, че масата за хранене е превърната в операционна маса и намръщеният доктор Хюм се е навел над мятащо се тяло.

Ферис я отведе в страничната стая, където лежеше Чарлз. Капитанът беше в съзнание и явно страдаше от силни болки. Като я видя, попита дрезгаво:

— Какво правиш тук, Катрин?

— Замествам Ан. Тъй като изходът от битката изглеждаше несигурен, лорд Халдоран предложи да отведе Ан и децата в Антверпен, докато опасността отмине. Обещах й да се погрижа за теб, ако се наложи. Това означава и една целувка, макар и не така нежна като нейната. — Тя се наведе към него и докосна с устни челото му. — Дойдох да те отведа вкъщи.

Чарлз се усмихна едва-едва.

— С радост ще си дойда с теб. Но първо трябва да ме оперират. Щом отсекат ръката ми, ще потеглим.

Той затвори очи, тя огледа напрегнатото му лице и кимна доволно. Ръката трябваше да бъде ампутирана, но ако не се появеше инфекция, Чарлз щеше да живее.

— Чуй, Ферис — обърна се тя към ординареца, — тъй като ще прекараме известно време тук, най-добре е да си потърсиш местенце, където да поспиш.

Момъкът потърка лицето си и размаза чернилката от барута.

— Права сте, мадам. В съседното помещение има свободно ъгълче. Събудете ме, щом стане време за тръгване.

След няколко минути пресекващ глас помоли:

— Мадам, бихте ли… бихте ли ми дали малко вода? — Заговорилият беше знаменосецът от съседния сламеник. Главата му беше превързана, рамото също. Изглеждаше ужасно млад.

— Разбира се. — Катрин тръгна да търси стомна вода и чаша и ги намери в кухнята. Момчето прие водата с благодарност. Катрин тъкмо се беше навела над един войник в другия край на стаята, когато чу развеселения глас на Колин:

— Катрин?

Тя вдигна глава и видя мъжа си, застанал в рамката на вратата. Мръсен и изтощен, но непокътнат.

— Толкова се радвам да те видя! — Тя се изправи и отиде при него. — Дойдох да откарам Чарлз в Брюксел.

— Много добре. Наминах да видя как е. — Колин я прегърна и я привлече към себе си с жест, който издаваше привързаност и безкрайна умора. — Боже, каква битка беше! Всички оцелели са адски горди, че са присъствали на решителното сражение, но едва не изпуснахме победата. — Той притисна брадичка в косата й, после бързо я пусна.

— Ти беше прав, като твърдеше, че имаш магичен имунитет срещу куршумите — отвърна, тя. — Ферис ми каза, че си спасил живота на Чарлз.

— Честта се пада на Майкъл Кениън, който настоя да взема коня му. Късно следобед се състоя най-голямото кавалерийско нападение, в което съм участвал досега. Великолепна, битка, великолепна. — Очите му светнаха въодушевено. — Разбихме французите и ги обърнахме в бягство, но навлязохме твърде навътре в тяхната територия и трябваше да се оттеглим. Кавалерията им тръгна да ни преследва. Земята беше дяволски разкаляна и ако бях яздил Уно или Дуо, щяха да ме настигнат.

Колин направи гримаса и зарови пръсти в разбърканата си коса.

— Точно това се случи с Понсънби, командира на бригадата. И той като мен не пожела да рискува най-добрия си кон и яздеше второкласен жребец. При отстъплението животното се подхлъзна и падна, Понсънби бе настигнат от уланите и безмилостно убит. Не бях застигнат от същата съдба само защото конят на Кениън има невероятна издръжливост. Спаси и Чарлз, и мен.

— Много се радвам, че Майкъл настоя да го вземеш. — Катрин се поколеба и попита: — Знаеш ли дали е оцелял?

— Нямам представа. — Колин сви вежди. — Ти си дошла с Цезар, нали? Много добре. Аз ще го взема, а ти ще се върнеш с Тор в града. Прусаците почти не взеха участие в сражението и сега преследват французите. Мисля обаче, че и ние ще тръгнем след тях още утре. Ще ми трябва свеж кон.

Катрин му каза къде да намери Цезар и попита:

— Какво ще стане оттук нататък?

Мъжът й вдигна рамене.

— Ако Наполеон успее да формира нова армия, може да има още една битка.

— Дано не успее — прошепна тя и хвърли страхлив поглед към ранените наоколо.

— Надявам се, че няма да се стигне дотам. Вероятно ще се видим отново едва в Париж. Бъди внимателна. — Колин я целуна бегло по бузата и излезе.

След няколко минути санитарите дойдоха да отнесат Чарлз при доктор Хюм. Катрин го придружи. Изтощеният хирург изобщо не се изненада от появата й. Прегледа ранения и заключи:

— Имате късмет, капитане. Ще ви оставя лакътя. Искате ли парче дърво да го захапете?

Чарлз затвори очи. Кожата на скулите му се опъна.

— Не е нужно.

Катрин застана до него и стисна дясната му ръка. Пръстите му се вкопчиха в нейните и на челото му изби пот. Когато Хюм отсече ранената ръка, от гърлото му не се изтръгна нито звук. Слава богу, Хюм беше надарен хирург, работеше бързо и операцията свърши само след няколко минути.