Катрин се усмихна несигурно.

— Звучи наистина просто.

— И в известна степен е точно така. Най-трудното е да намеря достатъчно силна вена, за да пъхна перото в нея. Затворете очи, Катрин. Не искам да гледате.

Катрин се подчини и проследи случващото се само по шумовете. Недоволното мърморене на Иън й показа, че му беше трудно да намери вена и да пъхне перото в отвора. Успехът дойде, когато заповяда сърдито:

— Дръжте по-здраво перото, мис Маклеод. — Катрин усети леката милувка на ръката му по рамото си и чу глас: — Готова ли сте, скъпа? Имате още време да промените мнението си.

Ако Майкъл умре, никога няма да си го простя, помисли си тя и кимна решително.

— Режете.

Острият ланцет се вряза в свивката на лакътя и Катрин изпита силна болка. Когато Иън превърза артерията на две места с восъчен конец, тя прехапа устни, за да не заскимти. Когато усети металически вкус в устата си, помисли малко истерично, че не е редно да хаби кръв, която можеше да помогне на Майкъл.

Ланцетът продължи в дълбочина. Иън изруга, Елспет изписка задавено. Катрин отвори очи и видя как от ръката й пръсна кръв. Елспет се олюля и лицето й побледня.

— По дяволите момиче! — изрева Иън. — Не ви позволявам да припадате! Нали сте шотландка! Длъжна сте да издържите. — Той спря много бързо кръвта и продължи малко по-меко: — Затворете очи и дишайте дълбоко.

Елспет се подчини и тежко пое въздух. Цветът се върна на лицето й.

— Съжалявам, сър.

Когато кризата отмина, той заговори успокояващо:

— Много добре се справяте. Виждал съм грамадни мъже да падат като отсечени дървета след един-единствен разрез. Не гледайте раната. Трябва само да държите перото в ръката на Кениън.

— Ще го направя, сър — обеща Елспет.

Катрин се почувства слаба и също затвори очи. Не искаше да види как краят на перото ще проникне в артерията й. Добре, че беше легнала. След като закрепи перото, Иън освободи превръзките и изръмжа доволно. Ръцете му притиснаха здраво примитивния уред.

Катрин отвори очи и видя как прозрачното перо се оцвети в тъмночервено. Кръвта й течеше към Майкъл. Сега, когато беше вече твърде късно, тя се запита как се бе одързостила да стори нещо, което можеше да го убие. Тя нямаше право да се намесва в божиите дела — но какво друго можеше да стори? Опитът я беше научил да разпознава смъртта и да прави всичко за спасението на умиращите.

Много скоро любопитството надви гаденето и Елспет попита:

— Откъде знаете колко кръв се предава от единия на другия, доктор Кинлок?

— Нямам представа. Не знам и от колко кръв може да се лиши дарителят — отговори откровено хирургът. — Как се чувствате, Катрин?

Тя облиза пресъхналите си устни.

— Добре.

— Ако ви се замае главата или ви се пригади, веднага ми кажете.

Тялото й бавно изстиваше. Катрин се вслуша в биенето на сърцето си и осъзна, че в момента то изпомпваше кръвта й във вените на Майкъл. Не само кръвта, но и любовта й. Живей, Майкъл, живей.

— Катрин? — Гласът на Иън дойде някъде много отдалеч.

— Добре съм. — Трябваше да мине много време, докато Майкъл преодолее загубата на кръв. — Продължавайте.

Ръката й се вцепени, тялото се скова. Тя отвори очи и видя как Иън смръщи чело и попита превръзката, сякаш се готвеше да прекрати преливането.

Катрин събра сили и гласът й прозвуча спокойно:

— Не прекъсвайте твърде рано, Иън. Няма смисъл, ако не получи достатъчно кръв.

Лекарят кимна успокоено.

Мислите й се разпиляха. Припомни си как бе видяла Майкъл за първи път. Изглеждаше много красив, но по света имаше още много красиви мъже. Кога беше станал за нея нещо съвсем особено, кога беше започнала да цени живота му по-високо от собствения си? Вече не можеше да си спомни.

— Как се чувствате, Катрин?

Тя се опита да отговори, но не можа. Студените й устни не се раздвижиха.

Иън изруга, разлепи превръзката и прекрати преливането. Докато зашиваше ръката й, той мърмореше недоволно по адрес на дебелоглавите жени, които нямат достатъчно ум в главите си, за да знаят кога да спрат. Катрин много искаше да се засмее, но напрежението беше твърде голямо.

— Мис Маклеод, веднага донесете кана чай — заповяда лекарят. — Нека да е топъл, но не горещ, и с много захар.

Катрин чу тих шум от стъпки, после затварянето на вратата. Усети до себе си движение и потрепери — беше Майкъл. Навлажни устни и прошепна:

— По-добре ли е той?

Иън спря да я превързва и сложи ръка върху нейната. Катрин едва не извика. Върху студената й плът мъжката ръка беше направо гореща.

— Пулсът се усили, дишането е по-равномерно и дълбоко, на лицето му се появи нещо като цвят.

— Дали… ще оживее?

