Халдоран се колебаеше. Погледът му се устреми към нея.

— В тази идея има нещо средновековно — продължи Майкъл. — Ще застанем един срещу друг като някогашните рицари, а победителят ще получи дамата. Ако ме убиете, Катрин няма да ви създава ядове. Тя не ме искаше тук. Когато се появих, ми каза да си вървя, за да не унищожа всичко, което е постигнала с толкова труд.

Халдоран отново се разгневи.

— Лъжете. Тя беше готова да ви последва.

Той отмести поглед към Катрин и устните му побеляха. След минута на лицето му изгря тържествуваща, жестока усмивка.

— Всъщност аз не съм длъжен да ви доказвам нищо, Кениън. Дуелът е средновековна отживелица. Аз предпочитам радостите на лова. Добре, ще отидем на Бон, но ние с Дойл ще преследваме вас и коварната ми братовчедка. Само овцете и чайките ще бъдат свидетели на лова.

Лицето на Майкъл побеля и издаде огромна болка.

— Уплашихте се, нали? — изсъска Халдоран. — Ако сте сам, може би ще успеете да ми избягате за известно време. Но ако Катрин е с вас, ще забави бягството ви. Е, добре, имате възможност да избирате. Или ще я изоставите, за да спасите собствената си кожа, или ще останете до нея, за да умрете заедно. Така и така ще умрете, а аз ще имам удоволствието да уловя най-скъпата плячка.

— Вие сте глупак. Никой не би убил красива жена като Катрин — отговори презрително Майкъл. — А и не забравяйте, че тя е най-важният трофей. Всички ще ви завиждат за такава жена.

— Правилно, но аз имам сериозни основания да се съмнявам във верността й — усмихна се Халдоран. — Тя е от жените, които привидно се покоряват, но всъщност само чакат подходящ момент да забият ножа в гърба на врага си. Предпочитам дъщеря й.

— Ще се закълна да ти се подчинявам вечно, ако обещаеш да не докосваш Ейми — намеси се с треперещ глас Катрин.

— Естествено, че ще я докосвам. Представата да оформя една девственица по своя воля е много примамлива. — Халдоран се усмихна и тази усмивка идваше от дъното на черната му душа. — Споменът, че скъпата ми братовчедка ме е проклела на умиране, ще направи историята още по-пикантна.

Катрин погледна безпомощно Майкъл и зелените очи й казаха да не губи надежда. Обзе я странно спокойствие. Майкъл беше победил трима мъже съвсем сам, а тя не беше толкова безпомощна, колкото си мислеше братовчед й. Нямаше да им позволи да я заколят като пиле.

— Жалко, че не си постъпил в армията, Клайв. Офицер като татко или Майкъл би те направил истински мъж.

Халдоран посочи с пушката към вратата. В погледа му светна неохотно уважение.

— Хайде, тръгвайте. Трябва да напуснем Скоул преди разсъмване. Не се опитвайте да викате за помощ. Моите хора и аз ще се справим лесно с шепа невъоръжени слуги, но аз не желая да убивам. Малкото ми царство се нуждае от всичките си поданици.

Майкъл стана въпреки болките си.

— Явно почтеността не е част от характера ви, но трябва поне да разрешите на Катрин да смени дрехите си. Ловът ще бъде студен и мокър.

Халдоран вдигна рамене.

— Ако й е приятно, да си сложи бричове. Ще се радвам да я видя в такова одеяние. Давам й десет минути да се преоблече. Ако не се справи, ще дойде по бельо.

Мислите се надпреварваха в главата й. Добре, че беше донесла на острова бричовете, които носеше в Испания, където условията бяха особено тежки. С тях й беше по-лесно да тича. С малко повече късмет щеше да скрие в джобовете няколко дребни предмета.

Жалко, че не криеше оръжия в спалнята си.


33

Утрото беше прекрасно: с индиговосини облаци, поръбени с яркочервено и розово. Ала въртопите и опасните скали оправдаваха страшната слава на канала. Катрин щеше да се уплаши от пътуването, ако не беше толкова загрижена за предстоящия «лов».

Халдоран беше отраснал на острова и беше добър моряк. Когато слънцето се издигна над хоризонта, той сръчно прекара лодката между рифовете, като даваше кратки заповеди на Дойл и още един от хората си, Спинър, мъж с лице на невестулка и дълги космати ръце. Затворникът със счупената челюст отиде в Рагнарьок да лекува раната си.

Катрин беше смъртно уплашена. Халдоран беше завързал нея и Майкъл в двата противоположни края на лодката, за да не се виждат. Но тя бе напълно изложена на погледа му и всеки път, когато очите му жадно се плъзгаха по краката й в тесните бричове, я побиваха тръпки. Ако я заловеше жива, непременно щеше да я изнасили, преди да я убие.

Катрин се бе подготвила много добре за предстоящия «лов». Носеше бричовете си, високи ботуши и, по примера на Майкъл, плетена жилетка, подарък от една възрастна островитянка. Дрехата беше от сурова вълна и се преливаше от съвсем бяло до тъмнокафяво. Това щеше да я направи трудно забележима сред скалите.

