Тя сведе поглед и облекчението отстъпи място на неловкост. Как щяха да споделят една стая и едно легло? Най-добре да заговори направо.

— Странно е — заговори сериозно тя. — Израснах в армията. Цял живот съм била заобиколена от мъже и съм омъжена повече от десет години. Въпреки това се чувствам ужасно смутена.

Майкъл изкриви уста.

— Обстоятелствата не могат да се нарекат нормални. Би било изненадващо, ако не се чувствахме неловко. Ще спя на пода. Ще заключваме вратата, за да попречим на слугините да открият тайната ни. Ще се справим.

— Не искам да ти е неудобно. — Катрин хвърли нервен поглед към огромното легло. — Там има достатъчно място за двама.

— В леглото ще се чувствам много по-неудобно. — Той я погледна втренчено. — Намеренията ми са почтени, но аз съм само един обикновен мъж, Катрин.

Тя потрепери. Не искаше той да я желае. Ситуацията и без това беше достатъчно сложна.

— Значи на пода. — За да увеличи емоционалното разстояние, тя продължи: — Не искам да бъда любопитна, но не мога да се сдържа. Ан Моубри ми каза, че вестниците намеквали за скорошния ти годеж. Постигна ли успех в търсенето на съпруга?

Тя се поколеба дали да спомене момичето в парка, но той беше твърде много джентълмен, за да говори за една жена зад гърба й.

— Изненадан съм, че Ан чете подобни глупости.

Катрин се усмихна и отговори с неговите думи:

— Тя е само една обикновена жена. Впрочем, аз също. Жените винаги се интересуват от женитби. Знам, че е неприятно чужди хора да се месят в личните ти дела, но такива са вестниците.

— Права си. — Майкъл огледа спалнята. — Е, поне ваната в ъгъла е закрита с параван. Това ни дава малко лична сфера за къпане и обличане. А и мисля, че няма да останем дълго тук. Ако продължаваме да се държим по този начин, лердът непременно ще ни изхвърли.

Катрин избухна в смях.

— Това би опростило нещата, но не вярвам да го направи. Изглежда му харесва да го предизвикват.

— Права си. — Майкъл изглеждаше напълно овладян. — Макар че е болен, дядо ти съвсем не е толкова близо до смъртта, както намекна адвокатът. Но това не може да продължи вечно, нали разбираш? Ако станеш наследница и доведеш Колин на острова, трябва да ти хрумне някоя много добра лъжа.

Не беше чак толкова сложно. Щеше да каже истината — че Колин внезапно е загинал. Опасността беше другаде.

— Може би няма да се наложи да лъжа. Дядо ми може да предпочете непознатия братовчед. Кой ли е този мистериозен Клайв? Мистър Харуел не каза нищо лошо, но останах с впечатлението, че съвсем не е въодушевен от тази перспектива.

На вратата се почука. Влязоха две момичета с ведра гореща вода.

— Ще се кача на зъберите да взема малко чист въздух — каза спокойно Майкъл. — Ще се върна след половин час, за да имам достатъчно време да се изкъпя преди вечеря.

Катрин кимна, скривайки облекчението си. При мисълта да остане гола в едно помещение с Майкъл кръвта й закипя, макар че щеше да бъде зад сигурната защита на паравана.

Сигурна ли? Не можеше да има сигурност, докато тази лъжа не приключи.



Мисис Трегарон беше напълно права за гледката от зъберите. Вече беше тъмно, но Майкъл гледаше запленен. Виждаха се разпръснати светлинки, повечето в близкото село. Замъкът беше построен на най-високата точка на острова и той виждаше смълчаните поля, а зад тях безкрайното, потопено в лунна светлина море. Вълните се разбиваха в брега с глух шум. Ревът на океана се чуваше от всяко местенце на острова.

Въздухът беше приятно хладен и отне част от напрежението му. Той въздъхна и се опря на каменната стена. Обща спалня. Прекрасно. Само това му липсваше.

Макар Катрин да вярваше, че дядо й е склонен да направи братовчед й наследник, Майкъл беше на друго мнение. Нито един мъж не можеше да се мери с нейната сърдечност и интелигентност и лердът беше омекнал много скоро. Тя щеше да получи наследството, но съпругът й трябваше да бъде много внимателен, за да не направи лерда свой враг. Старецът явно харесваше хората с характер, но истинската опозиция вероятно го гневеше.

Загледан в далечното море, той се опита да не мисли за Катрин, която в момента седеше във ваната. Сапунът се плъзгаше по гладката, бледа кожа. Топлата вода капеше между пълните гърди.

Тялото му се напрегна, фантазията му рисуваше примамливи образи. По дяволите, защо не беше спал с жена толкова отдавна!

В известно отношение обаче не беше важно колко време е минало. Даже ако през пролетта беше преспал с всички куртизанки на Лондон, пак щеше да желае Катрин с болезнена сила.

Когато мина половин час, той слезе в спалнята им. Намери Катрин дълбоко заспала, свита в единия ъгъл на леглото. Беше изкъпана, облечена в синя вечерна рокля, но косата падаше свободно по раменете. Изглеждаше изтощена и той реши да я остави да почива до вечерята.

