— Сядай! — изкомандва я Джейн, посочвайки пода.

Рейчъл прие неизбежното и покорно се отпусна на мраморните плочи.

Роузи издаде един от своите бебешки звуци и протегна ръка към нея. Етън я постави на пода и детето веднага допълзя обратно до скута на Рейчъл, където започна да си играе с копчетата от роклята на Рейчъл. Междувременно Джейн пак бе започнала да хихика и Етън не можеше да издържа повече.

— Виж какво, Джейн, ако можеше да видиш колко болно е това момиченце, сигурно нямаше да ти бъде толкова весело.

Джейн най-после се осъзна.

— Не, не се смея на това. Просто Рейчъл… О, Рейчъл — тя си пое дъх, за да се успокои. — Получихме благодарствено писмо от Лиза Скудър. Рейчъл е дала парите от подкупа на Кал за фонда на Емили!

И тримата мъже я гледаха недоумяващо.

— Какво говориш? — избоботи Кал.

— Твоите двадесет и пет хиляди долара! Рейчъл не ги е искала. Дала ги е всичките за Емили.

Гейб погледна към Рейчъл. Изглеждаше напълно объркан, като човек, който току-що е чул, че земята е кръгла, а не правоъгълна.

— Не си си оставила нищо от тези пари?

— Кал наистина много ме ядоса.

— Разбирам.

Рейчъл извади една своя къдрица от устата на Роузи.

— Помолих Лиза да почака, докато напусна града, и тогава да изпрати бележката. Предполагам, че е забравила — тя погледна към Кал, който все още бе навел глава над писмото. — Чекът е с предна дата. Може да го осребри най-рано утре.

В кухнята се възцари тишина. Един по един всички погледи се насочиха към Кал.

Най-накрая той вдигна глава и се обърна към Гейб.

— Не знам как точно ще го направиш, брат ми, но най-добре измисли някакъв сигурен начин да не я допуснеш до автобуса утре — той посочи с глава към босите нозе на Рейчъл. — Това би било добро начало.

— Радвам се, че мислиш така — отвърна сухо Гейб.

Кал се извърна по посока на хола.

— Хей, Чип! Можеш ли да дойдеш за минутка?

Рейчъл скочи на крака с Роузи в ръце.

— Кал Бонър, заклевам се, ако кажеш нещо на сина ми за…

— Да? — Едуард се появи на вратата.

Роузи избра точно този момент, за да залепи една влажна целувка на бузата на Рейчъл. Тя изгледа сърдито Кал, след това потупа леко бебето по памперса.

— Благодаря ти, мила!

Кал разроши косата на Едуард.

— Чип, майка ти и Гейб трябва да си поговорят за нещо. Това е добро нещо, не е лошо, затова не се безпокой. Но работата е там, че трябва да са сами, докато си говорят, затова какво ще кажеш да останеш още малко тук? Можем да поиграем футбол, а и съм сигурен, че леля Джейн няма да има нищо против да включи компютъра си и да ти покаже някоя от нейните планети.

Леля Джейн? Рейчъл повдигна вежди.

— Аз наистина не мисля…

— Страхотна идея! — прекъсна я Етън. — Какво ще кажеш, Чип?

— Може ли, мамо?

Само Рейчъл чу шепота на Гейб зад себе си.

— Ако откажеш, големият ми брат ще те набие.

Не й се искаше да остава насаме с Гейб и с неговото скаутско чувство за дълг. Това, от което се нуждаеше, бе истинска любов, а не саможертва. А след като е обичал Чери, как би могъл да обикне една жена с толкова много недостатъци като нея? Толкова много й се бе искало да избегне мъчителното сбогуване, но изглежда нямаше да й се удаде.

Тя огледа стаята, търсейки съюзник, но най-вероятният такъв гледаше отнесено, сякаш се бе потопила отново в своя свят от атоми и планети. Малкото същество в ръцете й бе очарователно, но напълно безполезно в сегашната ситуация. Синът й в момента мислеше единствено за футбол и компютри. Оставаха само братята Бонър.

Погледът й се премести от лицето на Кал към Етън и след това обратно. Това, което видя, накара стомахът й да се свие. Беше достатъчно лошо, когато тези мъже я смятаха за враг на Гейб, но сега явно бяха решили, че всъщност е добра за брат им. Потрепери, когато си помисли докъде можеха да ги доведат подобни мисли.

— Майка ти няма нищо против — обяви Етън.

— Наистина можеш да останеш тук — добави Кал.

Единствено Гейб се заинтересува и от нейното мнение.

— Съгласна си, нали?

Не би могла да откаже, без да изглежда като чудовище, затова само кимна с глава.

— Ура-а-а! — възкликна Едуард. — Роузи, мога да остана!

Роузи отпразнува новината като удари няколко леки шамарчета на Рейчъл с малките си, влажни ръце.

Гейб я поведе към вратата, но ги спря гласът на Джейн, явно излязла най-после от своя транс.

— Рейчъл, искаш ли да ти дам някакви обувки? Мисля, че имам чифт сандали, които…

— Няма да има нужда от тях — намеси се Гейб.

Вече бяха стигнали до входната врата, когато Кал се забърза към тях.

— Рейчъл?

Тя замръзна, твърдо решена да не приеме нито една дума от извинението му.

