— Буден ли сте, милорд? — попита треперещ глас. Фицуйлям, старият камериер.

— Да, тъкмо навреме. — Лердът намери, че устата му се движи тромаво, дясната половина на лицето е трудноподвижна, но думите излязоха от устата му достатъчно ясно. — Къде е внучката ми?

Фицуйлям отмести поглед.

— В момента я няма, милорд. Тя се грижеше предано за вас, но се умори и…

— Не лъжи. — Лердът искаше да му напомни, че двамата се познават от петдесет и седем години и камериерът не би трябвало да се опитва да мами господаря си, но не можеше да си позволи такова напрежение. Трябваше да пести сили за по-важни неща. — Клайв?

— Откакто се разболяхте, лорд Халдоран живее в замъка, но и той… тази сутрин излезе. Не сме го виждали цял ден. Да изпратя ли някого в Рагнарьок? Сигурно е там.

— Не! Повикай Дейвин! — Момчето ще знае какво трябва да се направи. То винаги знаеше. И можеше да му има доверие.

Проклинайки слабостта си, лердът се отпусна на възглавницата.



Първите метри от пещерата бяха само тесен тунел, който постепенно се разширяваше. Катрин се изправи предпазливо. Светлината беше малко, но екотът на вълните я накара да предположи, че пещерата е огромна. Таванът беше най-малко четири метра над главата й, а задната част беше скрита в мрак. Докато очите й привикваха към тъмното, тя видя, че падината, в която стояха, е заобиколена от по-високи повърхности. Приливът нямаше да ги удави.

Тъй като тя трепереше от студ и изтощение, Майкъл я измъкна от водата, като я хвана с две ръце през кръста. Тя излезе на брега, олюля се и се блъсна в него. После се свлече на колене.

Майкъл клекна до нея.

— Всичко наред ли е, Катрин?

— Нищо сериозно. — Тя се облегна за миг на рамото му. Дебелата му жилетка миришеше остро на мокра вълна.

— Спечелихме още един рунд — окуражи я Майкъл и стана. — Тук сме на сигурно място до отлива.

— Сигурно място — повтори едва чуто тя. — Звучи невероятно.

Майкъл хвърли бърз поглед към високите, мрачни стени.

— Става течение, което значи, че отнякъде влиза чист въздух. Можем да съберем съчки и да запалим огън.

Катрин понечи да му помогне в събирането на дървата, но краката отказаха да я носят. Чувстваше се слаба като пациент след треска и само го проследи безпомощно как събира донесени от водата съчки и пали огън. Добре, че бе успяла да вземе запалката и че тя беше водоустойчива.

В напразен опит да се постопли Катрин разтърка ръцете си. Рибарите носеха вълнени дрехи, защото пазеха топлината на тялото дори когато бяха мокри, но нейното тяло беше преохладено и вече не можеше да създава топлина.

Майкъл запали огъня и съчките запращяха весело. Катрин си заповяда да стане и да отиде до огъня, но не събра сили. Майкъл й подаде ръка и тя попита развеселено:

— Никога ли не се уморяваш?

— О, да, но след като свърша най-важното. — Той я настани на пясъка до огъня и притури още дърва. — Тогава спя ден или два.

Огънят пламна и по стените на пещерата затанцуваха причудливи сенки с цвета на дъгата. Катрин изпъшка и затвори очи, повярвала, че има халюцинации. Ала когато отново отвори очи, цветовете си бяха там.

Майкъл вдигна глава и подсвирна изненадано. Скочи и отиде да разбере какво става.

— Стените са покрити с миниатюрни морски създания, почти прозрачни. Именно те светят с цветовете на дъгата.

— Дано е добра поличба. — Катрин вече не беше в състояние да потиска дивия си страх. — Мислиш ли, че Халдоран ще стори нещо на Ейми, когато се върне на Скоул?

— Не. — Майкъл се върна при огъня. — Даже ако говореше сериозно, че ще се ожени за нея, когато навърши дванадесет, няма да посмее да й досажда още отсега. Ако ти умреш, Ейми ще стане наследница на Скоул. Той познава достатъчно добре решителността и куража й и ако иска да си осигури наследството, трябва да спечели доверието й. Сигурен съм, че ще я гледа като принцеса. Но не се безпокой — дори ако с нас се случи нещо, моят приятел Люсиен ще намери начин да я освободи.

Катрин се изпълни с надежда. Майкъл винаги беше прав. Тъй като не искаше да мисли за провал, тя примигна и се огледа.

— Лердът каза, че в пещерата има естествен горещ извор.

— Наистина ли? — Майкъл скочи. — Би било чудесно. Ще видя какво мога да намеря.

Той взе една по-дълга главня, вдигна я над главата си и тръгна към дъното на пещерата.

— Винаги съм обичал тишината под земята. Затова се заинтересувах от минното дело. Изгладените от водата стени и многоцветните отражения правят тази пещера единствена по рода си.

— Като в царството на Хадес — промърмори Катрин, която не обичаше особено пещерите. — Погледни наляво, Майкъл, отнякъде се издига пара.

Майкъл отиде да провери.

— Намерих чудесен басейн. — Той коленичи и сложи ръка във водата. — Страхотно! С температурата на гореща баня. — После облиза пръстите си. — Сладка вода!

