— Ако имате нужда от придружител, за мен ще бъде чест да бъда на ваше разположение.

Катрин вдигна бързо глава и го погледна право в очите. Очевидно доволна от онова, което видя, отговори сърдечно:

— Много ви благодаря. Има забавления, които не бих искала да пропусна, но не мога да отида сама.

— Чудесно. Кажете на ординареца ми Брадли на кои празненства искате да отидем и ще се постарая да изпълня желанието ви. — Той вдигна ръка към устата си, за да прикрие прозявката си. — Знаете ли, днес бях в Гент и се върнах късно следобед. Не съм хапнал нищо от закуска. Затова реших да опустоша килера ви. И вие ли дойдохте да си потърсите нещо за хапване?

Катрин преметна дългата си плитка през рамо и отново се наведе над тенджерата. Тъмни къдрички галеха стройната шия.

— Не можах да заспя и слязох да си стопля мляко, но тази супа мирише толкова примамливо, че промених мнението си.

Бледият край на нощницата се подаваше под лекия памучен халат. Макар че дрехата я покриваше почти като нормална рокля, въздействието й беше обезпокояващо интимно. Кухнята беше осветена само от две свещи и огъня в печката и сенчестият мрак беше като в спалня…

Майкъл отмести поглед.

— Какво наказание се предвижда за нощна кражба на продукти?

— О, никакво — каквото и да намерите, се смята за законна плячка. На огъня винаги има супа. Днес сме приготвили пиле със зеленчуци. — Тя посочи вратата на килера. — Там ще намерите студено месо, сирене и хляб. Вземете си, а аз ще сложа масата.

— Не искам да ме обслужвате.

— И защо не? — Тя отиде до бюфета и започна да изважда чинии и прибори. — Аз познавам кухнята си, освен това не съм имала труден ден като вас.

— Според мен възпитанието на децата е най-трудната работа на света.

Катрин вдигна вежди.

— Мъжете не би трябвало да го знаят.

— Една жена ми довери тази тайна в пристъп на слабост.

Тя го огледа замислено.

— Бих могла да си представя, че жените винаги ви доверяват тайните си.

Той предпочете да направи разговора по-безличен и се запъти към килера със свещ в ръка.

— Белгийските сирена са отлични, нали? Хлябът също.

— Тук умеят да се хранят и почти разбирам французите, които твърдят, че тази страна трябва да стане част от Франция. Искате ли вино? В ъгъла стои глинена стомна с чудесно местно вино.

— Звучи прекрасно, но трябва да ви предупредя, че след две чаши ще заспя на масата.

— Ако наистина заспите, ще ви покрия с одеяло, за да не настинете — отговори спокойно тя. — Нашето домакинство е много практично.

Когато Майкъл излезе от килера, масата беше сложена и в чиниите димеше супа. Кенет беше прав — Катрин беше експерт в умението да прави мъжете щастливи и да ги храни добре. Тя би била голяма печалба за всеки мъж, даже да не беше красива.

Той наряза сиренето и чу скимтене на куче. Погледна под масата и откри Луи, който го наблюдаваше с жален поглед. Хвърли му парченце сирене и кучето го улови още във въздуха.

— За животно, които се нарича Луи Ленивия, това куче е забележително добро в умението си да се появява винаги там, където има хора или храна.

Катрин избухна в смях.

— Луи принадлежи към стара френска раса ловни кучета, наричани «басе», защото са дребни на ръст. Подобно на френските войници на полуострова, Луи е първокласен опустошител. Постоянно се бие с котката за най-добрите късчета.

Учтиво мяукане издаде, че котката е побързала да се присъедини към съперника си. Майкъл й хвърли парченце студено месо и се зае със супата си.

През следващите минути се възцари тишина. Макар че ядеше усърдно, той усещаше през цялото време, че Катрин седи срещу него, чуваше тихото й преглъщане, в което имаше нещо невероятно еротично. В същото време присъствието й му беше безкрайно приятно. Любовницата му Каролайн беше безкрайно предизвикателна, но никога просто приятна.

Катрин видя, че е опразнил чинията си, и попита:

— Желаете ли още супа?

— Моля ви.

Тя взе чинията и отиде до печката, достатъчно голяма, за да се опече цяло теле. Когато се наведе над тенджерата, гърдите й се очертаха примамливо под меката материя на халата. Майкъл замръзна на мястото си, неспособен да отмести поглед.

Луи се надигна и я последва с надежда.

— Махни се, куче — нареди му строго тя, докато пълнеше чинията.

Без да обърне внимание на заповедта, Луи се надигна на задни лапи и главата му се удари в чинията. Когато се размърда, супата опръска печката. Катрин се отдръпна и продължи строго:

— Очевидно имаш нужда от още няколко урока по добри маниери, Луи. — Кучето сведе виновно глава и в този жест имаше нещо безкрайно комично.

Майкъл проследи сцената с усмивка. Чувстваше се много по-добре, отколкото на блестящите светски забавления от миналата седмица и се стараеше да запази контрол над чувствата си.

Катрин напълни чинията и се обърна към него. Тъй като беше съсредоточил цялото си внимание в лицето й, той забеляза твърде късно, че левият ръб на халата й се е запалил и пламъците пълзят по тънката материя. Сърцето му направи огромен скок. При завъртането халатът й беше минал през жаравата.