Но вместо да се извинява, той й се усмихна по начин, който би могъл да разтопи сърцето на всяка жена. Това, изглежда, обясняваше и как толкова съвършена жена като Джейн се е влюбила в един такъв тип като него.

— Знам, че ме мразиш и че сигурно никога няма да можеш да ми простиш, но… — той се почеса по брадичката. — Мога ли да си получа Роузи обратно?

Двадесет и пета глава

Гейб спря душа във вилата, грабна една хавлия и бързо се подсуши. Трябваше да използва може би последния си шанс. Независимо от всичко трябваше да вкара малко здрав разум в тази нейна упорита глава. Животът му зависеше от това.

Уви хавлията около кръста си и излезе в коридора.

— Рейч?

Никакъв отговор.

Усети как го обзема паника. Беше му предложила той пръв да си вземе душ. Ами ако това беше само номер, за да се отърве от него, да грабне Чип и да изчезне от града?

Хукна надолу по коридора и бързо отвори вратите на спалнята на Чип, на своята, а след това и на нейната. Никъде не беше заминала. Просто беше заспала върху неразстланото легло — така, както си беше с омачканата рокля.

Той въздъхна с облекчение. Усмихна се, облече се и прекара по-голямата част от следобеда просто седейки до леглото й. Харесваше му да я наблюдава как спи и си мислеше, че това е най-красивата гледка, която някога е виждал.

След три часа тя най-после се размърда, но Гейб не беше там, тъй като бе излязъл да провери как е Туити. И добре направи.

— Рейч! Рейчъл, събуди се, нуждая се от теб!



— Трябваше да им кажем, че сме се о-ж-е-н-и-л-и — Кристи произнесе думата буква по буква, гледайки съпруга си в просторната кабина на рейндж роувъра на Джейн. — Но те май нямаше да имат сили да понесат и тази новина. Все още не мога да повярвам, че Кал е изпратил Рейчъл зад решетките.

— А това, което аз не мога да повярвам, е, че предложихме да бъдем бавачки на тези палавници, след като не сме били женени дори и един цял ден.

Той погледна в огледалото за обратно виждане към Роузи и Чип. Чип съсредоточено разглеждаше някаква рана на лакътя си, а Роузи доволно дъвчеше лапата на Хорс. Бяха взели рейндж роувъра, тъй като това бе по-лесно, отколкото да демонтират и монтират седалката на Роузи в колата на Етън. В момента и двете хлапета бяха покрити с пясък в резултат на следобедната им разходка в парка.

— Кал и Джейн бяха с тях през цялата сутрин — изтъкна Кристи. — А ние ги взехме само за един час.

Етън сви по пътя, водещ нагоре към планината Хартейк.

— Но това си е нашият меден месец, за Бога. Би трябвало сега да си правим наше собствено бебе.

— Нямам търпение — усмихна се Кристи. — Но Кал и Джейн наистина се нуждаеха от малко отдих. Днес беше тежък ден за всички.

— Да, но така или иначе трябва да помислим и за нас, госпожо Бонър.

— Защо казваш на Кристи госпожа Бонър? — обади се Чип от задната седалка.

Етън и Кристи се спогледаха, след това Етън отпусна глава назад, като не изпускаше пътя от очи.

— Радвам се, че попита за това, Чип. Всъщност много ни се иска ти да си първият, който го е научил… С Кристи се оженихме вчера.

— Оженили сте се?

— Точно така.

— Това е добре. А знаете ли колко много планети има във Вселената? И някои от тях са на по трилиони години.

Толкова за значението на брака за едно петгодишно хлапе.

Влязоха в последния завой, водещ към вилата, и двамата едновременно видяха гледката пред себе си.

— Гаражът гори! — възкликна Кристи.

Етън настъпи газта и колата се понесе бързо към вилата. Точно отпред рязко натисна спирачките и изпод гумите се разлетя чакъл. Кристи бързо отвори вратата и изскочи навън.

Етън дръпна ръчната спирачка и погледна към Чип.

— Стой тук и не мърдай никъде! — нареди той с тон, който не търпеше възражения.

Чип само кимна уплашено и Етън изскочи от колата точно когато иззад вилата се появиха Гейб и Рейчъл. Гейб хукна към гаража с градинския маркуч в ръка, а Рейчъл се затича към външния кран, за да го пусне.

Кристи се бе запътила към вилата. Той я последва и двамата бързо намериха няколко одеяла, с които излязоха отново навън.

Когато Гейб ги видя да се приближават, пъхна маркуча в ръцете на Рейчъл.

— Гледай да е мокро около гаража!

Етън беше наясно, че той е много по-разтревожен за това огънят да не се разпространи към вилата, отколкото за стария, паянтов гараж.

Гейб грабна едно одеяло от Етън.

— Мини от задната страна. Аз ще започна отпред.

Разделиха се и започнаха да се мъчат да потушат няколкото по-малки огнища. Ако беше тук сам, Етън сигурно би могъл да работи по-ефективно, но сега непрекъснато се оглеждаше да не би Кристи да се доближи прекалено много до пламъците.

За щастие земята все още бе влажна от дъжда, паднал в събота сутринта, и скоро пожарът бе овладян. От гаража не беше останало нищо друго, освен димяща купчина въглени, но вилата бе в безопасност.

Кристи спря крана и Рейчъл пусна маркуча. Етън се приближи към тях.

— Какво стана?