— И защо решихте да разкриете истината?

— Всеки мъж има право да знае кой е баща му. — Херцогът отново изкриви уста. — Тъй като Бенфийлд ще бъде глава на семейството, той също трябва да знае истината. Може би най-после ще се потруди да създаде наследник. Той е с меко сърце и сигурно щеше да те признае за член на семейството, ако не бях казал истината.

— Не се тревожете — отвърна Майкъл, неспособен да скрие горчивината си. — Никога не съм имал истински брат.

— И ти си като Родерик — изхърка херцогът. Лицето му пламтеше от гняв. — Същите проклети зелени очи. Умен, силен, нагъл, във всичко по-добър от собствения ми син. — Той се направи, че не е чул задавения вик на Бенфийлд, и заключи: — Трябваше да те пратя в изгнание на Западноиндийските острови, както направих с Родерик.

Майкъл неволно вдигна ръка да го удари. Този човек го беше измъчвал през целия си живот и дори накрая не искаше да се примири. Но каква полза? Херцогът умираше и омразата, която беше подхранвал с години, го наказваше. Най-добре беше да се държи на разстояние.

— Благодарен съм ви, че най-после бяхте честен с мен, сър. Желая ви спокойна смърт. Сбогом.

Костеливите пръсти на херцога се вкопчиха в одеялото.

— Презирах факта на съществуването ти… но те уважавах. Ти беше великолепен офицер, освен това създаде цяло състояние от мизерния дял на младия син. Исках наследник като теб. — Той хвърли презрителен поглед към Бенфийлд и отново впи поглед в Майкъл. — Исках още един син, а се роди ти!

— Ако ме искахте, щях да бъда ваш син и да ви обичам — отговори през стиснати зъби Майкъл и тъй като усещаше, че ще рухне, закрачи към вратата.

Бенфийлд му препречи пътя и го улови за ръката.

— Майкъл, почакай!

— Не. Херцогът каза всичко, което имаше да каже. — Майкъл изтръгна ръката си. — Не се бой, никога няма да престъпя прага ти. Желая ти много радост с наследството.

Бенфийлд отвори уста да каже още нещо, но леденият поглед на Майкъл не му позволи да го стори.

Майкъл отвори вратата към дневната. Клаудия и останалите зяпнаха любопитно, опитвайки се да разберат какво се е случило. Без да поглежда настрани, той прекоси стаята и излезе в коридора. Слезе по стълбището, като се държеше здраво за парапета, за да не падне. Мина покрай иконома и пое дълбоко хладния вечерен въздух. Задушаващата горещина в дробовете му намаля.

Значи беше незаконороден. Това обясняваше всичко: явната омраза на херцога, начина, по който майка му го милваше и глезеше, когато беше в настроение. Клаудия и Бенфийлд усещаха отвращението на херцога и също се отнасяха с пренебрежение към брат си. Те трябваше да бъдат семейство, а станаха врагове.

Майкъл не познаваше Родерик. Той беше починал в Западна Индия, когато синът му беше още дете. Имаше само смътни спомени за старата бавачка на Кениънови, която му разказваше, че приличал досущ на бедния си мил чичо. Старицата явно е знаела нещо, каза си с неволна усмивка Майкъл.

Вместо да се върне в дома на Люсиен, той тръгна в обратна посока. След като първият шок премина, новината за произхода му прозвуча странно освобождаващо. Станалото не беше по негова вина. Той не беше извършил нищо лошо, за да заслужи немилостивата критика и бруталното отношение на баща си — не, на херцога. Когато го изпратиха в Итън, вместо в Хароу, традиционното училище на Кениънови, не е било заради личния му провал.

Всичките му опити да бъде най-добрият, да се покаже достоен, бяха предварително осъдени на провал, защото нищо не можеше да накара херцога да го приеме. Ала старанията не бяха напразни. Те оформиха характера му, направиха го такъв, какъвто беше сега Тъй като се чувстваше аутсайдер, той разви симпатия към други аутсайдери, необичайна за сина на херцог. Така си спечели приятели като Никълъс, Кенет и други, които обогатиха живота му.

Макар и неприятни, новините не бяха от значение. Той беше същият човек, с всичките си грешки и предимства. Ако кажеше истината на приятелите си, те нямаше да се развълнуват особено. Те му помогнаха, когато беше млад, и сега нямаше да го изоставят. Инвестициите в минното дело му донесоха цяло богатство и му помогнаха да докаже, че не се нуждае от помощта на херцога. Той беше постигнал много и не го беше грижа, че няма да наследи част от богатството на Кениън.

Той се опита да разтълкува миналото от гледна точка на онова, което беше научил днес. Не беше загубил семейството си, защото никога не беше имал такова. Освен това вече не мразеше херцога. Ако беше добър човек, той щеше да се отнася търпимо към извънбрачното дете на жена си, но херцогът не беше добър човек. Той беше жесток, не обичаше никого, дори собствения си син. Майкъл си спомни колко презрително се изказа херцогът за Бенфийлд и потръпна. Стивън беше горд и държеше много на титлата, която щеше да наследи. Сега сигурно се радваше, че се е отърват от така наречения си брат, който го засенчваше.

