Дядото слушаше мълчаливо, втренчил поглед към хоризонта.

— Жалко, че момчето беше толкова упорито — промърмори като на себе си той, когато тя млъкна. — Не беше редно да си отиде и никога да не се върне…

Тъй като вече познаваше лерда, Катрин разбираше защо баща й е бил уверен, че няма да бъде добре дошъл на родния остров. Но трябваше да прояви тактичност.

— Техният свят беше друг, дядо. Искаха да бъдат заедно и да живеят в армията. Добре, е че умряха едновременно. — Гласът й пресекна. — Сигурно… ако единият беше останал жив, нямаше да може да живее без другия.

Тя избърса сълзите си, съзнавайки, че са предизвикани не само от тъгата по изгубените родители, но и от самосъжаление. Толкова искаше да има брак като техния. Вярваше, че може да го има Тези очаквания бяха направили провала още по-мъчителен.

Дядото се покашля.

— Мъжът ти ме изненада. Изглежда толкова… уравновесен.

— Бях много млада, когато се омъжих за Колин. Той също беше млад и искаше да живее, да живее. Прекара бурни периоди, но винаги изпълняваше задълженията си към семейството и към войниците си. — Това беше истина. Катрин въздъхна и продължи все така откровено: — Ако наследя Скоул, ще се закълна, че Колин няма да донесе нещастие на острова и страдания на жителите му.

— Дейвин каза, че капитанът направил някои много разумни забележки за обработването на земята и какви промени биха били подходящи.

— Той има впечатляващо обширни знания. — За разлика от Колин Майкъл беше израснал в голямо имение и познаваше земеделието. Тъй като не желаеше да говори повече за мъжа си, тя смени темата: — Дейвин ни показа Бон и разказа историята му. Наистина ли е злокобно място?

— Миналото му е страшно. Освен че е бил нападан от викинга и жителите му са били изтребени от епидемия, Бон винаги е бил убежище на пирати и контрабандисти. Дейвин ще ви намери най-добрия лодкар, за да ви закара оттатък. Най-голямата морска пещера е в западния край на острова. — Дядото се усмихна на спомена. — Невероятна е. Вътре има дори горещ извор. Но трябва да бъдете много предпазливи. В пещерата се влиза само при отлив и ако се забавите твърде дълго, ще останете затворени до следващия отлив.

— Звучи интересно. Сигурна съм, че мъжът ми ще се заинтересува. Надявам се да я видим, преди да си заминем.

Лердът забарабани с пръсти по облегалката на стола.

— Колко време смяташ да останеш?

— Може би две седмици. — Катрин се усмихна колебливо. — Ако някой ден не решиш, че сме жалки компаньони, и ни изхвърлиш.

— Две седмици е малко. Имаш много да учиш.

Той май наистина беше решил да й даде наследството. Опитвайки се да скрие задоволството си, Катрин отговори:

— Ще науча всичко, което смяташ за нужно, но не можем да останем вечно. Колин трябва да се върне в полка си.

Дядото сви рунтавите си вежди.

— Остани без него.

Старият човек беше самотен. Състояние, което й беше твърде близко.

— В момента мястото ми е при съпруга и дъщеря ми.

Погледът му се помрачи.

— Какво ще стане, ако ти дам наследството и Мелбърн реши, че няма да живее на този отдалечен остров? Нима ще останеш с него и ще занемариш грижите за Скоул?

Катрин го погледна право в очите.

— Ако ме направиш своя наследница, островът ще стане най-важното нещо за мен. Дългът ми пред хората тук ще има предимство пред съпружеските задължения. Но според мен това не бива да те тревожи. Колин няма да се опита да ме задържи при себе си.

— Не забравяй какво ми каза днес. — Старецът се отпусна назад и затвори очи. — А сега ме остави сам.

Катрин стана и поддавайки се на внезапен импулс, се наведе и го целуна по бузата.

— Не си мисли, че ще ме размекнеш, момиче — изръмжа ядно лердът. — Владея този остров от петдесет години и всички се страхуват от мен. Твърде късно е да стана друг, нали?

Катрин избухна в смях.

— О, дядо, жена, която поне веднъж е била наругана от херцог Уелингтън, се е научила да не се плаши от нищо. Не е ли по-просто да станем приятели, вместо да се опитваш да ме тероризираш?

Лердът помилва кучето, чиято глава все още почиваше на коляното му.

— Вечерята е в шест. Бъди точна.

Катрин кимна и се запъти към стаята си. Възгордя се от факта, че само веднъж обърка пътя. Спомни се, че Майкъл възнамеряваше да се окъпе, и почука на вратата. Дълбокият му глас я подкани да влезе.

Катрин веднага установи, че банята е приключила, но «съпругът» и още не е изцяло облечен. Ризата висеше свободно над панталона и белият лен подчертаваше изкусително силните рамене. Макар че тялото му беше покрито, въздействието му беше неотразимо интимно.

— Приятен ли беше разговорът? — попита загрижено Майкъл. Влажната махагонова коса беше разбъркана и падаше по тила.

Тъмните косъмчета на гърдите му надничаха изпод разтворената риза. Катрин сведе поглед и започна да сваля ръкавиците си.

