Докато се взираше в отражението си, тя най-после бе разбрала какво се опитва да й втълпи Рейчъл още от самото начало. Ако искаше да прави промени със себе си, трябваше да ги направи заради самата себе си, а не с единствената цел да свали едно надуто старо момче, което се прави на свещеник, и което има емоционалната зрялост на шестнадесетгодишен хлапак. Точно тогава си каза, че е длъжна да подложи новата си външност на един безпристрастен тест и едва тогава да реши дали се харесва, или не.

— Искам да разговаряме насаме.

Явно искаше да й изнесе лекция. Трябваше да мобилизира всичкия си кураж, за да дойде сама тук тази вечер, и нямаше намерение да се оставя някой да се опитва да я поучава. Тя поклати отрицателно глава.

Гласът му стана по-твърд.

— Хайде, Кристи.

— Не.

— Разкарай се оттук, задник такъв.

Беше се обадил приятелят на Анди и Кристи го изгледа шокирано. Никой не си позволяваше да разговаря с Етън по този начин. След това си спомни, че Джейсън е от Шарлот и няма представа кой е Етън.

Анди удари леко приятеля си по рамото.

— Ъъъ… извинявайте, пастор Етън. Джейсън не е оттук.

Етън ги изгледа с поглед, който обещаваше вечно проклятие, след това отново насочи погледа си към нея.

— Кристина, веднага ела с мен.

От джубокса се разнесе песента „Ти не ме притежаваш“.

Стомахът на Кристи се сви на топка от нервно напрежение. Прибра една смачкана салфетка и целофана отпреди малко отворена кутия цигари и премести каната с бира към средата на масата, така че всеки да може да си сипе.

Етън се наведе към нея и заговори толкова тихо, че само тя можеше да го чуе.

— Ако не направиш това, което ти казвам, ще те хвана и ще те изведа оттук насила.

Никак не приличаше на обичайния пастор Етън, приятелят на всички, и с малко закъснение Кристи си спомни, че той все пак притежава характер. Не го демонстрираше често и винаги бе готов да прости впоследствие, но това тук не беше после, а сега, затова тя реши да не го предизвиква повече.

Изправи се с наглед невъзмутимо лице и кимна благосклонно.

— Добре, добре. Предполагам, че ще мога да ти отделя няколко минути.

Етън не стана никак по-любезен след победата си.

— Ще ми ги отделиш и още как!

Той я хвана здраво за лакътя, но още при първите си крачки Кристи усети как нервността й изчезва. Над нея сякаш се бе разстлал някакъв розов облак, който я караше да се чувства спокойна и уверена. Не бе свикнала да пие и макар тази вечер да не бе довършила още втората си бира, осъзна, че това е достатъчно, за да й замае главата. Чувството беше великолепно и тя си каза, че Етън може да й проповядва каквото си иска и колкото си иска, просто нямаше намерение да му обръща внимание.

Етън я поведе към колата си. Когато се приближиха, той използва свободната си ръка — тази, която не беше стиснала лакътя й — и се потупа по левия джоб на джинсите. След като не намери това, което търсеше, той посегна и към десния джоб, след това опипа и задните.

Пак си беше забравил ключовете. Те със сигурност се намираха на масата вътре и това бе причината тя винаги да носи резервните ключове в чантата си. Кристи механично понечи да ги извади оттам, но тогава си спомни, че в момента не е със старата си чанта с безброй джобове по нея, а с модерна малка чантичка със златна верижка. Освен това си спомни как Рейчъл й бе казала да спре да се държи с него като с дете.

— Забравил съм си ключовете — той протегна ръка. — Дай ми резервните.

Добрата стара благонадеждна Кристи Браун. Неговата абсолютна сигурност, че тя още носи резервните ключове за колата му — макар вече да не работеше за него — издълба една голяма дупка в розовия облак над главата й и тя осъзна, че всъщност не е толкова пияна, колкото й се искаше.

— Съжалявам.

Той пусна ръката й. Изгледа я раздразнено, хвана дръжката на чантичката и я свали от рамото й. Кристи мълчаливо го наблюдаваше как се рови в съдържанието.

— Не са тук.

— Аз не работя вече за теб, забрави ли? И не съм длъжна да нося ключовете ти със себе си.

— Разбира се, че все още работиш за… — той изведнъж замръзна. Бавно измъкна ръка от чантичката, държейки едно малко квадратно пакетче. — Какво е това?

Тя стоеше като гръмната. Усети как цялата се изчервява и това я направи още по-нервна, но бързо се сети, че на паркинга е прекалено тъмно, за да може да се забележи руменината й. Пое дълбоко дъх и се насили да отговори спокойно.

— Това е кондом, Етън. Изненадана съм, че досега не си виждал такова нещо.

— Разбира се, че съм виждал такова нещо!

— В такъв случай защо питаш?

— Защото искам да знам какво прави в твоята чанта.

Неудобството й изчезна и на негово място се появи гняв.

— Това въобще не е твоя работа — тя го грабна от ръката му, пусна го в чантичката и отново я преметна през рамо.

