Ръката му замени устата, възбуждащите пръсти се плъзнаха дълбоко в нея. Когато престана, Катрин реагира с недоволно мърморене. Само след секунда той проникна в нея, този път силно и настойчиво. С нещо голямо.

Катрин осъзна какво става и шокът я разтърси. Отвори широко очи и го погледна изумено. Той се бе навел над нея, широките рамене и ръцете трепереха. Погледите им се срещнаха. В дълбините на очите му имаше въпрос — и нечовешко самообладание.

Катрин потисна спомена за преживените ужаси и кимна страхливо. Дишането й се ускори и тя зачака неизбежната болка.

Ала когато Майкъл проникна в нея, тя не усети болка. Само приятно разтягане и сладостно плъзгане и триене. Той напредваше предпазливо, сантиметър по сантиметър. Когато се отпусна върху нея, попита с надежда:

— Добре ли си?

— О, да! — отговори с разширени от изненада очи тя. — О, да!

Хълбоците й сами се надигнаха насреща му. Когато той се задвижи в нея, радостта я заля като могъща вълна. Точно за това беше копняла, за да запълни празнотата в себе си — за сливането на две тела в едно цяло.

Лицето й пламна, тя го прегърна здраво и се притисна до горещото му тяло.

— Да, продължавай, моля те!

Хълбоците й се задвижиха бързо и силно и Майкъл проникна още навътре. От гърлото му се изтръгна дълбок стон, тласъците станаха още по-мощни. Този път тя не беше пленница, а партньорка в лудостта. Горещината в слабините й стана непоносима, заплаши да погълне душата й. Тя се вкопчи в него, в единственото сигурно нещо в този полудял свят.

Пламъците, които я погълнаха, бяха прекрасни, но унищожителни. Трепереща, тя се притисна в него и усети освобождаването му с всяка частица от тялото си. Това беше истинско освобождаване, много по-силно от онова, което бе преживяла преди малко.

Тя беше негова, той беше неин. Нейният мъж, любовник, верен спътник.



След бурната любовна игра и двамата задрямаха. Когато огънят догоря, Майкъл се събуди и убеди сънената Катрин да се преместят в леглото. Тя се подчини с готовност и се сгуши в него веднага щом си легнаха.

Майкъл се засмя и я притисна до себе си.

— Струваше си да чакам шест дълги години.

Катрин примигна изненадано.

— Шест години ли?

— Толкова минаха, откакто за последен път спах с жена.

Тя се събуди и очите й се разшириха от изненада.

— Живял си като аскет цели шест години? Сигурно заради онази ужасна история…

Майкъл кимна.

— В началото бяха натрошен на парченца. Твърде объркан, за да задоволя една жена в леглото. Освен това употребих много време да лекувам раните си от бойните полета, страдах от треска или кръстосвах пущинаците на Испания. — Той я целуна по върха на носа. — Явно съм чакал да срещна теб.

— Радвам се, че е станало така — прошепна нежно тя. — Това означава, че днешната вечер е особена. Надявам се да я запомниш, защото за мен беше прекрасна.

— Тази вечер е повече от особена — отговори той, неспособен да намери истинските думи. Целуна я нежно и скоро и двамата заспаха. Катрин беше напълно променена. Най-после беше станала страстната, влюбена жена, за каквато беше предопределена. Искаше му се да остане буден, за да й се наслаждава, но беше твърде уморен.

Майкъл не можа да се отпусне. Събуди се, окъпан в пот. Тя не беше предопределена за него! Любовта им беше твърде красива, за да бъде трайна. В миналото щастието му винаги беше получавало болезнени удари.

Майкъл разтърси глава, опитвайки се да си внуши, че тези мисли са чисто суеверие. Какво им готвеше бъдещето?

Мина много време, преди да заспи отново.


28

Катрин се събуди на разсъмване и установи, че главата й почива на рамото на Майкъл и ръката й е притисната към гърдите му. Той беше вече буден. В очите му имаше бдителност, като че размишляваше как би трябвало да се чувства след случилото се миналата нощ.

Катрин се усмихна плахо.

— Не беше сън, нали?

Майкъл се отпусна и на лицето му грейна усмивка.

— Най-истинското преживяване в живота ми. Не съжаляваш ли?

— Ни най-малко. — Тя направи гримаса. — Иска ми се да съм проумяла по-рано, че не съм безнадеждно деформирана. Сигурно няма да ми е лесно да оправя бъркотията, която създадох с измамата си.

— Не е нужно да започнеш още днес. Почакай малко. Ще помислим и може би ще ни хрумне нещо умно — предложи той. — И тъй като заговорихме за бъркотия — Кенет ми писа, че смъртта на Колин те е оставила почти без средства.

— За съжаление си прав. Когато се оженихме, и двамата имахме известно наследство, но той отдавна го пропиля. До смъртта му нямах представа, че положението е толкова лошо. Повечето от кредиторите му са офицери от полка и опростиха дълговете от хазарт, но получих куп сметки от търговци, които трябваше да платя, преди да напусна Франция. — Тя въздъхна. — Най-лошото е, че една от многобройните му любовници чакаше дете.

