— Никога не бях виждал подобна сбирка — отбеляза учтиво Майкъл. — Тези оръжия са много различни от онова, което познавам.

Халдоран отвори един шкаф и извади необикновено дълъг пистолет. Помилва го с почти чувствено удоволствие.

— Този пистолет има шест камери и е едно от първите многострелни оръжия. Изработен е преди почти двеста години. Зарежда се трудно, не е никак точен, често стават смъртоносни грешки, но е много интересен.

Майкъл огледа пистолета с професионално внимание, направи няколко критични забележки и го върна на собственика. Халдоран го прибра в шкафа и продължи:

— Имам няколко превъзходни мечове. Познавате ли дамаскинската стомана?

— Доколкото си спомням, тя е многократно кована и набивана, както правят френските пастети — отвърна Майкъл. — Казват, че дамаскинските оръжия са по-остри от всички европейски.

— Правилно. — Халдоран запали една свещ. — Погледнете това.

Той извади от шкафа елегантно извит меч, хвана дръжката с две ръце, замахна и острието разцепи свещта на две равни половини.

Катрин изохка. Свещта бе разрязана толкова гладко, че двете половини останаха заедно. Пламъчето продължи да гори, като едва-едва потрепваше.

— Невероятно. Нямах представа, че може да има толкова остро оръжие.

— Радвам се, че никога не съм заставал срещу французин, въоръжен с такъв меч — добави сухо Майкъл. — Не искам да видя какво ще направи с човешка плът и кости.

— Гледката не е особено приятна. — Халдоран прибра меча в шкафа и извади ново необикновено оръжие. — Виждали ли сте индийски нож за хвърляне, капитане? Дръжката е под такъв ъгъл към острието, че да се получи съвършено равновесие. Казват, че бил смъртоносен в близък бой.

Докато мъжете говореха за екзотичните оръжия, Катрин пристъпи към близкия прозорец. Страстта на Клайв към оръжията беше някак перверзна. Дали щеше де са държи така и ако беше участвал в истинска битка? Обикновено войната разрушаваше романтичните представи за насилието.

Тъй като къщата беше на скала, от галерията се разкриваше зашеметяваща гледка към морето. Дълбоко долу вълните се удряха неотстъпно в скалите. По време на сутрешната обиколка тя беше видяла няколко заоблени заливи, но по-голямата част от брега се състоеше от недостъпни скали. В далечината се виждаше тъмният силует на Бон. Скул и Бон. Череп и кости. Наистина ли щеше да прекара тук остатъка от живота си?

— Какво ти е мнението за нашия благороден констейбъл, Катрин? — попита зад гърба й Халдоран.

Тя се обърна и се облегна на перваза.

— Дейвин? Знае всичко за острова, арендаторите го обичат и уважават. Мисля, че дядо е щастлив да има такъв добър управител.

— Признавам изключителните му способности, но не говорех за това. Не изпита ли по-силни чувства, например роднински?

— Какво се опитваш да ми кажеш? — попита недоволно тя. — Харесвам Дейвин, но почти не го познавам. Защо да изпитвам роднински чувства?

Клайв се усмихна злобно.

— Защото добрият, делови Дейвин е най-близкият ти роднина — единственият ти първи братовчед.

— Мислех, че мама е била единствено дете.

— Правилно. Дейвид е от бащиния ти род. Той е незаконно дете на Харалд и едно момиче от острова.

Катрин го погледна смаяно.

— Нима е внук на лерда? И ако това е вярно, знае ли дядо ми?

— О, разбира се, че знае. Всички на острова знаят. Когато навърши двадесет и една година, Харалд обяви, че ще се ожени за една островна красавица от селската линия на фамилията Пенроуз. Лердът моментално го изпрати да пътешества, но беше вече късно — малката бе забременяла. Все пак тя успя да скрие състоянието си от всички, дори от семейството си, почти до края. Почина от родилна треска, призовавайки любимия си. Детето остана при родителите й и те го отгледаха като свое. — Очите му святкаха развеселено. — Харалд никога не прости на баща си, че го е отдалечил от острова. Когато се върна и узна какво се е случило, пое грижата за Дейвин и му даде подобаващо възпитание. Въпреки това момчето си остана копеле.

Катрин стисна до болка мраморния перваз. Нищо чудно, че Глинис и Алис се бяха почувствали неловко, когато ги разпита за роднините си.

— С други думи, ако беше законен син, Дейвин щеше да бъде следващият лерд на Скоул.

— Да, но лердът никога няма да признае публично, че синът му има копеле. — Халдоран се усмихна неискрено. — Реших, че трябва да знаеш кой е в действителност Дейвин.

Майкъл, който бе изслушал историята мълчаливо, попита:

— Смятате ли, че Дейвин храни лоши чувства към съпругата ми като възможна наследница?

— Сигурно, но е твърде съвестен, за да създава трудности. Ако го оставиш на поста му, ще ти служи като вярно куче. — Халдоран изостави темата, отиде до поставката за пушки и избра една. — Това е американска пушка от Кентъки. Изглежда съвсем обикновена, но е най-точното огнестрелно оръжие, което съм използвал. Погледнете.

