Ръката й притисна хълбока му и той не посмя да се раздвижи.

— Тук виждам някои синини — установи тихо тя. — Как си успял да тичаш толкова бързо? Сигурно изпитваш болка…

На челото му избиха капчици пот, но те не бяха от водата. Когато пръстите й се заровиха в мокрите косъмчета на гърдите му, той стисна китката й.

— Остави, Катрин. Аз съм обикновен мъж, не мога да бъда светец и да не реагирам на такова докосване.

Китката й се напрегна и атмосферата се промени. Другарството се превърна в страст. Тя устреми поглед към него и очите й потъмняха от желание.

— И аз не се чувствам като светица. Тъй като не знаем какво ни чака утре, трябва да използваме добре времето, което ни остава.

Лявата й ръка се потопи във водата, притисна се към слабините му и бавно се плъзна надолу. Когато пръстите й се сключиха около горещата му плът, Майкъл загуби самообладание. Прегърна я жадно, вдигна я и я понесе през басейна. Водата ги понесе и всяко движение имаше въздушната прелест на танц.

Майкъл я положи върху плоския камък и легна върху нея. Устните им се сляха. Устата й беше влажна и подканващо гореща. Катрин въздъхна щастливо и уви ръце около шията му. Целувката се задълбочи и страшните събития от деня се превърнаха в изгарящ сексуален огън.

Майкъл се отдели от нея и започна да милва примамливото тяло, още по-изкушаващо в полумрака и сиянието на огъня. Вената на врата й пулсираше все по-бързо. Той я целуна жадно и изблиза капчиците топла вода от шията й. Катрин се надигна насреща му и розовите връхчета на гърдите й се подадоха над водата. Майкъл обхвана едното с устата си и крехката плът веднага се втвърди под докосването му.

Коленете й се разтвориха и той се плъзна между тях. Тъй като тялото й се носеше във водата, тя раздвижи неспокойно крака и бедрата й помилваха хълбоците му. Горещата вода засилваше усещанията.

— Ти си невероятна — пошепна дрезгаво той и устните му жадно засмукаха напращялото зърно.

— О, Майкъл! — простена Катрин, сключи крака около хълбоците му и го привлече към себе си, за да се слее с него. Завъртя таза си, опитвайки се да го вмъкне в себе си.

— Още не. — Майкъл щеше да се пръсне от напрежение, но успя да издържи. Опря се на ръце и раздвижи хълбоци така, че коравият му член започна да се трие в чувствителните й женски гънки. Милувката беше подлудяваща. Небето и адът се съединиха в еротично мъчение. Катрин задиша накъсано. Ръцете й се плъзгаха непрестанно по гърба му.

Когато тялото й се разтрепери неудържимо, той се дръпна малко назад и проникна в нея с мощен тласък, за да я завладее изцяло. Копринената горещина го пое и го издигна към непознати висини. Катрин стенеше и се извиваше под него, отговаряше на тласъците му с неподозирана сила и го подтикваше да й дава още и още. Водата се плискаше около парещите им тела. Тя извика задавено и впи нокти дълбоко в гърба му.

Майкъл я последва почти веднага и докато се освобождаваше, имаше чувството, че е излял в нея цялото си Аз. Оргазмът беше изпепеляващ, пълен с мамеща неизвестност.

Страстта отшумя бързо и отстъпи място на болезнена загриженост. Макар че остана още дълго в тялото й, той не можа да прогони мъчителния вик, който отекваше в мозъка му: Тя не е за теб.


37

Катрин изобщо не усещаше тежестта на Майкъл. Наслаждаваше се на близостта му и на прекрасния покой след удовлетворението. Искаше да го задържи и да заспи, но той се отдръпна бързо и остави в тялото й болезнена празнота.

— Не бяхме много умни — проговори дрезгаво той, — но не можехме да го избегнем. За няколко минути светът престана да съществува.

Той я целуна по слепоочието и тя усети, че мислите му са отлетели надалече. Поиска да се вкопчи в него, да му изкрещи колко го обича, но не посмя. Тъй като беше израснала в армията, разбра, че в момента Майкъл беше съсредоточил всички свои умения и способности в оцеляването им. Страстта беше раздаващо разсейване, но тя нямаше право да отклонява вниманието му с болезнени лични проблеми. Стараейки се гласът й да звучи делово, тя каза:

— Умирам от глад. Да бяхме взели поне няколко ябълки.

— Ей сега ще хвана една риба. В големия басейн сигурно има поне десетина, дошли с прилива. Ще си направим хубава вечеря. — Майкъл се изправи и изтри лицето си. — Ще ти донеса ризата си. Почти суха е и можеш да я облечеш.

Катрин се подчини с готовност. Майкъл отиде до огъня и се подсуши бързо с фанелката, която носеше под ризата. Приличаше на античен бог, съвършен в красотата и силата си. С тези белези е като Марс, каза си развеселено Катрин. И в същото време непобедимият воин беше толкова мек, толкова нежен…

Майкъл навлече панталона си, взе ризата и се върна при басейна. Катрин пое неохотно ръката му и се върна при водата. Чувстваше се затоплена и външно, и вътрешно, студеният въздух не й правеше впечатление.