— Не знам, но шансовете са по-добри. — Иън стисна ръката й. — Ако оживее, Кениън ще трябва да благодари само на вас. Надявам се, че си струваше да рискувате.

— Той го заслужава — отговори просто Катрин и се усмихна. — А вие признайте, че се радвате на възможността да изпробвате един нов метод.

— Признавам, че беше интересно — отговори развеселено лекарят. — И чакам с нетърпение резултата.

Катрин затвори очи. Беше направила, каквото можеше. Останалото беше в божиите ръце.



Когато се събуди, беше тъмно. Вдигна ръката си и усети пронизваща болка в свивката на лакътя. Изведнъж си спомни какво беше направила и потрепери. След кръвопреливането беше много близо до припадък. Иън наля в устата й няколко чаши топъл, силно подсладен чай и я отнесе в леглото. След като й заповяда да почива поне до следващия ден, той я остави под грижите на Елспет и се върна в лазарета.

Катрин се изправи предпазливо и стъпи на пода. Трябваше да бъде много внимателна, за да може да върви. Стана, наметна халата си, защото й беше студено, и излезе в коридора.

Стаята на Ан и Чарлз беше срещу нейната и тя се запъти първо натам. Ферис беше примъкнал до леглото тясна кушетка и спеше дълбоко. Чарлз дишаше спокойно, цветът на лицето му беше добър. Като видя отрязаната ръка, Катрин изпита болка, но знаеше, че тази загуба няма да разруши живота му. Чарлз щеше да се справи. На сутринта трябваше да попита Елспет дали са изпратили писмо на Ан, която сигурно беше обезумяла от тревога.

След това Катрин се запъти към другия край на къщата, като се подпираше на стената. Стаята на Майкъл беше осветена от лампата, макар че при него нямаше никой. Може би Елспет бе помислила, че не може да стори нищо за тежкоранения, или просто умората я бе надвила. Момичето беше работило без почивка дни наред.

Майкъл се мяташе неспокойно и дишаше тежко. Катрин се уплаши. Прекоси стаята и сложи ръка на челото му. Кожата беше гореща и потна. Тя бе предполагала, че температурата ще се повиши, но въпреки това се уплаши.

Майкъл отвори очи, но явно не я позна. С надеждата да го събуди тя повика тихо:

— Майкъл? Полковник Кениън?

Той се раздвижи трескаво, опита да се изправи.

— Идвам — прошепна дрезгаво той. — Спокойно, ей сега. Съвсем спокойно…

Той се претърколи настрана и едва не падна от леглото. Катрин се уплаши още повече, защото раните можеха да се разтворят, хвана го за раменете и го притисна във възглавниците.

— Не, Майкъл, трябва да спите — прошепна настойчиво тя. — Тук сте на сигурно място. Ще оздравеете и ще бъдете като нов.

Макар че беше твърде слаб, за да се освободи, той продължи да размахва безцелно ръце и крака. Ядосана от слабостта си, Катрин седна на леглото и го привлече в прегръдката си, положи главата му върху гърдите си. Това го успокои, но не достатъчно. Тя си спомни как бе утешавала Ейми, когато имаше температура, и го залюля като бебе. Навлажни устни и запя приспивна песен.

— Спи, детенце, спи…

Милвайки главата му, тя изпя всички люлчини песни, които знаеше. Дишането му се успокои, но всеки път, когато тя спираше, ръцете и краката му отново се раздвижваха. Катрин си припомни песните от детството си, а накрая му изпя и няколко любовни, макар че бузите й пламтяха от срам.

Стигна и до баладите, които беше научила на полуострова от ирландските войници. Най-любима й беше «Младият певец». Без за мисли, тя изпя първия куплет:

Синът на артиста отиде на война,

намериха го между мъртвите.

Препаса татковия си меч

и окачи на гръб старата си арфа…

Катрин млъкна рязко и се опита да преглътне буцата в гърлото си. Не можеше да понесе представата за жестокостите на войната и затананика друга мелодия без думи.

Пя, докато гласът й прегракна и умората стана толкова силна, че едва отваряше уста. Майкъл постепенно се успокои и потъна в дълбок и според нея естествен сън.

Катрин съзна, че трябва да стане и да си отиде, но й беше трудно да мисли за друго, когато животът на Майкъл висеше на косъм. Освен това нямаше сили да се довлече до стаята си.

Тя въздъхна и се отпусна на възглавниците. Небръснатата му брада приятно гъделичкаше гърдите й през тънката муселинена нощница. Косата му беше влажна, но вече не се потеше и температурата беше почти нормална. Кризата бе отминала.

Майкъл щеше да оздравее и да си отиде. Щеше да й остане удовлетворението, че той е някъде по света, здрав и щастлив, но двамата никога вече нямаше да бъдат толкова близо един до друг като тази нощ.

Тъй като той не можеше да я чуе, Катрин доби смелост и зашепна в косата му:

— Обичам те, Майкъл. Винаги ще те обичам. — После го целуна по челото, както беше сторила с Чарлз. Никой не би нарекъл тази целувка неморална.

Напълно изтощена, Катрин потъна в дълбок сън.


14