— Разбира се, веднага ще намеря добра прислужничка, която да задоволява потребностите на младата дама по време на пътуването — обеща Халдоран. — Ще тръгнем утре на разсъмване.

Ан, притисната от всички страни, капитулира.

— Е, добре. Ейми, имаш позволението ми да заминеш. Но ще си вземеш учебниците.

— Разбира се! — извика въодушевено Ейми, направи няколко пируета и изскочи от салона, за да започне да си прибира багажа. Моли я последва бавно, сърдита от мисълта, че не може да я придружи.

Ан изпрати посетителя в много по-добро настроение. Съдбата им се обръщаше към добро. Благодарение препоръката на лорд Майкъл Чарлз вече работеше за дук Кандовър и получаваше много висока заплата. А вестите от Скоул говореха, че Катрин напредва и скоро ще стане господарка на острова. Боже, май всички щяха да станат важни личности! Ан се усмихна и отиде да помогне на Ейми в приготвянето на багажа.


26

Както бе предположил Майкъл, след случилото се на плажа напрежението между него и Катрин се засили, но след един ден започна да отслабва. Тя все още не смееше да срещне погледа му, а той се опитваше да я гледа, без да си припомня милувките, с които я бе дарил. Но беше в състояние да се държи на разстояние от нея и единствено това беше важно.

След три дни двамата вечеряха с викария и съпругата му. Вечерта беше много приятна и когато тръгнаха обратно за палата, Майкъл беше леко опиянен. Още една седмица и щяха да се върнат в Лондон и да се разделят. Близостта на Катрин вече нямаше да го изкушава. Но междувременно… предстоеше му още цяла седмица на острова.

Входната врата не беше заключена, както бе обичайно за къщите в Скоул. Двамата влязоха заедно във фоайето и Майкъл тръгна към стълбището, когато Катрин посочи масичката до вратата.

— Тези писма са за теб, скъпи — обясни тя и му подаде пакетче, увито в намаслена хартия.

Майкъл погледна името и усети остра божа. «Капитан Колин Мелбърн.» Въпреки това пакетчето беше за него. В долния ъгъл беше написано името на подателя: «Стратмор», а адресът беше написан от ръката на Люсиен.

— Какво ли е било толкова важно, че е трябвало да ми го пратят чак тук — промърмори полугласно той.

— Вероятно са делови писма. — Катрин вдигна ръка към устата, за да скрие прозявката си. — Ще ида да кажа лека нощ на дядо, ако е още буден. Няма да се бавя.

Още едно от хрумванията, с чиято помощ си даваха по няколко минути да се измият и преоблекат. Майкъл влезе в спалнята им, запали лампите, разряза пакетчето и намери вътре няколко писма и кратка вест от Люсиен.

Майкъл,

имаш писмо от брат си и сметнах, че е необходимо веднага да го прочетеш. Прибавям и другите писма, които пристигнаха за теб. Надявам се, че се справяш умело с драконите.

Люсиен

Първото писмо беше от Ашбъртън. Майкъл го подържа в ръце, погледна името си и под него думата «Спешно», която беше подчертана. Макар че този Ашбъртън му беше само полубрат, не човекът, когото бе смятал за свой баща, подписът събуди в душата му отдавна неизпитвани страхове. Старият херцог никога не пишеше, освен когато трябваше да го критикува или осъди. Сигурно и това писмо съдържаше нещо подобно. Майкъл се опита да си представи какво толкова важно има да му съобщи новият херцог, но не измисли нищо. Вероятно ставаше въпрос за наследството, което изобщо не го интересуваше.

Както бе направил в Лондон, той поднесе единия ъгъл на писмото към свещта и го запали. Тогава беше изпълнен с гнева на отчаянието, а сега с хладна решителност да прекрати завинаги връзката с «роднините» си. Надяваше се новият херцог никога вече да не му пише.

Майкъл хвърли горящото писмо в камината и прелисти другите писма. Както бе предположила Катрин, повечето бяха делови, но две бяха от Кенет Уайддинг от Франция. В писмото с по-ранна дата Кенет съобщаваше новини от полка и разказваше забавни анекдоти за живота в окупационната армия. Най-интересни бяха сатиричните скици, които илюстрираха анекдотите.

Майкъл остави писмото в много по-добро настроение и се зае с второто. Странно защо Кенет му беше изпратил две писма почти едно след друго. Намери една единствена гъсто изписана страница без рисунки.

Майкъл,

Прости ми, ако преминавам границите на приятелството, но в Брюксел останах с впечатлението, че чувствата ти към Катрин Мелбърн са повече от приятелски. По тази причина си помислих, че ще ти бъде интересно да узнаеш нищо наистина важно: преди няколко седмици Колин Мелбърн е бил убит на една парижка улица. Твърди се, че го е направил отчаян бонапартист. Отвратителна история. Убиецът не бе намерен. Тъй като командването се страхува от политически последици, случаят беше прикрит. И аз узнах случайно, каза ми го под строга тайна един офицер от полка на Колин. Каза ми още, че след погребението Катрин и Ейми се върнали в Англия. Сигурен съм, че Ан и Чарлз Моубри знаят къде са се настанили.

