Щом стигнаха до къщата, тя скочи и го прегледа за признаци на живот. Ръката му беше посиняла и влажна, пулсът и дишането едва се усещаха, но беше още жив.

Отпочиналата Елспет изскочи от къщата и прегърна Уил Ферис.

— Как е капитан Моубри?

— Добре е — отговори Катрин. — Мъжете ще го отнесат в стаята му и ще получи втора доза лауданум. Нали ще поседите при него, Елспет?

— Аз също мога да остана с капитана, мадам — обади се Уил Ферис.

— Първо трябва да се наспите — отговори строго Катрин. — Вчера се бихте и не сте си починали нито минута.

Той започна да протестира, но Елспет му хвърли укорителен поглед.

— Хайде в леглото, Уил, или ще получиш един тиган по дебелата глава, за да те приспи.

Ферис се усмихна. Очите му се затваряха. Двамата с Евърет положиха Чарлз върху носилката и Катрин каза на момичето:

— Полковник Кениън е в много тежко състояние. Тук ли е Иън Кинлок?

— Да, но спи. Върна се малко след като вие тръгнахте.

— Моля, събудете го и го помолете веднага да дойде в стаята на полковника.

Елспет кимна и се втурна към къщата. След като Уил и Евърет настаниха и Майкъл в леглото, Катрин ги прати да почиват и започна да разсъблича ранения. Първо свали разкъсания мундир, после залепналата от кръв риза. Явно Майкъл не беше намерил време да се преоблече след бала, защото още носеше парадната си униформа. Онази вечер изглеждаше толкова внушителен. Толкова жив…

Когато измъкна парчетата плат изпод него, той изстена едва чуто. Катрин изплака и помилва бузата му.

— Чувате ли ме, Майкъл? — Ресниците му затрепкаха, но той не се събуди. Опитвайки се да придаде увереност на гласа си, тя продължи: — Всичко ще бъде добре, скъпи. Иън ще се погрижи за вас, а той е най-добрият хирург, когото познавам.

След това посвети вниманието си на изтерзаното му тяло. Гърдите му бяха голи, покрити само с окървавена превръзка. Торсът беше осеян с драскотини и синини. Върху отдавна зараснали белези имаше нови рани, а там, където куршумът от мускета беше забил калейдоскопа в мускулите на корема, се виждаше огромна пурпурна синина.

Катрин се беше грижила за много мъже, но никога не беше изпитвала такава нежност. Тя помилва ключицата на Майкъл с връхчетата на пръстите си и си каза, че е престъпление да се злоупотреби така с едно красиво, здраво тяло. За пореден път прокле Наполеон Бонапарт и ненаситното му честолюбие.

Но сега не беше време да се отдава на чувства. Катрин разтърси енергично глава и започна да почиства раните — дълга, мъчителна работа. Тъкмо когато обработваше дупката в рамото, в стаята влезе хирургът.

Иън приличаше на сбръчкан, небръснат просяк, но сините му очи бяха напълно будни.

— Спешен случай?

— Полковник Кениън е най-добрият ми приятел — отговори Катрин. — Беше на квартира тук. Снощи го намерихме на бойното поле.

Иън се наведе над леглото и прегледа ранения.

— Защо не е бил превързан още във Ватерло?

— Отнесохме го в лазарета, но доктор Хюм каза, че е… безсмислено. — Думите му бяха отекнали в сърцето й като погребална камбана. — Реших да го докарам тук с надеждата, че вие ще направите нещо.

— Хюм е имал всички основания да каже, че е безнадеждно — този човек е повече мъртъв, отколкото жив. Но щом ви е приятел… — Иън довърши прегледа. — Май съм го лекувал някъде на полуострова — разпознавам някои рани. Картеч, мръсна работа. Изненадвам се, че е оживял. Донесете ми инструментите. Снощи ги почистих и ги оставих да съхнат в кухнята.

Кинлок беше известен с педантичната си чистота и това често му навличаше подигравките на другите хирурзи. Той не се сърдеше, само обясняваше, че шотландската му майка била непоправима чистница. Може би защото беше домакиня, Катрин споделяше напълно стремежа му да си служи само с чисти инструменти. Беше сигурна, че именно чистотата е една от причините пациентите на Иън да се възстановяват така добре.

Когато Катрин донесе инструментите от кухнята, Иън беше съблякъл пациента си и почистваше раните. Комбинацията от сила и сръчност е решаваща за добрия хирург, а Иън има предостатъчно и от двете, каза си Катрин и застана до него, за да му подава инструментите и да взема употребените. Процедурата беше дълга и мъчителна и тя отново благодари на небето, че Майкъл беше в безсъзнание.

Когато Иън затърси куршума в бедрото, Майкъл нададе дрезгав вик и направи слаб опит да се отдръпне. Катрин го хвана за коляното и хълбока, за да не мърда. Голотата му я накара да се изчерви и отмести поглед. Колкото и да се стараеше, не можеше да го възприеме като обикновен пациент.

— Добър знак ли е тази реакция?

— Може би — отговори неопределено хирургът. Най-после пинцетата обхвана оловното топче. Той го изтегли навън с голяма предпазливост и го пусна в легенчето, което му поднесе Катрин. Взе втора пинцета и започна да вади от зеещата рана парченца плат и кал. — Приятелят ви е имал невероятен късмет. Куршумът е минал покрай големите кръвоносни съдове и е улучил бедрената кост, без да причини големи вреди. Само половин сантиметър по-нагоре, и щеше да умре на бойното поле.