Тя се подсуши с фанелката и облече ризата му, която й стигаше до коленете. Майкъл я наблюдаваше с тъмен, премрежен поглед и тя изпита несигурност. Сигурно се ядосваше, че се е поддал на изкушението да се люби с нея. Може би трябваше да си поговорят, вместо да се поддадат на страстта. Но тя не съжаляваше.

— Как ще хванеш рибата без кука или шнур?

— Време е да изпробвам техниката, която съм научил от приятеля си Никълъс. Потопяваш ръката си във водата и движиш пръстите. Рибата идва да види какво става и я хващаш.

— Сигурно е по-трудно, отколкото прозвуча — усмихна се тя. Майкъл легна на една скала и потопи ръката си във водата.

През това време Катрин отиде да потърси сладка вода за пиене. Скоро намери изворче, което се събираше в каменно коритце и оттам изчезваше в пясъка.

Тя се напи и се върна при огъня. Седна и сплете влажната си коса на дебела плитка. Майкъл нададе тържествуващ вик, скочи и се втурна към нея с голяма, отчаяно мятаща се риба в ръце.

— Аз ще я изчистя, а ти помисли как да я сготвим.

Катрин се замисли. Възможностите не бяха много.

— Ще я увия в морска трева и ще я опека в жаравата.

— Звучи страхотно.

Майкъл наряза рибата на парчета и скоро двамата седнаха да ядат край огъня. Месото беше бяло и крехко, солта от морската трева бе проникнала в него. Катрин беше толкова гладна, че щеше да се зарадва дори на парче корав армейски хляб.

След като се нахрани, тя се облегна назад и реши да използва липсата на напрежение, за да попита:

— Какво те накара да се върнеш в Скоул?

Майкъл се взираше в огъня. По изсечените му с длето черти танцуваха призрачни сенки.

— Преди всичко брат ми.

Катрин остана безкрайно изненадана.

— Новият херцог? Мислех, че не си говорите.

— Така беше. — Без да отвръща поглед от огъня, Майкъл описа дългата, изтощителна езда и как брат му бе дошъл в гостилницата в Грийт Ашбъртън, за да сложи край на караниците им. Без да иска, той разкри повече, отколкото възнамеряваше, за отчаянието си след напускането на острова.

— Стивън е на мнение, че е твърде вероятно мама да е излъгала кой е баща ми, и ме убеждава да забравим въпроса за произхода ми. Никога няма да узнаем, а и всъщност какво значение има?

— Брат ти явно е мъдър мъж — отговори спокойно тя. — И великодушен. Много се радвам.

— Имах чувството, че съм срещнал чужденец, когото съм познавал цял живот. — Майкъл разтърси глава и стана. — Ще ида да разгледам пещерата. Сигурен съм, че видях няколко разклонения. Вероятно наблизо има още една пещера.

— Звучи интересно. Ще дойда с теб.

Двамата взеха по една факла и се запътиха към дъното. Приливът беше достигнал най-високата си точка и тесният канал беше пълен с вода. Ала като се наведоха достатъчно, те можаха да минат по плиткия бряг, вместо да преплуват.

Когато тунелът се разшири, Майкъл се изправи и вдигна факлата си. Помещението беше много по-малко от главната пещера.

— Велики боже — извика смаяно той, — попаднахме в склад на контрабандисти!

Катрин се затича към него с разширени очи. На високите места бяха наредени десетки бъчвички.

— Дядо спомена, че през войната на островите често идвали контрабандисти, но все пак съм изненадана да видя стоката им тук.

— Контрабандистите не се интересуват чия собственост е брегът, където слизат. А и е съмнително, че островните жители биха ги обадили на властите. Повечето общини защитават свободната търговия. — Майкъл прегледа най-близката бъчвичка. — Обикновено контрабандните стоки се реализират по най-бързия начин, но тези стоят тук от месеци, може би дори от години. Сигурно корабът на контрабандистите е потънал и никой не знае къде е товарът.

— Френски коняк, нали?

— Да. Струва едно малко състояние. — Майкъл се запъти към дъното на пещерата и изведнъж затаи дъх. — Погледни! Тук има нещо много по-ценно.

Катрин, чула възбудата в гласа му, отиде да види какво е намерил. Сърцето й направи огромен скок. Изтеглена на пясъка, полускрита в сянката, пред тях лежеше средно голяма лодка с гребла.

— Милостиви небеса! Мислиш ли, че с това ще стигнем до Скоул?

— Надявам се. — Майкъл огледа лодката от всички страни. Катрин не се отделяше от него. — Греблата са здрави. Има канче за изгребване на водата, корпусът изглежда невредим. Помогни ми да я пуснем във водата.

Катрин заби факлата си в пясъка и се хвана за другия край. Лодката се плъзна във водата с шумно плискане. Майкъл навлезе след нея.

— Няма дупки. О, Катрин, намерихме средство за бягство!

Макар че много й се искаше да му повярва, Катрин трепереше от страх.

— Лодката е толкова малка. Как ще ни пренесе през скалите и теченията?

— В известно отношение по-лесно от голямата лодка. Шансовете ни са много по-добри, отколкото например плуването. — Майкъл огледа входния тунел. — Когато започне отливът, бурята ще е отминала и можем да излезем от пещерата. Дотогава ще се стъмни. Даже ако Халдоран чака в залива, в което се съмнявам, имаме шанс да се измъкнем.