Той я притисна към стената и изсъска:

— Тихо!

Катрин позна тялото, преди да види блещукащите зелени очи. Майкъл се беше върнал.

— Ако обещаеш да не викаш, ще сваля ръката си — прошепна той. — Ако си съгласна, кимни.

Катрин изпълни заповедта. Изражението на лицето му беше неразгадаемо и тя изпита страх. В същото време сърцето й заби от дива радост.

— След онова, което се случи, никога вече няма да вярвам в думите ти — заяви той с твърд глас. — Пускам те, но не забравяй, че при нужда много бързо ще те накарам да замълчиш.

Катрин се запита трябваше ли да му каже истината или беше длъжна отново да го отпрати — заради собствената му сигурност.

— Защо си тук? — попита едва чуто тя. Леденият му поглед я прониза.

— За да узная истината. Когато размислих, осъзнах, че в поведението ти няма последователност. Заплашвал ли те е Халдоран?

Катрин не можеше да си позволи нова измама.

— Много по-страшно е — отвърна с болка тя. — Държи Ейми като заложница.

— По дяволите. — Майкъл затвори за миг очи. Лицето му се скова. — Как?

— Отишъл у семейство Моубри и разказал на Ан, че съм го изпратила да доведе Ейми в Скоул. След случилото се в Белгия тя не намерила причини да му откаже. — Самообладанието отстъпи място на отчаяние. — О, Майкъл, съжалявам! Направих го само защото нямах избор.

Тя протегна ръце към него и след кратък миг на колебание той я взе в прегръдката си. Катрин трепереше с цялото си тяло. Вълнената жилетка беше остра и издраска бузата й, но беше толкова утешителна. Въпреки тъгата си, тя усети веднага, че той е различен, по-сдържан отпреди. Това не я изненада. Разумът приемаше, че тя е постъпила така по принуда, ала чувствата му не можеха да се примирят толкова лесно. Но поне за няколко мига я бе дарил с усещането за сигурност.

Когато си възвърна част от самообладанието, Катрин проговори делово:

— Знаеш ли, Колин е бил убит от Халдоран, не от бонапартистите.

— Това копеле! — Майкъл я пусна и направи крачка към стаята на лерда. — Значи го е планирал отдавна.

— Каза, че ако не се подчиня, ще те убие. Освен това ми обясни, че на острова момичетата могат да се омъжат след дванадесетата си година, а Ейми ще навърши дванадесет само след десет месеца.

Майкъл отново изруга.

— Един ден ще го убия — бавно и мъчително. Трябва веднага да освободим Ейми. Къде е тя?

— В Рагнарьок. Не съм говорила с нея, но вчера Халдоран ме отведе там и можах да я видя как се разхожда в градината. Постоянно я охраняват.

— Добре ли е?

— Да. Тя няма представа какво се върши тук. Халдоран я уверява, че съм твърде заета да се грижа за болния лерд и нямам време да ида да я видя. Повтаря й, че трябва да се държи като добър войник и да изпълнява заповедите. Но аз познавам детето си и знам, че скоро ще стане недоверчиво. — Катрин преглътна мъчително. — Страх ме е да не направи някоя лудост, като разбере, че е пленница. Тя е като баща си — напълно лишена от чувство за страх.

— Ще я освободя, преди да го направи — обеща Майкъл. Катрин разтърка чело, опитвайки се да мисли разумно въпреки бъркотията в чувствата си.

— Халдоран спи в стаята от другата страна на коридора. Наел е четирима затворници да работят за него. Доколкото знам, двама са в замъка, един стои пред вратата. Добре, че не ме чу да викам.

Майкъл хвърли поглед към леглото.

— Как е лердът?

— Според мен е по-добре, но още не е дошъл в съзнание.

— От него не може да се очаква помощ. — Майкъл смръщи чело. — Дали Халдоран ще му стори нещо, ако го оставиш?

Катрин много пъти си беше представяла как удушват дядо й с възглавница.

— Не ми се вярва — отговори загрижено тя. — Няма полза да го убият, докато съм жива и съм наследница. Но не мога да бъда сигурна в разума на Клайв. Той не е нормален.

— Не е луд, а зъл. — Майкъл я побутна към балкона. — Да се махаме оттук.

Вратата към коридора се отвори и в стаята влезе Халдоран. На лицето му грееше вълча усмивка. Зад него се появиха Дойл и още един слуга с пушки в ръка.

— Никъде няма да отидете — проговори бавно Халдоран. — Не биваше да викаш при появата на любовника си, Катрин, а и изгубихте твърде много време в приказки.

Преди да е продължил, Майкъл се хвърли срещу натрапниците. В същото време изблъска Катрин и тя падна зад дивана.

Дъхът й спря и тя остана неподвижна, очаквайки изстрел. Но не се случи нищо подобно. Чу се само шум от трошене на мебели.

Халдоран няма да стреля, реши тя, защото го е страх, че ще събуди прислугата. Бързото нападение на Майкъл постигна ефект: Халдоран и Дойл лежаха замаяни на пода, а Майкъл се биеше с другия затворник. Тъкмо когато Катрин се подаде иззад дивана, той му измъкна пушката и го тресна с дръжката по лицето. Челюстта на мъжа се строши с грозен шум.