При толкова късмет Майкъл не можеше да умре. Ала лицето му беше плашещо неподвижно, загубило и последната следа от хумор и жива интелигентност. Остана само строга маска. Очите я заболяха от неизплакани сълзи.

Иън превърза раните и натрупа одеяла върху студеното тяло. Боейки се от отговора, Катрин прошепна:

— Какви са шансовете?

— Дяволски лоши — отговори откровено Иън. — Раните не са смъртоносни, макар че половината френска армия го е използвала като жива мишена. Лошото е, че е загубил твърде много кръв. — Той поклати глава. — Не съм имал нито един случай на възстановяване след такава кръвозагуба.

Катрин притисна ръка към устата си. Не искаше да плаче. Не искаше. Иън й беше казал нещо, което тя вече знаеше. Не раните щяха да убият Майкъл, не и инфекцията, а проклетата загуба на кръв. Тя се вгледа в безжизненото тяло и се опита да си припомни какво беше чела и слушала за новите медицински теории.

Кинлок се зае да почиства инструментите си. Катрин се обърна към него и попита с внезапно оживление:

— Иън, помните ли, че веднъж ми разказахте как може да се прелива кръв от едно лице на друго?

— Правилно, виждал съм да преливат и от животни на хора, но само като експеримент. Много е рисковано.

— Казахте, че действието било незабавно и много силно.

— Не съм съвсем сигурен — отговори спокойно той. — Може би пациентите и без това са щели да оживеят.

— А онези, които са починали, и без това са щели да умрат — довърши нервно тя и зарови пръсти в косата си. — Дали кръвопреливането ще помогне на Майкъл?

— Велики боже! — прошепна ужасено Иън. — Да не искате да го убиете?

— Какви са шансовете му, ако не направя нищо?

Иън въздъхна и погледна бледото лице на пациента си.

— Почти нулеви.

— Ако му прелеем кръв, ще влеем в тялото му нов живот, така ли е?

— Възможно е — призна неохотно той.

— Тогава ще го направим. Нали знаете как става?

— Присъствал съм на кръвопреливане, но тогава беше много по-различно. — Иън я погледна мрачно. — А и пациентът умря.

— Чувала съм, че други са оживели. Моля ви, Иън — пошепна настойчиво Катрин. — Дайте шанс на Майкъл.

— Хипократовата клетва задължава лекаря да не нанася вреди — възпротиви се той. — Пък и откъде ще намерим кръводарител? Повечето мъже са готови по-скоро да се опълчат срещу Наполеоновата кавалерия, отколкото да легнат под ножа на хирурга.

— Аз ще му дам кръв.

— Не мога да го допусна, Катрин! — извика сърдито хирургът. Раздразнена от умората и страха, тя избухна:

— Омръзна ми мъжете да ми повторят като папагали: «О, Катрин, не можеш да направиш това!» Аз съм здрава и силна и спокойно мога да се лиша от малко кръв.

— За първи път ви виждам да губите самообладание. — Иън се усмихна възхитено. — Знам, че сте силна, и не виждам причина да не ви пусна малко кръв. За вас практически не съществува опасност.

— Нали ще направите преливането?

— Той е як мъж, иначе не би живял толкова дълго. — Иън вдигна китката на Майкъл, потърси пулса и почака със смръщено чело. След дълга пауза заяви решително: — Щом сме казали А, ще кажем и Б. Ще опитаме. Надявам се преливането да му даде силата, от която се нуждае.

Катрин приседна на леглото, защото от облекчение й се зави свят.

— От какво имате нужда?

— Намерете ми две съвсем чисти пера, едното малко по-голямо от другото, и помощник. Вие няма да бъдете в състояние да помагате.

Катрин отиде да повика Елспет и прати при Чарлз готвачката. Шотландката беше неоценима помощница. Нейното момиче щеше да изпадне в истерия, ако го бе помолила да участва в кръвопреливане.

Кинлок се приготви бързо. Наостри гъшите пера и ги прободе с тел, за да се увери, че са чисти. После пъхна големия край на едното в отвора на другото и залепи мястото с пластир.

Когато свърши, той се обърна към Катрин:

— Легнете до полковника и гледайте настрана. Разрезът се прави в лакътя.

Катрин извади голата ръка на Майкъл изпод одеялото и нави десния си ръкав. После легна върху одеялото, треперейки от нервност. Беше твърде интимно да сподели леглото с Майкъл, макар че обстоятелствата бяха изключителни. Иън подложи под ръцете им кърпи, за да попиват кръвта, и нагласи лактите им близо един до друг.

Катрин опита да се отпусне, но усещането за близостта на мъжкото тяло беше твърде силно. Животът му беше само една мъничка искрица и всяко духване можеше да я угаси. Въпреки всичко той бе останал жив и тя се вкопчи като удавница в този факт.

— Процесът е съвсем прост — обясни Иън и посегна към ланцета. — Ще освободя една вена на ръката му и една артерия на вашата и ще я стегна, за да контролирам потока на кръвта. После ще вкарам едното перо във вената на полковника, ще го залепя и ще направя същото с вашата артерия. След това ще махна превръзката и кръвта ще потече.