Очите му потъмняха.

— Ти спа с Кениън.

— Едва след като ми направи предложение за женитба. — Катрин се нацупи прелестно. — Може би трябваше да почакам, но исках да го обвържа по-здраво. Той има силно развито чувство за дълг и след като веднъж ми е обещал брак и е спал с мен, никога не би се отметнал. Не бих го направила, ако предполагах, че се интересуваш от мен, братовчеде. Трябваше поне да ми намекнеш.

На устните му се появи усмивка.

— Знаех, че зад кротката фасада се крие безсрамно сърце. Вече съм уверен, че ще си живеем много добре. — Погледът му беше опасно пронизващ. — Но не си мисли, че можеш да ме измамиш с тази внезапна готовност да ми се покориш. Разполагам с малката си армия, която ме прави непобедим. Ако ме измамиш, ще те отстраня и ще обясня, че си претърпяла злополука на скалите. Внимавай как се държиш, защото нищо няма да ме спре.

— Вярвам ти. Бих била глупачка, ако не ти вярвах.

Мъжът разклати брендито си.

— Дъщеря ти е прекрасна и скоро ще стане млада жена. Знаеш ли, че на Скоул момичетата могат да се омъжват след дванадесетата си година?

Заплахата беше недвусмислена и още по-ужасна от всичко, случило се преди. Потискайки парещото желание да издере очите му, Катрин отговори:

— Според мен ти имаш нужда от жена, не от дете. — Усмивката й беше невероятно изкусителна. — Както правилно отбеляза, жените са практични същества. Привличат ни силните мъже. Ако си почтен към мен, ще ти се покорявам.

Халдоран избухна в смях.

— Катрин, ти си великолепна! Трябваше да го направя още преди месеци.

— Защо се забави?

— Имах си работа. — Той я огледа втренчено и закова поглед в гърдите й. — Исках да те даря с цялото си внимание, когато му дойде времето.

Катрин се опита да не мисли, че може би ще й се наложи да стигне до леглото. При тази перспектива бракът с Колин й се стори истински рай.

— Добре, но първо трябва да се погрижим за дядо.

— Правилно. Не можем да позволим уважаваният лерд на Скоул да изпусне последния си дъх на пода. Не искам хората да говорят. Предполагам, че държиш да се грижиш лично за него. Ще наредя на един от хората си да ти помага. Ще се преместя в замъка, за да бъда наблизо, ако имаш нужда от помощ. — Той отпи още една глътка бренди. — Тъй като ще имаш много работа, ще оставя Ейми в Рагнарьок, докато лердът умре. Това ще стане скоро. Не се тревожи за Ейми — верните ми хора ще се грижат добре за нея.

С други думи, това означаваше, че двете с Ейми щяха да бъдат постоянно охранявани. Тъй като засега дъщеря й не беше в непосредствена опасност, тя беше длъжна да опази живота на Майкъл.

— Ще заповядам да съберат багажа на лорд Майкъл. С лодка ли ще го откарат на сушата?

Халдоран кимна.

— Кениън трябва да си отиде веднага. Щом се върне от стрелбата, ти ще говориш с него в салона до спалнята на лерда. Аз ще слушам до вратата. — Лицето му стана брутално. — Ако усетиш внезапно изкушение да му разкажеш, че съм те принудил да се подчиниш, спомни си, че съм наблизо. — Той отметна сюртука си и Катрин видя дългата дръжка на пистолет. Посланието беше повече от ясно.

— Ти май ме смяташ за глупачка, братовчеде? Нямам намерение да си създавам излишни трудности. — Тя се надигна. — След като уредихме най-важните въпроси, повикай прислугата. Трябва да отнесат дядо в леглото и да изпратят за лекар, дори да не може да направи нещо съществено.

Халдоран стана и дръпна звънеца. Катрин коленичи до лерда. Той дишаше слабо, но равномерно, ресниците му трепкаха.

— Моля те, дядо, не умирай в ръцете ми — пошепна трескаво Катрин. — Трябваш ми жив.

Тя го зави грижливо, размишлявайки какво да каже на Майкъл. Той в никакъв случай нямаше да повярва, че е променила чувствата си толкова бързо. Не можеше просто да му каже, че не го иска повече. Какво да измисли, че да го накара да си отиде без излишни въпроси?

Отговорът дойде бързо. Единственият възможен отговор. Трябваше да играе като уличницата, която някога го бе излъгала. Да се възползва от онова, което знаеше за него, за да събуди тайните му съмнения. Да го оплете в убедителна мрежа от лъжи и да го накара да вярва, че е имал работа с егоистична мръсница.

Представата беше мъчителна. Той бе простил първата й лъжа и се отнесе към нея като никой друг мъж на света. А тя щеше да разруши честността и онова, което се бе породило между тях, за да го отпрати. Това щеше да го нарани жестоко. Сигурно завинаги щеше да унищожи доверието му в жените. Ала ако не успееше да го отпрати, Халдоран щеше да го убие.

Оръдието даде още един изстрел. Мирният остров се огласяше от шумовете на войната. Катрин потрепери, после тръсна глава. Надвисналата смърт беше в състояние да засили неимоверно решителността на човека.