Халдоран скочи и посегна към машата до камината. Катрин се хвърли към Майкъл и извика:

— Внимание!

Майкъл се обърна и вдигна пушката, но Халдоран го удари с машата по главата. Той се свлече на пода и пушката падна от безжизнените му пръсти.

Катрин се приготви за отчаяно нападение, но Халдоран грабна пушката и се нахвърли върху нея. Челюстта му беше украсена с огромна синина.

— Не се опитвай, братовчедке. Ще те застрелям, без да ми мигне окото, и ще кажа на слугите, че ревнивият ти съпруг се е върнал и те е убил, преди да се разправя с него. Ще убия всеки, който ми се изпречи на пътя.

Катрин застина на мястото си. Знаеше, че той е насилник. Майкъл простена и се раздвижи. Много скоро щеше да дойде в съзнание. Халдоран вдигна Дойл.

— Вържи го. Не мога да го убия тук. Ще го отнесем на скалите. След няколко удара с камък по главата и след няколко седмици във водата ще изглежда чудесно. — Погледът му беше устремен към Катрин. — Какво предпочиташ — да те убия с любовника ти или да разчитам, че ще се държиш прилично след смъртта му?

Лицето й остана безизразно. Тя беше виновна за всичко. Ако не беше извикала като глупачка… Ако бяха тръгнали веднага…

Нямаше смисъл да се обвинява. Майкъл беше осъден на смърт, тя също. А Ейми…

Това беше най-страшният миг в живота й. Въпреки това не можеше да се предаде и да остави детето си в ръцете на дявол като Халдоран. Опитвайки се гласът й да звучи убедително, тя отговори:

— Научих се да използвам най-добрия случай, който ми се предлага. В момента това отново си ти.

Халдоран я изгледа недоверчиво. Очевидно не беше убеден. През това време Дойл претърси джобовете на Майкъл и извади пистолет и нож. После стегна китките му с дебело въже.

Майкъл дойде в съзнание и се изправи. От главата му капеше кръв, но тъмната сила на личността му пламтеше като адски огън.

— Моите поздравления, Халдоран — заговори презрително той. — Победихте ме с помощта на двама жалки негодници. Сигурно се гордеете с постижението си.

— Можех да ви победя и сам — изсъска яростно Клайв.

— Така ли? — отзова се иронично Майкъл. — Аз стрелям по-добре от вас, бия се по-добре, а по време на дуела ви оставих да ме одраскате, защото битката беше досадна и исках да си вървя. Вие сте аматьор, Халдоран. Въобразявате си, че сте велик спортист, но нямате кураж да се изправите пред истинско предизвикателство.

Сърцето на Катрин спря, когато братовчед й направи крачка към безпомощния си противник.

— Говорите глупости. Аз съм най-добрият жокей в лова на лисици в Англия. Освен това победих Джаксън в собствения му салон по бокс.

— Джаксън е умник — отговори с подигравателна усмивка Майкъл. — И друг път е губил от суетни клиенти. Повтарям: вие сте аматьор. Вместо да влезете в армията и да участвате в истинския спорт, отидохте да гоните лисици в Англия и да се хвалите колко сте велик. Това е много по-лесно, отколкото да рискувате живота си в истинска битка.

В този момент Майкъл беше съвсем близо до смъртта. Халдоран вдигна пушката и се прицели в противника си. Катрин простена измъчено.

Потискайки гнева си, Клайв изрита противника си в корема и Майкъл отново се строполи на пода.

— Лесно е да се подигравате, но скоро ще се убедите кой заповядва тук.

— Само с чужда помощ. — Майкъл изпъшка и се опита да се изправи. — И аз съм заповядвал на бивши затворници като вашите охранители, но се отнасях с уважение към тях. Хората, преживели годините в затвора, са силни и умни. Но вие, Халдоран, вие заслужавате само презрение. Вие сте жалък негодник, който напада жени и деца. Нямате смелост да се изправите срещу достоен противник.

— Копеле! — изръмжа Халдоран. — Мога да ви победя във всяка почтена битка, но не си струва усилията.

— Бедничкият! — Майкъл поклати глава с преувеличено съжаление. — Не само бъбривец и хвалипръцко, но и страхливец. Изненадвам се, че изобщо можете да се гледате в огледалото.

Халдоран го изрита отново, този път в ребрата. Майкъл се удари в дивана и изохка от болка. Катрин трепереше като в треска. Все още не бе разбрала защо любимият й предизвиква бруталността на противника си.

Въпреки ритниците, Майкъл не се предаде.

— Вие многократно потвърдихте, че съм прав — заяви твърдо той. — Ако не бяхте страхливец, щях да ви предизвикам на двубой, за да си премерим силите. Но знам, че никога няма да приемете. Страх ви е от мен и така трябва да бъде.

— Какво е това предизвикателство? — извика Халдоран и очите му блеснаха.

— Нали сте велик ловец. Предизвиквам ви на лов. — Майкъл присви очи. — Ще отидем на остров Бон. Ще ми дадете пет минути преднина и никога няма да ме хванете. Ако ми дадете един ден, няма да доживеете края му, даже ако сте въоръжен, а аз не.

Катрин спря да диша. Беше разбрала. Майкъл се опитваше да печели време и да получи шанс за оцеляване.