Знам, че е проява на лош вкус да се преследват вдовици, особено когато съпругът още не е изстинал в гроба, но заради Катрин си заслужава да нарушиш старите правила. Даже ако вече не изпитваш романтични чувства към нея, бъди така добър да се осведомиш дали няма нужда от помощ. Никой не е изненадан, че Мелбърн беше затънал в дългове и не остави нищо на жена си и дъщеря си.

Ако намериш Катрин, кажи й, че съм готов да й помогна с всичко, което имам. Уведоми ме, ако мога да й бъда полезен. Написано набързо

от твоя приятел Кенет.

Майкъл не смееше да помръдне. Имаше чувството, че е получил удар в корема. Прочете писмото още веднъж. Ами ако Кенет се беше излъгал? Невъзможно. Защо Катрин го бе излъгала? А той си мислеше, че двамата са абсолютно искрени и честни един с друг.

Не за първи път жена го правеше на глупак.

Само след минута Катрин влезе в спалнята и грижливо затвори вратата. Лицето й беше весело.

— Лердът беше много уморен — заяви засмяно тя, — но имаше достатъчно енергия да ми обясни, че островните жители плащат годишен данък под формата на един угоен петел от всяка къща. Прекрасни нрави, не намираш ли? — Тя го погледна слисано. — Какво се е случило?

— Получих писмо от Кенет Уайлдинг — отговори сухо Майкъл. — Съобщава ми, че Колин е мъртъв. Вярно ли е?

Кръвта се оттегли от лицето й и съвършените черти побеляха като мрамор. Тя се залови за облегалката на един стол, за да не падне.

— Да, вярно е.

— По дяволите! — Майкъл смачка писмото в ръката си, не можейки да понесе съкрушителното чувство, че отново е бил измамен. Неговата красива и честна Света Катерина се оказа лъжкиня. — Защо не ми каза веднага?

Катрин зарови треперещите си пръсти в косата си.

— Защото не исках да знаеш, за какво друго? Помислих, че ще се почувстваш задължен да ми направиш предложение за женитба, защото се грижих за теб след раняването при Ватерло. Затова предпочетох да те оставя да вярваш, че Колин е жив.

Още един удар, дори по-болезнен от първия.

— Толкова ли те ужасява мисълта да станеш моя жена, та се криеш зад мъртвия си съпруг? — Гласът му прозвуча необичайно остро. — Ако не ме искаш, щеше просто да кажеш не и готово.

Катрин падна в креслото. Раменете й бяха сведени, погледът втренчен в преплетените ръце.

— Не… тази мисъл не ме ужасява. Тя е толкова примамлива, че сигурно щях да се изкуша да кажа да. Затова е по-добре въпросът никога да не се задава.

— Прощавай за глупостта ми — възрази ледено той, — но не разбрах нищо. Ти си помислила, че ще ти направя предложение и тази мисъл не ти е била неприятна, нали така? Защо тогава беше нужно да лъжеш?

— Защото е невъзможно! Аз никога, никога няма да се омъжа повторно! Ако бях направила глупостта да приема предложението ти, щях да те направя нещастен — обясни със сълзи в гласа тя. — Не мога да бъда твоя жена. Нямам какво да ти дам.

Гневът му отлетя и отстъпи място на отчаянието.

— Нима толкова силно си обичала Колин, макар че те пренебрегваше и ти изневеряваше?

Катрин изкриви уста.

— Посветих му дванадесет години от живота си, правех всичко за него, но не го обичах.

Майкъл можеше да си представи само една причина за поведението й.

— Твоят мъж е злоупотребил с теб. Затова си се отказала от мисълта за женитба — проговори безизразно той. — Ако не беше вече мъртъв, щях да го намеря във Франция и да го убия със собствените си ръце.

— Не си прав! Колин не е злоупотребил с мен. — Катрин закърши ръце. — Аз му причиних по-голямо зло, отколкото той на мен.

Гласът й издаваше бездънно отчаяние.

— Трудно ми е да повярвам — възрази Майкъл. — Това е невъзможно.

— Знам, че всички обвиняваха Колин и ме съжаляваха заради вечните му женски истории, но не той, а аз превърнах брака ни във фарс — обясни едва чуто тя. — Той беше много снизходителен към мен.

— Май съм загубил способността си да разсъждавам. Обясни, ако обичаш.

— Не… не мога. — Катрин не смееше да вдигне глава. Майкъл направи крачка към нея.

— В името на бога, Катрин, погледни ме. Не смяташ ли, че заслужавам обяснение?

— Разбира се — прошепна тя. — Но не мога да говоря за брака си… дори с теб.

Майкъл разбра, че тя няма да му каже нищо, и реши да смени тактиката. Сложи ръка на тила й и се наведе да я целуне, надявайки се желанието да я накара да се разкрие.

В първия момент Катрин реагира с отчаян копнеж, но бързо се извърна и по лицето й потекоха сълзи.

— Аз не съм онова, което виждаш в мен! Не мога! Опитай се да го приемеш!

Майкъл започна да проумява за какво става дума.