— По дяволите — изруга полугласно Майкъл. — Колко неприятно за всички засегнати.

Катрин се усмихна меланхолично. Легна по гръб и се взря в тавана.

— Мари беше селско момиче и не знаеше какво да стори. Казах й да се върне в селото на родителите си и да им каже, че се е омъжила за войник и е овдовяла. Едно наследство щеше да направи историята по-достоверна, затова продадох перлите на мама и й дадох половината от сумата. С тази зестра може да се омъжи и да отгледа детето си.

Майкъл вдигна вежди.

— Ако продължаваш да се държиш по този начин, никога няма да се отървеш от името Света Катерина.

— Не можех да ги оставя да умрат от глад, нали? Това беше най-малкото, което можех да сторя за детето на Колин. — По лицето й пробяга сянка. — Бог знае, че не му бях добра съпруга.

— Престани да се обвиняваш — отговори спокойно Майкъл. — След като вече знам цялата история, изпитвам още по-голямо уважение към теб. Показала си истинско достойнство в трудната ситуация. Макар че бяхте неравна двойка, имаш Ейми. Сигурен съм, че не съжаляваш.

Пак беше намерил най-добрия начин да разсее съмненията й.

— Прав си. Колин обичаше Ейми. Тя беше единственият човек, когото обичаше истински. — Катрин вдигна ръка. — Обещавам, че никога вече няма да ти досаждам със самообвинения.

— Ти никога не си досадна, макар че си светица — отговори ухилено Майкъл.

Катрин го погледна обезпокоено.

— Една от причините, поради които не ти разказах за смъртта на Колин, е че един ден те видях в парка с красиво младо момиче. От вестниците научих, че си търсиш жена и начинът, по който се гледахте, ме наведе на мисълта, че си я намерил.

— Излизал съм с много млади дами, но не си спомням да съм гледал влюбено нито една. Как изглеждаше?

— Висока и стройна, със светлокестенява коса. Красива, много интелигентна, макар че остави у мен впечатление за плахост.

— Кит — отговори веднага Майкъл. — Жената на приятеля ми Люсиен. Аз съм безкрайно привързан към нея, тя ми е като сестра. Сигурен съм, че и ти ще я харесаш.

Катрин изпита топла радост. Майкъл очевидно я считаше за част от живота си. Ала облекчението беше още по-силно. Хубавото момиче беше приятелка, не любовница. Тя плъзна ръка по рамото му и се наслади на допира.

— Изглеждаше достойна за любов.

Усмивката му изчезна.

— Трябва да ти разкажа нещо.

Разтревожена от тона му, тя отвърна:

— Не се насилвай. Не си длъжен да ми довериш всичко. Каквото и да ми кажеш, чувствата ми към теб няма да се променят.

— Даже ако ти кажа, че съм извънбрачно дете? — попита иронично той.

Катрин зяпна смаяно.

— Нима дук Ашбъртън не е истинският ти баща? След всичко, което ми разказа за него, не съжалявам. Знам, че си имал ужасно детство.

Майкъл избухна в смях и се отпусна на възглавницата.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш за големия скандал около раждането ми? Не искаш ли да знаеш дали баща ми е бил лакей или похотлив оборски ратай?

Катрин усети веднага раздразнението, скрито зад шегата, и отвърна спокойно:

— За мен няма значение кой е бил баща ти. Важно е само как се чувстваш и какво си преживял. Дук Ашбъртън знаел ли е?

Лицето на Майкъл помрачня.

— Да, знаел е. Аз съм резултат от връзката между съпругата на херцога и по-младия му брат. За да запази гордостта си, херцогът изпратил брат си в изгнание и оставил света да вярва, че съм негов син. Каза ми истината едва на смъртното си легло.

— Господи, значи малко преди да дойдем! Нищо чудно, че изглеждаше толкова напрегнат. — Катрин помилва бузата му. — Ти си бил невинна жертва на една от онези нещастни ситуации, които разделят семействата. Това обяснява студенината на херцога.

— Когато научих истината, бях потресен, но в същото време се освободих от миналото си. Вече не се интересувам от семейството на херцога.

Катрин се приведе към него и го целуна с цялата си любов. После се усмихна обещаващо.

— За закуска е още рано. Искаш ли да използваме времето, за да наваксаме шестте години въздържание?

Майкъл я притисна към себе си.

— И двамата имаме да наваксваме. Радвам се безкрайно на времето, което ни предстои.

И аз се радвам, помисли Катрин. Като никога в живота си.



Следващите дни преминаха като в рая. Докато се обличаше на третата сутрин, Катрин се запита дали промяната в отношенията й с Майкъл беше останала незабелязана. Пред другите двамата никога не се докосваха, нито се промъкваха тайно в спалнята си посред бял ден. Но тя се усмихваше като котка пред гърнето с мляко, а в очите му светеше неугасима жажда.