Макар че дишаше тежко, Майкъл огледа местността напълно съсредоточен.

— Ще ти кажа нещо ободрително. Лодкарят, който ме докара на острова, взе писмо за Люсиен. Казах му да го изпрати в Лондон, ако не се върна до разсъмване. Разказах на Люсиен за подозренията си и го помолих, ако изчезна, да направи разследване. Той разбира от шпионаж и ще изрови цялата истина. Знам, че ще накаже сурово Халдоран.

Катрин изплака от радост.

— Дали ще успее да освободи Ейми?

— Гарантирам ти. Може би ще мине известно време, но дъщеря ти няма да остане в ръцете на онзи злодей.

— Слава на бога! — Все пак мисълта за онова, което можеше да се случи преди освобождаването, не й даваше мира. Катрин полежа още малко, надигна се и огледа острова.

Диво, пусто място, което й напомни за Йоркшир. Шепа превити дървета, недостатъчни да пречупят силата на непрекъснатите морски ветрове. В десния край се издигаха насечени хълмове. Останалата част представляваше високо плато от скали и прясна зелена трева, опоскана от животните.

На платото пасяха стотици сиви овце, едно голямо стадо беше само на стотина метра отляво. Имаше и говеда, едри ръждивокафяви животни с дълги рога.

— Към хълмовете ли ще отидем?

— Халдоран предполага, че ще тръгнем именно натам. По-добре да свием наляво, през стадото. Почвата е неравна и има достатъчно дупки, в които да се крием. Имаме късмет, че тревата е еластична. Ако вървим предпазливо, няма да намерят следата ни.

Катрин стана уморено.

— След теб, полковник. Ти си отговорен за стратегията и тактиката.

Майкъл хукна напред и забави крачка едва когато наближи стадото. Не биваше да плашат овцете. Катрин вървеше след него с разтуптяно сърце. Ловците скоро щяха да стигнат върха на хълма.

След като минаха през стадото, двамата отново затичаха. Майкъл беше прав: меките възвишения и падини предлагаха повече прикрития, отколкото беше очаквала.

Когато скалата изчезна от погледа им, той зави наляво и се скри зад възвишението, обрасло е ниски храсти.

— Чакай тук — помоли спокойно той. — Ако съм преценил правилно, ще виждаме, без да ни видят.

Той се върна към стадото и запълзя по корем, за да остане незабелязан. След минута й махна заговорнически:

— Успех. Ако искаш да погледнеш, ела при мен.

Катрин се промъкна при него. От мястото се откриваше свободен изглед към високото плато. Дребните фигурки на Халдоран и Дойл се виждаха ясно. Явно почиваха след изкачването. И двамата бяха с пушки. Братовчед й огледа платото и посочи хълмовете. Двамата се запътиха натам, отдалечавайки се от плячката си.

Катрин въздъхна облекчено. Бяха спечелили и втория рунд и можеха да си починат.

— Имаш ли план? — попита съвсем тихо тя, макар че ловците бяха далече.

— Да не допуснем да ни забележат — отговори сухо Майкъл. — Надявам се на случайността. Надига се страшна буря, сигурно ще се разрази тази вечер. Тя ще ни помогне. При буря островът не е приятно място и Халдоран ще се върне на Скоул, за да не се намокри.

— Дано се удавят по обратния път — промърмори Катрин. — Има ли шанс изстрелът, даден от Клайв, да е бил чут на Скуол?

— Не, защото вятърът е от изток. Даже ако са го чули рибари, братовчед ти ще измисли някоя убедителна лъжа. Или ще започне да убива.

Майкъл явно беше обмислил всички възможности.

— Как мислиш, имаме ли шанс да оцелеем? Истината, моля.

— Трудно ми е да кажа. — Лицето му издаваше загриженост. — Можем да се скрием добре и да живеем от растения, но Халдоран не е от търпеливите. Боя се, че ще доведе кучета, за да ни издирят.

Катрин потрепери. Кучета, които лаят по петите им…

— Не можем ли да му попречим?

— Ще видим. Ще огледам внимателно местността. Може да намеря място за засада, макар че не е лесно да се справя с двама въоръжени мъже. — Той се обърна към морето с присвити очи. — Последната възможност е да се доберем до Скоул с плуване.

— Сериозно ли говориш? — почти извика Катрин. — Каналът е опасен. Аз мога да плувам, но при бурно море никога няма да се справя с това разстояние.

— Бих могъл да преплувам сам. Ако успея, ще изпратя помощ. — Майкъл смръщи чело. — Но не мога да те оставя сама.

Мисълта я уплаши. Майкъл трябваше да се пребори със студената вода, скалите и коварните течения, с непрогледната нощ, а тя щеше да стои тук и да чака. Шансовете бяха едно на хиляда.

— Плуването е опасно — промълви тя. Майкъл вдигна рамене.

— Предпочитам да загина във вълните, отколкото да ме застрелят като куче.

Той се изтегли от храсталака и Катрин го последва по склона. В подножието му течеше поточе. Майкъл зарови ръце в калта и намаза панталона й.

— Намажи си и лицето, за да се слееш с местността. Ако намерим някъде светла кал, ще я използвам да освежа тъмното си облекло.

— Ти май се вживяваш в ролята на дивеч — пошепна тя. Майкъл направи гримаса.