Майкъл се върна следобед, много доволен от себе си. Артилерийските упражнения включваха огън, мазни черни петна от барут и оглушителни трясъци. С други думи, можеше да се наслади на радостите, които по-рано го изпълваха с чувство за вина. Милиционерите, които трябваше да обучи, се оказаха добри ученици. Разбиха всички опасни скали в края на пристанището. Жалко, че Катрин не бе дошла, но вероятно не понасяше шума. С повечето жени беше така.

Веднага щом влезе в двора и видя лицето на ратая, Майкъл разбра, че нещо не е наред.

— Какво се е случило?

— Лердът получи нов удар — отговори момъкът. — Изпратиха за лекар, но… положението не е добро.

— Проклятие! — Майкъл скочи от коня. — Жена ми при него ли е?

— Казват, че не се отделя от леглото му.

— Ако някой може да спаси лерда, това е само Катрин.

Майкъл се втурна към двореца и се запъти към покоите на стареца. Когато влезе в салона, забави крачка. Един от грамадните служители на Халдоран — Дойл ли беше? — гледаше от прозореца със скучаещ вид. Ала когато Майкъл влезе, Дойл прекоси бързо помещението и застана пред вратата към спалнята.

— Дамата каза да не пускам никого — обяви мрачно той. Потискайки възмущението си, Майкъл отговори:

— Съобщете на жена ми, че съм тук.

Дойл се обърна и влезе в спалнята. След минута се появи Катрин. Майкъл се втурна да я прегърне, но тя го спря с вдигане на ръка.

Готов за най-лошото, той попита:

— Чух, че лердът получил удар. Тежък ли е?

— Дядо е в кома. Не вярвам да оживее.

Едва намерила единствения си роднина, тя щеше да го загуби.

— Много съжалявам — прошепна Майкъл. — Какво мога да направя?

Тя сведе глава и за момент притисна ръце в слепоочията си. Когато отново го погледна, лицето й беше кораво.

— Не ми е лесно да го кажа, но няма как. Време е да си отидеш, Майкъл. Вчера дядо промени завещанието си в моя полза. Постигнах целта си. Благодаря за помощта ти. Беше решаваща.

— Няма да те напусна нито за минута. — Той посегна да я прегърне. — Толкова пъти съм бил раняван, че знам как да се държа в стаята на болния. Няма да ти преча.

Катрин се отдръпна, преди да я е докоснал.

— Май не се изразих ясно. Трябва да си отидеш завинаги. Историята е приключена.

Майкъл помисли, че не е чул добре.

— Какво каза? Мислех, че искаме да се оженим.

— Така ли? — отвърна с високо вдигнати вежди тя. — Няколко пъти намекна за такава възможност, но не се сети да ми направиш предложение.

Той отдаде тона й на преживяното напрежение и обузда напиращия гняв.

— Може би трябваше да говоря направо, но положението е ясно. Ти не си от жените, които имат… «истории», а аз не съм мъж, който прелъстява почтени жени за свое удоволствие.

Очите й се присвиха.

— Ти не ме познаваш, Майкъл. През целия си живот съм се съобразявала с други хора. Най-после имам възможност да вземам самостоятелни решения. Не мисля за брак с теб.

Кръвта пулсираше болезнено в слепоочията му.

— Бях повярвал, че съм променил решението ти — проговори предпазливо той. — Или скоро ще го променя, ако не съм успял.

Катрин поклати глава.

— Приеми, че всичко е свършило, Майкъл. Приятно ми беше с теб, но не те искам за съпруг.

— Приятно? — повтори той. — Това ли изпитваш към мен?

Тя вдигна рамене.

— Никога не съм казвала, че те обичам.

Точно така. Той си правеше заключения от поведението й. Съвсем естествено беше да приеме, че ще се оженят.

— Прощавай, но ми е трудно да разбера — заговори напрегнато той. — В малкото часове на отсъствието ми си станала друга жена.

— Говори по-тихо. Лердът има нужда от спокойствие. — Тя хвърли страхлив поглед към вратата на спалнята.

Катрин беше обезумяла от страх за живота на дядо си — това беше единственото разумно обяснение. Решен да сложи край на кошмара, Майкъл прекоси стаята с бързи стъпки и я грабна в обятията си. Страстта лекуваше страха.

Катрин се отпусна безволно в прегръдката му и за момент стана отново жената, която обичаше. Но бързо се отдръпна и в очите й блесна дива решителност.

— По дяволите, Майкъл, аз не съм твоя собственост! Спасих живота ти, ти си плати дълга, като дойде с мен в Скоул. Сега сме квит. Върви си! Остави ме сама!

Преди да е успял да отговори, вратата на спалнята се отвори и се появи Халдоран. Лицето му беше заплашително.

— Ако не престанете да досаждате на годеницата ми, Кениън, ще бъда принуден да взема мерки.

Майкъл зяпна слисано.

— Искаш да се омъжиш за него?

— Да. — Тя застана пред братовчед си. — Клайв има островна кръв. Познава Скоул от детските си години. Освен това е дискретен. Веднага те е познал, но до днес си мълча. След като си поговорихме, установихме, че имаме много общи черти.

Халдоран се усмихна със злобно задоволство.