От „Маунтинърс“ излязоха две двойки, едната, от които бе от паството на Етън. Той отново я грабна за ръката и я задърпа към колата, но бързо спря, след като си спомни, че не могат да влязат в нея. Погледна към двойките, които тъкмо се насочваха към паркинга, и Кристи разбра, че иска да се измъкне оттук, преди да е забелязан.

„Маунтинърс“ се намираше на тиха, затворена от едната страна уличка, между бутик за детски дрехи и магазин за сувенири, и двата отдавна затворили. На отсрещната страна на улицата имаше малък парк с няколко маси за пикник и място за игра на деца. Етън вероятно реши, че ще е най-добре да се скрият в парка, тъй като я обърна с лице към улицата и с не особено нежна захватка я поведе натам.

При хубаво време местните хора често обядваха на масите за пикник, разпръснати под дърветата. Ориентирайки се по светлината на уличните лампи, Етън я поведе към най-отдалечената маса.

— Седни.

Никак не й харесваше заповедническият му тон, затова вместо да седне на пейката, както й бе посочил, тя стъпи на нея и седна на масата. Той нямаше намерение да я гледа отдолу нагоре, затова направи същото.

Краката й бяха по-дълги от неговите и затова бяха свити под по-остър ъгъл. Погледна за миг към него и й се стори, че е насочил погледа си към деколтето й, но когато чу сърдития му глас, реши, че най-вероятно само така й се е сторило.

— Аз съм твоят пастор и фактът, че сама жена от моето паство носи в чантата си презерватив, определено ми влиза в работата.

Защо ли се държи по този начин? Етън винаги бе уважавал избора на хората, дори и да не е бил съгласен с него, и тя си спомни за лекциите му пред тийнейджъри относно сексуалната отговорност. Той горещо проповядваше пълно въздържание, като в същото време бе готов да говори и за контрол над раждаемостта и предпазване от СПИН.

— Всяка сама жена от твоето паство, която е сексуално активна, е най-добре да носи едно такова нещо със себе си — отбеляза тя.

— Какво искаш да кажеш с това сексуално активна? Коя си ти… Имам предвид, но… как…

Етън Бонър, всеизвестен с откритото си отношение към сексуалните въпроси, направо заекваше. Най-после успя да се овладее.

— Не знаех, че в живота ти има някакъв мъж.

И последните остатъци от розовия облак се изпариха и на тяхно място се появи някаква отчаяна смелост. Какво имаше да губи в края на краищата?

— Как би могъл да знаеш? Та ти не знаеш абсолютно нищо за живота ми.

Той изглеждаше искрено шокиран.

— Но ние с теб се познаваме още от началното училище. Ти си една от най-старите ми приятелки.

— Това ли е начинът, по който ме възприемаш?

— Разбира се.

— Да, прав си, аз съм ти приятелка — тя преглътна, набирайки кураж. — Но ти не си мой приятел, Етън. Приятелите знаят най-различни неща един за друг, а ти не знаеш нищо за мен.

— Какво говориш? Знам много неща за теб.

— Например?

— Познавам родителите ти, къщата, където израсна. Знам, че си счупи ръката преди две години. И още много други неща.

— Стотици хора знаят същите тези неща. Но те не познават мен. Коя съм аз.

— Ти си една почтена и много работлива християнка, ето коя си.

Явно нямаше смисъл. Беше се опитала да му говори откровено, но той не искаше да я чуе. Тя понечи да стане от масата.

— Трябва да тръгвам.

— Не! — той я дръпна назад и при това движение едната й гърда се опря в ръката му.

Отдръпна се така, сякаш бе докоснал радиоактивен отпадък.

— Виж, аз… аз не искам да те засягам. Сексуалният ти живот си е твоя работа, но като твой пастор аз съм длъжен да те съветвам.

Кристи много рядко избухваше, но думите му много я ядосаха.

— Не ти искам съветите, Етън, тъй като вече съм направила своя избор! Този кондом се намира в чантата ми, тъй като съм решила да направя промени в живота си и искам да бъда готова за тях.

— Сексът преди брака е грях — каза той с променен глас.

След това се размърда до нея, сякаш осъзнаваше, че е прозвучал непоносимо надуто. И отново погледът му се спря на гърдите й, но след това бързо се премести оттам.

— Аз също мисля, че е грях — отвърна тя. — Но също така мисля, че има градация на греховете. Не се опитвай да ме убеждаваш, че убийството или сексуалното насилие не са много по-големи грехове, отколкото личното решение на една тридесетгодишна жена, на която й е писнало да бъде девица.

Очакваше Етън да се изненада поне малко от признанието й, че е девствена, но той не го направи и настроението й се развали още повече, осъзнавайки, че точно това си е и мислел.

— И с кого смяташ да го направиш?

— Не знам още, но търся. Очевидно трябва да е неженен и интелигентен. А също и чувствителен — нарочно наблегна на последната дума, опитвайки се да му подскаже, че това е качество, което той не притежава и никога няма да притежава.

Етън се наежи като таралеж.

— Просто не мога да повярвам, че си готова да загърбиш целия си досегашен благочестив живот заради някакви плътски удоволствия.