След като си възвърна душевния мир, Майкъл се върна в Стратмор Хаус. Радваше се, че е научил истината и вече няма да живее в незнание. Въпреки това се чувстваше изтощен почти като по време на дългото си възстановяване след Ватерло. Отново благодари на небето за Никълъс и Клер, които го приеха в дома си и се грижиха за него като за брат. С такива приятели не му трябваше семейство.

Спокойствието му не трая дълго. Един прислужник го посрещна в антрето и му подаде картичка.

— Една дама ви чака, милорд.



Когато вратата на салона се отвори и Катрин чу познатите стъпки, сърцето й заби като безумно. Тя си наложи сериозната маска на Света Катерина и се извърна бавно от прозореца.

Когато го видя в парка, Майкъл изглеждаше по-млад и безгрижен. Днес обаче установи, че бръчиците около очите му са станали по-дълбоки, а в очите му се таи напрежение. Ала гласът му беше все така сърдечен.

— Катрин!

— Много съжалявам, ако се явявам ненавреме, лорд Майкъл — проговори несигурно тя.

Той спря за миг, за да се овладее, и прекоси салона.

— Откога сте толкова официална, Катрин? — Гласът му не издаваше дори частица от бурните чувства, които го вълнуваха. — Много съм щастлив да ви видя отново. Красива сте както винаги.

Той взе ръцете й и в продължение на един дълъг миг беше готов да стори нещо непростимо. Мигът отлетя, той се наведе и я целуна леко по бузата. Целувка на приятел. След това пусна ръцете й и отстъпи назад.

— Как е Ейми? — Стисна зъби и добави: — А Колин?

— Ейми се чувства чудесно — отговори с усмивка Катрин. — Сигурно няма да я познаете. За последната година е пораснала поне с осем сантиметра. Колин… — тя се поколеба — не се е върнал от Франция.

Тонът й беше неутрален, както винаги, когато говореше за мъжа си. Майкъл отново се възхити на спокойното й достойнство.

— Май забравих добрите си маниери — промълви той. — Моля, седнете. Ще позвъня за чай.

Тя втренчи поглед в скръстените си ръце. Профилът й имаше сладката яснота на светица от ренесанса.

— Мисля, че трябва да говоря направо. Имам нужда от помощ и тя е… необикновена. Сигурно… сигурно ще ме изхвърлите, като чуете какво искам от вас.

— Никога — отговори спокойно Майкъл. — Аз ви дължа живота си, Катрин. Можете да искате всичко от мен.

— Оказвате ми по-голяма чест, отколкото заслужавам. — Тя вдигна глава и учудващите аквамаринови очи заблестяха в рамката на гъстите мигли. — Боя се, че… имам нужда от съпруг. Заместник на Колин. Поне за известно време.


19

Майкъл погледна втренчено Катрин и се запита дали е чул правилно. Това не можеше да бъде вярно. Сигурно беше паднал от коня на главата си и целият този ден беше трескав кошмар.

— Какво казахте?

— Извинете, но съм много объркана. — Тя седна и пое дълбоко дъх. — Идвам направо от една адвокатска кантора, където узнах, че съм единствената внучка на лерд Пенроуз от остров Скоул. Дядо желае аз и съпругът ми да го посетим, за да види струва ли си да ни даде наследството. Според мистър Харуел лердът е много болен и трябва да заминем през следващите дни. Ще минат седмици, докато уведомя Колин и той се върне от Франция. Дотогава дядо ми може да си отиде и няма да получа наследството.

— От Лондон до Скоул са два или три дни път.

Катрин се усмихна безрадостно.

— Не мога да тръгна сама. Не съм достатъчно добра за лерда. Мистър Харуел каза, че той държи да види и съпруга ми. — Тя отмести поглед. — Тъй като Колин няма да пристигне навреме, бихте ли… бихте ли го заместили за няколко дни? Това означава да дойдете с мен в Скоул и да се представите за мой съпруг.

Това беше не по-малко шокиращо от разкритието на херцога.

— Шегувате се.

— Боя се, че не. — Тя прехапа устни. — Знам, че молбата ми е безсрамна, но не намирам по-добро решение.

В този момент Майкъл се убеди окончателно, че на небето има бог с много странно чувство за хумор. Майкъл отговори предпазливо:

— С други думи, вие искате да участвам в един цирк, за да измамим дядо ви.

— Звучи отвратително, нали? Мразя дори самата мисъл да участвам в измама, но ще бъда съвсем откровена и ще ви кажа, че наследството идва в много подходящ момент. — Тя изкриви уста. — Ще ви кажа и още нещо: дядо ще одобри вас много повече от Колин. Изрично ми беше казано, че лердът държи да остави Скоул в добри ръце.

А Колин Мелбърн не беше достатъчно надежден. Майкъл си припомни какво беше чувал за финансовите му проблеми в Брюксел и разбра, че получаването на това наследство е жизнено важно за нея.

— Измамата няма да навреди никому — продължи Катрин. — Убедена съм, че една жена може да се справи с управлението на острова не по-зле от мъж, а аз ще науча всичко, което е необходимо.