Във ваната го чакаше гореща вода. Той се окъпа бързо, облече вечерен костюм и отиде да я събуди.

Застана до леглото и се вгледа в лицето й. Нищо не беше в състояние да затъмни красотата й, макар че под очите се бяха вдълбали сенки. Тази жена носеше смело отговорността за семейството си, а това беше повече от изтощително. Колин не й помагаше с нищо.

Погледът му се плъзна надолу. Скромната вечерна рокля не можеше да скрие разкошната фигура. Мекото вдигане и спускане на гърдите го омагьосваше. А нежната извивка на ухото, скрито под тъмната копринена коса…

Той пое дълбоко дъх.

— Катрин, време е за вечеря.

Тя въздъхна и се обърна по гръб, но не се събуди. Майкъл сложи ръка на рамото й и повтори по-високо:

— Катрин, скоро ще поднесат вечерята.

— О! — Тя се усмихна и зарови лице в ръката му. Очите й все още бяха затворени. Устата й се притисна в дланта му и той потръпна.

Желанието заплаши да го надвие. Той дръпна ръката си като опарен. По дяволите, тя беше омъжена жена!

— Събуди се, Катрин! — потрети с необичайна острота той. — Време е за вечеря.

Катрин отвори очи и в очите й блесна уплаха. Майкъл предположи, че е сънувала нещо, и обясни:

— Намираме се на остров Скоул и трябва да вечеряме с ужасния ти дядо.

Очите й се проясниха и тя се надигна.

— Исках да полегна само за няколко минути, но съм заспала веднага.

— Денят беше дълъг. За нещастие още не е свършил.

— Дядо ми сигурно си мисли, че ще му покажем истинските си лица, ако сме достатъчно изтощени. — Тя скочи от леглото и грабна четката за коса. Разреса я бързо и я нави на тила. Скромната прическа подчерта още повече очарователната линия на шията.

На вратата се почука и женски глас повика плахо:

— Сър, мадам, дойдох да ви отведа в салона.

— Готова ли си за следващото действие? — попита спокойно Майкъл.

Катрин вирна брадичка.

— Разбира се.

Той отвори вратата и я изведе в коридора. Действителността беше много по-трудна от очакванията му.



Положила ръка върху лакътя на Майкъл, Катрин вървеше със сведена глава. Беше нервна от мига, в който се събуди и видя лицето му над своето. Беше сънувала, че Майкъл й е съпруг и двамата очакват първото си дете. Сънят премина внезапно в действителност и остави само страдание и съжаление.

Салонът, беше в новата част на къщата. Когато Катрин и Майкъл влязоха, към тях се устремиха пет любопитни двойки очи. Лердът седеше в стол на колелца. Краката му бяха покрити с одеяло. Около него стояха Дейвин Пенроуз и красива блондинка, вероятно съпругата му, и още една възрастна двойка.

Лердът реагира на поздрава с кратко кимване.

— Вече познавате констейбъла. Това е жена му Глинис, а другите двама са местният свещеник и съпругата му. Мистър и мисис Матюс. — Той се изкиска дрезгаво. — Както виждате, компанията на Скоул съвсем не е впечатляваща.

— Какво щастие. Установила съм, че красивата външност не може да замени нито острия ум, нито доброто сърце. — Катрин дари гостите на баща си със сърдечна усмивка и забеляза, че я наблюдаваха с известна предпазливост.

Решена да се държи добре с хората, които може би щяха да й станат съседи и приятели, но и подчинени, тя взе чаша шери и се чукна с всички. Разговорът се оживи. Къде ли беше мистериозният Клайв?

Чашите бяха почти празни, когато вратата отново се отвори.

— Прощавай за закъснението, чичо Торквил — проговори дълбок мъжки глас и Катрин трепна. — Къде е изненадата, която ми обеща?

Космите на тила й настръхнаха. Невъзможно… В очите на лерда блесна злобно задоволство.

— Моментът настъпи, Клайв. Ела да се запознаеш с внучката ми Катрин и със съпруга й, капитан Мелбърн.

Катрин се овладя и се обърна към новодошлия. Гласът наистина й беше познат. Лорд Халдоран, скучаещият, неразгадаем джентълмен, който беше флиртувал с нея през онази трескава пролет в Брюксел, беше неин братовчед.


22

Докато Халдоран прекосяваше помещението, Катрин размишляваше отчаяно. Дали се беше срещал с Майкъл, който често я придружаваше на обществените забавления в Брюксел? Или с Колин? Вече не помнеше. Ако познаваше мъжа й, измамата й веднага щеше да бъде разкрита, а тя вече разбираше достатъчно добре дядо си, за да знае, че това ще го вбеси.

Сърцето й спря, когато в очите на Халдоран се появи странен израз, нещо като шок, при вида на Майкъл. Но той изчезна моментално и тя повярва, че само си е въобразила.

— Радвам се да ви видя отново, мисис Мелбърн — проговори сърдечно Халдоран.

Той се поклони пред нея и подаде ръка на Майкъл.

— Мисля, че съм ви виждал със съпругата ви в Брюксел, но не съм имал честта да ви бъда представен. Името ми е Халдоран.