Катрин стана и отиде при него. Каменният басейн беше овален, с дължина около четири и ширина около два и половина метра. Тя гребна шепа вода и я остави да изтече между пръстите й.

— Имаш ли нещо против, ако се съблека и вляза да се окъпя?

— Звучи разумно. — Майкъл стана. — Докато ти се топлиш, аз ще видя дали мога да намеря някоя риба за вечеря.

Макар че той явно се стараеше да се държи на разстояние, тя сложи ръка върху неговата.

— По-късно. И на теб ти е студено и си уморен. Не искам да си навлечеш някое белодробно възпаление. Влез пръв в басейна.

Мускулите му се напрегнаха и почти веднага се отпуснаха.

— Добре. Но първо ще окачим дрехите си да съхнат. Ще направя нещо като сушилка. Остави нещата си на някой камък и влез във водата.

Докато Катрин се събличаше, той се обърна рязко и се отдалечи. За миг силуетът му се очерта на стената. Широките рамене и стройната, мускулеста фигура бяха тъмен символ на мъжка сила и чар. Катрин стоеше като хипнотизирана. Копнееше за него и телесно, и душевно, със сила, която я изгаряше. Може би страстта щеше да разтопи желязната му сдържаност и да намали пропастта помежду им.

Тя свали бавно панталона си, без да откъсва поглед от Майкъл, който събираше съчки с фантастични форми и ги заравяше в пясъка до огъня. Дали щеше да има смелост да се доближи до него? Вероятно не, защото той щеше да я отблъсне. А и тя не знаеше как да подходи към новата за нея ситуация.

Катрин въздъхна, разпусна косата си и влезе в басейна. Изгладеният от водата камък на дъното беше толкова приятен. В началото усети болка, но когато тялото й се затопли, водата започна да милва изтръпналите й крайници. Тя се потопи изцяло и плътта й се събуди за живот с болезнена сила.

Макар че желанието не изчезна, напрежението стана поносимо. Катрин изохка доволно и се отпусна по гръб. Толкова много неща бяха останали недоизказани. По-късно щяха да изяснят различията си. В момента трябваше да приеме наложеното от него разстояние.

Майкъл едва се сдържаше да не зяпа жадно Катрин, когато се приближи да вземе мокрите й дрехи. Но старанията не помогнаха. В този миг тя приличаше повече от всякога на замайваща морска сирена. Косата падаше на тежки вълни по раменете и гърба и се носеше по водата.

Катрин се обърна гъвкаво и погледът му обходи пищните извивки, меко заобления гръбнак, чувствените хълбоци и съвършено оформените крака. Майкъл отново си припомни сирената, която Кенет бе нарисувал в Брюксел, и способността й да тласка мъжете към гибел.

Той грабна ботушите и панталона и й обърна гръб. Окачи ги над огъня и се засмя, когато от тях започна да се издига пара.

Май и той трябваше да изпусне малко пара. Едва бяха успели да се отърват от Халдоран, но опасността още не беше отминала. В момента можеше да мисли само за Катрин. Желаеше я повече от храна и топлина. Но всичко беше толкова объркано, че не можеше просто да я грабне в прегръдката си и да я люби.

Ако му беше останала поне капчица разум, щеше да иде на риболов.

Не, Катрин беше права, той също трябваше да се стопли. Следователно трябваше да се овладее. Стиснал устни, той свали дрехите си и ги окачи на коловете. После разви въжето около тялото си.

Когато Майкъл влезе в басейна, Катрин беше от другата страна, облегната на топлия камък. Очите й бяха затворени, водата стигаше до брадичката й. Бледозлатният отблясък на огъня подчертаваше фините черти на лицето и неясните контури на тялото. Майкъл се взря като зашеметен в златния кичур, който падаше между пищните гърди, кръгли и зрели като готови за откъсване плодове. Бистрата вода не можеше да скрие напълно тясната талия и тъмния триъгълник между краката.

Майкъл едва успя да откъсне поглед. Когато дишането му се поуспокои, той се плъзна в басейна и потръпна. Топлата вода беше изкушаваща.

В момента мислеше само как да съгреши.

Той се потопи до брадата и внимателно разтри многобройните рани по тялото си.

Катрин отвори очи и го погледна.

— Добре, че трябва да се махнем с прилива, инак бих се изкушила да прекарам остатъка от живота си в тази пещера.

— Припомних си горещите извори в Бат — усмихна се той. — Чувствам се като римски император.

Катрин прекоси басейна и се отпусна до него, лека като птичка.

— Искам да видя раната на рамото ти.

— Няма нищо страшно. — Близостта й беше толкова изкушаваща. Трябваше веднага да се отдръпне.

Тя улови ръката му и я обърна към светлината. Прегледа раната и въздъхна облекчено.

— Прав си, само драскотина. Дори няма да остане белег. — Пръстите й се плъзнаха към набразденото от белези рамо. — Колко неща си преживял, Майкъл. Цяло чудо е, че си още цял.

Тя прокара пръсти по тънката, корава линия под ребрата, спомен от френската сабя. Белегът отиваше почти до слабините и докосването й запали огън в тялото му. Той потрепери и отново се опита да се отдръпне.