— Веднъж в Испания отидохме на разузнаване и бях разделен от хората си. Бях млад и неопитен. Французите узнаха, че един британски офицер се е заблудил зад линиите им, и организираха лов. Крих се три дни, но накрая ме заловиха. Успях да избягам, но офицерите от полка ми се подиграваха безмилостно, че съм проявил несръчност. Отрезвяващо преживяване беше.

Катрин се усмихна меланхолично. Защо непрекъснато излагаше на опасност скъпите на сърцето й хора? Колин загина нелепо заради нея, Майкъл едва ли щеше да оцелее, Ейми беше пленница на един луд. Катрин знаеше, че не е отговорна за действията на Халдоран, но въпреки това изпитваше задушаващо чувство за вина.

Тя погледна Майкъл и сърцето й преля от любов. Той щеше да даде всичко от себе си, за да я спаси. Щеше да пожертва живота си, за да спаси нейния. Ако оцелееха, сигурно щеше да я отпрати завинаги. Когато го отблъсна, тя бе улучила болезнено самочувствието му и крехкото доверие, зародило се помежду им, беше непоправимо увредено.

Трябваше да му каже истината, докато имаха време.

— Ужасно съжалявам за всички грозни неща, които ти казах, за да напуснеш Скуол, Майкъл. Не можах да измисля по-добър начин. — Сцената беше жива в паметта й. — Колин загина заради мен — допълни тихо тя, — не бих понесла да стана причина и за твоята смърт.

Майкъл й махна да го следва.

— Не се обвинявай. Халдоран натиска спусъка.

Катрин затича след него. Макар разумът да я уверяваше, че Майкъл е напълно прав, не можа да се почувства по-добре.

— Факт е, че ако не се беше оженил за мен, Колин нямаше да загине така нелепо.

— Я стига! — Майкъл й помогна да премине една падина. — След Ватерло ми каза, че ако не му бях дал коня си, и той, и Чарлз са щели да загинат. Това беше пряк резултат от факта, че ме покани на квартира у вас. По тази причина не можех да допусна мъжът ти да извърши една голяма глупост. Само заради теб Чарлз оцеля, а Колин живя почти година след Ватерло.

Катрин смръщи чело.

— Говориш безсмислици.

— Ти също — изгледа я сърдито Майкъл. Няма никакъв смисъл за да се измъчваш за неща, които не можеш да промениш. Не познавах добре Колин, но не вярвам, че би искал да прекараш остатъка от живота си с чувство за вина.

Майкъл беше прав. Колин не беше дребнав. Катрин се усмихна с надежда.

— Благодаря ти за всичко — прошепна тя. — Ти си достатъчно умен, за да видиш къде е проблемът, и достатъчно смел, за да се изправиш срещу дракона.

— Да се надяваме, че съм способен изтребител на дракони — промърмори иронично Майкъл.

Катрин го погледна несигурно. Какво лошо беше казала? Желаейки да види малко светлина в очите му, тя продължи:

— Успях да взема от стаята си запалка и джобно ножче. — Тя му показа торбичката, която беше крила между гърдите си. — Съжалявам, но нямах по-добро оръжие.

Майкъл я погледна втренчено.

— Шансовете за оцеляване нараснаха значително! Аз имах пистолет и нож, но хората на Халдоран ми ги взеха. — Той отвори ножчето и провери острието. — Ще намеря камък да го наостря, но мисля, че е достатъчен да пререже и най-дебелото мъжко гърло.

— Радвам се, че го одобряваш. Знам, че ще се справиш.

Майкъл пусна ножчето в джоба си.

— Аз имам нещо друго. Тъй като не бях сигурен какво ще намеря на острова, реших да дойда подготвен. Дойл намери пистолета и ножа, но не и въжето, което съм увил около хълбоците си. Ако се наложи да слезем по стръмна скала, ще ни бъде много полезно. — Той се усмихна ядно. — Освен това въжето ме предпази до известна степен от ритниците на Халдоран.

Жилетката му беше дебела и Дойл не бе усетил навитото въже.

— Много се радвам — прошепна Катрин. — И без това изстрада достатъчно.

— Чака ни още много работа — напомни й сухо той. — Време е за разузнаване. В пътеводителя бяха упоменати някои особености на Бон, които ще ни бъдат от полза.

— Кои по-точно?

— Морски пещери. Не искам да бъда затворен в помещение, което има само един изход, но ако бурята е много силна, ще имаме нужда от скривалище. Пещерата е единствената възможност.

— Дядо спомена някаква пещера в западния край, най-голямата на острова. Входът се откривал само при отлив. Каза, че непременно трябва да я посетим. За съжаление Клайв вероятно я познава и ще ни търси там.

— Правилно, но има и други. Сигурно има и постройки от времето, когато Бон е бил обитаван. Колкото повече знаем за острова, толкова по-добре. — Майкъл прибра и запалката. — Хайде да се огледаме наоколо.

Тръгнаха по едва забележимата пътека в тревата. Майкъл се движеше много умело, като използваше всяко естествено прикритие. Острият му поглед непрекъснато търсеше възможни опасности. Решението му да предизвика Халдоран бе спасило живота му — засега. Той беше истински майстор в най-опасната от всички игри. Братовчед й не беше достоен противник.