— Много приятен. Зад грубата обвивка се крие добър човек.

Майкъл изпръхтя многозначително.

— Дядо те одобрява — продължи с усмивка Катрин. — И е изненадан от себе си.

— И аз съм изненадан. — Майкъл застана пред огледалото, за да върже вратовръзката си. — Попитах слугата, който ми донесе горещата вода, какво е здравословното състояние на лерда. Проблемът е в сърцето. Може да ходи, но бързо се уморява, а напрежението предизвиква ужасни пристъпи.

Катрин вдигна вежди.

— Болката в сърцето е много изтощителна, но не непременно опасна за живота.

— Според мен положението е сериозно — възрази Майкъл.

— Знам, но ще ми бъде много мъчно да го загубя толкова скоро, след като го намерих. Старият негодник ми харесва. — Катрин се отпусна в близкото кресло. — Струва ми се, че най-хубавото би било да му гостувам всяка година с Ейми и да му обяснявам, че съпругът ми е твърде зает, за да ме придружи.

— С малко повече късмет и това може да стане — засмя се той. Катрин затвори очи и изпрати безмълвна молитва към небето.


25

— Искаш ли още ейл? — попита Катрин.

— Да, ако обичаш. — Майкъл мързеливо отвори очи. Беше се изтегнал на дебелото одеяло и се чувстваше абсолютно отпуснат. Единствено близостта на Катрин го напрягаше. Той се възхити лениво на гъвкавите й движения, когато извади каната с ейл от дупката с морска вода и напълни чашата му. Надигна се и отпи голяма глътка. — Толкова е приятно да имаш свободен следобед.

Катрин се изкиска с разбиране.

— Нямах представа, че посещението ни включва такива интензивни занимания с историята, законите и селското стопанство на Скоул. Но ми е много интересно. Чудесно е, че островът е независим, нали? — Тя посочи остатъците от обяда им. — Островно сирене и херинги с пресен хляб, островна бира и островни ябълки.

— А кошницата за пикник е от островна тръстика. Жалко е, че тук не виреят и чай, и кафе — така островът би станал съвършен.

— Липсата е сериозна. Значи Скоул не може да се лиши напълно от досега със света — Катрин се намести по-удобно и изпружи босите си крака под тънката муселинена рокля. — Иска ми се Ейми да беше с нас. Тя обича морето. Сигурно й е в кръвта.

Майкъл не откъсваше очи от красивия й профил. След като Катрин му бе спасила живота със собствената си кръв, той придаваше голямо значение на метафората, според която кръвта създаваше връзка и привързаност. Може би кръвта, която ги свързваше, го привличаше така неустоимо към нея и го караше да усеща така силно всяка нейна дума и движение.

Поривът на вятъра притисна роклята до тялото й и разкри съблазнителната извивка на гърдите. Тялото му веднага реагира и той побърза да отмести поглед. Огледа с интерес пясъчния плаж, защитен от стръмни скали, и се наслади на топлото слънце. Дяволски романтично местенце.

— Дейвин беше прав. Това е най-доброто място за пикник, което познавам. Всъщност Дейвин винаги е прав. Той е светец — убедително доказателство, че ти е братовчед.

— Стига, Майкъл — усмихна се Катрин. — Говориш, като че Дейвин е досаден, а не е така. Двамата с Глинис са чудесни хора.

Майкъл отпи още една глътка ейл. Започваше прилив и вълните бяха само на няколко метра от тях.

— Вече сме цяла седмица на Скоул. Ако лердът реши да ти завещае острова, смяташ ли, че можеш да бъдеш щастлива тук? Животът е доста скромен в сравнение с онова, което познаваш от армията.

— Прав си. Затова пък е сигурен и приятен. Ако ми предложи, не мога да си позволя да откажа. — Тя вдигна рамене. — Не знам какво е щастие, но ще бъда доволна. Това ми е достатъчно.

Следвайки импулса си, Майкъл зададе въпроса, който го занимаваше, откакто го бе помолила за помощ.

— Какво ще стане с Колин?

Катрин вирна брадичка.

— С помощта на Дейвин ще управлявам Скоул и сама.

Майкъл спря да диша. Дали това означаваше, че се е разделила завинаги с мъжа си? Ако да, това обясняваше защо Катрин изобщо не се тревожеше дали Колин ще се съгласи да живее с нея на острова. При мисълта за последствията очите му се премрежиха. Нечестно ли беше да започне да ухажва жена, която е приключила с брака си, макар че не е поискала развод? Изведнъж му стана ясно, че съществува напълно легална възможност за разтрогване на брака. Макар че хората се развеждаха много трудно, с помощта на много пари и влиятелни познати. А Майкъл имаше и двете и беше готов да вложи всяка стотинка от богатството си, за да я освободи от брака й. Стига тя да поиска.

Тази мисъл го накара да потрепери. Питайки се дали не е вложил друг смисъл в думите й, той продължи колебливо:

— Няколко пъти ми загатна, че Колин не влиза в плановете ти за бъдещето. Наистина ли си мислила да го напуснеш?