Той зареди пушката и отвори близкия прозорец. Стаята се огласи от крясъците на чайките. Лордът присви очи и се прицели. Когато стреля, трясъкът отекна оглушително в галерията. Катрин изохка уплашено, когато една чайка в далечината изпищя жално и падна в морето. Останалите отлетяха с диви крясъци.

— Добър изстрел — отбеляза хладно Майкъл. — Мислех си, че на Скоул е забранено да се стреля по чайки.

— Една повече или по-малко няма значение. — Халдоран се обърна. В погледа му светеше предизвикателство. — Вие сте професионален войник и сигурно сте по-добър стрелец от мен.

— Не съм сигурен. Задачата на офицера е да води, а не лично да убива неприятели.

— Много сте скромен. Хайде, изпробвайте пушката. Скоул спокойно може да се лиши от още една чайка.

Халдоран зареди втори куршум и барут и подаде пушката на госта си.

Майкъл се поколеба, но кимна и пое пушката. Хвърли поглед през прозореца и рече:

— Тъй като не съм от острова, няма да наруша закона. Ще стрелям към храста на издадения скален нос. Ще улуча най-горния клон.

Катрин присви очи. Храстът едва се различаваше.

— Не можеш да стреляш на това разстояние.

Клоните се превиваха от вятъра и това правеше изстрела още по-труден. Халдоран се усмихна надменно.

Майкъл вдигна пушката, прицели се съвсем спокойно и даде изстрел. Всички видяха как горният клон на далечния храст се пречупи и бе отнесен от вятъра в морето.

Лицето на Халдоран се вкамени.

— Добър изстрел — отбеляза кратко той. — Вие сте великолепен стрелец.

— Оръжието е чудесно — отвърна Майкъл и му го подаде.

— Сигурно и във фехтовката сте така добър като в стрелбата? — продължи остро лордът.

Майкъл вдигна рамене.

— Знам как да си служа със сабята, за да се защитавам, но не съм експерт.

Катрин се чувстваше все по-зле. Двамата мъже явно се състезаваха и Халдоран подстрекаваше противника си, а Майкъл се противопоставяше умело. Какво, по дяволите, се опитваше да докаже братовчед й?

— Време е да си вървим — предложи бързо тя. — Много ти благодарим за посрещането, Клайв.

— Не бягай, Катрин. — Халдоран извади от близкия шкаф две еднакви кавалерийски саби. — Искам да видя още един пример за военното изкуство на съпруга ти. — Той хвана едната сабя за острието и я хвърли към Майкъл, който сръчно я улови.

Халдоран вдигна другата сабя в подигравателен поздрав.

— Ан гард, капитане. — Без повече предупреждения той се хвърли напред и нападна.


24

Сърцето на Катрин почти спря да бие, когато Халдоран замахна с шпагата си право към сърцето на Майкъл. Преди да е успяла да изпищи, Майкъл беше парирал удара.

— Луд ли си, Клайв? — извика тя. — Не е редно да се биете с незащитени острия.

— Глупости. — Братовчед й нападна отново и думите му бяха придружени от пронизителен звън на метал. — Това е само спорт. Никой няма да бъде ранен. Прав ли към, капитане?

— Безобидно, като че си играем на шарада — отвърна иронично Майкъл и парира следващия удар. — Кой спортист би могъл да устои?

— Радвам се, че сте съгласен с мен. — Клайв продължи със серия измамни удари, за да изпробва сръчността на противника. — Според мен най-прекрасният спорт е ловът в мочурищата. Правили ли сте го някога?

— Не съм имал тази възможност, но мисля, че има достатъчно други места за добър лов. — Майкъл отбиваше ударите с известна тромавост. — Ловувал съм чудесно в Испания. Много харесвам тамошните хрътки.

— Звучи малко селски, но сигурно е забавно. — Халдоран нападна устремно, остриетата се кръстосаха със звън. Разговорът замря. Чуваше се само пресекливото дишане на противниците, които се дуелираха в средата на галерията. Клайв беше първокласен фехтувач и използваше в своя изгода всяка слабост на противника. Майкъл беше по-бавен, движенията му изглеждаха дори тромави.

Катрин не смееше да се намеси. Макар братовчед й да твърдеше, че това е само спорт, Майкъл можеше да бъде сериозно ранен, даже да стане нещо по-лошо, ако не се защитаваше умело. Мина доста време, докато тя разбра, че той нарочно се държи така. Ударите му изглеждаха неефективни, но шпагата му винаги беше на място, за да го предпази от нападенията на противника. Макар че непрекъснато отстъпваше, никога не се озоваваше притиснат до стената. Това беше представление на съвършено умение. Само човек, който го познаваше добре, можеше да прозре играта му.

Битката свърши, когато Халдоран изведнъж проби защитата на противника си. Катрин изпъшка ужасено, когато острието на шпагата се озова в опасна близост с гърлото на Майкъл. В последната секунда той вдигна шпагата си и отби удара. Острието на Клайв подскочи и се подхлъзна надолу. Улучи китката на Майкъл отстрана и остави яркочервена следа.