Майкъл скочи и заобиколи масата.

— Халатът ви гори, Катрин!

Тя погледна надолу и изпищя ужасено. Чинията падна на пода и Луи избяга моментално, но Катрин не се помръдна. Стоеше като вкаменена и се взираше в жълтооранжевите пламъци, които поглъщаха жадно светлосиния памучен халат.

В секундите, които Майкъл изразходва, за да прекоси кухнята, огънят стигна почти до лакътя й. Той отвърза колана и дръпна халата от раменете й с такава сила, че едва не я преобърна. Пазейки я с лявата си ръка, запрати горящата дреха в печката и от огъня се издигна фонтан искри.

Без да обръща внимание на опарените си пръсти, Майкъл издърпа Катрин от печката и я обърна към себе си.

— Добре ли сте, Катрин?

Глупав въпрос. Тя беше в шок Лицето й беше бяло като нощницата. От страх, че ей сега ще рухне в краката му, той я грабна в прегръдката си. Сърцето й биеше с такава сила, че той го усети в ребрата си, но тя изобщо не забеляза къде се е озовала.

— Опасността отмина, Катрин — обясни ясно и отчетливо той. — Сега сте на сигурно място.

Тя скри лице в рамото му и се разхълца. Майкъл я държеше здраво и шепнеше утешително в косите й. Коприненомеката плитка милваше ръката му. Изпълнен с чувство за вина, той усещаше всеки сантиметър от тялото й, притиснато до неговото — аромата на розова вода, меката гръд, която се вълнуваше до неговата.

Никога нямаше да бъде по-близо до нея. Но не можеше да й се наслади, не можеше да изпита искрена радост от близостта й, когато тя не беше на себе си.

Постепенно сълзите й пресъхнаха, но тя все още беше уплашена, дишането й беше бързо и повърхностно. Майкъл помилва раменете й и я поведе към близкия стол. Тя зарови лице в ръцете си и разкри крехката извивка на тила си.

Майкъл свали жакета си и в този миг забеляза тъмните ореоли на гърдите й под муселинената нощница. Гледката беше невероятно възбуждаща.

Боже, нима беше такова животно да изпита плътско желание към жена, която трепереше от страх? За да я стопли, но и за да прикрие голотата й, той я наметна с тежкия платнен жакет. Тъй като й беше твърде голям, той закри гърдите й с богато украсените ревери, като се стараеше да не ги докосва. Тя го погледна като упоена, все още неспособна да заговори.

Майкъл коленичи пред нея и взе ръцете й. Тъмнозеленият жакет подчертаваше още повече забележителните сини очи.

— Да повикам ли съпруга ви?

— Колин не е вкъщи — отговори с треперещ глас тя.

— Да събудя ли Ан?

— Недейте, вече съм по-добре. — Тя се опита да се усмихне. — Не е нужно да ги безпокоим.

— Лъжкиня. — Той започна да разтрива студените й пръсти. — Рядко съм виждал човек който да изглежда толкова зле.

Катрин се засмя със задавен от сълзи глас.

— Аз съм позор за армията, нали? — Ръцете й се свиха в юмруци. — Иначе съм разумна, но… родителите ми загинаха при пожар.

Майкъл потрепери. Най-после бе разбрал разтърсващата й реакция след малката злополука.

— Много съжалявам. Как се случи?

— Бях шестнадесетгодишна — заразказва колебливо тя. — Полкът на татко беше в Бирмингам. Бяхме наели чудесна стара вила, цялата обрасла с виещи се рози. Искаше ми се да остана завинаги там. Но дойде зимата и една нощ камината се подпали. Събудих се, защото ми замириса на дим. Изпищях, поисках да събудя родителите си, но пожарът се разрасна много бързо. Стаята ми беше на партера и успях да се прехвърля през прозореца. — Тя затвори очи и се разтрепери. — Родителите ми спяха горе. Събудих половината село, войниците се втурнаха да гасят, но… мама и татко никога не се събудиха.

Майкъл стисна ръцете й и стана.

— Дали ще намеря малко бренди в шкафа на салона?

— Да, разбира се. Но наистина не е нужно…

Без да обърне внимание на протестите й, той продължи:

— Нали ще ме изчакате спокойно да донеса бутилката?

Катрин кимна и в очите й се появиха весели искрици.

— Обещавам да не върша глупости.

Майкъл измъкна котката изпод масата и я пусна в скута й.

— Дръжте я здраво. Според мен мъркането на една доволна котка е най-утешителното нещо на света. — Той взе една свещ и се запъти с дълги крачки към дневната.

Катрин се облегна назад и помилва меката котешка козина. Майкъл беше постъпил много умно, като й даде котката, защото едва възстановеното й душевно спокойствие изчезна с излизането му. Не бе разбрала колко сигурна се е чувствала с него, докато не бе излязъл.

Когато се погледна и видя опърлените краища на нощницата, в гърдите й отново се надигна паника. Уви се в жакета на Майкъл, за да спре треперенето си. Топлината на тялото му я поуспокои. Когато бе наметнал раменете й със собствената си дреха, нежността на жеста бе извикала сълзи в очите й. Много отдавна беше забравила колко е приятно да се наслаждава на нежни грижи.