Стигнаха до Бон сравнително бързо. Лодката влезе в малък залив, обграден от стръмни склонове. Мястото беше уединено и единствените шумове бяха плискането на вълните в каменистия плаж и крясъците на чайките. Халдоран грижливо завърза лодката за примитивния кей. Дойл преряза въжетата на пленниците и ги изблъска да слязат. Спинър остана да охранява лодката, докато господарят му ловува.

Катрин раздвижи с мъка схванатите си мускули и се олюля. Майкъл я прихвана да не падне и я поведе към един голям камък.

— Седни и се опитай да се раздвижиш, защото ще се наложи да бягаме за живота си — пошепна й той.

Кръвта в косата му беше засъхнала, лицето беше набраздено със сажди, осеяно със сини петна, което го правеше страховит като древен воин. Той измери с остър поглед околните хълмове, опитвайки се да прецени шансовете им. Катрин усети плаха надежда. Изпълни заповедта му и започна да разтрива краката си.

Халдоран взе скъпата си ловна пушка и чантата с муниции и се запъти към тях.

— Казахте, че ако ви дам пет минути преднина, ще се изплъзнете, но аз ще бъда великодушен и ще ви дам десет. Мисля, че ще са ви достатъчни да се скриете от погледа ми.

Майкъл кимна хладно.

— Вие познавате острова, а ние не, затова имате шанс да спечелите. Но това няма да ви донесе удовлетворение. До самия край ще живеете със знанието, че аз съм по-добрият мъж. Единственият начин да ме победите е да раздадете картите в своя полза.

— Вие май се примирихте с поражението, Кениън — отзова се подигравателно Халдоран, — щом започнахте да говорите така. Опитайте се поне да ми предложите добър лов. В последно време на острова цареше пълна скука. — Той извади от джоба си часовник. — От този миг нататък имате десет минути.

Толкова бързо? Катрин го погледна изумено. Макар че братовчед й беше заявил ясно какво ги очаква, до този момент тя отказваше да приеме бруталния факт. Отсега нататък тя вече не беше обикновена, цивилизована жена, а преследван дивеч.

Майкъл, свикнал с варварството повече от нея, й кимна успокоително.

— Време е да вървим, скъпа. — Стисна ръката й и я потегли напред. — Ще вземем лявата пътека.

Вцепенението изчезна и тя изравни крачка с неговата. Не можеха да вървят бързо по каменистия бряг, но след като стигнаха тревата, ускориха темпото. Майкъл я водеше умело към хълма.

След около две минути стигнаха до пътеката, оставена от дивеча, която водеше в зигзаг към стръмното възвишение. При вида на тясната пътека Катрин се поколеба. Не можеха да стигнат догоре за толкова кратко време.

— Ти си първа — подкани я Майкъл. — Не бързай, за да не се изтощиш на половината път.

— Ти трябва да си пръв — възпротиви се Катрин. — Аз само ще те бавя.

— Ще вървим и ще умрем заедно, Катрин. — Той я плесна по дупето, като че имаше пред себе си нервно пони. — Побързай.

Катрин започна да се катери. Годините в армията я бяха закалили физически, умееше да тича бързо и да язди като мъж. Но макар че беше силна жена, не можеше да удържи на темпото на Майкъл. Халдоран беше прав — ако останеше с нея, Майкъл рискуваше живота си. Той беше човек на честта и никога нямаше да я изостави. Оцеляването му зависеше от бързината й и това укрепи решителността й.

Тревата беше влажна и тя се подхлъзна няколко пъти. Погледът й беше устремен в пътеката. Изкълченият глезен означаваше смърт.

Когато стигна до средата на склона, дъхът й излизаше на тежки тласъци, краката й трепереха от напрежение. Колко минути бяха минали? Докато се изкачваха, двамата бяха в смъртна опасност.

Гласът на Халдоран отекна в скалите:

— Осем минути, а вие все още сте лесна цел.

— Не се бави — изсъска Майкъл. — Ако стреля, той ще се прицели първо в мен и на това разстояние ще пропусне.

В мислите й затрака часовник, който отброяваше секундите. Дванадесет, единадесет… Катрин изпъшка и се присви, усетила остра болка отляво. Пренебрегна я и продължи нагоре.

Колко време им оставаше? Боже, до върха имаше още много път! Отчаянието й растеше. Краката не я държаха.

— Мисли за Ейми — проговори остро Майкъл.

В тялото й се вля енергия от някакъв скрит източник. Върхът беше примамливо близо. Катрин се хващаше за снопчетата трева, за да се изтегли нагоре. Дробовете й горяха, жадуваха за въздух.

Двете минути минаха. Само след няколко метра щяха да бъдат извън опасност. Но Халдоран можеше да започне да стреля всеки миг.

Пътеката се разшири. Майкъл сложи ръка на кръста й и я избута до върха. Щом преминаха билото, я блъсна на земята. В същия миг отекна оглушителен изстрел. Куршумът се удари само на крачка под тях.

— Добра пушка, добър стрелец — отбеляза сухо Майкъл. — Спечелихме първия рунд. Да продължим. После ще почиваме.

Катрин кимна безмълвно и запълзя през тревата, за да се скрие зад близката издатина. Там се просна по гръб и дробовете й заработиха отчаяно. Майкъл се държеше с нея като с най-слабия войник в полка. В момента това беше най-доброто и за двама им. Въпреки това тя изпитваше див копнеж да я докосне нежно или да й каже две думи, които да й напомнят за любовта му.